Deem написа:Браво за ичерпатения анализ.. Примерно аз съм напълно съгласен да плятя 1 евро за книга в електрорен вариант по този начи и самите собственици ще имат допълнителни доходи за да си подържат сайтовете !
Весел_Гъбарин написа: 4авдар Войвода
Електронните библиотеки - на ръба на закона или отвъд него?
Христо Блажев
Българското интернет пространство е конфликтна зона още от появата си. В него бурно процъфтява пиратството и България бе поставена за известно време в "черния списък" на САЩ за страни с висок процент на разпространение на пиратски продукти. Положението и до днес изглежда така: огромната част от потребителите се възползват от безплатните филми, музика, софтуер, а една малка част в лицето на носителите на авторски права и съответните правови органи се опитват да им попречат. Твърде безуспешно до момента.
Положението добре се онагледява чрез една история от една не чак толкова популярна област на мрежата - електронните библиотеки. През 2001 г. незрящият Виктор Любенов създава сайта http://bezmonitor.com, в който качва софтуер за незрящи и сканирани книги, които да се ползват чрез тези програми. През 2005 г. той печели националната награда "Христо Данов" в областта "Електронно издаване и нови технологии" за този сайт. Година по-късно Министерство на културата, което е присъдило тази награда, получава сигнал от издателска къща "Труд", че на страницата има качени материали с активни авторски права, които могат да бъдат сваляни и четени от всеки. Тези проблемни произведения са били там и към момента на присъждането на наградата. Същевременно от издателството пращат имейл и до Виктор Любенов и го уведомяват, че считат правата си нарушени. Любенов доброволно сваля посочените книги, а по-късно и останалите достъпни заглавия. По-късно е привикан на разговор в НСБОП и е предупреден да спазва закона. Преди две години тези събития предизвикаха оживена полемика в интернет пространството, следите от която са лесно откриваеми и до днес.
Понастоящем сякаш всичко това не се е случило. От няколкото сайта, срещу които са подадени жалби, на практика само Виктор Любенов е премахнал достъпните книги. Но остава проблемът с други интернет адреси, предоставящи възможност за сваляне и четене на литературни произведения.
Проблем има според издателските къщи, Министерството на културата и органите на МВР, ангажирани със защитата на авторските права. Създателите на електронни библиотеки, обаче смятат, че тяхната дейност е напълно съобразена с действащия Закон за авторското право и сродните му права. Създателят на един от сайтовете за научна фантастика, познат само с псевдонима Мандор, обобщава положението с думите, че "електронната библиотека
нарушава "духа на закона"
за авторско право, но що се отнася до "буквата на закона" нещата влизат в "сивата зона" на юридическото тълкуване.
Къде е проблемът ? В чл. 24, ал. 1 на закона е записано, че "Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: ...т. 9 възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели; т. 10 възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба; т. 11 предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер". Цитираме подробно тези три точки от закона, защото именно върху тях електронните библиотеки претендират, че дейността им е легална.
"Всеки сайт, който не принадлежи на организациите, упоменати в т. 9, нарушава закона", казва Георги Дамянов, началник на дирекция "Авторско право и сродни права" към Министерство на културата. Според него "не може да има свободно качване и сваляне на произведения, каквито и да са те - по-рядко книги, най-често музикални и аудиовизуални произведения, без съгласието на техния автор или автори правоносители." Дамянов обясни, че Министерството на културата е законен носител на правата на български автори без наследници, но защитава равнозначно правата и на всички останали носители на авторски права в България.
"Във всеки подписан договор с автор или негов наследник се отбелязва и възможността за легално публикуване в интернет", обяснява Румен Стефанов, мениджър "Права" в книгоиздателска къща "Труд". С чуждестранните издателски къщи положението е малко по-различно, защото в договорите с тях е упоменат терминът market, който включва езикът и формата на издаване и какви права има за разпространение. Според г-н Стефанов инвестицията на издателството за всяко заглавие е по няколко хиляди лева (за енциклопедии дори многократно повече), особено ако е преводно издание. То обаче поддържа и сайт със свободен достъп до произведения с легални авторски права.
