Форуми на Моята библиотека

[Mandor]

В тази статия ще се опитам да направя кратък обзор на моралните, законодателните и практическите аспекти в конфликта "електронни библиотеки и авторско право".
Повечето от цитатите тук са от статията "Електронна книга - противоборство на мнения", публикувана в руското списание "Компютър" (http://www.libertarium.ru/libertarium/6216). Вярвам, ще се съгласите, че Русия може да се разглежда като по-голям аналог на България - най-малкото по манталитета на хората.

И така, незаконни ли са електронните библиотеки? За съжаление, няма еднозначен отговор. Ако трябва да бъдем честни, електронната библиотека нарушава "духа на закона" за авторско право, но що се отнася до "буквата на закона", нещата влизат в "сивата зона". Според юристи, всичко зависи от начина, по който съдията ще изтълкува закона, а когато ищецът е голяма издателска къща, а ответника - обикновен човек, можете да си представите в чия полза ще бъде извъртян закона в "нашенските" реалности.

Също така законът не дава ясен отговор на въпроса какви действия имаш право да извършваш с легално закупен от теб продукт, обект на авторско право. Имаш ли право да го заемеш на приятел (че кой ще те спре или ще може да проследи кой точно е купил конкретния продукт)? Имаш ли право да си го изкопираш с цел предпазване от физическо унищожение (у нас има два кашона с книги, нагризани от мишки, както и 5-6 легални музикални CD-та, надраскани от скапани плейъри)? Имаш ли право да го конвертираш във формат, удобен (за теб) за възпроизвеждане (ако си купя легално музикално CD, имам ли право да си го конвертирам в MP3-формат, за да мога да го слушам на MP3-flash плейъра, който е 20-30 пъти по-малък и удобен от обикновения CD-плейър)? Аналогично, ако си купя книга, имам ли право да си я сканирам, за да мога да я пусна на някоя програма да ми я чете на глас (което, между другото, е единствения начин за възприемане на такъв вид информация от хора с нарушено зрение). И така нататък, и така нататък - все въпроси, на които никой не може да даде еднозначен отговор.

Един от най-сериозните "препъни-камъни" в закона за авторските права и сродните му права (по-нататък само ЗАПСП) е чл.23, в който се казва, че свободното използване на произведения е допустимо само ако (цитирам) "не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право". Този член е един от най-силните козове в арсенала на ищците.

Всъщност основното притеснение на притежателите на авторски права е лекотата, с която могат да се разпространяват продуктите им. Въпреки няколкото му обновявания, законът ни все още се опитва да регулира нещата така, както са били в епохата на Гутенберг. Нека по-възрастните си припомнят - как можехте да изкопирате книга преди 1990 г.? Само на ксерокс, които се намираха само в няколко държавни учреждения. Друг начин? Да я препишете? Да я снимате с обикновен фотоапарат и после да се опитате да проявите по-големи снимки? Просто нивото на технологиите спираше разпространението по естествен път. Сега вече е друго. Всеки (с достъп до Интернет) може да изтегли книга, за да я прочете, вместо да си я купи - ето я и директната (финансова) вреда за носителите на правата.

Но така ли е на практика? На сървъра "Руска фантастика" е проведена анкета: "Ще си купите ли хартиената книга след прочитане на електронната?". В анкетата са участвали 1207 души, като резултатите са:
- Ако ми хареса, то безусловно! - 64%
- Бих я купил, но съм в чужбина. - 7%
- Бих я купил, но няма откъде. - 3%
- Бих я купил, но нямам пари. - 4%
- Само ако МНОГО ми хареса. - 18%
- Никога не купувам хартиени книги. - 1%

Ако погледнем внимателно цифрите, ще видим, че 23% от хората (последните три реда) никога не биха си купили хартиеното издание. От тях 4% са бедни хора - те очевидно не са потенциални купувачи. Онези 18%, които купуват само книги, които много са им харесали (вероятно не обичат да препрочитат книгите или са готови да я препочетат директно от екрана), също е трудно да се категоризират като потенциални купувачи, но най-вероятно издателите ще загубят тези 18% читатели. Да не забравяме и факта, че до скоро нямаше (и все още няма - имам предвид в България, на разумна цена) специалирани преносими устройства за четене на книги. За целта може да се използват мобилен телефон, джобен компютър,... като че ли няма други. Но колко от вас ще четат книга на екранчето на телефона си - 170x220 точки (например), с риск да повредят от натискане бутона за смяна на страниците? Колко от вас могат да си позволят джобен компютър, чиято цена (за най-дървените модели) започва от около 500 лв, и чийто екран не надвишава особено много телефонните (240х320 точки)? Що се отнася до четенето на персоналния компютър, и там нещата не са по-добри. Дори модерните TFT-монитори бързо уморяват очите - хората (като мен), работещи по цял ден на компютър, знаят за какво говоря. И какво се получава? Ако намалим процентите на хората, които биха си купили хартиено издание, до 50 и ги отнесем към средния броя на абонатите в даден сайт - да кажем 200 (макар че за седем години функциониране в моят сайт са се записали малко под 120 души), тогава излиза, че 100 души не биха си купили книга, от които 30 така или иначе няма да си я купят, а останалите 70 трудно ще ги накараш, дори и да няма електронна версия.

Освен това, хората, които искат да се запознаят с някоя книга преди да я купят, няма да се повлияят от прочитането й - ако не може да я намери в електронен вид, ще потърси отзиви за нея от форумите или ще я вземе от приятел - т.е. наличието на електронна версия е само един от възможните фактори за запознаването, който почти не влияе на решението на читателя. Дори няколко от нашите издателства започнаха да публикуват на сайтовете си първите 1-2 глави от произведението - в началото беше "Серпис", отскоро същата практика поде и "ИнфоДар". Което си е много разумна практика. Ако някое издателство го е страх, че няма да продаде книгата си, защото хората са я прочели в електронен вариант и са се разочаровали от нея, премахването на електронната версия няма да им увеличи продажбите - излъганите читатели ще оплюят книгата по форуми и блогове и продажбите ще си останат на това ниво. Така че опитите за икономия от издаването на тъпи книги и отвратителни преводи (повечето от вас вероятно знаят за преводите на "Сайтин" от Чери и "Памет" от Бюджолд, издание на "Бард") са обречени на неуспех в днешния информационен свят.

