Въртележка

[Roland]

Марк затвори очи.Пое си дълбоко въздух и накара разбунтувалия си стомах да се успокои.Целият самолет се тресеше и клатеше.”Няма да издържа още много,хайде да се свършва вече.”Наведе глава и замръзна,прилуша му.Инструктора забеляза че Марк бе станал целия сив и му помаха да дойде при него.Твърде шумно да му каже каквото и да било тои му посочи илюминатора.Марк затаи дъх,една мисъл мина през главата му-каква красота, никога не бе виждал Земята от такава височина.Веднага се почувства по-добре,гаденето премина.Шумът на двигателите заглушаваше всяка мисъл-невъобразимото бучене се врязваше в главата му като острие.Беше време,сега или никога,отиде до вратата и се опита да възпре страха.Вятърът бучеше и плющеше,дърпаше го необуздано навън.Ледена тръпка мина по цялото му тяло,направи стъпка назад.В същия момент усети силен натиск на гърба си,залитна напред и започна да пада.Вятърът заглушаваше всяки звук но тои все пак извика:-Копелее!
„Шум...не мога да дишам...минах през облак...падам.”
Все още не можеше да разбере какво се беше случило, бутнал го бе мръсникът.И все пак добре че го направи,не знам дали сам щях да имам смелостта да скоча.Започна да вика от удоволствие,чувството бе невероятно.Не можеше да повярва,той наистина летеше.Чувстваше се като птица,усещането бе неописуемо.Цялото му тяло потръпна от удоволствие.А земята беше толкова малка,красота.Да можеше да продължи вечно.Погледна алтметъра-имаше още малко време да се наслади на всичко.Жалко че толкова невероятни моменти бяха толкова краткотрайни.”Следващия път ще взема и камера,ще заснема всичко,твърде красиво е за да задържа този миг само за мен.Ще покажа на всичките ми приятели какво изпускат.”
Погледна отново алтметърът-беше време.Гравитацията не прощаваше на никого.Намери шнура на главния парашут,хвана го здраво и го дръпна.Нищо не се случи.Опита отново.И отново.Нищо...Усети как цялото му тяло се сковава от страх,не можеше да формулира и най-простата мисъл,беше изпълнен само и единствено със страх.Трябваха му няколко секунди да се окопити.”Не се дръж като малко момиче,днес няма да се мре-опита се да се успокои,нали имам и резервен парашут.”Бавно започна да взима контрол над тялото си,най-накрая успя да се съвземе.Намери втория шнур,каза бърза молитва,и го дръпна.Следващите няколко секунди бяха несравними по ужас.Резерният парашут също не се отбори.Беше блокирал.
-Не не не,не може да бъде.Дръпна пак.-По дяволите!Това е някаква извратена шега!-крещеше той с пълно гърло,но нямаше кои да го чуе.Щеше да умре,сам самичък,далеч от приятели,роднини,далеч от нея.
Ужасът го прегърна със своите кокалести ръце - викаше,крещеше,проклинаше всичко и всички.Щеше да умре.”Това не може да се случва,не е истина,няма ли кой да ме спаси,някой да ми помогне.Моля Те не искам да умра”.Страхът бе сковал цялото му тяло.Не можеше да откъсне поглед от приближаващата се земя.А тя се приближаваше все по-бързо-ставаше все по-поляма и по-голяма.Представи си какво ще се случи с него като удари земята,което предизвика поредния ужасен пристъп на викане и крещене.
Явно днес наистина ще се мре!-помисли си той и започна да се смее истерично.Не можеше да се спре.След момент го обзе неземно спокойствие.Примири се с това което се случва.Стана му много мъчно.Всичко което щеше да пропусне-толкова много неща бе оставил недовършени и неизказани.Да имаше още време.Да можеше поне да се сбогува.Все още не можеше да откъсне поглед от земята.
-Е,вече нищо няма значение.Оставаха само още няколкостотин метра.Осъзна че наистина няма никакъв шанс да се спаси и ужасът отново се намести в неговото съзнание.Не му оставаше много.Крещеше с пълно гърло,мяташе ръцете и краката си,изпаднал сякаш в гърч.Лицето му се бе превърнало в гротеска маска на ужаса и скръбта.Ако някои го беше видял в този момент нямаше да види човешко същество.
-Не искам да умрааа ! И всичко свърши.
Звуци ,може би гласове,мрак.Да гласове.Не гласове,а глас и то познат.Постепенно мъглата започна да се прояснява.
-Марк,Марк какво ти стана бе човек,тоя път наистина прекали.Помислих че си предозирал,изкара ми ангелите!
Марк бавно и несигурно отвори очи.Огледа се.Намираше се в стар и порутен апартамент-жълта мазилка излюпена от стените,никакви мебели,дори стъклата на прозорците бяха изпочупени.Явно апартамента е бил изоставен преди много време.Легнал на стара прожина от нещо което някога е било легло.Погледна тялото си,чувстваше се странно далече от всичко което се случваше,някак си нереално.Ръкава на ризата на лявата му ръка бе навит до горе.Коланът стоеше стегнат малко над лакета му,а малко по-надолу се виждаше спринцовката все още забива във вената му.Все още имаше нещо в нея.Явно бе припаднал по средата.С дясната си ръка,все още трепереща хвана спринцовката и инжектира остатъка.Започна отново да потъва бавно в мъглата.
-Марк,не си наред с главата,някои ден няма да се събудиш от сънищ......

:>

[Roland]

хахахахахахахахахахах поне 5 пъти го редактирах и пак съм пропуснал някои грешки.Сори

[Alegria]

Всичко "неавторово" по темата ще бъде изтрито.