Сълзата на лалето

[krasimira2011]

Валентин Найденов


СЪЛЗАТА НА ЛАЛЕТО


Книга трета от” Ръка за словото „
Валентин Найденов,автор, 2006
 Кристинана Добрева - Станкова - редактор
 Издателство „Найденов -ВМ”,2006
ISBN 954-9823-07-5

Съдържание
Тази книга съдържа стихове и песни от Валентин Найденов. Той е автор на книги и разкази , новели и романи .Член и на Съюза на българските писатели, основан през 1913 година.
http://WWW.VNAYDENOV.SLIVEN.NET


1.Последната седмица
2.Кратки любовни слова
3.Бездомница
4.Реституция и революция
5.Слава и забрава
6. Среднощна фея
7.Опустяла любов
8.Биографична справка
9.Хляб и вино
10.Поет
11.Устни за чаша
12Цялата култура.
13.Време и живот
14.Социално погребение
15.Простичка молба
16. Мръсните приказки удължават живота на циника
17.Проект за любов
18.Епилог
19.Аферата Радецки
20.Инстинкти
21.Културна изолация
22 .Човекът с куцото куче
23 .Сълзата на лалето
24.Емигранти
25.Нощен клуб
26.Строго секретно
27.Македонска престилка




ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА


Той продължи да страда и да пише стихове за нея. Той знаеше за всички нейни пороци, беше си взел бележник и те бяха подредени по азбучен ред. . Неговата единствена съпротива срущу отнетата свобода на тази жена бяха стиховете.

Какво да кажа, мила
Какво за теб мълчи
Ти облак си за мен
И птица лекокрила

Стиховете му отразяваха чувствата, които го измъчваха, той действаше и мислеше,
а когато се усетеше - осъмваше до нейното страшно легло.

Ти искаш моя ден последен
Кажи къде е този глас
Обичам те единствено възможна
И пазя те за моя сетен час

Никой от нейните любовници вече не я посещаваше.Жената не го чуваше оплетена в тръбички и системи, останала без памет. Една сутрин той чу от нея стенание – нежно като чуруликане.

Бог да пази твоята утроба
За един достоен младенец

Последната седмица
Петата. На последната четиридесетница.
Да получиш своето спасение.

Седемнадесет години
Порочен живот на Мария
Блудницата и поклонението
Покаянието и светия кръст
Сега сме в пустинята
Кога ще изживеем нашата Пасха?

Тази жена бе забогатяла внезапно. Останалото е криминална хроника.




Той се усети достатъчно смел и не се изплаши от тази изхвърлена в канавката жена. Тя беше в кома и той я откара до първата болница. Разпитаха го подробно. Професорът по свободна воля на жените даде точни показания. Никой съществено не го заподозря. Тя бе известна проститутка. Говореха, че притежавала огромно състояние от търговия с момичета. Това го стресна. Такъв късмет да извади – когато се върнеш, да те изненада съдбата с блудница.

КРАТКИ ЛЮБОВНИ СЛОВА


Военна база е сърцето тясно
Душата кротко спира тука
Къде е любовта във мрака
Сърцето е досадна скука
Кажи ми думи кратки
Бъдете ми палачи кротки
Любовта е светлината
Единствената на душата



БЕЗДОМННИЦА

Издебнаха едина робиня в мрака
Тя беше скъпичко облечена
Черна роба и комфорт личи
Решиха вечно да мълчи
Когато спусъка изпука
Жената хлъцна, кръв зачука
Така изби стъклото на живота
И спретнаха набързо некролога
И никой не прочете епитафа
Кръвта дъждът отми до капка


Навлече си голяма беля с тази татуирана жена. Той се явяваше вече като свидетел по делото срещу неизвнестен извършител. Преди години той беше емигрирал по свои причини, които не желаеше да изтъква като политически.Причината бе свободата на жената в класовото общество.

РЕСТИТУЦИЯ И РЕВОЛЮЦИЯ

Висок прегърбен господин
Във черно беше той един

Успешен и забравен редингот
Днешен и единствен реститут
Говореше се че е женомразец

А този господин създаваше поука
Трагедии като шут
От черна сцена продупчена от мрака
Бе тази негова душа възстановена
От младост страшно наранена
По времето на революцията


Сега той пишеше стихове за жената от банкета на шосето. Какво беше виновен, че баща му притежаваше миналото на експлоататор на работническата класа?
Животът се бе съсипал от социалистическата революция. Конфискуваха им цялото имущество, дадоха им само една кирпичена стая в кирпичена рухнала къща.Едва се съвзеха.



