Разбира се, че не сте. Вие сте много, много различни. И това личи веднага. Всеки, който ви види, и знае да гледа, го вижда. А всъщност не искате вашата разлика да бъде забелязана... Тези, които трябва да я знаят, я знаят, нали? Не винаги, но в повечето случаи... Вече сте създали своя стил. Видяхте толкова много неща, които ви помогнаха да се изградите като личност. Такъв е животът.
Може би не сте на първо място, но сте много напред. Вероятно не сте водили страхотен живот, но никога не сте били част от стадото. Имате добро образование – учили сте в най-добрите, или в не толкова добри училища. Какво значение има – човек се учи докато е жив. Вие бяхте съвсем наясно със себе си – взехте толкова, колкото искахте, запълнихте празнините, които имахте. А дори да не сте го направили – не е ли това личният ви избор? Знаете, че няма идеално състояние, и може би перфектността е измислица на обикновените хора... Да, изборът си беше ваш, дори да е бил грешен. И все пак се доверявахте и на инстинктите си. Е, доволни сте от резултата... В повечето случаи.
Гледате другите любопитно, хората ви изненадват. Как се повтарят, как живеят еднакви животи, без да им омръзне, без да забелязват ситуацията, в която се намират... Дом, работа, автомобил, любовници, съпруги и съпрузи, деца, скучно и постоянно всекидневие, затворени във времето души, замяна на истински важното с робския труд... И превързване на раните в краткото време, с което разполагат... Вече не чувствате вашите рани, нали? Вие преминахте през всичко това...
Но понякога, въпреки всичко, се подчинявате на повторенията на живота. И се отдръпвате, когато пожелаете, и просто наблюдавате. Колко много сте изминали в живота си, колко много сте постигнали...
Да сте обикновени?
Не, в никакъв случай...