Проблеми с разпространението на безплатни книги в интернет има и управителката на издателство "Ера" Цветелина Дечева. Тя посочи случай, в който в мрежата се разпространява превод на книга от техния каталог,
пълен с грешки и неточности
Така се накърнява реномето на издателството, заяви тя, и се ощетява читателя, който не може да оцени истинската стойност на произведението.
На другия полюс са защитниците на свободата в мрежата. Споменатият вече Мандор обяснява, че в една обикновена библиотека таксата, която се заплаща, е за обслужването, не за книгите. Следователно, смята той, достъпът до книгите на практика е безплатен. По какво е тогава различен един сайт, чийто създател се е отказал от заплащането на труда си, но предоставя достъп до книга на всеки желаещ, пита той? Според него електронните библиотеки не са просто "склад за книги". Те са база данни с литературни произведения, информация за авторите им, критика и анализи. Той посочва, че е лесно да се "разхвърля" съдържанието на библиотеката по безплатни сървъри по света, а в основния сайт да останат само препратките. Такива линкове са ненаказуеми.
Създателката на сайта http://www.e-bookbg.com Аделина Низамова пък смята, че електронните библиотеки "по никакъв начин не намаляват доходите на издателствата, по-скоро им правим добра реклама". Борислав Манолов, който поддържа електронната библиотека http://www.chitanka.info е на мнение, че "всеки човек трябва да има свободен достъп не само до литературните произведения, но и до всяка общественополезна информация".
Видно е, че между тезите на издателствата и на създателите на електронни библиотеки лежи пропаст, която законът за авторското право не успява да запълни. Въпросът е дали между тях трябва да се води битка в съдебните зали или законодателството ще бъде осъвременено, за да отрази глобалното развитие на световната мрежа. Във все по-виртуализиращия се свят този закон трябва да излезе от постгутенберговата епоха и да бъде адекватен на реалностите на 21 век. Защото четенето не е привилегия. То е необходимост. И достъпът до него трябва да бъде надеждно защитен и регулиран.
БЪДЕЩЕ НЕИЗМЕННО
В световен мащаб електронните библиотеки се развиват с бързи темпове. "Проектът Гутенберг" е създаден през далечната 1971 г. По-голяма част от съдържанието му са пълните текстове на хиляди книги, събрани благодарение на доброволен труд на съмишленици на идеята. Файловете са в свободен формат, за да са достъпни за всеки желаещ.
В Русия библиотеката на Максим Мошков, създадена през 1994 г., се развива също изцяло на доброволен принцип. През 2004 г. срещу нея е заведено дело от компанията "КМ Онлайн" за нарушаване на авторски права, но в крайна сметка присъдата е 3000 рубли глоба за нанесени "морални щети". Същевременно библиотеката привлича вниманието на държавата и създателят й получава субсидия в размер на 1 млн. рубли.
През октомври 2007 г. в Париж бе представен прототипът на Световната дигитална библиотека, иницииран от Конгресната библиотека на САЩ, търсачката "Гугъл" и сътрудничеството на националните библиотеки на Русия, Бразилия и Египет. Целта на проекта е да се постигне свободен достъп до фондовете на световните библиотечни центрове. Очаква се проектът да заработи свободно през 2009 г.
Павлина написа:Аз също съм "ЗА" електронните книги, откакто ги открих, прочетох страшно много, а преди това ми беше трудно откъм финансова гледна точка. Освен това с най-голямо удоволствие раздавам хубавите неща, които съм прочела и много от тях не се връщат отново, но не съжалявам, ако са донесли някому полза.
Солидарна съм с Виктор, благодарение на неговата библиотека "Без монитор", която за съжаление вече я няма, се докоснах до страхотни екземпляри - класика, които едва ли бих си позволила да притежавам на хартия. Ако само знаех, че ще постъпят толкова подло...
А работя в училище, където децата имат са лишени не само от книги, но дори и от учебници заради липса на средства или заради безхаберието на родителите си.