СЛАВА И ЗАБРАВА



Една актриса броди в тишината
Отдавна е дете на Мелпомена
Градът се е превърнал във арена
За спирката на самотата
Красавица от шекспирова драма
когато крал без кръв остана
Кинжал за отмъщение и слава
Какво от любовта остава?
Червено-черно и забрава
Душата се превърна във жарава
Във храм и вяра – луда страст
Държеше тя народ в захлас
Днес броди по площада на парите
Със драми кървави в гърдите



Той умееше да си спомня за своите любови, тогава срещна и първата си любов – мечтаното момиче от цялата гимназия. Актрисата. Какво бе останало от нея? Тя го разпозна. Той се престори, че не я познава. Напразно.
Разплака се внезапно, вече бе започнал да плаче от дребни неща.



СРЕДНОЩНА ФЕЯ


Видях момиче от банкета на шосето
Купуваше си хляб наполовина
Причакваше до моста на реката
курвенската си заплата
Хареса ми защото беше дръзка
Почувствах я сестра от махалата
В червено бе обута кото фея
И търсеше душата на Орфея
Причаках я да влезе във тълпата
И пръснах черепа на самотата
Прикарваха я
Кротки бедуини
Прибираха от парсата –
сегашните мискини
Разбрах, че съм докоснал нея
Среднощната сърдечна фея



Това е едно от стихотворенията съчинени в болничната стая на пребитата жена ,ограбена и съблечена гола ,татуирана съвършено с екзотични цветя навсякъде ,съвсем обезообразена ,с мораво леце.



ОПУСТЯЛА ЛЮБОВ

Простосмъртна любов недоказана
Кой те прати с писмо херувима
Моя храм е господен
Недоказана проста любов
Колко камбани събират душите
Здрач подир изгрева
И нощ сред делника
Цяла година наречена седмица
Всеки си има своя родител
Питайте Ной
Със любов сме спасени
От син господен още от
Времето на потопа
Този дом последен на вярата
Защо ни дари божествения
със любов
От пустинята до кладата?


Похитената татуирана с пойни птички и лалета той пожела в един свой сън.Рицар. Отдаден на романтична любов.Внезапна жена от банкета на шосето, захвърлена от бандитите, гола и безпомощна с мораво лице и строшена долна челюст.




БИОГРАФИЧНА СПРАВКА
Януари ден на дни сегашни
И декември – куче от вълк
Февруари – мое рождение земно
Май – синът ми, продължение
И ноември – ден на майката
Дните от годината си имат име
Колко е опасно да се нараниме
Ние, с шапката без херувими
Пак ще сторя рими зрими
А сърцето чука, чука, тука
Аз съм кротък като куче
От махалата глуха
Как да си въртя опашката
Пак да бягаш в самотата
Страшно е да те римуват
Със простак и куче
Кичено със здравец
Със злодей и дявол - душевадец
Да отгърнеш своята история
И да бъдеш книга празна
То е истина ужасна




ХЛЯБ И ВИНО


Не чакай ти отплата от злодея
Поел е своя път обречен
Поискай от хлебаря вино


Това той си шепнеше при нощния полет над океана, когато се завръщаше у бащинията си. Нищо вече не очакваше, прибра се за въздуха и планините, свободен като волята на вятъра.




ПОЕТ


Положих доброто
Пред мутрата на злото




УСТНИ ЗА ЧАША

Госпожице бледа,
Не докосвай с устни спукана чаша!
Това, госпожице, е остро напомняне
За лукаво приятелство -
То винаги започва с изневяра




Това каза той на едно момиче – компаньонка. Момичето обслужваше задграничната клиентела на хотела.
То следваше филология. Българска.
И тогава той започна да говори за свободната жена, която живее наравно с мъжа, а съвсем свободната не се приравнява с никого. Тази идея той разработваше – жената със свободната воля.

***


Не се страхувайте!

Грозен е за този
ден когато си изплашен от властта
трябва да те забрави !