Много от издателствата на запад са наясно с това - освен откъси, те публикуват на сайтовете си цели произведения от даден автор, най-често от поредица, с цел "зарибяване" на читателите. Например в сайта на издателство "Баен" можете да изтеглите цели книги на Лоис Бюджолд, Андре Нортън, Кейт Лаумер, Лари Нивън, Джери Пърнел, и много други автори. Друг пример. Когато Сергей Лукяненко беше неизвестен писател, всичките му произведения се публикуваха само в електронните библиотеки. Ситуацията се промени след написването на "Лабиринтът на отраженията". Първоначалният тираж на изданието е бил 11'000 бр, но книгата за гости в страницата на автора, откъдето може да се изтегли книгата, започнала да се пълни с въпроси "Откъде може да се купи "Лабиринтът"?". Издателството реагирало и направило допечатка от 5'000 бр. Обаче е трудно да се каже колко по-големи са били тези тиражи в действителност (сещате се - такси, ДДС,...). Между другото, "Лабиринтът", заедно със следващата книга на Лукяненко "Звездите са студени играчки" образува началото на поредица, която вдига продажбите на другите книги на издателство "АСТ". Колко вредно се оказало наличието на електронна версия за издателство "АСТ", а?

Вече споменах как практикуват издателствата на Запад. А ето как практикуват издателствата в Русия по отношение на електронните библиотеки. Цитирам интерво с Николай Науменко, главен редактор на отдела за фантастика на издателство "АСТ": "За щастие, днес всички притежатели на електронни библиотеки са разумни хора. Когато се открие произведение, издадено от "АСТ", от притежателя на библиотеката се изисква незабавно да го свали оттам. Веднага след това се уговаряме след колко време ще може да го върне на предишното място, но вече с думите "Текстът е поместен с разрешение на издателството" и със задължителни препратки към магазините за електронна търговия, откъдето може да се поръча тази книга." Е, какво ще кажете? Разумно решение, взето с търговски нюх, което удовлетворява всички. Остава да се надяваме и българските издатели да проявят ако не разум, то поне търговски нюх...

Едно отклонение - какво прави правителството в Русия по отношение на електронните библиотеки? През 2004 имаше заведени три дела срещу Максим Мошков (собственикът на най-голямата електронна библиотека в Русия, lib.ru) за нарушаване на авторски права. Съдът присъди, че има нарушение и глоби Мошков с 10'000 рубли (около 500 лв). През 2005 г. се приеха поправки в закона за авторско право, които почти директно забраняват съществуването на електронните библиотеки, но които са толкова абсурдно подсилени, че според специалистите вече дори притежаването на компютър създава предпоставка за образуване на иск. Но историята не свършва дотук. В края на 2005 година Федералното агенство по печат и масови комуникации дава субсидия на сайта на Мошков в размер на 1 милион рубли (почти 60'000 лв). Какво ще кажете?

В борбата с "пиратите" издателствата пренебрегват още няколко неща. Целта на "електронните библиотекари" не е да нарушават закона или да ощетяват издателствата. Че защо да го правят - те обичат да четат, а ако издателствата фалират, откъде ще се появяват нови книги? Те са просто колекционери, чиято мания е да събират електронни книги. А публикуването на колекцията в интернет е просто средство за увеличаване на колекцията. Не познавам "електронен библиотекар" в България, който не би се съгласил да организира предоставяне на платени книги - по аналогия с опитите на някои портали (напр. music.dir.bg) да продават легални MP3 на цена около 50 ст. За съжаление, у нас няма нормално организиран начин за електронни микроразплащания. В Русия това е отдавнашна и разпространена практика, има поне три фирми, които обслужват такива микрообмени; например "Последен Патул" на Лукяненко се продава във всички електронни магазини (и електронни библиотеки!) на цена $1.

Друг факт, който издателствата пренебрегват - електронните библиотеки не са просто склад за книги. Те са база данни с литературни произведения (между другото, този факт поражда няколко странни следствия и насоки в тълкуването на ЗАПСП). Разбира се, става дума за "нормална" електронна библиотека; частните колекции, публикувани на разни free-сървъри изобщо не влизат в тази категория, а и те не са обект на интерес от страна на издателствата. Хората посещават електронни библиотеки не само за да теглят книги; там те могат да открият мнения, коментари, информация за авторите, за преводите, за изданията, да намерят хора със сходни интереси. Да не говорим, че това е прекрасно място за извличане и проверка на цитати - колко пъти сте срещали по форумите въпроси от рода на: "Имаше една книга, където героят... Коя беше?". Или да проверят за съществуването на дадено издание (особено по-старите, които вече не са в продажба).

Трети пренебрегван факт - на всеки разумен човек е ясно, че борбата с пиратството (във всичките му проявления) е предварително обречена на неуспех. Независимо от всичките усилия и кампании на големите софтуерни производители, намирането на crack или сериен номер в мрежата е въпрос на минути. Положението с книгите е аналогично. Какво пречи, например, с цената на неколкократно по-големи усилия, да се "разхвърля" съдържанието на библиотеката по безплатни сървъри по света, а в основният сайт да останат само препратките? Между другото, такъв сайт директно влиза в категорията "база данни" според терминологията на ЗАПСП и такова съдържание не е наказуемо (отново - според буквата на закона; на практика - кой знае). Как може да се бориш с такова нещо? Ще се свържеш с десетки администратори на безплатни сървъри, за да премахнат незаконното съдържание? Нереално. Премахнатите текстове веднага ще намерят нов "дом".

Какво правят притежателите на авторски права у нас? За десет години общуване с администратори на електронни библиотеки, са ми известни само два случая на искане за премахване на произведения - от едно издателство и от един български автор (който дори настояваше, че само той имал право да разрешава публикуването на обща информация за себе си като биография, библиография, снимка и т.н.). Ситуацията се промени със зачестилите напоследък искове от страна на КК "Труд" към електронните библиотеки у нас. Да оставим настрана законовата, моралната и емоционалната страна на нещата и да поразмишляваме - за какво са тези искания? Какво всъщност целят? Опазване на правата си? Доста... хм, донкихотовска цел, с оглед описаното по-горе. Запазване на продажбите на хартиените издания? Глупаво - вече обсъдихме този въпрос. Монопол върху електронните текстове с цел печалба? Честно казано, съмнявам се, че постъпленията от znam.bg (където публикуват електронните версии) си заслужават труда. Реклама? Защо например подадоха искове срещу четири библиотеки (всъщност повечето са литературни портали, а не библиотеки), а се заядоха първо със слепия Виктор? Но ако са целяли реклама, защо не вдигнаха шум по собствените си вестници и по медиите - всички видяхме "големият удар" на НСБОБ срещу "пиратите" от Арена. Неясно. Изобщо, смисълът на всички тези усилия ми убягва. Ситуацията ми напомня на класическо "борче", което поиграва с мускули срещу свития собственик на "Трабант" и ръмжи: "Изчезвай оттука, бе, т'ва е мой'то място за паркиране!". Че не е негово, не е; че действа от позицията на сила - чрез заплахи - това е ясно. Но докато "борчето" можем да го оправдаем с реална печалба (място за паркиране), мотивите на КК "Труд" са напълно неясни.

