Лирика от Плевел

[plevel]

Добре. Ето нещо и от мен:

"ИЗМИНАЛ"

Ти вечно ще се търсиш –
неразбран –
по житените стръкове в полята.
Наивно-вярващ грубиян
в очите вчерашни. В съдбата.
А миналото вече е отпред,
бъдеще нарекоха го вчера.
На времето прехваления зет
наричан още мера, според мера.
Пръсти на страха безплътен
увенчан с вечерния печал
на погиващите в апогея
на достоен, непокорен Крал.
Заменя мека кралска роба
с протрит и стар парцал.
Прегръщайки новата прокоба
без капка свян, без жал.
Игра на думи, жестове, дела
трепетно чули-недочули.
Пак превръщат в нощ деня –
дори чорапки не събули!
Устни пясъчни обвили
с нежни желания света,
в който вечно недопилите
се наслаждават грубо на страстта.
Скоро, много скоро ще пребъдем,
в онзи ден изминал може би.
В онзи ден. До новото начало...
Онзи ден – това си ти!

"ПРОМЯНА"

Ето косите са бели,
сърцата тихичко смели.
Идва ден на промяна,
ден на промяна за нас.

И както небето,
и както звездите,
както деня и нощта.
Променят се в себе си;
белите Лебеди
не пият вече вода.

Промени в главата,
промени в устата,
промени за всичко, навред.
Промени не чакани,
промени дочакани;
на времето бях людоед!

Тънко изкуство,
тръпчиво и гнусно;
разгаря силна страстта.
Но някък си пусто
и с повече чувство
губи се някъде Тя.

Не търся я старата,
бягам от новата,
как ли ще свърши това?
Препъвам се падам
и радостно страдам.
На това се научих сега.

Но ти не ми вярвай
и дума не казвай,
спусна се вече нощта.
Мъгла на талази,
не брани, не пази
само изпразва ума.

Алкохола във вените,
и салати – зелените;
донасят ми тишина.
Едни сме родените,
други засмените,
но всъщност в нас е тъга.

Призив, промяна
на новата смяна;
Клоун с насълзени очи.
Тихо, горещо
с малко искрено нещо;
не престава, а само мълчи.

Нейде там си мъждука,
чакай май се пропука;
едно закоравяло сърце.
И тупайки вяло,
объркано не разбрало,
че тупа сърце на дете.

Автор: Plevel