Каза той когато видя нашенски политик
В черна лимузина
С втренчен поглед
на лудналите
за власт.
И него познаваше.
***

Крайпътното дърво е
Тих убиец
Напомня ми за политик
И литургия без свещеник

Лицето бе синьо-зелено Жената от банкета продължаваше да бъде в кома. Той всеки ден я посещаваше. Искаше да извърши едно християнско дело. Добро дело. Усещаше се греховен и егоист. Тази полумъртва жена бе неговото изкупление.
Той си обеща да я настани в социално заведение и да плаща издръжката на пансиона. Така бе поискала съдбата – да се грижи за блудницата с отнета свобода..

ЦЯЛАТА КУЛТУРА

Културният герой си отиде
И никой не чете стихове
Това е новата нива
Последни мои страхове
Никога бързи спомени
За храбрите нейни мъже
В жената е красотата на земята
С достатъчно време за всеки
Днес културният герой
е прикачен файл

Кой знае защо каза той,когато съчини това стихотворение.Внезапно се усмихна. И той се изживя като прикачен към блудницата чрез своите стихове.


***

Превърнаха ни в дебитни данъкоплатци
Парите са контролирани
Здравето също, кръвта и урината,
дишането и ерекцията
Безпогрешният лихвар
За търговия с мой стрес
Така вече не ми харесва
Да я карам на процент
В живота – последната квота

Професорът говореше на полуживата с надеждата да я пробуди. Той усети, че тя го чува. Той започна да говори за свободата на жената и нейния избор, за жената измъчвана от забрани и предразсъдъци



***

Дуел без мечове
Това е чудото на замъка
Удариха се купидоните


***

Горчива е прокобата на мрака
Щом повярваш на глупака



Каза той на себе си, когато си спомни за една отдавнашна своя любов, зъвършила с изневяра и след тази неверност той емигрира. Упрекваше си, че не е дал пълна свобода на жена си. Сомнолентната така напомня за любов. Дали не беше същата за която бе мечтал? Като характер и като зависимост подсъзнателна?



***

Думите са кръв и камък
Слънцето изтръгна мрака
Пръснах си торба жълтици
За едни изящни цици
Аз съм режисьора
Куче гняв и кукумявка
Вехт балтон и килимявка

Със своите стихове той държеше полуживата жена будна. Тя винаги трепваше, когато го чуеше. Постепенно синьто премина в жълтозелено. Хирурзите отдавна бяха снели конците от устните. Предните зъби бяха строшени наполовина.

***


Рогцата на охлюва са светкавични
Като очите на бездомница
Кой каза, че охлювът е
Спомен от бъдещето?




Той отново си спомни за актрисата.Неговата първа любов. А жената, за която се грижеше, вече я бяха отписали. Водеше се следствие срещу неизвестен извършител.



ВРЕМЕ И ЖИВОТ

Даваше се софийско жителство
Аз живях временно на Сталин 147
Там – в детската градина
Когато се присъждаше жителство
И ни приучиха да живеем по съветски
С жените си
Днеска не мога да забравя
Сталин 147
където бе моята детска градина



Той би могъл да разкаже на блудната и това за себе си. Тогава жената отново не доби своята свобода. Жената на социализма бе зависима и трябваше да бъде основната единица, която ще отгледа послушници.




***
Кометата е кучето на дявола
Магьосница от небесата
От слава към забрава

Той изучаваше всяка нощ небето с надеждата да съзре извънземните. Дошли тук на земята преди десет хиляди години и успели да се съешат с човекоподобни същества. Така се е появил модерният човек, завоевателят. Ей такива фантастични работи съчиняваше.


СОЦИАЛНО ПОГРЕБЕНИЕ

Мария се наричаше жената
Говореха за нея мръсотии от войната
Когато била е още гиздосия
Така се движеше мълвата
Била жена за авиаторите синеоки
С пречупен кръст на дупето отляво
Днес шаваше облчена в парцали
И гледаше небето- голо тяло
Такава бе Мария
Със кратка и ужасна орисия
Говореха, и хапеха наслука
Додето кака Мими доживя до старост глуха
И чакаше Мария небето с месершмита
Дочуваше песнопения
От ангелски владения
Погребаха я социално


Той си имаше детски спомени. Тя го къпеше в банята. Красива и разплакана. Майка му го изпращаше на баня с русата жена. Жената от банкета така приличаше на кака Мими ,а той си мечтаеше още от дете за нея. Защото и кака Мими имаше татуировка.



