Временна памет

[elstoeva]

Временна памет

Шон си поръча още една чаша кафе, но помоли симпатичната сервитьорка този път да е горещо. Въпреки че обслужването в заведението ставаше все по-зле откакто сина на Къртис го продаде на известна верига заведения, Шон продължаваше да ходи там защото не бяха променили нищо от интериора. Избягваше да гледа бара, на който бяха подредили куп нови машинарии, затова обикновено сядаше на масите с лице към улицата. Улицата се променяше непрекъснато затова промените там не го дразнеха толкова много. Чудеше се понякога на себе си кога е станал толкова консервативен, но и този път не можа да стигне до задоволително обяснение, защото в този момент мобилният телефон в джоба му се обади дискретно.
- Шон Родригес на телефона. – изграчи малко пресипнало.
- Шон, Матю Бърнстейн е. Имаме една работа за теб. Мини през офиса днес следобед, за да получиш инструкциите.

След като потвърди, че е разбрал, Шон затвори и прибра телефона в джоба си. Подобни обаждания не бяха нещо необичайно, но с течение на времето Шон започна да ги получава все по-рядко. А и усети, че това все повече го радва.

Когато напусна полицията и реши да се захване с частни разследвания беше пълен с ентусиазъм. Може би беше прекалил с детективските романи където лошите бяха коварни, а добрите беззащитни. Но скоро установи, че в действителност, нещата понякога стоят точно обратното – „добрите“, коварно прикрити, всъщност се оказваха лошите и преследваха беззащитните. Това ставаше особено явно, когато най-добрите ти и платежоспособните клиенти се оказваха големи корпорации от издателския и разпространителски бизнес.

Офисът на клиента не представляваше нищо особено, затова Шон не си направи труда да огледа. Въпреки това установи, че в последните години подобни офиси станаха доста по-разхвърляни и зарити с хартия. Странно е, предвид възможността на всеки да се сдобие и ползва компютър. Но явно опазването на околната среда не беше от първостепенно значение на подобни места.

Матю Бърнстейн се появи на вратата на една от стаите и му махна, за да дойде.
- Как си Шон, как върви бизнеса? - машинално попита клиентът докато сядаше.
- Нещата вървят добре, мистър Бърнстейн. – беше простият отговор лишен от интонация.
- Това е добре, Шон, много добре. – последва усмивка, дежурния въпрос „Нещо за пиене“ и типично деловата част на разговора започна.
- Шон, знаеш че от доста време имаме проблеми с пазарите ни в бившите комунистически страни. Направихме среща и с досегашните ни конкуренти, при тях положението е същото. Естествено няма отлив от слушането на музика, филми продължават да се гледат нелегално, както и да се правят нелегални инсталации на софтуер. Лошото е, че нещата от кражба на интелектуална собственост вече почнаха да избиват едва ли не в опит от наша страна за погазване на основни човешки права. Това е прекалено. А ние какво да кажем на клиентите си. Онзи ден пристига мениджърът на световно известна певица. Иска да се откаже от нас поради неизпълнение на договора ни. След концерт в една от бившите съветски републики, момиче от публиката и подало за автограф кофти копие на оригиналния и диск. Поне да бяха малко по-дискретни, да ги вземат дяволите. Мениджърът и направил малка калкулация и изчислил приблизително загубите. Цифрата беше колосална. И не е въпрос само на пари. Тези хора нямат уважение към законите. Още преди години проведохме различни срещи с техни правителствени представители. Ангажирахме нашето правителство да им скръцне със заби и подписаха различни споразумения. Но не ги прилагат. Имали други приоритети. Аз съм сигурен, че който и човек от улицата в тези страни да хванеш има за какво да го осъдиш. Нелегални копия на музика и книги в смартфоните им, филми и софтуер на компютрите им. Тези хора просто не мислят как ощетяват не само авторите, но и хората, които седят зад тях. Цели бизнеси страдат от ...

