Валентин Найденов - Любов за храбрите мъже любов

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Валентин Найденов - Любов за храбрите мъже любов

Мнениеот krasimira2011 » 28 декември 2011, 15:21

ЖЕНА ЗА ЛЮБОВ

Орли летяха над скалите
Нагоре бе небето за звездите
Надолу пропастта бе дива
Убежище за самодива

Славейче пееше игриво
Реката шепнеше красиво
Летежа славен на орела
Любов поета бе обзела

Така пронизаха ме дните
Върви си слънцето, не чака
Звезди обсипаха скалите
Докосна ме славейче в мрака

За любовта на храбрите мъже
Луната е жена с лъчи в очите.
Валентин Найденов




БАЛЕТ В ДВОРЕЦА

Партньор на балерина нежна
Във моя сън на белетрист
Сега душата ми се свежда
С копнеж над розов лист

Каква история да кажа
Многоточие къде да сложа
Слова описват реверанса
Балет в дворец и танца

Антре-ша и арабеска
Силен скок и асамбле
Техническата разработка
Любов за храбрите мъже

Как с проста реч да обясня
Партньор съм неин в танца




























ГРАДИНА ОТ РОЗИ


Повика ме сеньора свежа
Рози да поливам в утринта
Повторих си наум куплета
И всяка капка бе във рима

Когато свърших редовете
Покапа кръв от цветовете
Съблякох ризата до кръста
Блестях като светец на кръста

Бях горд и запотен като сатир
Така поиска палавия купидон
Сеньората обкичих с рози
Шептях наум слова за пир

Отмина и замина зимата
И пак настъпи месец май
Застанах прималял на портата
Розите напъпваха в градината

Яви се милата ми господарка
Съзрях я мъничко възтежка
Говорехме си нежно за цветята
Стрела изстреля ловък купидон

Бодли за храбрите са стиховете
Заклинание шептяха розите
Тогава сторих на сеньората поклон
Като в сънуване се случиха нещата




СЪКРОВЕЩЕТО НА ПЕРПЕРИКОН

Катерехме се по скалите
Заострени като гърдите
На пролетна весталка

Устата ми се пълнеше със думи
Съкровището – тайната си крие
Късмет - дано ми се обадиш ти!

Гадаеше оракула звездите
И правех тайните открити
Достоен цар под похлупака

А златото бе сетната отплата
Пренасяли са жертви на Озирис
И пъплехме смълчани все нагоре

Където бе последната опора
Там слънцето огряваше Олтара си
И славей чудно се обади

И спомни за любовните наслади
Менадите играеха с момчета
Ехтеше хълма от копнежа

Пожертвали са приказни девици
и грейваше светликът милостиво
Полагали са злато с кръв обляно

На тайно място във земята
Кълбото огнено бе страшно
Ала звездата нощна бе утеха

Притихнах като раковина
и шавна сянка във олтара
Духът бе влязъл във общение

Съкровището тук ми се обади
И слово бликна от душата
Аз бях любимец на съдбата

Тук бе неговата хала
Царството на бог Валхала
Перперикон е чуден лабиринт

Тогава скалдът съчини
Слова от руни северни
Поетите качих на сцената

Кой каза, че не са доплавали?
Кой рече, че не са копали и полагали?
Земята е последната отрада!

А скалдът пееше над руни
Змей горянин планина подпали
Устата ми бе пълна с думи

Мълчахме горе на тепето
Поети от земи далечни
Съкровището ни привлече

Яви се змей по късна доба
От царството на мрака бе прокоба
Поетите - небето с боговете

И гледаха надолу към полето
Дочувах песни и сказания
И всеки бе със своя бог

За нея бе Едем
За него рай
А моя бе любов

Съкровището бе цяло
Какво красиво голо тяло
е тази чаша вкаменена!

Ах, Перперикон – огромен трон
На красота неръкотворна
Съкровище във тишината

Владетелят на словото ме
водеше под трона на звездите
И ние се смълчахме изумени

И чу се стон като ридание
Душевно бе това предание
От Времето на Дионисий

Съкровище бе словото от храма
И пееше Орфей вълшебни химни
Сгласяваха се птиците единни

Устата ми се пълнеха със думи!
Какво е днес човек без древна песен!
Главата ми се пръскаше от слово!

Перперикон бе слово и сказание
Пророчество и изпитание
Съкровище познато на звездите

Дошло бе времето на стиховете
Перперикон, мой Перперикон
Красиво име на съкровище.

Когато хората се мразеха
И бащини завети газеха
О, Перперикон! Сълза. Поклон.!

А скалдът шепнеше над руни
И съчини слова благочестиви
Кой би повярвал, че съм скалд!


Посрещна ни Мюмюн Тахир
в полето златно с песни!
Отгоре идеха поетите с Воймир!

След оная суматоха зла
Дошло бе време на сгласяване
Наречено - човещина!
krasimira2011
 
Мнения: 3
Регистрация: 05 октомври 2011, 15:15

Re: Валентин Найденов - Любов за храбрите мъже любов

Мнениеот ОТ МОЯТА БИБЛИОТЕКА ПОТРЕБИТЕЛ » 17 януари 2013, 13:15

Имате данни, полет на мисълта, но трябва да се поинтересувате повече от техническата част. Продължавайте! Без униние. Смело поемайте и в писането и в любовта.
ОТ МОЯТА БИБЛИОТЕКА ПОТРЕБИТЕЛ
 


Обратно към Авторски текстове

 


  • Подобни теми
    отговори
    прегледи
    Последно мнение

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и един гост