***

Небето е тигана на звездите
Кентавърът жребец не става
Това е неговата слава
Човек над факти размишлява
Изтребването е в епохите
Такава е печалната ни слава
Кентаварът напомня за всемира
Кон като мъж – това
В глава се не побира


Навремето жените го наричаха Кентавъра. Харесваха го като пенис. Така той постепенно застаря с еротичната си слава. Ала съдбата му предостави ново изпитание – вечно спяща красавица, която така напомня на кака му Мими.И той изпита томления по жената от болничната стая.

***

Тази земя е топка от нерви
Никакво откритие на правя
Каквото е записано
То ще се случи
Кучка, змия и съдба се окучи
Винаги сме съдове скачени
Магията на небесата е тука
Кой ще ври в казана?
Наслука!
Драмата, господа, онова нещо
- за което си помислихте-
за свободата на личността
продължава до скука


***


Ти пак си във капан
Любовен зов
И благослов на птица бяла
Рецепта за душата твоя
А ти мечтаеш за покоя
Любов, любов без твой покров
Да бъде вечен благослов
Обичай ме любима мила
За сълза сърце се затъжило
И още дебне, още чака
Ловец да те мечтае в мрака


Това той изрече гласно.
Винаги усещаше своето влюбване,което започваше със стихове.Лицето на жената бе жълтеникаво ,косите черни ,очите сини.Красавиците са с пигментна дисоциация ,помисли си той..


ПРОСТИЧКА МОЛБА


Недей си отива
Недей ме мъчи
Във повест игрива
Тъгата мълчи

Случи се тази жена отново да потъне в своята вечна кома.Почити като балсамирана красавица.

***

Хитрецът е като зимна локва
Без рима и хармония
Той е яйце без черупка
Куче с две осрани опашки
Лястовица с глава на котка
И жена с любовница

Това той отново изрече гласно. Спомен за една своя жена, която си имаше любовница. Кентавърът уморено положи глава.

***

Защо насилвате българката с любов
Тя иска мъж и деца
Любовта е френска измислица
Моята тайна е в твоята изневяра
Там е истината
Трябва да го забравя
Като таен код на
забравен сейф
Великденска е тайната
за свободата на жената.

***

/Липсва циничната дума/ сметка от живота падна
утре/ липсва дума/ тъга подробна
катеричката злокобна гръмна
/Тук стихът е заличен/
Слънцето изтръгна мрака
/ следи от груби заличавания на думи/
Пръснах си торба жълтици
За едни изящни цици
/ липсват цинични думи/
Той те чука
Ти му рече, че ти духа
/ ново заличаване на извънредно цинични стихове/

Навремето той бе написал и такова стихотворение срещу властта и властниците. Търсеше свободата на жената.Дойдоха новите съвсем циници.



МРЪСНИТЕ ПРИКАЗКИ УДЪЛЖАВАТ ЖИВОТА НА ЦИНИКА

Хайде да римуваме задружно
дългия със люта чушка
Тиква с путка блага
Всеки гледа таз облага
Куче вятър и прокоба
Кой ще те изкара гол от гроба
Той може да пише така.Неудобно ,наистина ,за един сериозен преподавател в престижен уневерситет ,завърнал се за кратко в своята родна страна.

Давайте да бъдем обиграни
Скрити под вонящите юргани
Хайде да пребием попа
Друг да хвърли топа


***

Кой каза, че ми дреме
В това брутално време
Дойдоха варвари коварни
Донесоха ни страх и гарвани
Момичета с дрогирани момчета
И майки с празни портмонета
Изобщо не се възмущавам
И всичко им прощавам
Без поука от порока
Такъв е днес оброка
Дрогираха ни чувствата
Мискините и счупиха ни
окарините .


На Кентавъра не му дремеше за новите циници. Виждаше живота директно и пишеше за свободата на жената. Разсъждаваше върху отнетата женска свобода от мъжете. Всяка жена трябва да бъде свободна, щом произлизаме от извънземните. Иначе си личи, че сме свирепи животни. Благост ни липсва.

***

Той бе влюбен в тази съсипана жена
Днес обвързан и натъжен
Свързан в черна магия
Превърнало се беше в инстинкт
Анализ на условията –
Които ни правят криминално зависими
Препоръчаха му цивилизовано любене
Жената е птичка за победителя
Любенето е наслада от плячката
И създава родът
И двамата се превръщат в птици на вярата.