За съжаление, не само законите ни, но и мисленето на повечето "отговорни" лица у нас е от каменната ера. Те нямат дори повърхностна представа за информационните технологии, за реалностите в интернет, за новите технологии. За това какви ползи или вреди може да нанесат те. За това, как да се адаптират към тях и как да се възползват от тях. Защото всички технологични проблеми на преносимите устройства за четене на електронни книги (които възпрепятстват масовото им разпространение) са вече минало. Миналата година беше разработена "електронна хартия" - гъвкав пластмасов лист с миниатюрни двуцветни топчета в него, които се завъртат в положение "бяло" или "черно" чрез електростатични заряди. Днес технологията е подобрена и на пазара вече се появиха няколко модела устройства "електронни книги". При тях очите не се уморяват (работи само с отразена светлина), качеството на образа е много голямо (някои модели са достигнали до 170 точки на инч), консумацията на батерията е нищожно (устройството черпи ток само по време на "прелистването" на страницата, после изображението остава статично). Наистина, фирмените модели не са по джоба на българина (над $600) и все още имат няколко технологични недостатъка, но в Китай и Русия вече има евтини (и кирилизирани!) модели. В Украйна дори са разработени бюджетни модели (за около $100) за внедряване в училищата. В края на 1994 г. Google подписа съглашение с четири университета (Харвардския, Оксфордския, Мичиганския и Станфордския) и една публична библиотека (Ню-Йоркската) да сканират книгите им и да ги предоставят в електронен вид за публично ползване. Изобщо, това е бъдещето. И издателствата трябва серозно да помислят как по-адекватно да го посрещнат, а не да "показват мускули".

Mandor (www.sfbg.us)
22 септември, 2006

[SecondShoe]

Напълно съм съгласен с горенаписаното. Бъдещето е в електронните книги. Хартиената книга е хубаво нещо ама горите са по-ценни. В 21-ви век нещата са други и печатната машина трябва да отиде на полагаемото си място - в историята.
Ако не се лъжа ако даден интелектуален продукт се разпространява по електронен път безплатно няма нарушение на закона. Нали наскоро промениха нещо в законите след патакламите с arenabg.com?

[Deem]

Браво за ичерпатения анализ .. Примерно аз съм напълно съгласен да плятя 1 евро за книга в електрорен вариант по този начи и самите собственици ще имат допълнителни доходи за да си подържат сайтовете !

[GeOrg]

Браво за ичерпатения анализ .. Примерно аз съм напълно съгласен да плятя 1 евро за книга в електрорен вариант по този начи и самите собственици ще имат допълнителни доходи за да си подържат сайтовете !

Аз също ще се съглася, но ако бъде разумна цена(все пак съгласете се че е качествно различно от реална книга) и 90% отиде при автора. След смъртта му, наследнк на интелекта му да се явява единствено държавата и нацията която е изградила тази личност и възпитала такъв интелект. Не давам пари на разни посредници от сорта на "Труд", които още малко ще кажат че те са авторите на "Гераците", "По жицата", ... , ... , ... , ....... Още повече, че експлоатират авторите и след смъртта им, на какво основание незнам, но определено е погрешно и неправилно. Ако е закон значи е измислен за да обслужи нечии икономически интереси. Законите са за да обслужват обществото, следователно този закон е незаконен.

[Павлина]

Аз също съм "ЗА" електронните книги, откакто ги открих, прочетох страшно много, а преди това ми беше трудно откъм финансова гледна точка. Освен това с най-голямо удоволствие раздавам хубавите неща, които съм прочела и много от тях не се връщат отново, но не съжалявам, ако са донесли някому полза.
Солидарна съм с Виктор, благодарение на неговата библиотека "Без монитор", която за съжаление вече я няма, се докоснах до страхотни екземпляри - класика, които едва ли бих си позволила да притежавам на хартия. Ако само знаех, че ще постъпят толкова подло...
А работя в училище, където децата имат са лишени не само от книги, но дори и от учебници заради липса на средства или заради безхаберието на родителите си.
Наскоро пък купих на етърва ми, която е болна от рак на гърдата, книжката на журналистката Елена Банова "Ракът ме целуна". Тя също е на ИК Труд. Поздравления за авторката, творбата е безценна, но ще отбележа, че цена от 6 лева за толкова тънко книжле е повече от висока, а хората, които наистина имат крайна нужда от помощта на този текст, са в положение едва да успяват да си набавят безобразно скъпите медикаменти, та какво остава за книги...
Е, това е накратко, успех на електронните библиотеки

[wsb]

Цитирам в оригинал:

Электронный текст не является конкурентом бумажной книге. Способы использования физического и цифрового вариантов практически не пересекаются. Доступность электронного текста не снижает необходимости покупать бумажные книги. 95% людей просто не любят читать с экрана. Мы не читаем книжек на работе, мы не возим с собой в метро ноутбуки, и не лежим с ними на диване -- мы жалеем свои глаза. Распечатать текст - обойдется в несколько раз дороже покупки бумажной книги, а электронная копия лишь может послужить рекламой реальной книге - поводом для ее приобретения. (М.Мошков)

[Партилан420]

Интернет е бил замислен като на4ин за свободна обмяна на идеи и информация, а не като място за онлайн търговия. От нас(потребителите на нета, даунлоудърите и ъплоудърите на файлове) зависи да си остане такъв, какъвто е бил замислен.

Претенцията за "авторски" права, от субекти, които НЕ са "автори" може да е "основателна" според американския или българския закон, който дава основание на такава претенция, но това съвсем не е достатъ4но за да ме уплаши.

В крайна сметка по време на турското робство на българите е било забранено да яздят кон и да носят оръжие, нали така? Каво ли щеше да стане, ако 4авдар Войвода, Левски и Бенковски бяха спазвали законите, които са били в сила по тяхното време?!

