Хари Потър и Търсача на Вълшебства

[Облявиейд]

Това е само откъс от книгата.Описанието не е добро,но все пак това е само чернова



Хари Потър и Търсача на вълшебства




Първа глава


Първите слънчеви лъчи се показаха над далечните хълмове и отразяваха светлината си в малкото езеро. На самият бряг стояха две гномчета,които гледаха към
хълмовете от където слънцето изряваше.Стояха като вцепенени няколко секунди,загледани в езерото,едното гномче потбутна другото и започнаха да си играят.Премятаха се едно през друго и закачливо хапеха дългите си уши.
На малката полянка до езерото имаше малка къщичка,която се бе появила преди няколко месеца,пред нея растяха овощни дръвчета и отрупаните им с плодове клони стигаха до земята.

Слънчевите лъчи стигнаха до къщичката и бленаха през близкия прозорец,осветявайки цялата стая от вътре.

Стаята бе оскъдно обзаведена,само с малко гардеробче и бюро над което бе поставено голямо огледало,по мебелите стояха следи от дългогодишно ползване.Под прозореца бе поставено легло на което спеше момче,което се събуди,когато слънцето огря стаята му.

Хари се изправи и си сложи очилата.Полежа няколко минути загледан в тавана.От кухнята се дочуваше смях и дрънчене на съдове.

-Хари,закуската е готова!- провикна се някой от кухнята.

Не обърна внимание и продължи да лежи загледан в тавана.Сложи ръка на челото си,спря върху белега.Не го болеше от седмици а му се струваше,че всеки момент ще го прониже показвайки му,че Черния лорд е още жив.От ноща когато Хари го победи,сънуваше змийските очи на Волдемор.Те го гледаха без да мигат,искаха да го унищожат и дрезгав глас повтаряше:„ЩЕ СЕ ВЪРНА“.
На вратата се почука и влезе Рон:

-Честит рожден ден,Хари.Закуската е готова.Хаиде идвай.

-Идвам след малко.

Рон излезе безшумно от стаята и стъпките му се чуха по стълбите надолу.

Хари се изправи тромаво от леглото,отиде до прозореца и се загледа в езерото.Гномчетата на брега се гонеха и премятаха,щастливи от хубавото време навън.
През последните няколко дни магьосническия свят си бе одъхнал.Беше убит лорд Волдемор - Най-злият магьосник,който света бе виждал,професор Макгонъгол зае мястото на Снейп и стана директор в „Хогуортс“ а за министър на магията бе избран Кингзли.

След като Волдемор изчезна а смъртожадните се изпокриха Хари реши,че е време да се махне от „Привит Драйв“.
Изтегли всичките си пари от „Гринготс“ и с по-голямата част от тях си купи тази къща,Джийни ,Рон и Хърмаяни се съгласиха да му гостуват за няколко седмици и сега живееха заедно с него.


Хърмаяни се провикна от кухнята и Хари побърза да слезне при тях.На масата а пред тях имаше куп с подаръци,който Рон разопаковаше.

-Престани Рон! - скара му се тя и се зае да скрие колкото се може повече подаръци от погледа му.


-Позволих си да отворя няколко - каза гузно - нали нямаш нищо против?

-Не няма проблем - отвърна му с безразличие Хари и седна до Джини.

-Честит рожден ден,Хари - поздрави го тя и започна да рови в купа с скритите от Рон подаръци.

-Много е ловък и щеше да го отвори. - обясни на Хари.След няколко минути борба успя да извади от купа малък пакет украсен с многоцветни камъчета.

-Заповядай - каза с въздишка и му подаде подаръка.

Отвори го и вътре намери тъмносиня мантия.

-Прекрасна е.Благодаря ти.

-Хари виж какво ти е изпратила професор Макгонъгол. - каза Рон продължавайки да отваря подаръците,му подаде сандъче.Хари го отвори и погледна в него,но дъното му не се виждаше.Нави ръкава си и бръкна на дълбоко.Напипа нещо като метална кука,изърпа я бвно и чак когато я извади на светлината различи очертанята на кафез.Вътре спеше малка полярна сова.
Хари отвори кафеза и извади совата,която се ръзбуди и подаде едното си краче напред на което имаше вързана картичка.

"Честит Рожден Ден,Хари.Знам,че никоя птица не може да замени Хедуик,но когато видях тази се сетих за нея.Надявам се да ти служи почти колкото старата.
Поздрави:Професор Макгонъгол
ПС: Припомням ти,че трябва да дойдете с Рон и Хърмаяни за консултацията,която ще се състои на първият учебен ден."

Хари остави совата в кафеза,тя доста приличаше на Хедуик с изключение на дългата си човка и все пак Хари знаеше,че няма как да я замени.

-Хари,мама и татко ти пращат:сладки,мантия и някаква снимка. - каза Рон подавайки му снимката.

Едно бебе се смееше и махаше с малките си ръчички.отзад снимката бе надписана:

"Скъпи Хари,това очерователно бебе е Тед Лупин.Преди да умре,Ремус искаше ти да си му кръсник.Бебчето ще остане при нас,чакаме те да дойдеш.
С много обич,Моли

ПС:Предай на Рон,че с баща му се надяваме да заеме длъжност в Министерството на Магията.

-Да,знам повтарят ми го цяло лято. каза Рон и взе снимката от Хари - Прилича на Лупин.

-Напротив.Според мен повече прилича на Тонкс,Виж косата му! - отвърна Джийни и посочи русата косичка на бебето,която си смени цвета и стана черна. - Наследил е способностите й.


-Честит Рожден ден,Хари- Хърмаяни бе влязла и започна да реди чаши на масата. - Това е за теб - каза тя подавайки му малка книжка.

Хари я отвоти и с изненада забеляза,че е празна,намаше никакви думи или снимки само бели листа.

-Това е "Въображаема Книга" - пояси му Хърмаяни след като видя изражвнието му.

Рон надникна през рамото му.

-И за какво му е празна книга Хърмаяни. -каза с огорчение

-Много просто:затваряш я и казвах в коя книга да се превърне- ето така.

Хърмаяни взе книгата затвори я и каза високо:

-Класически заклинания за втори курс

Кориците на книгата блеснаха за секунда после пак застинаха.Хърмаяни я отвори и прочете някакво заклинание.

-Това ли беше - попита я Хари

-Да,впрочем има малка подробност само този който знае в какво се е превърнала книгата може да я чете,за всички останали тя ще бъде празна. - каза оставяйки книгата на масата.

Рон светкавично я взе,измрънка нещо и я отвори.

-Хари какво пише тук? - попита Рон и му подаде книгата.

Хари я отвори,но тя бе празна,само бели листа и нищо друго.

-Съжелявам Рон,но не виждам какво пише.

-Именно.Ако Хърмаяни ти беше дала по-рано тази книга,щяхме да изкараме високи оценки.С нея можехме спокойно да преписваме без никой да разбере.

-Щом казваш - каза му мило Хърмаяни и го целуна по челото. - Джини ще ми помогнеш ли за закуската.

* * *

Краят на лятото настъпи,по-бързо от когато и да било.Хари беше сам в къщата и единствената му връзка с останалите бе Нолс - совата,която професор Макгонъгол му подари.Почти всеки ден я пращаше да носи писма на Рон и Хърмаяни.Повечето пъти му отговаряха с Нолс,но се случваше понякога отговорите им да закъснеят.

Хари си живееше превъзходно,дори няколко пъти Джини му идваше на гости и оставаше по няколко дни при него.Дните в които бяха сам самички,бяха най-щастливите в живота му.Беше свободен да прави каквото си поиска.През деня се разхождаха в гората и обядваха на открито а вечер стояха до късно загледани в звездите.

Дойде края на август и наближаваше времето,когато Джини трябваше да отиде за последната си година в "Хогуортс".
Седмица преди това Хари покани Рон,Хърмаяни и Джини да му гостуват до началото на учебната година.Така нямаше повече да е сам и щеше да бъде с Джини още седмица.
Оказа се,че госпожа Уизли е останала сама с Рон,понеже останалите(вкючително и Тед)бяха отишли на гости при леля Мюриъл.Хари не искаше да остава сама,затова я покани да му гостува с останалите.
Рон и Госпожа Уизли пристигнаха първи.

-Най-после не съм сам. - каза весело се Рон. - Е,като изключим мама,но тя постоянно се оплаква,че всички са заминали.

Слънцето залязваше зад хълмовете.С Рон стояха край езерото и чакаха Хърмяни и Джини.

-Но защо не е отишла с останалите? - попита Хари.

-Защото леля Мюриъл е ужасна.Мама предпочита да стой затворена два дни със змей отколкото с нея.А и на всичко отгоре Хърмаяни е отишла на почивка и не ми е писала от две седмици.

Беше му ясно накъде върви разговора,явно Рон трябваше да се оплаче на някой и Хари трябваше да му зададе въпроса:

-Как вървят нещата между вас двамата?

Това бе знака,който Рон чакаше.
Започна да говори толкова бързо,че Хари не му разбираше нищо.Успя да долови отделни думи като:"ТЯ" "ДОКОГА" и "ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ ?".
След десетминутното му оплакване Хари реши,че е време да го прекъсне.

-Не се ли досети,че няма сова по която да ти изпрати прати писмо?

-Сетих се и за това и пратих писмо по Ерол за да ми отговори с него,но не ми отговаря. - Рон говореше по-бавно и разбираемо.

