Искра

[IvanBG777]

Искра




Какво е нашият живот...

следи от болка във калта?

Или пък може би искра,

която блясва сред нощта?



Всред буря бясна, виеща навред,

се мъчим ние във нощта

да запазим таз искра

от вятъра студен...

пронизващ костите ни с мраз,

убиващ всичко живо в нас...



И само таз искрица малка

държи ни още живи във нощта

и се опитва да ни сгрее,

проблясвайки със топлина,

напук на цялата тъма,

минавайки и през студа...



Но може ли единствен миг

да ни държи над бурята зловеща...

разнасяща с замах

и с унищожителен гняв

студ и мраз в сърцата.



Една искра, достатъчна

да извиси ни тя над мрака,

обгърнал ни кат покривало във нощта…

закриващо във сива пелена

тази тъй пленителна искра,

задушаващо я със мраз...



Но когато таз искра

докосне нашата душа,

пропита с болка и тъга,

надежда носи тя.



Че всичко може да се промени,

че няма вечно да боли...

И всичко друго избледнява,

минавайки през пукота на нашия живот.



Отлитайки на място, пълно със мечти

и с недокоснати искри,

идващи отвред към нас,

дори и в най-тъмния ни час...
_______________________________________
всякакъв коментар е добре дошъл....

[IvanBG777]

за повече от месец нито един коментар... - не става, става, хубаво е, не е хубаво ... вкарайте критика ако не друго... ама по обезсърчаващо от пълно мълчание надали има...

[Гост]

Здравейте! Наистина не е приятно никой да не оставя коментар... Аз също не обичам да коментирам, но реших да го направя, за да Ви насърча Хубаво стихотворение, написано емоционално, чувствено и образно. Но малко маниерно според мен. Мисля, че авторът просто е много млад А и аз, като инженер-конструктор, предпочитам по-изчистените форми. Поезията е въпрос на лично усещане, в края на краищата. Сигурна съм, че всички, които са прочели "Искра", са харесали стиховете и са намерили златните зрънца. Просто ние, любителите на поезия, сме доста срамежливи, а и емоциите трудно се обсъждат. Така че - дерзайте! Чудесно е да изливаш душата си в стихове! Ще следя за нови! Поздрави! Аси

[plevel]

Здравей! Аз ще коментирам. Първо да кажа че заглавието е прекалено преекспонирано. Използва се прекалено много. Римите са доста прости и повтарящи се. В това няма нищо лошо, просто след, като го прочетеш не остава запомящо се. Колкото до коментарите - те нямат значение. Нали не пишеш заради тях? Те не би трябвало да те обезсърчат и антипода на тази дума. Опитай да пишеш по-сложно с думи, които не се използват често. Това е от мен - просто един коментар. Идеята в стиха ми хареса. Би могла да се развие подобаващо. Успех!

[IvanBG777]

Здравейте,
Имаше момент, в който всичко, което можех да направя е да пиша.. и така се появи това..
Не пиша заради коментари, но те могат да помогнат ако дойде отново подобен момент.
Благодаря! :о)
п.с. едва ли ще е скоро ако се случи пак да пиша нещо...