Наскоро пък купих на етърва ми, която е болна от рак на гърдата, книжката на журналистката Елена Банова "Ракът ме целуна". Тя също е на ИК Труд. Поздравления за авторката, творбата е безценна, но ще отбележа, че цена от 6 лева за толкова тънко книжле е повече от висока, а хората, които наистина имат крайна нужда от помощта на този текст, са в положение едва да успяват да си набавят безобразно скъпите медикаменти, та какво остава за книги...
Е, това е накратко, успех на електронните библиотеки![]()
![]()
Интелектуалната собственост и защитата й
Преди няколко дни у нас беше учредено Сдружение “Интелектуална собственост”.
Първата ми реакция беше, може би наивно, но въодушевена. Най-сетне има някой, с който изобщо да се говори по въпроса, и който би могъл да защитава интелектуалната собственост, да лобира за нея в парламента, и т.н. А това е от полза и за мен, като автор.
(Това, че пускам повечето си произведения под СС лиценз, не променя нещата. Всеки лиценз, включително СС, е базиран на авторското право и неговата защита. Без нея тези лицензи ще са невъзможни. Всеки би могъл просто да наруши моя СС лиценз, и да използва творбите ми неправомерно - добре е да има някой, който да ми помогне да се защитя.)
Когато погледнах списъка на учредителите обаче, се сепнах. По-рязък студен душ не бях усещал скоро.
- Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП)
- Сдружението на издателите на бизнес софтуер (СИБС)
- Дружество за колективно управление на авторски права “Музикаутор”
- Дружество за колективно управление на авторски права “Профон”
- Асоциация на българските радио и телевизионни оператори (АБРО)
- Асоциация на телевизионните продуценти (АТП)
- неименовани “правопритежатели от областта на индустриалната собственост”
- актьорът и музикант Камен Воденичаров
Защо ли? Защото авторските права имат само една причина за съществуването си - защитата на интересите и добруването на творците.
Колко творци виждате в този списък?
Музикалните продуценти - принципно, някои от тях са били творци някога (чувал съм примерно, че Фънки е бил музикант навремето), ама в момента са праводържатели. А това е нещо много различно от творец.
Издателите на бизнес-софтуер - някои от тях и пописват по малко, ама повечето просто търгуват със софтуер. Отделно, тези дето пописват, нерядко представят като “програмен продукт” купена от държавата база данни, омотана в скалъпена набързо програмна обвивка, в която е инвестирано по-сериозно единствено в защитата й.
“Музикаутор” - агенция за авторски права. Да си призная, не знам как точно разпределят печалбите си тези агенции в България, така че няма да кажа нещо лошо. Ако е като в Западна Европа и САЩ обаче, ще избълвам змии и гущери - в тези “бели” държави шефовете на подобни агенции карат суперлукс лимузини, докато повечето от авторите им пишат след като се върнат от работа като портиери или чистачи, дори след като са пробили вече… Същото и за “Профон”. Дано са различни от западните агенции.
АБРО - тоест, радиата и телевизиите в България. Да, определено те са “издателите” на музиката и филмите у нас, както издателствата - на книгите. Но и при тях стои тази забележка - издател и автор не са едно и също. Интересите им са общи колкото са общи интересите на производителите на нещо, и на продавачите му.
АТП - телевизионните продуценти. Те вече са по-близо до създаването на нещо, върху което може да има авторски права. Все пак обаче, да продуцираш нещо и да създаваш произведения са доста различни неща. Все едно шефът на фирма за почистване да се бори за правата на чистачите - работа, която би вършел както трябва най-нежеланият елемент във фирмата му, профсъюзът.
Правопритежатели от областта на индустриалната собственост - в превод, патентодържатели. На съвременен английски - patent trolls. Хората, които купуват патенти от реалните изобретатели за жълти стотинки, и непрекъснато патентоват топлата вода и азбуката, за да дерат после девет кожи от който ги използва. Съжалявам за хиперболичните изрази, ама съм виждал такива доста пъти, и ми е трудно да си сдържа нервите.