В един момент Шон спря да слуша тази тирада от подскачащия наоколо и самонадъхващ се от думите си клиент. Наистина и той беше поизчел доста по въпроса. Но за разлика от белия мъж, който така гневно ръкомахаше из стаята, Шон Родригес - дете на емигранти от Мексико, имаше доста бедно детство. В къщата, където отрасна нямаше дори телевизор. Нямаше телевизор дори в квартала му. По-късно, след като успя да завърши държавната гимназия и успя да влезе в колеж, непрекъснато се чудеше откъде да се сдобие с евтини книги и учебници. Не ходеше на сбирките с другите колежани, защото нямаше какво да разкаже – нямаше пари за кино, не можеше да си позволи да си купи музика, а и дори да можеше – нямаше на какво да я слуша. С течение на времето нещата, които беше пропуснал ставаха все повече и повече. До момента, в който започна първата си работа и успя да събере пари за касетофон. Тогава за него настана раят. Касетките бяха по-малки, по-издръжливи, можеше по-лесно да намериш човек, който да ти ги заеме за прослушване, а и цената им беше доста по-приемлива. Шон се превърна в истински меломан, музиката го изпълваше с радост. Музиката беше с него, когато свали първото си гадже, после когато се ожени за първата си жена, както и за втората. Тя беше с него когато беше тъжен, при двата му развода, при неуспехите му в службата, както и при раждането на сина му.

- Шон! Шон, слушаш ли ме внимателно. – Бърнстейн се беше вторачил в него.
- Извинявам се. Бях се замислил. – отговори Шон.
- Внимавай, Шон. Това, което ще ти кажа сега е много, много поверително. – бавно и с неприятен глас започна Бърнстейн. – Ще ти припомня, че си подписал декларация за конфиденциалност с много тежки последствия. Ако нещо от този разговор излезе извън тази стая, ще се погрижа да не можеш повече да си намериш работа. Не и в този щат, не и в тази страна. Разбра ли ме?

Шон кимна утвърдително, но не можа да не забележи желанието си да скочи и удуши тази самозабравила се гнида.

- Искаме от теб да отидеш в една от гадните комунистически държави. Там ще те посрещнат твой колеги от местните власти. Набелязали са няколко блогъри и радетели за равен достъп до произведения със защитени авторски права, които имат доста силно влияние в местната общност. Властите ще ги арестуват и заведат на подходящо място. От теб се иска да придружиш д-р Едгар Гомес, които ще извърши някои манипулации върху блогърите. Ти трябва да му осигуриш охрана и пълното съдействие на местните власти. Знам, че ще се справиш. Местните питаят неистов респект към чуждестранните колеги, дали защото не знаят езици или просто са комплексирани.

Последните реплики бяха произнесени с прилична доза подигравка. Шон се насили да се усмихне.

- Мога ли да попитам в какво ще се състои работата на доктора? – въпросът беше произнесен с небрежен тон. Шон беше твърде любопитен, но се опита да не се издаде.
- По принцип не трябва да си информиран. - важно отговори гнидата, с което Шон разбра, че ако поласкае самолюбието му, може и да научи, но реши да действа на професионална основа.
- Местните обикновено са твърде любопитни. Трябва да им пусна някакво достоверно обяснение, за което да се хванат. – отговори леко уморено Шон.

Гнидата помисли малко, след което отговори.
- Да прав си. Д-р Гомес ще се опита да възстанови правата ни върху нашата интелектуална собственост, която без съмнение е била открадната от тези блогъри.
- В смисъл, докторът е ИТ специалист и ще почисти магнитните носители на притежаваните от престъпниците устройства? - малко изумено попита Шон.
- Не точно, мистър Родригес. – леденият тон се вряза в слуха на Шон. - Докторът е специалист по неврология, със специализация в клиничната фармакология и дългогодишен опит в психиатрични клиники, и ще почисти мозъците им от нашите произведения на авторското право.
Шон беше втрещен. Усети как му прилошава, а това при него беше новост.
- Искате да кажете, че ще им изтрие съзнанието. – бавно попита той.
- Това не е нашата цел. – строго отговори клиентът. - Идеята е да изтрием нашата собственост, но методът е още в много начален стадии, така че са възможни някои усложнения. Но не се притеснявай. Юридически сме подготвили нещата. Ще пласираме идеята, че мозъкът е контейнер за информация, не по-различен от класическия харддиск и по тази причина записва и съдържа в себе си копие на всичко видяно, чуто и прочетено през живота, включително и неща, за които не е платено. Още повече, че тази информация може да бъде възпроизведена и пред други индивиди, които също да я съхранят по този начин. Така че не се притеснявай - всичко е законно. Относно вашия хонорар и разноските по пътуването ...

Шон не можеше да го слуша повече. Скочи от стола и хукна към тоалетната където в продължение на пет минути повръщаше от отвращение.