Паднал ангел

[елсунита]

Паднал ангел съм в нощта,без лунна светлина,
изгубила се в есента,в пътека от паднали листа.
Паднал ангел,без вина изгонена от Рая,
с въпроси пълна е нощта,отговорите - не зная.
Нося бели дрехи,бяла съм сега,
а нощта е тъмна,черна е моята душа.
Нося бели дрехи,върша добрини,
но сърцето все така боли,боли,боли.
Душата е пуста,улиците - глухи,празни,
само скитници еднакви и разни...
Те ме гледат и се радват - ангел не видели
и се чудят: "Паднал е..От къде ли?"
А аз вървя сама на ръба на тротоара
и спирам уморено на светофара...
Бързах и от бързината нещо се събори.
Аз се обърнах и ръката си отворих.
Чу се звук и се счупи нещо в моите ръце..
Счупи се едно малко,ангелско сърце...
Паднал ангел съм в нощта,без лунна светлина,
изгубила се в есента, в пътека от паднали листа.