[SecondShoe]

4авдар Войвода

Първо, законите трябва да бъдат спазвани, електронните библиотеки са законни. Второ, как не те е срам да пишеш Чавдар Войвода с "4"? Ако не знаеш къде е Ч при фонетичната клавиатура, питай.

[PLASHKOFF]

Аз също съм "ЗА" електронните библиотеки и книги.Причини за това са:произведения на автори които трудно могат да се намерят, и не винаги финансовата възможност за закупуването им.
Друга съществена причина е дървесината от която се произвежда хартията.А без зелените дробове на планетата не бихме съжествували.Всяка дейност на Човека трябва да бъде разумна - за да се поддържа неговото съществуване. Интелектуалното и духовното развитие на човека е едно от най-важните неща в живота му.Накратко казано без учебника и книгите,не бихме постигнали своите желания и амбиции.Така,че е и необходима книгата и в натуралния й вид...
За това искам да кажа,че електронните библиотеки, и книгите в различните й варианти са необходими!

[Пресли]

Мен честно казано доста ме притеснява въпросът за авторското право.
За българските автори (фантасти)въпросът е малко по-особен защото има такива, които едва ли ще издадат наново книгите си и ако не са качени в нета никой няма и да разбере за тях, а има доста добри неща.
За бестселърите и популярните книги нещата стоят по друг начин. Според мен за тях е най-добре да се направи както с тегленето на музика- има нещо безплатно, примерно разказ, глава от книга, каквото прецени автора, а за другото да се плаща някаква по-малка цена в срявнение с изидадената книга на хартия. Така хем авторът ще получава нещо, хем няма да са му нарушени прават, хем читателите ще четат за по-малко пари.
Ако някой в БГ го напрви ще му сваля шапка, защото мисля че това е правилният начин.

[SecondShoe]

Попадна ми един интересен текст, публикуван във вестник Сега от 18.9.2008 г.

Електронните библиотеки - на ръба на закона или отвъд него?
Христо Блажев

Българското интернет пространство е конфликтна зона още от появата си. В него бурно процъфтява пиратството и България бе поставена за известно време в "черния списък" на САЩ за страни с висок процент на разпространение на пиратски продукти. Положението и до днес изглежда така: огромната част от потребителите се възползват от безплатните филми, музика, софтуер, а една малка част в лицето на носителите на авторски права и съответните правови органи се опитват да им попречат. Твърде безуспешно до момента.
Положението добре се онагледява чрез една история от една не чак толкова популярна област на мрежата - електронните библиотеки. През 2001 г. незрящият Виктор Любенов създава сайта http://bezmonitor.com, в който качва софтуер за незрящи и сканирани книги, които да се ползват чрез тези програми. През 2005 г. той печели националната награда "Христо Данов" в областта "Електронно издаване и нови технологии" за този сайт. Година по-късно Министерство на културата, което е присъдило тази награда, получава сигнал от издателска къща "Труд", че на страницата има качени материали с активни авторски права, които могат да бъдат сваляни и четени от всеки. Тези проблемни произведения са били там и към момента на присъждането на наградата. Същевременно от издателството пращат имейл и до Виктор Любенов и го уведомяват, че считат правата си нарушени. Любенов доброволно сваля посочените книги, а по-късно и останалите достъпни заглавия. По-късно е привикан на разговор в НСБОП и е предупреден да спазва закона. Преди две години тези събития предизвикаха оживена полемика в интернет пространството, следите от която са лесно откриваеми и до днес.
Понастоящем сякаш всичко това не се е случило. От няколкото сайта, срещу които са подадени жалби, на практика само Виктор Любенов е премахнал достъпните книги. Но остава проблемът с други интернет адреси, предоставящи възможност за сваляне и четене на литературни произведения.
Проблем има според издателските къщи, Министерството на културата и органите на МВР, ангажирани със защитата на авторските права. Създателите на електронни библиотеки, обаче смятат, че тяхната дейност е напълно съобразена с действащия Закон за авторското право и сродните му права. Създателят на един от сайтовете за научна фантастика, познат само с псевдонима Мандор, обобщава положението с думите, че "електронната библиотека

нарушава "духа на закона"

за авторско право, но що се отнася до "буквата на закона" нещата влизат в "сивата зона" на юридическото тълкуване.
Къде е проблемът ? В чл. 24, ал. 1 на закона е записано, че "Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: ...т. 9 възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели; т. 10 възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба; т. 11 предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер". Цитираме подробно тези три точки от закона, защото именно върху тях електронните библиотеки претендират, че дейността им е легална.
"Всеки сайт, който не принадлежи на организациите, упоменати в т. 9, нарушава закона", казва Георги Дамянов, началник на дирекция "Авторско право и сродни права" към Министерство на културата. Според него "не може да има свободно качване и сваляне на произведения, каквито и да са те - по-рядко книги, най-често музикални и аудиовизуални произведения, без съгласието на техния автор или автори правоносители." Дамянов обясни, че Министерството на културата е законен носител на правата на български автори без наследници, но защитава равнозначно правата и на всички останали носители на авторски права в България.
"Във всеки подписан договор с автор или негов наследник се отбелязва и възможността за легално публикуване в интернет", обяснява Румен Стефанов, мениджър "Права" в книгоиздателска къща "Труд". С чуждестранните издателски къщи положението е малко по-различно, защото в договорите с тях е упоменат терминът market, който включва езикът и формата на издаване и какви права има за разпространение. Според г-н Стефанов инвестицията на издателството за всяко заглавие е по няколко хиляди лева (за енциклопедии дори многократно повече), особено ако е преводно издание. То обаче поддържа и сайт със свободен достъп до произведения с легални авторски права.
Проблеми с разпространението на безплатни книги в интернет има и управителката на издателство "Ера" Цветелина Дечева. Тя посочи случай, в който в мрежата се разпространява превод на книга от техния каталог,

