Днес попаднах на този текст, от който наистина научих нещо ново!
цялата статия е на адрес: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/robin-hud.htm... Четенето по природа е анархистично. Когато му е дадена свобода, когато паднат задръжките, то става недисциплинирано. Ето откъде идва наблюдаваната днес тенденция за безразборно, неконвенционално и непедагогично четене. Потапянето в текста винаги е давало неочаквана или дълго чакана свобода да се откъснеш от гръмогласната санкционираща среда, да кривнеш от общо споделяната устност, да изконсумираш плячката сам. Може и да има нещо атавистично, но именно тези обстоятелства карат читателя да се чувства индивидуалност. Четенето по своя воля винаги е порив за освобождаване от принудите и ограниченията. Но читателят се съпротивлява не от търсена анархистичност, а от усещане за несвобода, за нивелировка, за култивиране на поредния нормален гражданин, прилично и приблизително ограмотен, но никога уникален. Стандартизиращата институция на "Списъка от задължителни четива" е отработила всевъзможни назидателни санкции - от критиката, която е приела да ни вклинява чувство на вина, да ни съди и да ни вади от "мрака на невежеството" и умствената непълноценност, до рояк духовни и социални демиурзи и доброволци, които настръхват, ако разберат, че не сме чели някои от програмните инструменти и които ни напъждат от периметъра си като "глупци" и "нискочели" екземпляри.
Всъщност подобен интелектуален тоталитаризъм винаги е бил пагубен и за интелекта, и за мъдростта. Доктрината "задължителни за четене книги" е просто инструмент от методологията на култивирането на средностатистическия гражданин, който не бива да разполага с изключително свое време за лични асоциални дейности (каквото е самотното доброволно четене), нито с изключителна култура или вкус към книгите. При днешния болезнен недостиг на време "обогатяването на кръгозора" с чужди и натрапени интелектуално-еволюционни алгоритми, при това ортодоксални, непоклатими и неактуализируеми, дефинира четенето в очите на младите като социално-нивелиращ ритуал, като фетишистка униформа под покрива на някакъв нов корпоративно-информационен фундаментализъм. Младите читатели от ХХІ век познават списъците на великите книги (които стари боготворят), но все по-слабо се тревожат от факта, че тяхното величие не ги привлича. От което не стават по-некултурни.
...