Наскоро се натъкнах на Асен Христофоров. Той е завършил икономика в Лондон през 20те години на 20-ти век. Става преподавател в университет в София (не съм сигурен кой), но след идването на комунистите е изгонен от университета, заточен е за 2 години в Белене, а след това му отнемат жителството и той се премества да живее в Говедарци. Там превежда много английски автори - като Джак Лондон и др. и самият той пише.
Стила му е малко бавен и меланхоличен, и създава впечатление че е бил много сдържан и възпитан човек. Дори наплашен. Което е нормално като се вземе в предвид че е бил тормозен от комунистите.
Първата книга която прочетох беше 'Мацакурци' - описва живота и порядките на хората от Говедарци. Донякъде подобно на бай Ганьо, но без сатирата, доста по-реалистично е отразено.
'Трима с магаре из Рила' - описва разходка на трима приятели сред планината, но и тримата са дерзани от проблеми и накрая достигат до някои изводи за живота. Бих определил тази книга като пътепис.
'Скици из Рила' е малко по-различна. Това са доста дълги разкази които надълго и нашироко описват живота на планинарите и стопаните на хижи в планината. Има описани няколко доста интересни образа, а в типичния си стил Христофоров нищо не пропуска - и доброто и лошото е показано, така че човек добива чувството че ако види героя на улицата и си разменят 2 думи веднага ще го познае, макар и да не го е виждал преди.
Може би на някои хора ще им се стори малко скучно четиво, но мисля че накрая като се замисли човек и започва да вижда доста дълбок смисъл в нещата, макар че всичко е написано на много нормален човешки език.
Дано сте разбрали какво искам да кажа

.