-Сигурно Ерол се е изгубил.Знаеш,че постоянно му се случва. - заключи Хари

-Не.Не ми се вярва.Досега никога не се е губил за толкова време.Просто…не знам Хари понякога ми се струва,че Хърмаяни…така де може да съм и омръзнал и да се е хванала с някой друг. - Рон глдаше надолу а гласът му бе тих и треперещ

-Въобразяваш си,Хърмаяни никога не би го направила.

-Истината е,че тя… - Рон не успя да довъши.

ПУК.

До езерото се появиха Джини и Хърмаяни,огледаха се и като се увериха,че са цели се приближиха към тях

-Джини ни магипортира а все още не може да свикне. - обясни им Хърмаяни

-Здравейте - поздрави ги Джини и целуна Хари.

Рон се нацупи и ушите му придобиха морав цвят.Хари се отдръпна от Джини и го погледна изненадано.

-Все още не може да свикне с факта,че сте заедно. - прошепна му Хърмаяни

-Как така "заедно" - недоумяваше Хари

-В смисъл,че сте гаджета. - сещаш ли се? - но Хари не се сещаше.

-Няма такова нещо - Рон явно ги беше чул.

-Деца,време е за вечеря! - провикна се госпожа Уизли от къщата.

-Хайде,че умирам от глад. - каза му Рон и се прибра в къщата.

-Какво му става - попита го Хърмаяни

-Не знам,спомена нещо за някакво писмо - смотлеви Хари и го последва в къщата,оставяйки Хърмаяни с широко отворена уста.


Втора Глава



Последната сутрин от Август,Хари се събуди последен и се запъти към кухнята,но чу хриптене от всекидневната,Хърмаяни седеше сама с подпухнали очи.

-Ъ…добро утро Хърмаяни.Добре ли си?

-Добро утро - отвърна му и започна да трие сълзите си с края на ръкава си - Всичко е наред,не се безпокой.

Хари седна на дивана до нея и я прегърна приятелски.Тя се облегна на рамото му и тихичко заплака.Хари я потупа нервничко по гърба.

-Какво се е случило?

-Ами…с мама и татко…отидохме на почивка -излипа тя - В България и…Рон си е помислил,че съм отишла там заради Виктор.

Явно Рон беше пропуснал да му каже това, извади пръчката си и измагьоса кърпичка.

-Благодаря ти… - проплака тя и взе кърпичката.

-Но ти не си се срещала с него,нали?

-Е…видяхме се случайно,защото и той беше в същия хотел,където бяхме отседнали и ние. - отговори му тя с равен глас. - Но това не значи нищо.С Виктор сме приятели и нищо повече,но Рон не ми вярва.

Вратата се отвори и госпожа Уизли се показа:

-Хърмаяни,миличка ела с мен искам да ти покажа нещо отвън.

Хърмаяни кимна и я последва към двора.
Хари знаеше,че тя ще я успокой,затова стана и отиде в кухнята.
Рон седеше и въртеше някаква снимка в ръцете си.

-Е днес е денят.-каза глухо тои оставяйки снимката на Тед.

-Какъв ден ?

-Консултацията ни при професор Макгонъгол.Как мислиш,дали ще можем да кандидатстваме за Аврори?

Хари беше забравил за консултацията.Не се беше замислял с каква професия ще се занимава.Досега единственото което го тревожеше бе как да оживее след като Смъртожадните бяха по петите му.Преди искаше да стане Аврор,но само за да може да се защити от Черния Лорд а сега него го нямаше.
Взе снимката от масата и я погледна,момченцето продължаваше да се усмихва на нея.Имаше чертите на Лупин а косичката му от време на време си сменяваше цвета:от сива ставаше огнено червена после пък избледняваше до розово.Детенцето му помаха с малката си ръчичка.Хари се усмихна „Колко ли радостен щеше да бъде Лупин“ помисли си той.Колко щеше да бъде щастлив,ако можеше да прегърне детето си.
Никога нямаше да разбере,защото знаеше,че Лупин го няма.Знаеше,че той и Тонкс се пожертваха за детето си също както неговите се бяха пожертвали за него.

Джийни и Хърмаяни донесоха закуската,очите й бяха подпухнали.Рон сякаш не я забеляза когато седна до него

-Невил трябва да дойде всеки момент - каза Джини - Рон,не можеш ли да почакаш малко?

-Не,умирам от глад а и той закъснява - отвърна Рон и се зае да маже с масло препечена филийка.

Хърмаяни го изгледа изгубила надежда.Двамата не си говореха от деня на пристигането си.Хърмаяни му обясни,че Ерол не я е намерил с писмото,но Рон отказваше да я слуша.
Не беше за пръв път и Хари знаеше,че рано или късно пак ще се сдобрят,затова реши де не взема страна.

-Как спа Хари? - попита го Хърмаяни

-О,много добре. - отвърна като се стараеше да не поглежда към Рон който правеше физономий.
Госпожа Уизли си сипа кафе и седна до Хари:

-Добро утро деца? - каза прозявайки се.

На вратата се почука.

-Това трябва да е той,време беше.-каза Хърмаяни и отиде да отвори,след няколко секунди влезе заедно с Невил и Луна.

-Добро утро на всички - поздравиха ги

-Седнете,ще ви донеса чай - покани ги госпожа Уизли

-Здравей Невил - поздрави го Хари - Как си?

-Малко съм напрегнат заради консултацията.Последната година имах слаби оценки и не знам дали ще мога да си избера свясна професия.

-Мойте оценки също не са от най-добрите - каза притеснено Рон - Но се надявам да ме приемат за Аврор.

-Аз още не мога да си избера професия - включи се и Хърмаяни.

-На теб ти е лесно.С твойте високи оценки може да станеш и преподавател в „Хогуортс“ - отвърна й Хари

-Ти с какво мислиш да се занимаваш,Луна - попита я Рон,твърдорешен да не говори с Хърмаяни

-Ще продължа да пиша „Дрънкало“.Все някой трябва да разкрие истината за Нагънаторогите шнорхелоподобни квакльовци.-отговори му тя лаконично.
Рон се засмя тихичко.

-Време е да тръгваме - каза Джини след като си погледна часовника

-Нека ти помогна за багажа,миличка - и госпожа Уизли скокна след нея по стълбите.


-С влака ли ще пътуваме? - попита Луна

-Мисля,че най-бързо е да се магипортираме. - каза Хърмаяни

-Или пък да яхнем някой квакьо - Рон му прошепна в ухото и Хари прихна.

Хърмаяни го изгледа строго и той спря.

-Но нали не можем да се магипортираме в „Хогуортс“ - продължи Луна

-Можем в Хогсмийт - напомни й Хари

-Готова съм,може да тръгваме - провикна се Джини след като бе свалила куфара си.

Госпожа Уизли ги изпрати до езерото.Рон вървеше най-отпред и застана до брега да ги изчака.
Хърмаяни спря до него и му подаде ръка,но той се направи,че не я вижда. Застанаха на брега,Хари взе куфара на Джини прегърна я и след силно ПУК изчезнаха.

* * *


Улиците на Хогсмийт бяха оживени когато Хари и Джини се появиха до „Трите метли“ Рон и Хърмаяни бяха вече там заедо с Хагрид.

-Здравейте - каза той и прегърна Хари.

-Здравей,Хагрид,как си? - попита Джини

-Професор Макгонъгол ми каза,че имате консултация при нея и дойдох да ви посрещна.

Невил и Луна изкочиха до тях.

-Здрасти Хагрид - каза Луна

-Ще тръгваме ли? - попита Хърмаяни

Всички кимнаха и поеха по уличката към училището.По пътя Невил им разказа как баба му се хвали на всеки с внука си:

-Моят Невил помогна на Хари Потър да унищожи Онзи-който-не бива да се назовава,смел е като баща си.- измитира баба си.- Даже веднъж разказа на едно семейство а те се оказаха мъгъли.
Помислиха я за луда.

Хари изостана малко с Хърмаяни.

-Не ми каза как беше в България?

-Супер,е мама и татко още не могат да свикнат с мисълта,че имат дете.Успях да върна част от спомените им,но им се губят моменти от раждането ми.
Наехме си хотелска стая във Варна,голям град на Черно море.

-Там ли видя Виктор? - попита Хари

-Да,беше отседнал със семейството си в същя хотел.

Бяха стигнали до портата на замъка и Хагрид махна небрежно с ръка.Тя се отвори с стържещ звук,михаха през двора и влязоха.

Хогуортс бе същят както Хари го помнеше от първата си година в него.
Професор Макгонъгол ги чакаше пред входа на „Голямата зала“:

-Добре дошли предполагам,че идвате за консултацията си.

-Точно така,професоре. - отвърна Хърмаяни.

Хари я погледна,тя явно беше много развълнувана за разлика от Рон,който всякаш щеше да повърне.Невил внимателно слушаше попивайки всяка дума на Макгонъгол а погледа на Луна блуждаеше в пространството.

-Последвайте ме… - каза им Професор Макгонъгол. - … вие госпожице Уизли може да отидете в общата стая на Грифиндор

Другите ученици още не бяха дошли и Училището бе празно с изключение на няколко домашни духчета,които подготвяха Залата за посрещането на учениците. Минаха през „Голямата зала“ и се отидоха при каменното чудовище където бе кабинета на директора.

-„Парализирани плужеци“ - каза професор Макгонъгол на Чудовището и то се отдръпна.

Качиха се по стълбите и влязоха в кабинета й.

-Седнете тук и ме изчакайте. - каза им тя и излезе.

Хърмаяни седна,Невил и Луна се спогледаха и седнаха до нея.Хари обаче мина покраи бюрото и се загледа в портретите на предишните директори.там между портретите на Армандо Дипит и Финиъс Нигелус стоеше портрет с надпис:
"Албус Пърсивал Вулфрик Браян Дъмбълдор".