пълен с грешки и неточности

Така се накърнява реномето на издателството, заяви тя, и се ощетява читателя, който не може да оцени истинската стойност на произведението.
На другия полюс са защитниците на свободата в мрежата. Споменатият вече Мандор обяснява, че в една обикновена библиотека таксата, която се заплаща, е за обслужването, не за книгите. Следователно, смята той, достъпът до книгите на практика е безплатен. По какво е тогава различен един сайт, чийто създател се е отказал от заплащането на труда си, но предоставя достъп до книга на всеки желаещ, пита той? Според него електронните библиотеки не са просто "склад за книги". Те са база данни с литературни произведения, информация за авторите им, критика и анализи. Той посочва, че е лесно да се "разхвърля" съдържанието на библиотеката по безплатни сървъри по света, а в основния сайт да останат само препратките. Такива линкове са ненаказуеми.
Създателката на сайта http://www.e-bookbg.com Аделина Низамова пък смята, че електронните библиотеки "по никакъв начин не намаляват доходите на издателствата, по-скоро им правим добра реклама". Борислав Манолов, който поддържа електронната библиотека http://www.chitanka.info е на мнение, че "всеки човек трябва да има свободен достъп не само до литературните произведения, но и до всяка общественополезна информация".
Видно е, че между тезите на издателствата и на създателите на електронни библиотеки лежи пропаст, която законът за авторското право не успява да запълни. Въпросът е дали между тях трябва да се води битка в съдебните зали или законодателството ще бъде осъвременено, за да отрази глобалното развитие на световната мрежа. Във все по-виртуализиращия се свят този закон трябва да излезе от постгутенберговата епоха и да бъде адекватен на реалностите на 21 век. Защото четенето не е привилегия. То е необходимост. И достъпът до него трябва да бъде надеждно защитен и регулиран.

БЪДЕЩЕ НЕИЗМЕННО
В световен мащаб електронните библиотеки се развиват с бързи темпове. "Проектът Гутенберг" е създаден през далечната 1971 г. По-голяма част от съдържанието му са пълните текстове на хиляди книги, събрани благодарение на доброволен труд на съмишленици на идеята. Файловете са в свободен формат, за да са достъпни за всеки желаещ.
В Русия библиотеката на Максим Мошков, създадена през 1994 г., се развива също изцяло на доброволен принцип. През 2004 г. срещу нея е заведено дело от компанията "КМ Онлайн" за нарушаване на авторски права, но в крайна сметка присъдата е 3000 рубли глоба за нанесени "морални щети". Същевременно библиотеката привлича вниманието на държавата и създателят й получава субсидия в размер на 1 млн. рубли.
През октомври 2007 г. в Париж бе представен прототипът на Световната дигитална библиотека, иницииран от Конгресната библиотека на САЩ, търсачката "Гугъл" и сътрудничеството на националните библиотеки на Русия, Бразилия и Египет. Целта на проекта е да се постигне свободен достъп до фондовете на световните библиотечни центрове. Очаква се проектът да заработи свободно през 2009 г.

Линк към оригиналния материал
Копирам пълния текст защото след време ще отиде в някой платен архив.

[Stefanika]

Аз също съм "ЗА" електронните книги! От финансова гледна точка не мога да си позволя да си купувам всяка книга, която е привлякла вниманието ми! От друга страна, четенето от екрана доста изморява очите, но е за предпочитане, когато нямаш хартиената книжка А колкото до Виктор - жалко е, че някои "издателства" тръгнаха да мерят мускули чрез него. А доколкото разбрах, книгите бяха предназначени за незрящи и напълно безплатни!!! Честно казано, оттогава и спрях да чета вестник "Труд", който преди това уважавах като медия! Те си направиха сами това, което никой не може да им го направи, пък ако ще и да се обявяват за най- четения вестник в България
Откакто отрих тази електронна библиотека, направо се родих Има за всекиго по нещо, което според мен трябва да е целта на една ел. библиотека! За това от все сърце желая все така да се обновява, да предлага нови и нови книги, и разбира се - да си остане безплатна

Аз също съм "ЗА" електронните книги, откакто ги открих, прочетох страшно много, а преди това ми беше трудно откъм финансова гледна точка. Освен това с най-голямо удоволствие раздавам хубавите неща, които съм прочела и много от тях не се връщат отново, но не съжалявам, ако са донесли някому полза.
Солидарна съм с Виктор, благодарение на неговата библиотека "Без монитор", която за съжаление вече я няма, се докоснах до страхотни екземпляри - класика, които едва ли бих си позволила да притежавам на хартия. Ако само знаех, че ще постъпят толкова подло...
А работя в училище, където децата имат са лишени не само от книги, но дори и от учебници заради липса на средства или заради безхаберието на родителите си.
Наскоро пък купих на етърва ми, която е болна от рак на гърдата, книжката на журналистката Елена Банова "Ракът ме целуна". Тя също е на ИК Труд. Поздравления за авторката, творбата е безценна, но ще отбележа, че цена от 6 лева за толкова тънко книжле е повече от висока, а хората, които наистина имат крайна нужда от помощта на този текст, са в положение едва да успяват да си набавят безобразно скъпите медикаменти, та какво остава за книги...
Е, това е накратко, успех на електронните библиотеки

[ivand58]

...
Copyright and licensing

Some people have criticized that digital libraries are hampered by copyright law, because works cannot be shared over different periods of time in the manner of a traditional library. The republication of material on the Web by libraries may require permission from rights holders, and there is a conflict of interest between them and publishers who may wish to create Web versions of their content for commercial purposes.

There is a dilution of responsibility that occurs as a result of the spread-out nature of digital resources. Complex intellectual property matters may become involved since digital material isn't always owned by a library.[15] The content is, in many cases, public domain or self-generated content only. Some digital libraries, such as Project Gutenberg, work to digitize out-of-copyright works and make them freely available to the public. An estimate of the number of distinct books still existent in library catalogues from 2000BC to 1960, has been made.[16][17]

Other digital libraries accommodate copyright concerns by licensing content and distributing it on a commercial basis, which allows for better management of the content's reproduction and the payment (if required) of royalties. The Fair Use Provisions (17 USC § 107) under copyright law provide specific guidelines under which circumstances libraries are allowed to copy digital resources. Four factors that constitute fair use are purpose of use, nature of the work, market impact, and amount or substantiality used.[18]

17. Kelly, Kevin (2006-05-14). "Scan This Book!". New York Times Magazine. http://www.nytimes.com/2006/05/14/magaz ... wanted=all. Retrieved on 2008-03-07. "When Google announced in December 2004 that it would digitally scan the books of five major research libraries to make their contents searchable, the promise of a universal library was resurrected. ... From the days of Sumerian clay tablets till now, humans have "published" at least 32 million books, 750 million articles and essays, 25 million songs, 500 million images, 500,000 movies, 3 million videos, TV shows and short films and 100 billion public Web pages."