***
Светлина и пламъци
На любовта и ревността
Това е драмата
Защо? Любовникът на жената е господар
Защо? Човек не живее два пъти
Колко любови би преживял ?
Двукратно?
Това е геометрия
на трагедията
Комедията на любовта
е весела компаньонка


Узна се от весниците ,че тя е обслужвала един богаташ и чрез този губител тя забогатя. После решиха да я ликвидират. Вместо да я оставят да бъде свободна .

ПРОЕКТ ЗА ЛЮБОВ

Кой ще го финансира-
И кой ще го подкрепи
Каква е ползата –
И каква е позата?
Нагло е да проектираш любов
Кой ще инвестира
В един световен проект
за любов
И какъв ще бъде храма?

Днес не беше сериозно да се рекламира любов, караме я на сексуален лизинг.

ЕПИЛОГ

При мен
При теб
При него
Това е
краткото ти его!


Той се влюби в тази простреляна жена.Весниците писаха ,че била пребита и преди това насилвана.Всъщност смачкана бе нейната свобода изахвърлена ,както знаем вече, съвсем разголена в канавката.

АФЕРАТА РАДЕЦКИ

Преди да се случи тази държава
Преди да се сбъдне народна любов
Знаеха ни като прости и диви пейзани
Дойде и ролята на черешовото топче
Историята – тази гола боса хубостница
Тогава се случи аферата Радецки
Кръв и мастило в новинарството за Ботев
Събитието днес е трагично в празника втори Юни
Печатни издания от 1876 година
Кореспонденция от бойните действия на аферата Радецки
Преди да настъпи тази държава
Тогава се сбъдна народна любов
Създаваха се съединените европейски щати
От Виктор Юго и Гарибалди и стигнаха до Радецки
Въстанието все още не е свършило –
априлското, започнало с тази
Афера по превземането на кораба от четниците
на Ботев
Записките и Под игото не са приключили




ИНСТИНКТИ

Тази пиеса е бавна,
Бавна отдавна
Неутолимата възбуда
Купидоните паднаха
В ложето на матроната!
Изневярата на свободата
Е скръбна
като мъртъв лебед
в езерото на въздишките
Проклятието на дявола
в двойното чувство


Това стихотворение съдържаше в себе си отнетата свобода на жената от дявола.

***

Човек губи свободата си
чрез капитализми
И прикарване на ближни
Бог те гледа чрез Слънцето
Когато му изневеравяш



Изневярата
е доказателство
За твоето
Отмъщение
Към ближния

Днешните хора
я карат
на кредит
За зъби
и крематориум

КУЛТУРНА ИЗОЛАЦИЯ

Боговете с власт
Убиват дълго таланта.

Той бе окончателен чужденец.Единственото което го свързваше беше тази полузаспала жена и нейната отнета свобода чрез насилие.


ЧОВЕКЪТ С КУЦОТО КУЧЕ

Животът е страшен ,каза чуждестранният на това улично куче.
Изобщо не е свободен съгласи се той със себе си
Такива са хората- продължи стиха свой
Любовта е религия за свободната жена –рече той
Кръвта на жените е съдбата им –отвърна кучето на човека
Страшно е да живееш с хората – каза човекът на кучето си
Единствената ти утеха е да куцаш- посъветва го кучето.


Той си говореше с един уличен помияр и все мислеше за женската свобода . Когато отнемеш свободата на избора на личността ,тогава ставаш зависим за своето господство . Зависимостта на господаря е в свободата на неговия роб. Освободиш ли се от робството – придобиваш личната си свобода .Аферата Радецки е получаване на лична свобода . Където има унижение няма свобода.








СЪЛЗАТА НА ЛАЛЕТО




Фан Фан Лалето
Бе от киното
И вярвахме красиво
В любовта
Животът ни направи кротки
Дяволи и опашати ангели
Лалето се разплака
Небето бе светкавицата
в мрака
Такова кино аз желая
Когато плачеха момичетата
За героя
Фан Фан Лалето
Бе със шпага безпогрешна
Сълзата на лалето бе гореща
В пламъка на любовта
от замъка


Кентавъра бе от времето на Фан Фан Лалето. И си остана романтик по природа. Верен бе на жената и я обладаваше без да я прави зависима след това. Да завоюваш съцето на жената, вместо да го подчиниш на своята воля – това е тънката разлика между робство и свобода.