Дъмбълдор го гледаше през очилата си и му се усмихваше.Очите на Хари се насълзиха,колко му липсваше,как му се искаше да може Дъмбълдор да му каже нещо,каквото и да било.

-Хари погледни. - Рон посочи към витрина където стоеше мечът на "Грифиндор".

Отиде до витрината и погледна меча.

-Значи все пак се е върнал. - каза Хърмаяни,като се приближи с Невил и Луна

-Естествено,че ще се върне.Тук е неговия
дом - каза някакъв глас.

Разпределителната шапка лежеше на един рафт и им говореше.
Вратата се отвори и професор Макгонъгол влезе с Кингзли.

-Здравейте. - поздрави ги тои с гърленя си глас.

-Господин Министър - кресна Невил и се наведе в нещо като поклон.

-Престани Невил. - каза Кингзли сърдито

-Моля седнете господин Лонгботъм - подкани го професор Макгонъгол.

Той се строполи на единя стол.

-Заповядайте и вие - обърна се към останалите.

Насядаха един до друг и зачакаха.

-Така - започна професор Макгонъгол -
Господин Министъра е дошъл за да предложи на тези от вас които искат-работа в Министерството.Понеже последната година не успяхте да завършите Министъра ви предлага работа при него… освен ако нямате други предпочитания,на които отговарят оценките ви.Затова един по един ще се конултирате с нас.


-Всъщност професор Макгонъгол ние с Хари искахме да кандидатсваме за АВРОРИ.

-Да,много добре господин Уизли,но трябва да отбележа,че с ваште оценки няма да можете. - обяни му тя гледайки лисче с оценките му -Изчакайте отвън с останалите,
Рон излезе от кабинета заедно с Невил,Хърмаяни и Луна.
-Колкото до вас господин Потър- продължи професор Макгонъгол - мислех,че сте се отказал от това начинание?

-Ами…всъщност май не ме бива за друго. - измрънка Хари.

-Добре Хари - обади се Кингзли - Според мен това е найстина добър избор,все пак ти се справи с най-опасните магьосници.

-Въпреки това не е запознат с заклинанията за АВРОР,Кингзли - напомни
му професор Макгонъгол.

-Ако успее да премине курса за АВРОРИ,ще бъде готов. - каза Кингзли - Затова ти предлагам да дойдеш следващата седмица в Министерството.Служба АВРОРИ се ръководи от Артър,той ще ти обясни останалото.

Хари кимна и стана от стола.

-Извикайте господин Уизли.

Хари слезна по стълбите при останалите:

-Рон викат те горе.

-Какво стана.Избраха ли те за АВРОР? - попита го Хърмаяни.

-Първо трябва да изкарам курс,
предполагам,че след това.

-Татко е началник на Отдела,той ще ти помогне.Искаше ми се и аз да съм АВРОР. - каза Рон с горчивина в гласа.

-Но Рон има и други интересни професий - каза умолително Хърмаяни

-Да.С малко късмет може да стана чистач в Министерството. - подметна Рон,докато се качваше по стълбите към кабинета.

-Понякой път прекалява - каза Хърмаяни сърдито
-Не мисля,че прекалява, ако не могат да му изберат професия,заради слабите оценки? - скастри я Хари

-Няма как да се случи.За всяка професия се изкарва спецялизиран курс,достатъчно е да премине курса с добра оценка.Освен това не мисля,че професор Макгонъгол ще позволи да пилее таланта си.

Там беше проблема-таланта му.В кое Рон е най-добър?През годините бе доказал,че е страхотен приятел,помогна на Хари за всичките му препятствия,докато се бореше с Волдемор.Щом приеха Хари за АВРОР значи щяха да приемат и Рон.Или пък не,щяха ли да му кажат,че въпреки това има слаби оценки и няма да бъдат заедно?

Докато премисляше възможностите вратата се отвори и Рон се появи на стъпалата.
Лицето му бе непроницаемо.

-Какво казаха?Приеха ли те? - нападна го с въпроси Хърмаяни без да го остави да си поеме дъх.

-Успокой се щурачке. - отговори леко развеселен. - Макгонъгол те вика. -каза на Невил,който потрепери без да иска.

-Спокойно Невил. - опита се да го укоражи Хърмаяни.- Всичко ще бъде наред,важното е да не изпадаш в паника.

Невил кимна,пое дълбоко въздух,проследиха го с поглед докато се качваше,щом чуха как вратата на кабинета се затвори се обърнаха към Рон.

-Казвай де ,какво стана - пришпори го и Хари

-Ами…в началото професор Макгонъгол,каза
че с тези оценки ще бъде късмет да започна и в Отдел "Охрана на магическия ред",но после Кингзли се застъпи за мен и каза,че може да стана АВОРОР само ако изкарам изпита с "Надхвърлящ Очакванята"
Така че или налягам на уроците… или "Отдел за Злопотреба с Мъгълски Вещи".

-Това е страхотно. - възклликна Хърмаяни

-И кое му е страхотното Хърмаяни,надали ще изкарам и "Приемлив".

-Според мен ще успееш. - каза му Луна - Просто трябва да повярваш малко в себе си.

Рон понечи да и каже нещо,но вратата се отвори и чуха как Невил слиза по стъпалата.

-Министъра каза,че има свободно място в отдел "Злопотреба с магията". - каза им весело. - Професор Макгонъгол каза,че оценките ми не са за тази длъжност,но Министъра ги одобри.О Хърмаяни чакат те горе.

Хари и пожела успех и я проследи докато се качваше към кабинета а Невил и Рон обсъждаха професийте си.

-Уха."Злопотреба с Магията",Фред и Джорш са ми разправяли,че можеш да проследиш кой какви заклинания прави.

-Ами не знам още,но баба ми е казвала,че ще е много доволна ако започна работа в Министерството на Магията.Е,преди искаше да съм АВРОР,но след като Хари победи Ти-знаеш-кой ми каза,че няма значение,стига да съм в Министерството.

-Невил,не мислиш ли,че е време да го наричаш Волдемор. - попита го Хари.

Невил трепна леко кото чу "Волдемор".

-Д…Да мисля,че си прав - измрънка.

Вратата се отвори за пореден път и след малко при тях слезе Хърмаяни.

-Какво стана,защо слезна толова бързо? - попита я Рон

-Нямаше кой знае какво за обсъждане. - отвърна му тя безразлично.

-Но как.Какво ти каза професор Макгонъгол? - на свои ред я попита и Хари

-Каза ми,че мога да избера която професия си поискам и ми препоръча няколко.

-И ти какво избра?

-Ще уча за АВРОР - отвърна тя лаконично.

-Но защо? - Хари знаеше,че Хърмаяни мрази тази професия,та тя ненавиждаше Черните Изкуства а за АВРОР трябва да учи и за тях.

-Някой трябва да ви наглежда вас двамата. - каза му тя,обърна се и излезе от замъка.



Трета Глава


-Пердстави си-"ЛОВЦИ НА ТЪМНИ МАГЬОСНИЦИ". - каза Рон и се изправи замахвайки с пръчката си. - Ще бъде невероятно,Хари.Ще използваме най-мощните заклинания,който досега ни беше забранено да ползваме,ще пълним Азкабан с отрепки.

-Да…предполагам,че ще е така - отговори му Хари.

Професор Макгонъгол ги помоли да я почакат докато разговаря с Кингзли и те се бяха разположили на малка полянка пред "Хогуортс" заедно с Хърмаяни.

-Мислех,че не искаш да срещаш повече Смъртожадните? - Хърмаяни вдигна поглед от Въображаемата Книга,която носеше навсякъде със себе си.

-Ако не си забелязала последния път като ги видяхме,техния господар беше победен и те се разбягаха с подвити опашки. - припомни и се Рон.

-Това не значи,че няма да се върнат. - продължи спокойно да говори тя - Въпрос на време е да си намерят нов водач и да продължат делото на Волдемор.

-Въобразяваш си Хърмаяни,разбери те си отидоха,нали Хари?

Хари не знаеше какво да отговори.Найстина след като победи Волдемор повечето смъртожадни изчезнаха,но това не значеше,че няма да се върнат.И той като Рон мислеше,че Волдемор беше този който ръководи Смъртожадните и без него те нямаше да продължат с намерението си да подчинят магьосническия свят,но дали нямаше все пак да се върнат,технят господар се върна от смърта за да убие Хари.

-Не знам. - отвърна на Рон. - Но мисля,че след това което се случи с Волдемор няма да посмеят да си покажат носовете отново.

Наложи се да прекратят разговора си,защото през полянката към тях вървяха Хагрит и Джини

-Професор Макгонъгол настоява да останете за церемонята по посрещането на учениците. - каза Джини и седна до тях

-Да.Разбира се,че ще останем. - каза мило Хърмаяни.

-Е,какво стана с консултацията? - попита ги Хагрит и Рон се зае да му обяснява как Кингзли е преценил,че ако премине изпита с "Надхвърлящ Очакванята" ще може да стане АВРОР.
Хари не сваляше поглед от Джини,беше невероятно красива с тъмносинята си мантия и Хари гледаше как дългата и коса се полюшва от лекия ветрец.
Отиде при нея и я хващайки я за ръката все така мълчалив я поведе към езерото.


* * *
Слънцето залязваше когато влязоха в замъка с Рон и Хърмаяни.Голямата зала вече бе готова да посрещне гостите си и професор Макгонъгол проверяваше за пореден път всичко.Това бе първата и година като директор и не искаше да се провали с посрещането на учениците си.