18. Stanford Copyright & Fair Use - Digital Preservation and Copyright by Peter B. Hirtle

[Imp]

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Глава пета.
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Допустимост на свободното използване (загл. изм. - дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.

[noemis]

Интелектуалната собственост и защитата й

Преди няколко дни у нас беше учредено Сдружение “Интелектуална собственост”.

Първата ми реакция беше, може би наивно, но въодушевена. Най-сетне има някой, с който изобщо да се говори по въпроса, и който би могъл да защитава интелектуалната собственост, да лобира за нея в парламента, и т.н. А това е от полза и за мен, като автор.

(Това, че пускам повечето си произведения под СС лиценз, не променя нещата. Всеки лиценз, включително СС, е базиран на авторското право и неговата защита. Без нея тези лицензи ще са невъзможни. Всеки би могъл просто да наруши моя СС лиценз, и да използва творбите ми неправомерно - добре е да има някой, който да ми помогне да се защитя.)

Когато погледнах списъка на учредителите обаче, се сепнах. По-рязък студен душ не бях усещал скоро.

- Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП)
- Сдружението на издателите на бизнес софтуер (СИБС)
- Дружество за колективно управление на авторски права “Музикаутор”
- Дружество за колективно управление на авторски права “Профон”
- Асоциация на българските радио и телевизионни оператори (АБРО)
- Асоциация на телевизионните продуценти (АТП)
- неименовани “правопритежатели от областта на индустриалната собственост”
- актьорът и музикант Камен Воденичаров

Защо ли? Защото авторските права имат само една причина за съществуването си - защитата на интересите и добруването на творците.

Колко творци виждате в този списък?

Музикалните продуценти - принципно, някои от тях са били творци някога (чувал съм примерно, че Фънки е бил музикант навремето), ама в момента са праводържатели. А това е нещо много различно от творец.

Издателите на бизнес-софтуер - някои от тях и пописват по малко, ама повечето просто търгуват със софтуер. Отделно, тези дето пописват, нерядко представят като “програмен продукт” купена от държавата база данни, омотана в скалъпена набързо програмна обвивка, в която е инвестирано по-сериозно единствено в защитата й.

“Музикаутор” - агенция за авторски права. Да си призная, не знам как точно разпределят печалбите си тези агенции в България, така че няма да кажа нещо лошо. Ако е като в Западна Европа и САЩ обаче, ще избълвам змии и гущери - в тези “бели” държави шефовете на подобни агенции карат суперлукс лимузини, докато повечето от авторите им пишат след като се върнат от работа като портиери или чистачи, дори след като са пробили вече… Същото и за “Профон”. Дано са различни от западните агенции.

АБРО - тоест, радиата и телевизиите в България. Да, определено те са “издателите” на музиката и филмите у нас, както издателствата - на книгите. Но и при тях стои тази забележка - издател и автор не са едно и също. Интересите им са общи колкото са общи интересите на производителите на нещо, и на продавачите му.

АТП - телевизионните продуценти. Те вече са по-близо до създаването на нещо, върху което може да има авторски права. Все пак обаче, да продуцираш нещо и да създаваш произведения са доста различни неща. Все едно шефът на фирма за почистване да се бори за правата на чистачите - работа, която би вършел както трябва най-нежеланият елемент във фирмата му, профсъюзът.

Правопритежатели от областта на индустриалната собственост - в превод, патентодържатели. На съвременен английски - patent trolls. Хората, които купуват патенти от реалните изобретатели за жълти стотинки, и непрекъснато патентоват топлата вода и азбуката, за да дерат после девет кожи от който ги използва. Съжалявам за хиперболичните изрази, ама съм виждал такива доста пъти, и ми е трудно да си сдържа нервите.

Камен Воденичаров - безспорно автор. Почти единственият в този списък, като изключим мъничко от СИБС, които и пишат софтуер… Всъщност, безспорно ли? Нямам наблюдения върху него, кажете вие - създал ли е нещо авторско напоследък? Че то и Фънки едно време беше музикант…

Като тегля чертата, става очевадно, че в това сдружение има много праводържатели и търговци на права, и съвсем малко реални автори. А това вече ми е една много, ама много позната картинка.

Позната ми е от САЩ, където прекупвачите и търговци на права привличат по някой заблуден автор за “чадър”, и правят подобни сдружения. След това почват да цедят до сухо и автори, и потребители, и да правят големите пари. Защото някои хора имат потребността да творят, а почти всички - и да потребяват творчество.

Не, не им завиждам за приходите. Тревожа се, защото нито потребността да се твори, нито нуждата от потребяване на творчество са абсолютни. Когато трябва да си платиш бая пачка за издаването на втория роман (албум или каквото щете), въпреки че първият се е разграбил като топъл хляб, се излекуваш бързо от желанието да напишеш трети. А когато да чуеш нещо от новия албум на любимците ти, преди да си го купиш, е криминално престъпление, което се наказва по-тежко от това да източиш и разориш банка, се излекуваш бързо и от навика да слушаш музика. И да четеш. И да гледаш филми. И въобще да се вълнуваш от изкуство. И от всичко друго, което те прави нещо различно от доволна (или не) свиня.

Дали и тук подобно сдружение ще тръгне по този път? Участниците са абсолютно аналогични на тези в САЩ, така че интересите също ще са аналогични. А ако интересите са аналогични, и политиката и целите ще са. Има ли как да е иначе?

Боя се и че ще върви по този път доста по-решително, отколкото в САЩ. Там лудите, които си дават зелника, са доста по-малко от тук. Което, уви, има как да значи за България само едно - още по-досухо изцеждани и автори, и консуматори.

А това вече е много лошо. Не защото се изживявам като автор - мога да се издържам по десетки начини. Защото ние сме много по-притиснати икономически и социално, и като резултат много по-податливи на обезграмотяване и освинване. А потребяването на произведения е клонът, на който седят участниците в това сдружение. Отрежат ли си го, ще паднат лошо. Патентните тролове ще оцелеят, тях ги храни технологичният сектор. Но другите…

Другите ще продължат да съществуват. И няма да искат да свикват от луксозна трапеза на празна паничка. Така че сигурно ще измислят все по-уродливи механизми да изръсват авторите и потребителите. И понеже сигурно вече ще са овладели лобирането, нищо чудно да успяват да наложат някои от тях.