ЕМИГРАНТИ


Говореха си за любов и изневери
И всеки лъжеше на поразия
С омайно вино давеха лъжата
Така се скриха те в самотата
Уж тя в Америка била щастлива
Страна далечна всичко скрива
Танцуваха във вехти спомени
И обладаха се смирени
Ева се наричаше жената
Познала двата страшни свята
И голо тяло не помогна
Във тази пуста орисия
Докосваха се в мрака
И Ева кротко си поплака


В болницата той срещна отдавнашната своя любов Ева от студетските си години. Той подробно разказа как е спрял колата, как е отнесъл татуиранаата гола с прекрасни цветя до болницата. Ева помечта да бъде жертвата и да се грижат за нея.

Тя правеше любов навремето
много добре с големците ни.
Познавам тази устата другарка
Днес е извънредно набожна
Прелюбодейка - интригантка
Вече не танцува с първите
Такъв бе моминския занаят
Останалото са конфликти
Днес тя шепти внезапно
Стар наавик от нейното минало
Старото стрелбище на жената
е последната награда
Една пушка, мадам!



Благодерение на тази другарка той съумя да изплува. Тогава бяха отнели свободата на всички и не пускаха никой току така зад океана. И с жителството беше същото.


НОЩЕН КЛУБ

В този клуб на апашите
Лидер е господин обогатен
Той не обитава гарсониера
Той си кротува в голяма къща
В мавзолея му плюнчат пурата
Донасита придобива лесни пари
Той много обича да се мръщи
Неговите адвокати са кротки
И си траят тези просяци
Всички знаем от какво спечели
Всички вече умеем да се страхуваме
Такъв е днес сонета
За каква любов се творят стихове
Свиквам със днешните лидери.



Там той ходеше редовно и си избираше компаньонка. На утрото пак се връщаше в болницата. Така живееше ту с леко момиче ту с безмълвието на живата си любов.




СТРОГО СЕКРЕТНО


Строго секретна е любовта
Като желана награда
Царицата познава свободата на царя.
Наказанието е безмълвие
Клеветата принуждава
Душата да страда
Такава е тази зловеща награда
и всичко любовно строго отпада
Секретно е да я караш
Забравен от цар и от бога,
Така е във всяка
безбюбовна бърлога.



Между нас казано този професор се занимаваше със строго секретни работи относно свободата на жената в днешно време. Очертаваше се тенденция за нова загуба на личната свобода и подчиняването на тази свобода на глобализацията.

***



Размити хора се явиха без любови
Облечени във скъпи дрешки важни типове
Приемат се за видни граждани
Как си представяте да бъдат влюбени
Учените анализират и спорят
За тези които днес са избрани
Научете ги на любов ако искате
И на поезия ги приучете
Охлювът орел не става.

***



Франция отмени робството,
Америка също го помита
Цар Освободител тоже премахнал
Крепостничеството,уж ни освободил и
-заприличахме на алафранги.-
Тогава е било модерно да няма роби
Трудно ще повярвам в изобретението
на свободния човек – неговата любов
Да обичаш своя роб като ближен!
Това е твоето любовно покаяние!
Искате ли да обясня подробно
събитието с робството?
Днес е важно да не си спомняме
за тяхното …
Сега сме в позицията на пазарен куплет.


Робството е отнета свобода, ала само с премахването на робството свободата на избора не се завръща.



МАКЕДОНСКА ПРЕСТИЛКА

Влязох в Кордопуловата къща
В Мелник родата се завръща
Щибна ме шамара на небото
Сетих се за баба и селото
Кой каза? Вече знам отде съм
Твоя син със кръв калесан
Знам отде съм, мале!
Толкоз годин във мълчание!
Там познах престилката на мама
Сакаш ли да си попеем днес по икиндия?
Македонско вино за теглото от войните
Или да преварим наште дни с комити!


Той беше се завърнал в своя роден край. Намерил бе своя произход чрез македонската престилка оставена от майка му. След толкова години безлюбовие чуждестраникът бе се грижил с милосърдие за една безпътна жена Това бе неговата свобода на избора..