-Потър ти с Уизли и Грейнджър ще седите при нас на преподавателската маса,понеже сте големички за масата на Грифиндор. - каза им тя докато преглеждаше поредния пергамент с указания за погдотовка.

Хари и кимна в знак на съгласие.Потърси с поглед Рон и го забеляза заедно с Хърмаяни на преподавателската маса.

-Добро място - каза имитирайки Пърси.

-Да не мога да повярвам,за пръв път няма да сме на Грифиндорската маса.Не е ли малко странно?

-Кое му е странното Хърмаяни,не чу ли професор Макгонъгол каза,че вече сме голями за Грифиндор.

-Имах предвид,че досега винаги сме седяли с останалите ученици а сега ще сме с преподавателите.

-Мисля,че си права - отвърна и Рон след като се замисли - Обикновено коментираме колко са зле учителите а сега ще е малко трудно,защото ще са около нас.

Хърмаяни го изгледа,но той не и обърна внимание.

-Как мислиш Хари.Ще гледаме "Слидеринци"от преподавателската маса,ако Малфлой беше тук щеше да се пръсне от яд.

-Да,предполагам.Професор Макгонъгол Джини може ли да седне при нас?

-Съжелявам Потър,но госпожица Уизли е ученик и ще трябва да заеме обичайното си място при Грифиндор - отговори твърдо тя. - Заемете местата си учениците ще пристигнат всеки момент. - замахна с пръчката си и над масите се появиха знамената на Домовете.

Рон вдигна рамене и седна на единя стол.

-Няма нищо,Хари.И без това щеше да ми е кофти за останалите от Грифиндор. - прошепна му Джини целуна го и се запъти към масата на Грифиндор.

Хари седна до Рон и зачакаха учениците.
След няколко минути започнаха един по един да идват преподавателите.Поздравяваха ги мило и заемаха свойте места на масата.
След като заеха местата си професор Вектор и професор Спраут се появи и Хагрит.

-Здравей Хагрит - поздрави го Хари и му направи място на стола до себе си.

-Още ли преподаваш "Грижа за Магическите създания" ? - попита го Рон.

-Да професор Макгонъгол каза,че няма по подходящ кандидат от мене и за т'ва продължих да преподавам.

Хърмаяни разговаряше с професор Вектор когато влязоха дребничкят професор Флитуик заедно с професор Трелони.

-"Хогуортс Експрес"пристигна,всеки момент учениците ще влезнат. - професор Макгонъгол изникна зад тях и се настани на стола си.

-О… да първокурсниците. - изломоти Хагрит,стрелна се през злалата и излезе.

След няколко минути вратите се отвориха и залата се изпълни с шума от прииждащите ученици.Хари имаше чуството,че залата се напълни за няколко секунди.Огледа се около масите за познати лица,но не намери,всички му изглеждаха непознати.
Погледа му се спря върху ченокосо момче с остри черти,което се бе настанило при "Слидеринци".Щом срещна погледа на Хари се обърна към момичето седящо до него и прошепна нещо в ухото й.
Рон седеше от лявата му страна и се оглеждаше сякаш е изгубил нещо.
-Рон,познаваш ли онова момче - каза Хари кимайки към масата на "Слидерин".

-Хари толкова съм гладен,че не мога да си спомня дали те познавам и теб. - прошепна той и продължи да търси с поглед някакви признаци,че вечерята е готова.

-Не съм го виждала досега,трябва да е нов. - обади се Хърмаяни. - Но мисля,че съм виждала някаде момичето с което говори.

Хагрит се отпусна на стола до тях.

-Ух…доведох първокурсниците професор Макгонъгол. - изломоти великана и пресуши бокала си.

Професор Макгонъгол се изправи и изчезна в малката стайчка зад тях.След малко се появи с познатото на Хари столче и старата раздърпана шапка.

-Добър вечер ученици - залата замлъкна и всички впериха поглед в професор Макгонъгол. - Започва разпределителната церемония,затова ви моле да запазите малко тишина.

Вратите се отвориха и влезе групичка деца,прекосиха залата и се наредиха в редица пред преподавателската маса.Повечето се оглеждаха изплашено,но имаше и някой на които претъпканата зала не им направи впечатление.

-Ще ви викам един по един,когато чуете имато си идвате при мен сядате на столчето и си слагате Разпределителната шапка,която ще ви разпредели по домовете. - обяви професор Макгонъгол и извади малък пергамент - Алисън,Рейчъл.

Момиченцето трепна като си чу името,отиде до столчето и плахо седна на него.Професор Макгонъгол и сложи Разпределителната Шапка.

Настъпи тишина.

-ГРИФИНДОР - каза високо шапката.

Момиченцето се усмихна и радостно изприпка до "Грифиндорската" маса.

-Бари,Стивънс - продължи професор Макгонъгол.

-"Рейвънклоу" - обяви шапката.

След него Керълайн Макенлоун отиде в "Грифиндор" заедно с Джеръми Джейкъбсън, Тод Бърънс,Алисън Хейгъл и Кони Колман.

Към "Рейвънклоу" се присъединиха:Бен Плоурайт,Грейс Суонсън и Кевин Бейлис.

През цялото време момчето от масата на "Слидерин" гледаше Хари който бурно ръкопляскаше.Погледите им се срещнаха отново.

-Хагрит - прошепна Хари и се наведе над масата. - Кое е новото момче там?

-О…това е Патрик,гост от чужбина.Мисля,че беше от България,дойде заедно с Катрин Семпълс,онова момиче до него.Защо питаш?

-Постоянно гледа към мен. - отговори му мрачно Хари.

-Сигурно те е видял в "Пророчески вести"
Все пак си известен. - обади се и Рон.

-Едва ли. - отговори Хари

-Мисля,че Рон е прав Хари.И в България вестниците пускат статий за теб.Четох няколко от тях и мога да ти каза,че не пестят похвали за теб. - каза му Хърмаяни.

Разпределението по Домовете свърши,след като Грейс Слунсън се се запъти към масата на "Слидерин".

-И така ученици.След като приехме новите ви съученици е време да се насладим на прекрасната вечеря. - каза високо професор Макгонъгол и плесна с ръце.

Масите се отрупаха с всякакви вкусотий,Рон доволно потърка ръце и се зае да пълни чинията си.Макар да не бе ял през целия ден,Хари не беше гладен.Отпи голяма глътка тиквен сок и се загледа към масата на "Грифиндор",срещна погледа на Джини тя му кимна с глава надолу към чинията си.
Хари и направи знак,че не е гладен.
Хагрит се хранеше шумно на тяхната маса.

-"ХАРИ"

Хари се обърна към Рон,но той се хранеше без да му говори,Хърмаяни също не му отговори.Реши,че му се е причуло,погледна към Патрик.
И той като не се хранеше,но се оглеждаше във всички посоки.

-"ХАРИ ПОТЪР" - отново чу гласа сякаш в главата си.

Хари се изправи. Всички в залата погледнаха към него,видя Патрик,който също бе станал от мястото си и се оглеждаше,в ръката му блесна пръчка.

-Какво става Хари ? - попита го Хърмаяни

-Нищо просто ми се стори,че някой ми каза името. - отговори без да сваля поглед от Патрик.

-Седни си тогава на мястото. - каза му професор Макгонъгол. - Какво става господин Бейтроу. - обърна се тя към Патрик.

Погледите им се срещнаха за няколко секунди,после Патрик прибра пръчката си.

-Простете професор Макгонъгол,за момент ми се стори,че…

Мощен глас изпълни главата на Хари:

-ХАРИ ПОТЪР. -всички в залата се огледаха - НЕ СИ МИСЛИ,ЧЕ СИ МЕ СПРЯЛ.АЗ ЩЕ СЕ ВЪРНА И ТОГАВА ЩЕ…

Патрик извади рязко пръчката си и скочи върху масата на "Слидерин".Направи сложни движения с пръчката и прошепна някакво заклинание.

В залата настъпи тишина,глсът в главата на Хари бе изчезнал.Учителите станаха от местата си.

-Господин Бейтроу,последвайте ме. - извика професор Макгонъгол.

Патрик сякаш не я чу,стоеше с вдигната пръчка върху масата и се оглеждаше във всички посоки а слидеринци го гледаха ужасено.

-Патрик Бейтроу - повтори професор Макгонъгол,беше стигнала го масата на "Слидерин". -След мен.ВЕДНАГА

Патрик прибра пръчката си и излезе от Залата следван от Макгонъгол и професор Флитуик.
Хари претича през залата и ги последва към учителската стая,влезе с трсък.

-Потър,какво правиш тук - кресна професор Флитуик.

-Нищо нека остане. - каза спокойно Макгонъгол. - Сега искам двамата да ми обясните какво стана.От каде се взе този глас и какво си мислеше,че правиш Патрик?

-Не знам от каде бе гласът професор Макгонъгол,но това е Черна магия. - кресна Патрик.

-А какво беше онова изпълнение на масата?

-Направих заклинание "Куайлъркот"(от анг. "тишина") .

-Това пък за какво е ? - попита учиден професор Флитуик.

-Ще предпази училището от взлом с Черна магия. - отговори спокойно Патрик. -Този който я направи беше влязъл в умовете на всички.Предполагам,че и вие сте го чули?

Професор Флитуик кимна.Хари стоеше безмълнен и наблюдаваше случващото се.

-Следователно - продължи Патрик - Реших,че няма да е уместно да го оставим да се бърка в умовете на останалите.

-Това решават преподавателите - натърти Макгонъгол

-Нима професоре?Тогава защо не го спряхте вие? - Патрик се изправи -Ако не бях направил заклинанието,онзи можеше да накара учениците да се убиват един друг.

-Не ми казвайте какво да правя и какво не! - изправи се и професор Макгонъгол - Сама решавам кое е по-добре за учениците ми.Нямате право да взимате такива решения вместо мен.

-Като Търсач на Вълшебства имам. - отвърна и хладно той. - Не забравяйте,че съм дал Клетвата да пазя всички от Тъмните магьосници и дори да не искам трябва да се намеся в подобна ситуация.

Професор Макгонъгол се свлече на стола си.

-Извинявай Патрик.Малко прекалих. - извини му се тя.

-Няма нищо професоре.Нормално е след докосване на Черна магия да сте малко изнервена. - отвърна и той и седна до нея.

-Знам,че искаш да ни помогнеш,но…не може да се е върнал. - в очите и се появиха сълзи.

-Не,не мисля,че беше Волдемор. - Патрик се обърна към Хари. - Усети ли нещо ?

-Не,само чух гласа в главата си.

-Добре,значи е някой самзванец,който иска да сее страх сред учениците. - заключи Патрик.

Професор Макгонъгол се изправи.

-Да се връщаме в Залата.




Четвърта Глава



Празненството приключи по-рано от предвиденото,за щастие повечето помислиха тайнствения глас за поредната шега на някой от учениците и развеселени довършиха вечерята си.
След онова което чу в учителската стая Хари нямаше особенно желание да яде.Само при мисълта,че Смъртожадните или по-лошо Волдемор са се върнали му призляваше.
След като се върнаха в залата и заеха местата си,Хърмаяни и Рон го обсипаха с въпроси.

-Какво става Хари? - попита го Рон - Професор Макгонъгол излежда зле.

-Не знам.но не е на добре. - прошепна Хари,след като половината от учителите се бяха обърнали към тях.

-Най добре да го обсъдим като се върнем в къщата. - каза тихичко Хърмаяни.

След това никой повече не отвори дума за това,вечерята приключи и след като перфектите поведоха учениците към спалните,Хари се сбогува с Джини и тръгна към Хогсмийт заедно с Рон,Хърмаяни и Хагрит,който изяви желание да ги изпрати.
Излязоха от замъка и прекосиха полянката пред входа.В тъмнината Хари успя да различи фигура,която се бе облегнала на портата пред замъка.

-Трябва да поговорим Потър. - каза му мъжки глас.
Хари се вгледа към портата и различи набитата фигура на Патрик.

-Патрик,какво правиш тук? - попита го Хагрит. - Трябваше да си в общата стая на "Слидерин".

-Семпълс остана.А аз се надявах Хари да поговоря с Хари насаме,но след вечерята изчезна. - Патрик се приближи към тях,погледа му се спря върху Хърмаяни. -Извинете ме,но не се представих. - промълви със странна нотка в гласа. - Патрик Бейтроу госпожице…

-Грейнджър…Хърмаяни Грейнджър. - каза тя и въпреки тъмнината Хари видя как се изчерви когато си подаде ръката да се здрависат.

Рон се прокашля тихо и застана между тях с протегната ръка:

-Рон… УИЗЛИ - натътри той.Рядко се случваше Рон да се хвали с повишението на господин Уизли,но се надяваше да получи желания ефект.

-Уизли…Началника на отдел АВРОРИ ти е баща,нали? - отговори му сухо Патрик.

Рон кимна важно-важно,но Патрик само изсумтя и се обърна към Хари.

-Исках само да ти напомня,че трябва да си внимателен. - каза му той и сложи ръка за рамото му. - Ако нещата продължат да се развиват по този начин няма да е зле занапред да се движиш с мантията невидимка.
Хари го изгледа сърдито,от къде знаеше за мантията му,но Рон го изпревари.

-Ти от къде знаеш за мантията ? - вадейки си пръчката.

-Какво правиш по дяволите ? - крена Хърмаяни

-Ще науча господин "самохвалко" как трябва да се държи прилично. - Рон насочи пръчката си.

Патрик се обърна бавно и го погледна сякаш гледа досадна муха.

-Прибери тая пръчка преди да си се наранил глупако. - каза му спокойно Патрик. - Приятна вечер Хари и не забравяй за мантията,понякой път е по-важно да си на сигурно място независимо какви са времената.

Патрик се обърна и тръгна към замъка.

-На кого ще вика "глупак" - промълви Рон и тръгна към него с вдигната пръчка.

-Не…Рон,спри - Хърмаяни се опита да го хване за ръката,но той и се отскубна.

-ИМПЕДИМЕНТА

Партик се завъртя рязко, в ръката му блесна пръчка,замахна небрежно с нея и спря заклинанието.

-Пести си силите за другата седмица Уизли. - повикна му Патрик и влезе в замъка.

-Да тръгваме - подкани ги Рон и излезе от двора на "Хогуортс".

Вървяха мълчаливо през целия път до Хогсмийт.Когато стигнаха до "Трите Метли" Хагрит предложи да изпият по един бирен шейк,но Рон каза,че е много изморен от пътуването и иска да се прибере.

-Но вие се магипортирате,в смисъл няма да пътувате особенно дълго,нали? - попита учудено Хагрит

-Така де…вие ако искате останете - каза на Хари.

-Не,аз също съм изморен и искам да си легна.Някой друг път може би.

-Да…друг път - каза тъжно Хагрит.

Хари знаеше,че е Хагрит е сам и затова е тъжен.Няколко пъти го канеше да му гостува,но Хари отказваше.

-Съжелявам Хагрит.Знам,че си самотен,но не може ли Гроп да остане при теб ?

-Обеща ми,че ще дойде за коледа - каза щаслив Хагрит. - Не ме мислете,хайде тръгвайте,че стана късно.


* * *



Госпожа Уизли ги чакаше пред къщата,когато се появиха на брега на езерцето.

-Деца много закъсняхте. - скастри ги тя
-Хайде влизайте ще ви направя чай преди да си легнете.

Няколко минути след това Госпожа Уизли влезе в всекидневната с поднос.

-Изпий го докато е топъл - каза на Хари подавайки му чашата. - Как мина празненството?

-Ами добре… - каза й Хърмаяни -Като изключим…тайнствения глас - довърши бързо тя.

-Да.Какво стана Хари ? - попита го Рон.

Хари отпи голяма глътка от чая,искаше му се да има повече време за да помисли какво найстина се случи на вечерята.Не можеше да им каже,че някой Смъртожаден бе влязъл в главите им,въпреки,че всичко водеше до този извод.

-Разбрах само,че някой се опита да проникне в главите на учениците.

Госпожа Уизли ахна.

-И според мен успя - допълни Хърмаяни.

Всички я погледнаха учудено.

-Така де,щом чухме гласа му значи е успял. - обясни им Хърмаяни - Но това е Черна Магия и не ми се вярва някой ученик да си е направил шега.

-Между другото - включи се и Рон -Какво правеше онзи смешник върху масата на "Слидерин"?

-Някакво заклинание…"Куайлъркот". - каза Хари и остави празната чаша в подноса.

-Куайлъркот…Куайлъркот? - замисли се Хърмаяни - Не ми е познато.

-Не се и съмнявам,щом и професор Флитуик не бе чувал за него. - каза и Хари.

-И за какво е това заклинание ? - попита Рон.

-Явно е някаква сложна магия за защита от пробив с Черна Магия. -отговори Хари

-И от каде той ще знае такова заклинание?Не ми вдъхва доверие,дори знаеше за Мантията ти. - прошепна Хърмаяни.

-Не знам,може би професор Макгонъгол му е казала? - предположи Хари -Но не ме тревожи това…някога да сте чували за Търсача на Вълшебства?

-Да. - каза госпожа Уизли- Това е най-високата степен при Аврорите.Те са най-добрите ловци на Тъмни Магьосници,почти невъзможно е да получиш степента.В Европа едва Трима души са покрили изискванията,самоличноста им се крие от съображение за сигурност,говори се,че има по един от Англия,Испания и България,но това са само предположения.

-И с какво се различават от другите Аврори? - попита Рон.

-Ами…за разлика от другите имат право да практикуват във всички държави без изключение и нивото им на обучение е най-високото сред магьосниците,затова само най -надарените получават степента.

-На кратко:Без високи оценки нямаме шанс - заключи Рон

-Не се изискват само високи оценки - продължи госпожа Уизли -Затова дори Ти-знаш-кой бягаше от тях.

Хари се сепна.

-Искаш да кажеш,че някой от тях е могъл да го спре? - попита Хари.

-Не миличък,само ти имаше този шанс,защото Той те беше превърнал в Хоркрукс без да знае и единствено ти можеше да надничаш в мислите му,което си е голямо предимство.

Хари се съгласи мълчаливо.

-Мисълта ми беше,че ако Ти-знаеш-кой беше срещнал някой Търсач нямаше да успее да го убие.

-Защо ? - попита Хърмаяни

-Защото те не му отстъпват по нищо. - каза госпожа Уизли.

-Искаш да кажеш,че са силни като него ли? - сепна се Рон.

-Нещо повече:те са преживели неща,който дори и той не може да преживее.Тяхната психика е на невероятно ниво и Черния Лорд знаеше,че няма да успее да ги сломи,защото нямат слабо място където да ги атакува.Лудоокия Муди бе Аврор Първа степен и бе на крачка от това да стане Търсач на Вълшебства,но убийствата му дойдоха в повече и…знаете какво стана с него.

Настъпи тишина.

-В учителската стая Патрик каза,че е Търсач на Вълшебства. -подметна Хари

Хърмаяни ахна а Рон се ухили.

-Невъзможно. - каза Рон - Можех да го направя на пихтия в "Хогуортс"

-Да не говориш за Патрик Бейтроу? - попита го госпожа Уизли.

-Да.Познавате ли го?

-Артър ми спомена за него - кресна госпожа Уизли и се изправи - РОНАЛД УИЗЛИ КЪДЕ ТИ БЕШЕ УМА,МОЖЕШЕ ДА ПОСТРАДАШ.

Рон се стресна а Хари вече съжеляваше,че им каза за Патрик

-Но мамо нали не вярваш,че е Търсач на каквото и да било? - изхили се той.

-ЕСТЕСТВЕНО,ЧЕ Е - продължи да крещи госпожа Уизли- КИНКЗЛИ ГО ПОКАНИ ЗА ДА ВИ РЪКОВОДИ ОБУЧЕНИЕТО,БАЩА ТИ БЕШЕ ВЪВ ВЪСТОРГ А ТИ СИ СЕ ОПИТАЛ ДА ГО НАПАДАШ.

-От къде знаеш,че съм го нападнал аз? - сопна и се той

-Дал е Нерушимата Клетва и не може да напада без причина…освен ако не си го предизвикал - госпожа Уизли го погледна ужасена.

-Е…казах му някой неща,но не вярвам да се е обидил - Рон погледна към Хари за помощ.

-Не не се разсърди,сигурен съм. - каза небрежно Хари. - Ти как мислиш Хърмаяни?

-Ами…Не предполагам,че…не -измрънка тя

Но госпожа Уизли отказваше да слуша повече и ги прати по леглата.
Виковете и се чуваха и в стаята на Хари

Рон и Хърмаяни се промъкнаха в стаята на Хари за да обсъдят на спокойствие случващото се.

-Имаш късмет,че си жив. - започна истерично Хърмаяни.

-Преувеличаваш. - подметна и Хари

-Напротив можеше да го убие без да му мигне окото.Не чу ли госпожа Уизли какво каза:"По нищо не се различават от Волдемор".Това значи,че убийствата са част от ежадневието им.

-Не мисля,че точно това имаше предвид - каза пребледнял Рон.

-Нима спомни си какво ти каза:"Пести си силите за другата седмица Уизли".Какво ти говори това?

Рон сведе глава.

-Ще си имаме втори Снейп. - отвърна мрачно -От къде можех да зная,че той ще ни изпитва?Та той е на…- обърна се към Хари- На колко години е всъщност?

-Не знам на около двайсет може би? - предоложи Хари.

-Не е ли много млад за Аврор?

-Това е без значение,майка ти спомена,че само най-добрите Магьосници сполучават тази степен. - припомни му Хърмаяни.


Госпожа Уизли се провикна от кухнята:

-Заспивайте да не се качвам да ви приспивам аз.

Заплахата бе очевидна,затова решиха,че няма да е уместно да й лазят по нервите

-Лека нощ - пожела Хари на Рон и Хърмаяни когато се запътиха към стайте си.




Пета Глава:




На следващия ден Рон,Хърмаяни и госпожа Уизли си събраха багажа.

-Не може ли да останете още няколко дни? - примоли им се Хари.

-Съжелявам,но обещах на мама и татко да се прибера след празненството в "Хогуортс". - обясни му Хърмаяни.

-А ти Рон ?

-Сори мой човек ама тате се прибира утре и мама иска да сме там като си дойде.

-Професор Макгонъгол каза,че другата седмица трябва да отидем в Министерството за да започнем обучението си - припомни им Хърмаяни.

Госпожа Уизли изкочи от къщата и тръгна към тях със забързана крачка.

-Обяда ти е готов,Хари.

-Нямаше нужда госпожо Уизли.

-Напротив,виждаш ми се поотслабнал.Готови ли сте деца?Е тогава да тръгваме.Пази се миличък.

Рон и Хърмаяни го прегърнаха за сбогом а госпожа Уизли го целуна по челото.
Хари ги изпрати с поглед докато стигнаха до езерцето,където защитните заклинания не действаха.

-До следващата седмица Хари. - каза му Рон и се магипортираха.

Хари дълго време стоеше загледан в мястото,където се бяха магипортирали. Отново беше сам и сега знаеше как се е чуствал Сириус всеки път когато той отиваше в "Хогуортс".Нолс долетя и кацна на рамото му.

-Е мъниче…сега сме само двамата. - Хари я погали по главичката и се прибра в къщата.


Нямаше никаква работа,затова реши да почете малко от Въображаемата книга,така поне времето щеше да мине по-бързо.
Взе книгата и прошепна:

-Куидича през вековете.

За миг блеснаха кориците,което означаваше,че се е превърнала в желаната от него книга.

Разлистваше я с удоволствие,разглеждайки снимки на известни играчи сред който се отличаваха:"Нолан Хендерсън" - пазач на Английския национален отбор през 1650-та,"Улрих Олсен" - търсач от Дания играл през 1720-та година и гончията на "Огнените Стихий"-Гари Купър.
Очите му започнаха да се затварят,навън вече се стъмваше и Хари се качи в стаята си и се унесе в сладка дрямка.
Чу се шум в кухнята и Хари се опита да стане от леглото,но беше като вцепенен,посегна към шкафа и извади от него пръчката си.

-Сигурен ли си,че живее тук? - прошепна женски глас от кухнята.

Няколко секунди по късно вратата се отвори и влезе Волдемор следван от Белатрикс.

Беше жив.

Волдемор насочи пръчката си към Хари,думите му сякаш идваха от далеч.

-Ставай Хари.

Не можеше да помръдне,опита се да вдигне пръчката си.Ръцете му не помръдваха.

-Хари… - повтори Волдемор.-… Хари,съуди се.

Отвори очи.Лежеше в леглото си а над него се беше провесила тъмна фигура.

-Събуди се Хари. - каза някои до вратата

Хари се изправи рязко с магическа пръчка насочена към тъмната фигура над себе си.

-Експелиармус - чу се женски глас, пръчката излетя от ръката му и тупна на пода. -Лумос

Светлината освети фигурите в стаята,Хари си сложи очилата.

-Патрик?Какво правиш тук?

-Тук съм защото имаме малък проблем и трябваше да се видя с вас…каде са Уизли и Грейнджър?

Хари погледна към вратата,където продължаваше да стой момичето.

-О,да извинявай…Катрин Семпълс - каза момичето подавайки ръката си да се здрависат.

-Приятно ми е - отвърна й хладно. - Рон и Хърмаяни си отидоха.Какво се е случило?

-Като се съберем ще ви обясня,приготви си багажа и да тръгваме. - каза му Патрик и погледна през прозореца към езерото. - До къде действа заклинанието
„Фиделиус“?

-До брега не езерото,което ме подсеща:Как успя да влезеш? - Хари го погледна изпитателно.

-Имам си свойте начини Потър - каза кратко Патрик и му подаде пръчката от пода - Сега си приготви багажа,нямаме много време!


* * *


Към полунощ лунната светлина се отразяваше в езерото,на брега две фигури разговаряха,като от време на време поглеждаха зад тях към малка къщичка от която се чуваха трясъци от тежки предмети и натрошени стъкла.
От къщичката се показа момче а след него във въздуха се носеше голям куфар.

-Готов съм - каза сърдито Хари когато стигна до брега на езерото.

-Чудесно,тогава да тръгваме. - каза Патрик с едната си ръка хвана Катрин Семпълс а гругата я протегна към Хари.

-И къде отиваме ако не е тайна. - сопна се Хари.

-При семейство Уизли,но преди това ще се отбием до г-ца Грейнджър -каза му Кати с усмивка.

-Но вие знаете ли къде живее Хърмаяни?

-Естествено,че знаем.Сега ако си свършил с въпросите,предлагам да тръгваме. - сопна му се Патрик и хвана ръката му.

Хари усети как краката му се отделят от земята и тупна на нещо твърдо.
Когато отвори очи се намираше на нещо като детска площадка.Около нея имаше няколко къщички осветени от уличните фенери.

-Насам - Патрик посочи една от многото тъмни улички.Хари и Катрин го последваха мълчаливо.

Хари си даде сметка,че никога не е идвал на гости при Хърмяани.През всичките години не знаеше дори къде живее.
Опита се да запомни пресечките през който преминаха,но тъмнинината бе обхванала двете страни на уличката и сякаш вървяха през огромен тунел.
Стигнаха края на поредната уличка и Патрик спря,пред голяма двуетажна къща с красива мраморна ограда.

-Тук ли е? - попита Хари.

Патрик кимна утвърдително и извади пръчката си.Насочи я към къщата и промълви:

-Легилименс!

Кати стоеше до Хари и двамата наблюдаваха случващото се.
След няколко секунди се щракна лампата в една от стаите и Хари видя как Хърмаяни събира багажа си.

-Какво стана Патрик? - попита Хари

-Не можем да почукаме на вратата посред нощ,затова казах на Хърмаяни,че я чакаме тук.

-Но ти току що приложи"Оклумантика"срещу нея ? - отвърна мрачно Хари.

-Имаш ли по-добра идея?

Вратата на къщата се отвори и от нея изкочи Хърмаяни:

-Какво правиш тук Хари? -изсъска тя

-Ние го доведохме - каза й Катрин.

-С теб май сме се виждали някъде - подхвърли й Хърмаяни.

-Може би в България.

-Ще имате достатъчно време за приказки Семпълс,сега да отиваме в Министерството - прошепна Патрик.

Извадиха пръчките си и замахнаха едновремено към къщата,портата блесна за миг, хванаха се за ръцете и се магипортираха.





Шеста Глава




Наближаваше утрото,когато се появиха в Министерството на Магията.Хари си спомни последния път когато беше идвал тук, заедно с Рон и Хърмаяни трябваше да вземат Хоркрукса от Ъмбридж.
Рон и господин Уизли бече бяха там и ги чакаха пред отдел Аврори.

-Здравейте - поздрави ги господин Уизли. -Влизайте,нямаме много време!

Последваха го безшумно по коридора до кабинета му.

-Рон - прошепна Хари - Какво правим толкова късно в Министерството?

-Нямам си идея - отговори му сънито. - Татко ме събуди и каза,че ще ни чакате тук.

-Заповядайте - каза господин Уизли и ги покани в кабинета си.

Настаниха се на столовете,само Катрин Семпълс остана до вратата.Господин Уизли се настани зад бюрото си а Патрик се подпря на бюрото му и ги погледна мрачно.За миг господин Уизли го погледна учудено,но Патрик не му обърна внимамие.

-И така деца. - започна господин Уизли. -Трябваше следващата седмица да започне обучението ви.Патрик се съгласи да е ваш ментор и ще ръководи обучението ви,затова се надявам,че ще изпълнявате указанията му - господин Уизли погледна изпитателно Рон.

-Какво?Казах ти вече,стори ми се,че напада Хари - заоправдава се Рон - затова…се спречкахме.

-Спречкали сте се? - изхили се Катрин

-Не е смешно Семпълс! - каза строго Патрик. -Освен това не сме се спречкали… да кажем,че Уизли прекали малко.

Рон сведе глава.

-Извинявай Патрик. - каза тихичко.

-Обръщай се към мен с "Бейтроу" - отвърна му хладно. -Сега нямаме време за извинения имаме много работа.

Патрик взе един стол и седна срещу тях.

-Имаме сведеня,че Смъртожадните са започнали да изкачат от дупките си,имало е няколко нападеня.Убити са няколко мъгъли и четирима магьосници,успяхме да открием жив свидетел на едно от нападенята и той повърди,че са Смъртожадни.

Хари погледна към Хърмаяни,която като Рон не смееше да помръдне,камо ли да каже нещо.

-Казваш,че само един е успял да се измъкне от тях ли? - попита Хари.

-Да.Явно са го оставили жив,за да ни предупреди за тях.Лошото в случая е че нападенята са извършени на различни места,което ме навежда на мисълта,че са организирани от някой достатъчно влиятелен сред Смъртожадните.

-Волдемор ли ? - кресна Рон

-Едва ли по скоро някой се опитва да се представи за него,използва същия почерк както Черния Лорд.Така се надява да всява страх сред магьосниците,затова не трябва да казвате на никой.

Всички кимнаха.

-Сега трябва да ви попитам нещо - продължи Патрик - Обучението ви ще се проведе в движение ще минем през няколко държави по следите на Смъртожадните.Ще ви разбера ако не искате да поемете този риск,но трябва да знам още сега.

Хърмаяни погледна към Хари.Тя знаеше,че е въпрос на време Смъртожадните да се появат отново и да направят това което технят Господар не успя-да го убият.

Ако не тръгне с Патрик ще изложи всички около себе с на опасност.

Не не можеше да позволи да си отидат като Фред и Лупин…като всички който бяха убити в онази нощ в "Хогуортс".

-Идвам. - отговори кратко Хари.

Рон и Хърмаяни се спогледаха.

-Ние също. - обади се решително и Хърмаяни.

-Не по-добре останете. - каза й Хари

-Идваме с теб приятел,няма да те оставим сам.… - Рон сложи ръка на рамото му.

-…Хайде,същото както преди. - довърши Хърмаяни

-Не,не е същото Хърмаяни. - изкрещя Хари и се изправи. - Сега може да се приберете при семействата си без да ги излагате на опасност,само защото сте ми приятели.

-Вече е късно за това. - каза Семпълс.- Смъртожадните се опитаха да нападнат родителите й когато бяха в България.

Всички впериха поглед в Хърмаяни.

-Не ми спомена за това. - отбеляза сухо Рон.Но Хърмаяни беше не по-малко изненадана от всички.

-Всъщност тя не разбра,справих се с тях преди да ги открият. - продължи Семпълс.

-Значи там съм те виждала,това значи,че родителите ми са в опасност! - Хърмаяни стана от стола и започна да снове нервно из кабинета. - Ако им направя заклинание за забрава…не,още не могат да се въстановят от предишното. - каза сякаш на себе си Хърмаяни.

-Успокой се Грейнджър - каза Патрик - Вече се направихме заклинание „Фиделиус“ на къщата ви.Със Семпълс сме пазители на тайната,единственя начин да ги открият е да убият някой от нас.

Но това не я успокой кой знае колко.

-Ами ако излязат от къщата? - кресна панически

-Няколко Аврори денонощно обикалят около къщата. - отговори и Патрик.

Хърмаяни се свлече на стола.

-Кога ще заминем ? - попита Рон

-Изчакайте ни в Хралупата със Семпълс трябва да отидем до "Хогуортс" и след това ще тръгнем.

Патрик се изправи и излезна следван от Катриин.



* * *

-НЕ ПОЗВОЛЯВАМ НА РОН ДА ОТИВА КЪДЕТО И ДА БИЛО.

Господин Уизли се опитваше да каже на семейството си за пътешествието им и госпожа Уизли изпадна в ужас.

-Но Моли,това е единствения начин да вземе изпита си за Аврор. - примоли се господин Уизли.

-ЩЕ ПРЕСЛЕДВАТ СМЪРТОЖАДНИ,АМИ АКО ПОСТРАДАТ? - продължаваше да крещи госпожа Уизли.

-Патрик ще бъде с тях.Те пораснаха Моли и не можем да ги спрем.

-Знам … но …добре,нека да отиде. - изправи се и се запърти към вратата. -Но да знаеш,че ако им се случи нещо ти ще си виновен. - каза заплашително и излезе

Господин Уизли въздъхна тежко.

-Пригответе багажа си,Патрик ще дойде всеки момент. - промърмори той и последва жена си.

-Явно госпожа Уизли има доверие на Патрик. - отбеляза Хари докато събираше нещата си. - От кога го познават?

-Търсачите на Вълшебства не се разхождат по Дайгон-Али,рядко се срещат и дори да срещняш някой няма как да разбереш,че е Търсач. - каза Рон

-Искаш да кажеш,че не се познават?

-Доколкото разбрах - обади се Хърмаяни - Кингзли го е поканил да ръководи обучението ни и той е приел…

-Просто така - прекъсна я Рон. - Според мен нещата не са му чисти на тоя.Има нещо странно в него и смятам да разбера какво.

-Преувеличаваш. - отвърна му Хърмаяни и
извади някаква канига от чантичката си.

-Това "Въображаемата Книга" ли е ? - попита я Хари.

-Да,така не се налага да нося всички книги който може да ни потрябват.

-Дай ми я за малко.

Хари грабна книгата от ръката й :

-Покажи ми… - започна колебливо -…всичко…или каквото знаеш за живота на Патрик Бейтроу.

-Не става така Хари… - започна Хърмаяни.

Извенъж кориците на книгата светнаха за миг и пак угаснаха.

-Е,този път се получи - отбеляза Рон.

Хари отвори рязко книгата и прочете:

-Патрк Бейтроу е сирак роден в Лондон.
Осиновен е от Българско семейство и живее в България…семейството му е нападнато от Смъртожадни и родителите му са убити…
Едва деветгодишен е приет в училището за магьосници и вълшебници "Друмщранг"…
На шеснайсет години е изпратен в Норвегия да учи за Аврор.
Награден с орден "Мерелин" Първа Степен за принос към залавянето на седамдесет Смъртожадни при опит да превземат Министерството на Магията в Осло.
На 19 е изпратен в Исландия да спаси малцината оцелели след като Лорд Волдемор успява да подчини с проклятието "Империус" Министъра на Магията-Норвен
Дорсвенс.
За седмица успява да намери и унищожи 24-ма последователи на Тъмния Лорд,самият той успява да избяга с неколцина от приближените си.…
…Досега като Аврор се е срещал със над 70 Смъртожадни - всички до един мъртви,затова Министерството в България го изправя пред съда.Въпреки това Международния Магисъбор му гласува доверие повишаваики го със степен "Търсач на Вълшебства".
Преминава изпита си за "Търсач" с девет по десетобалната система…

…Награден с осем отличия за "Най-талантлив Магьосник" в Европа.
Отхвърля четири покани за "Министър на Магията",преди да заеме поста на "Началник на Международния Отдел Аврори"

-Пропусна спечелената ми купа по "Куидич". - Патрик стоеше на вратата в кухнята.

Хари затвори бавно книгата.Рон и Хърмаяни бяха не по-малко смаяни от него

-Разбирам любопитството ви,но сега имаме много по-важна работа. - каза намръщено -Виждам,че багажа ви още не е готов а Моли прави чай,постарайте се да сте готови преди да съм го изпил.

Патрик излезе,за миг Рон и Хърмяани се спогледаха после скочиха и събраха багажа си с удивителна бързина.
Няколко минути по-късно се бяха наредили във всекидневната в очакване а Патрик крачеше нервно пред тях като генерал пред войниците си.

-От сега нататък,ще изпълнявате всичко което ви кажа,без да задавате въпроси.
Ако някои реши да се откаже от обучението си паметта му ще бъде пренастроена и ще се върне. - Патрик погледна строго Рон,който преглътна сякаш му беше заседнала огромна буца в гърлото. -Не трябва да обсъждате с никой плановете ни,задачите ни и всичко което е свързано с пътуването.

Рон вдигна колебливо ръка.

-Не си в училище Уизли и не е нужно да вдигаш ръка за да кажеш нещо. - каза му леко развеселен Патрик.

-Аз само да попитам…къде е Семпълс? - смотлеви Рон.

-Трябва да остане няколко дни в "Хогуортс" после ще ни настигне.Други въпроси? - погледна към Хари.

-Не…сър - добави колебливо.

-О я стига с тези детинщини,викайте ми Патрик или Бейтроу. - ядоса се той. - Сбогувайте се и да тръгваме.

Госпожа Уизли започна да ги прегръща и целува въпреки опитите на Рон да изтича отвън при Патрик.

Веднага щом госпожа Уизли разхлаби хватката около шията на Хари,той се възползва и оставяйки я с Рон и Хърмаяни отиде на двора.
Патрик стоеше загледан в малък бъзов храст растящ до портата.

-Когато те чух да четеш онази книга си спомних за тях.
Патрик го беше чул,но не се обръщаше към него а сякаш говореше на храста.

-Съжалявам. - отвърна му глухо

-Знам,че Волдемор е убил родителите ти Хари,но ти поне имаше шанса да отмъстиш за тях.А аз така и не намерих убиеца на моите. - Патрик го погледна в очите. - Бих дал всичко за да срещна нещасника който го направи.

Хари не знаеше какво да му каже.

-Искам да те питам нещо Хари.Когато застана очи в очи с Волдемор…преди да кажеш заклинанието…

-Желаех ли смърта му? - довърши вместо него Хари.

Патрик кимна.

-Не…никой не знае,но всъщност Волдемор сам изпрати заклинанието което го погуби

Хърмаяни,Рон и господин Уизли излезоха от къщата а Моли продължаваше да палче след тях.

-Стига мамо казах ти,че ще ви пиша всеки ден.

Тя го прегърна и се разплака неудържимо.

-Трябва да тръгват - каза господин Уизли.

-Да…добре - госпожа Уизли си избърса сълзите. -Ако не получим писмата ти баща ти ще изпрати няколко Аврора да ви търсят.

-Не е нужно мамо,нали сме с Патрик.Смъртожадните ги е страх от него.

Патрик се засмя тихичко.

-На добър час - каза господин Уизли и ги прегърна един по един.

Четиримата излязоха от двора и тръгнаха по тъмната уличка.

-Няма ли да се "Магипортираме" - попита Рон.

-Не и от тук,не искам Министерството да знае от къде сме тръгнали. - отговори му Патрик.

-Ама нали и ти работиш там? - продължи Рон.

-Ако има шипони ще ни проследят и повярвай ми ще имаме неприятности. - каза му Патрик.

Вървяха още няколко минути когато изведнъж Патрик се закова на място.

-Какво има Патрик,добре ли си? - попита го Хърмаяни.

-Следят ни… - прошепна той -…пръчките ВЕДНАГА.

Сноп червена светлина уцели Рон и той падна вцепенен.За няколко секунди около тях се появиха четири тъмни фигури.

-Я какво си хванахме? - каза с дрезгав глас един от Смъртожадните. - И това ако не е Потър с онзи мътнород…

-Силенсио! - каза Патрик насочвайки пръчката си и Смъртожадния замлъкна

Хари усети допир от пръчка в гърба си и се обърна.Рон и Хърмаяни бяха изчезнали,затърси ги с поглед,но от тях нямаше и следа.

-Тук съм Хари - прошепна някой в ухото му.

-Хърмаяни?

-Патрик ни направи "Хамелеонизираща" магия - прошепна му тя.

-Круцио! - креснаха едновремено няколко Смъртожадни с насочени към него пръчки.

Хари насочи пръчата си за да отвърне,но заклинанието се изпари.

Патрик изчена,после се появи зад тях,магипортираше се с невероятна бързина:

-Петрификус Тоталус! - изкрещя и пак се скри от погледите им

Смъртожадния се опита да направи контра проклятие,но от устата му не излезе нищо.


-Къде отиде по дяволите? - кресна единя Смъртожаден,загледан към Хари,но сякаш не го виждаше.

-Вцепени се! - Хърмаяни запрати проклятие,но то се върна към нея и я уцели.

-ХЪРМАЯНИ - кресна Хари.

Смъртожадните започнаха да се оглеждат.

-Чухте ли това?Дойде от там. - каза единя сочейки към Хари.

-Сега ще видим кой се е скрил. - изръмжа друг и насочи пръчката си. - Хоменум ревелио!

Хари вдигна пръчката си,но Патрик изкочи пред него.

-Хванете го!

-ИМПЕДИМЕНТА! - изкрещаха едновременно Смъртожадните.

-Протего!

Заклинаниято му ги изхвърли на няколко метра.Обърна се към Хари,направи някакви движения с пръчката и прошепна последователно.

-Муфлиато!Протего максима!

Смъртожадните започнаха да се изправят тромаво.

-Предлагам ти да се предадеш. - изръмжа Смътожадния отпред,който вреоятно им беше главатар. - Ние сме трима а ти си сам.

Патрик се изхили зловещо,нещо се размърда до Хари.

-Какво стана по…! - Рон се беше съвзел от заклинанието

-Тихо - прекъсна го Хари

-А аз ви предлагам да бягате преди да съм се ядосал. - каза заплашително Патрик.

-Мери си приказките. - кресна Смъртожадния. - Знаеш ли кой съм аз?

-Ами как да ти кажа…не ми пука. - отвърна с безразличие.

-А трябва аз съм Хейс Хейгъл така че…

Патрик замахна с пръчката и вдигна във въздуха двама от Смъртожадните.

-Помогни ми Хейс,не мога да се движа - изпъшка еднинят,но Хейс гледаше ужасен.

-П…Патрик Б…Б…Бейтроу - изпелтечи Смъртожадния,захвърли пръчката си и побягна оставяйки другарите си.

-Конфундус! - каза спокойно Патрик насочвайки пръчката си към него.

Хейл се обърна и се затича обратно към него.

-Империо! - промълви отново и Хеил спря да тича.

-Може да излезете вече. - Патрик се обърна към тях и замахна с пръчката.

Хари вече можеше да види Рон и Хърмаяни която лежеше на земята.
Рон се наведе за да се увери,че е жива.

-Зашеметена е - каза му Патрик. - Енервате!

Хърмаяни се размърда.

-Какво стана? - Рон и помогна да се изправи - Изпратих зашеметяващо заклинание към Смъртожадния,но то се върна към мен.

-Не трябва да ви виждат,затова направих защитна стена между вас и заклинанието ти рикошира в нея. - обясни и той.

-Ако не си забелязал,сега ни виждат. - каза саркастично Рон,но Патрик не му обърна внимание

-От къде знаеха,че сме тук? - попита Хари.

-Не знам.За съжаление не разполагаме с "Веритасерум" и няма как да разберем.

-Какво ще правим с тях? - подметна Рон

-Хейл може да ни свърши работа,но ще забележат отсъствието му,затова мисля да вземем някой от тях - каза сочейки към Смъртожадните който продължаваха да висят безжизнено във въздуха.

-За какво ни е ?

-Ще ни послужи добре за шпионин.Сега да видим кои е полезен."Легилименс"!

Патрик стоеше загледан в нищото няколко секунди,после свали пръчката си и я насочи към другия.

-Този става,глуповат е и ще ни свърши добра работа. - Патрик го свали на земята.

Смъртожадния дишаше тежко и с мъка успя да се изправи на крака.Ръката му се срелна към пръчката,но Патрик го изпревари.

-Експелиармус! - пръчката изхвръкна от ръката му - Как се казваш?

-Питър Кулган - изръмжа Смъртожадния. - Няма да ви сътруднича!

-Нямаш избор - каза лаконично Патрик. - Империо!
Очите му се разфокусираха и се поклони покорно.

-Свали приятеля си! - заповяда му Патрик и му подаде пръчката.

Питър взе пръчката си и замахна с нея,тялото се строполи с грохот на земята.

-Кулган,какво правиш по дя…? - изкрещя Смъртожадния освободен от заклинанието на Патрик.

-Обливиате!

Патрик бе насочил пръчката си към него.

-След като се магипортираме,ще се върнеш да пренастройш паметта на Хейл. - каза на Кулган.

Хванаха се за ръцете и се магипортираха.

[Марио]

Пишете мнения

[Бам Бам]

Много интересно начало. Останалата част написана ли е вече?

[Облявиейд]

пиша я в момента,но ще има и промени в откъса.Написал съм част от песента на
"Разпределителната Шапка",която ще добавя,освен това ще наблегна още малко
върху описанията на някой сцени.Ако има достатъчно положителни коментари ще побликувам останалата част,стига да ви хареса.

[Бам Бам]

Тоя форум е доста умрял, тъй че не се надявай на много отзиви. Обикновено хората влизат само за да търсят определени книги или да се оплакват, че нещо в библиотеката не работи. Все пак публикувай като имаш нещо готово. Поне на един читател тук може да разчиташ, че има интерес.

[Облявиейд]

Дай предложение къде да побликувам

[Гост]

Пишиииииииии, много моля!:) Супер е!:)

[Inf]

До момента 146 са прочели темата откакто е създадена (за ~30 дена), което не е най - малко.

[gago89]

Добро е

[4ekista]

Браво! Добро начало...

[ellie_sims]

Доста добро начало

[latinkadimitrova]

не е лошо ще има ли още

[Облявиейд]

Има още скоро ще го побликувам

[Nadya_mvs]

Не мога да намеря 3 част, може ли някой да ми каже дали е готова и къде мога да я намеря. Мееаи, много интересно