Какви ли? Съмнявам се фантазията ми да е достатъчна. А и ми стига онзи случай преди години, когато законът се оказа на страната на Виктор Кирилов, но НСБОП - на страната на “праводържателя”.

… Дано не съм прав. Дано съм предвидил погрешно перспективите за развитие, защото са страшни. (Има прилична вероятност да съм.) И дано съм преценил погрешно участниците в сдружението. (Уви, тук вероятността да греша е по-малка.) Но си мисля да не разчитам на “дано”-то, а да измисля и взема някакви мерки. Колкото мога. Да спася когото мога.

Григор Гачев http://www.gatchev.info/blog/?p=777

Коментарите към връзката са също доста интересни...

[noemis]

Как да унищожим книгата I

Тези редове идват направо от сърцето ми. Всяка дума, всяко изречение в тях звъни в тон с мислите ми, точно каквито минават през ума ми, точно каквито докосват емоциите и съвестта ми.

И това е странно, защото не съм ги написал аз. Те са първата половина от реч, произнесена от Кори Доктороу на 13 ноември. Записани са като текст от Джейд Колбърт.

Не зная под какъв лиценз са. Доколкото имам представа от Кори Доктороу, вероятно не би ми се сърдил за превода и публикуването им… И още нещо. Те са толкова мои, че ако той не ме беше изпреварил, сигурно щях да ги напиша. Затова смятам, че имам моралното право да ги пусна тук.
Григор Гачев: -ВРЪЗКА-

ЕЛЕГИЯ ЗА КНИГАТА

Бих искал да започна речта си днес с елегия за книгата. Първата й част е озаглавена “Пирати”.
Пирати

Една група от могъщи противници на авторското право се опитва да унищожи книгите. Тези пирати потъпкват авторското право, и не зачитат нашата собственост. Те обличат кражбата си във високопарна реторика как те били истинските защитници и следовници на креативността, и са пробутали тази лъжа на много законодатели и правоохранителни органи по света. Членове на Парламента и на Конгреса се намират под тяхното влияние. Те казват, че се опитват да запазят нещата каквито са били винаги. Твърдят, че радикалистката им политика има нещо общо с консервативност. Но в мечтите си виждат един бъдещ свят, в който пазарът на електронна култура расте скокообразно, а те са го яхнали. Твърдят, че става дума за етика, но замислиш ли се дори за минута, виждаш - става дума единствено за печалби.

Втора част от елегията се нарича “Хората на книгите”
Хората на книгите

Ние сме хората на книгите. Ние обичаме нашите книги. Пълним къщите си с тях. Ценим като съкровище книгите, наследени от родителите ни, и греем от щастие от идеята, че ще ги предадем и на децата си. Не са ли започнали повечето от нас да четат от някоя любима книжка, принадлежала на някой от родителите ни? Ние даваме насила хубавите книги на приятелите си, и настояваме те да ги прочетат. Дори усещаме странна близост към хората, които виждаме в автобуса или самолета да четат нашите книги, книгите, които смятаме за “свои”. Ако някой се опита да отнеме книгите ни - репресивно правителство, или загубил мярката цензор - ги защитаваме, сякаш са живи. Разпознаваме нашите съплеменници, когато им отидем на гости, по стените от библиотечни рафтове. По клатещите се купчини от книги край леглата и по подовете им, и по влажните книги в банята. Нашите книги - това сме ние. Те са нашите зареждаеми блокове памет. В тях са моралните, интелектуални и съзидателни влияния, които ни правят хората, които сме.

Авторското право ни признава това. То казва, че когато купиш книга, ти я притежаваш. Твое право е да я подариш някому или да си я пазиш, да я даваш назаем или под наем, да я наследиш от родителите или да я оставиш на децата си. Столетия авторското право е зачитало тази свещена връзка между читателите и техните книги. Ние виждаме авторското право като нещо, което регулира нещата в различни сфери - DVD-та, видеоигри, песни - но книгите са нещо много повече. Книгите са по-стари от авторското право. По-стари са от книгоиздаването. По-стари са дори от печатарската преса!

Противниците на авторското право не зачитат нашето авторско право и нашите книги. Те казват, че когато си купиш електронна книга или аудиокнига в цифров вид, ти си разжалван от собственик в лицензиран. От читател в най-обикновен потребител. Тези крадци опаковат нашите книги и аудиокниги в лицензни съглашения и технологии, измислени като че ли специално за да унищожат емоционалната връзка на читателите с техните книги.

Тези лицензи, разбира се, са огромни. Ако имате iPhone, и си купите аудиокнига от Audible, използвайки свързания с тях магазин на iTunes, вие потвърждавате съгласие с лицензно съглашение в размер на около 26 000 думи. Целият Канадски закон за авторското право е общо 33 000 думи. Същността на тези лицензи е, че се лишавате от авторското право. Че губите защитата на закона, който ви дава права върху нашите книги. Че се съгласявате авторите на тези лицензи да пишат закона.

Разбира се, тези лицензи са изградени от противоречащи на закона клаузи. Веднага можете да го познаете по често срещаните из тях текстове в смисъл на “ако някоя част от този лиценз бъде обявена за невалидна пред закона, то останалите му части запазват валидността си”. Това, естествено, е юридическият начин да кажеш “Не се ограничаваме само до нещата, които ни дава законът. Обявяваме тук за свое абсолютно всичко. Единственият начин да разберете кои претенции са законни, и кои само наше пожелание, е да ни съдите за всяко изречение поотделно.”

По същество, това е начин да кажат, че авторските права са глупости, и че читателите трябва да забравят за тях, и да приемат за единствена истина тези налудничави, заробващи лицензи.

И освен тези лицензи, пиратите добавят и технологии за “защита на цифровите права”. Тези защити, разбира се, никога не са успели да спрат една книга да не се появи свободно в Интернет. Ако някой издател смята, че може да открие технология за защита на цифровите права, която ще попречи на книгата му да се появи в Интернет без защита, ще кажа само: “Погледнете машинописката.”

Добре - ако защитата на цифровите права не е в състояние да спре хората да копират книги, какво тогава върши тя? Върши това да направи незаконно някой да създаде устройство, което да ви показва електронни книги, или да просвирва аудиокниги. Представете си, че огромна верига книжарници е сключила договор с Ikea (разпространител на мебели - бел. Григор), съгласно който Ikea са изключителният доставчик на столове, бюра, полици и лампи за четене на техните книги, и че е успяла да прокара закон, който обявява за престъпление продажбата на столове, лавици и крушки, които не са съвместими с техните книги. Това няма да е от полза нито за издателите, нито за писателите, нито за читателите. Ще е от огромна изгода обаче за Ikea, тъй като те ще са “приковали с верига” читателите към своите стоки, и така ще получат монополна власт върху пазара, или част от него.