Камен Воденичаров - безспорно автор. Почти единственият в този списък, като изключим мъничко от СИБС, които и пишат софтуер… Всъщност, безспорно ли? Нямам наблюдения върху него, кажете вие - създал ли е нещо авторско напоследък? Че то и Фънки едно време беше музикант…
Като тегля чертата, става очевадно, че в това сдружение има много праводържатели и търговци на права, и съвсем малко реални автори. А това вече ми е една много, ама много позната картинка.
Позната ми е от САЩ, където прекупвачите и търговци на права привличат по някой заблуден автор за “чадър”, и правят подобни сдружения. След това почват да цедят до сухо и автори, и потребители, и да правят големите пари. Защото някои хора имат потребността да творят, а почти всички - и да потребяват творчество.
Не, не им завиждам за приходите. Тревожа се, защото нито потребността да се твори, нито нуждата от потребяване на творчество са абсолютни. Когато трябва да си платиш бая пачка за издаването на втория роман (албум или каквото щете), въпреки че първият се е разграбил като топъл хляб, се излекуваш бързо от желанието да напишеш трети. А когато да чуеш нещо от новия албум на любимците ти, преди да си го купиш, е криминално престъпление, което се наказва по-тежко от това да източиш и разориш банка, се излекуваш бързо и от навика да слушаш музика. И да четеш. И да гледаш филми. И въобще да се вълнуваш от изкуство. И от всичко друго, което те прави нещо различно от доволна (или не) свиня.
Дали и тук подобно сдружение ще тръгне по този път? Участниците са абсолютно аналогични на тези в САЩ, така че интересите също ще са аналогични. А ако интересите са аналогични, и политиката и целите ще са. Има ли как да е иначе?
Боя се и че ще върви по този път доста по-решително, отколкото в САЩ. Там лудите, които си дават зелника, са доста по-малко от тук. Което, уви, има как да значи за България само едно - още по-досухо изцеждани и автори, и консуматори.
А това вече е много лошо. Не защото се изживявам като автор - мога да се издържам по десетки начини. Защото ние сме много по-притиснати икономически и социално, и като резултат много по-податливи на обезграмотяване и освинване. А потребяването на произведения е клонът, на който седят участниците в това сдружение. Отрежат ли си го, ще паднат лошо. Патентните тролове ще оцелеят, тях ги храни технологичният сектор. Но другите…
Другите ще продължат да съществуват. И няма да искат да свикват от луксозна трапеза на празна паничка. Така че сигурно ще измислят все по-уродливи механизми да изръсват авторите и потребителите. И понеже сигурно вече ще са овладели лобирането, нищо чудно да успяват да наложат някои от тях.
Какви ли? Съмнявам се фантазията ми да е достатъчна. А и ми стига онзи случай преди години, когато законът се оказа на страната на Виктор Кирилов, но НСБОП - на страната на “праводържателя”.
… Дано не съм прав. Дано съм предвидил погрешно перспективите за развитие, защото са страшни. (Има прилична вероятност да съм.) И дано съм преценил погрешно участниците в сдружението. (Уви, тук вероятността да греша е по-малка.) Но си мисля да не разчитам на “дано”-то, а да измисля и взема някакви мерки. Колкото мога. Да спася когото мога.
Тези редове идват направо от сърцето ми. Всяка дума, всяко изречение в тях звъни в тон с мислите ми, точно каквито минават през ума ми, точно каквито докосват емоциите и съвестта ми.
И това е странно, защото не съм ги написал аз. Те са първата половина от реч, произнесена от Кори Доктороу на 13 ноември. Записани са като текст от Джейд Колбърт.
Не зная под какъв лиценз са. Доколкото имам представа от Кори Доктороу, вероятно не би ми се сърдил за превода и публикуването им… И още нещо. Те са толкова мои, че ако той не ме беше изпреварил, сигурно щях да ги напиша. Затова смятам, че имам моралното право да ги пусна тук.
Григор Гачев: -ВРЪЗКА-
Обратно към Авторско право, копирайт и други неща
Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости