no name

[Ирв]

За последно извървявам този път. Пътят към тебе. Изпиваш сърцето, изпиваш очите, изпиваш душата, ръцете, мечтите ми.. какво ли още можеш да ми вземеш? Живота ми с тебе не е поредната любовна история. Това е история за откриване на мечти там,където няма реалност. История за откриване на слънце там, където дори няма небе. Дали намираш себе си или просто се луташ между разума и сърцето? Дали тази борба си заслужава и ще вдигнеш ли очи накрая? Очи, които да показват толкова дълбоки рани, че дори самия ти да не можеш да се вгледаш в тях.
За последно извървявам този път. Позволявам на ръцете ти да ме изгарят, очите ти да ме докоснат и усмивката ти да осмисли деня ми. Търсих себе си навсякъде,търсих прекалено дълго. В този паралелен свят виждам теб в светлината, а не искам. В съня си продължавам да те гоня, без да те достигам. Толкова много имам да кажа, а само мълча. Някъде забравена надежда отново си прокарва път и ме дърпа към тебе.
Позволявам на ръцете ти да ме изгарят, очите ти да ме докоснат и усмивката ти да осмисли деня ми. Позволявам на сърцето си да се разбие отново на хиляди безнадеждни парченца.. само, за да ти се наситя изцяло отново. Но за последно…