Чували сме как издателите, писателите и други ангажирани в творческите индустрии как от години се оплакват от твърде голямата власт на вериги като Уолмарт, чрез тяхния голям пазарен дял, чрез който на практика контролират продажбите. Представете си обаче, че този контрол продължаваше и чак отвъд гроба, и дори след продажбата, и че всяка употребата на книгата дори след като сте си я купили ви задължаваше да продължавате да поддържате отношения с продавача, който ви я е продал. Представете си каква беда щеше да бъде това за книгоиздателството.

Затова и третата част от елегията е озаглавена “Да спасим книгата”.
Да спасим книгата

След години писателствуване, обсъждане на книги и мислене за тях, стигнах до едно просто, но важно разбиране: аз обичам книгите. Не просто четенето или притежаването им - изпитвам дълбоко сантиментално привличане към самата идея за книгата.

И не съм само аз. Това е социален елемент. Среща се из цялото ни общество. Ако правите кратко филмче, и искате да покажете как едно общество попада под тиранична власт, е достатъчно да вмъкнете кадър как горят купчини книги. Всеки ще ви разбере веднага, без излишни обяснения. Ако искате да направите герой във ваша книга симпатичен, е достатъчно да споменете, че той обожава да чете и често ходи в библиотеката - читателите ви моментално ще изпитат симпатия към него. Книгите носят със себе си ореола на човешките достойнства. Те буквално излъчват достойнства. И това е по причини много по-дълбоки от рационалното или дори разумното - всички ние, хората на книгите, знаем колко много книги на този свят са напълно лишени от достойнства. И въпреки това, докато работех в книжарница, и ми се налагаше да късам кориците на книги (стандартна процедура за обявяване на книгите за “непродадени” - бел. Григор), направо ме болеше сърцето. Едвам се насилвам да върна за рециклиране стария си телефонен указател, след като купя нов.

Работата на издателите е направо чудотворна именно защото работят с чудесната обич, която читателите изпитват към книгите. Хората купуват книги именно защото харесват идеята на книгата. А днес издателите плащат луди пари на маркетингови консултанти, за да помагат на хората да разберат “електронното усещане” за книгата. Да ги научат как се консумира книга.

Което ме връща към втората част от това важно осъзнаване: най-важната част от усещането, което дава една книга, е че тя може да бъде притежавана. Че можете да я предадете на децата си, или да я наследите от родителите си. Че библиотеките могат да я събират в архивите си, да я дават за четене, и читателите да идват и да я взимат. Че списанията, за които сте се абонирали някога, могат да бъдат струпани на тавана ви на купчина, която да преоткриете отново някой дъждовен ден. Че няма да изчезнат в момента, в който прекратите абонамента си. Само изключително странни абонаменти изискват да им върнете обратно списанията, които вече сте прочели (какъвто е случаят с някои видове абонаменти към Elsevier, най-големият издател в света на медицински и научни списания).

Да усещате своите книги редом с вас като стар приятел, който ще ви бъде подръка дори ако се преместите на другия край на страната, през всичките дни и дълги нощи на живота ви, е безценно предимство в ръцете на днешните издатели. Но по някаква причина много издатели се опитват да убедят читателите, че не им е работа да смятат книгите си за своя собственост, и не бива да се чувстват привързани към тях. И най-лошото е, че може и да успеят.

Четвъртата част се нарича “Уважавайте авторското право”.
Уважавайте авторското право

Хората често ми показват четци за електронни книги, които наподобяват усещането от истинска книга с анимации, симулиращи обръщане на страници. Ако обаче искате да запазим наистина важната част от усещането за книга, частта, която кара хората да купуват книги отново и отново цял живот, и да пълнят книгите си с тези скъпи приятели, с които не биха се разделили дори срещу пари, тогава е нужно да възстановим и запазим собствеността върху книгите. Когато купя книга, тя е моя. Няма механизъм, дори съдебно решение, което би дало право на продавач да ми отнеме продадената вече книга.

Но въпреки това Amazon направиха най-невероятното, което можеше да се направи в САЩ. Сигурно сте чули, че някой пуснал за продажба в техния онлайн магазин “1984″ на Оруел? И се оказало, че тя не е лицензирана за разпространение в САЩ - в останалата част от света Оруел вече е извън авторски права, но в САЩ все още е. И Amazon в отговор на тази информация изтрили “1984″ от електронните четци на клиентите си. След като хората си я били купили, една сутрин се събудили - и я нямало вече… А Amazon се оказаха направо супер. След един ден мислене (и огъване пред медийната буря) те решиха да възстановят обратно книгата. Дори дадоха обещание: “Ние вече никога, ама абсолютно абсолютно никога, няма повече да ви лишим от вашите книги. Освен ако не ни се налага.”

Работил съм в този град като книгопродавец доста години, и никога не ми се е налагало да давам подобно обещание на който и да е клиент. Самото проектиране на четец за книги така, че книгите да може да бъдат изтрити от него без съгласието или дори знанието на собственика му, според мен нарушава първия закон на повествованието на Чехов: ако в първо действие на стената виси пушка, до трето действие трябва да е гръмнала.

Когато купя аудиокнига на СД, то си е мое. Лицензът му е “не нарушавай закона за авторското право”. Мога спокойно да го рипна до MP3 файлове, да го прехвърля на iPod-а си, или други мои устройства - то е мое. Мога да го подаря, или продам - то е мое. Но когато купиш аудиокнига през Audible, които контролират 90% от онлайн пазара, получаваш лицензно съгласие, а не собственост. Нещата, които можеш да правиш с книгата, са ограничени през DRM; дори плейърите, на които можеш да я слушаш, са ограничени от лиценза на Audible. Те и iTunes, на които Audible са единственият доставчик на аудиокниги, го правят не защото издателите са ги помолили. Правят го, защото имат лична изгода.

Ще ви обясня откъде знам това. Последната ми книга беше издадена от Random House като аудиокнига. Бяхме се свързвали преди с Audible и ги бяхме питали: “Ще пуснете ли една книга в магазина ви, без да я опаковате в DRM?”. Те отговориха: “Не.” Когато ги попитахме за тази книга - Random House е най-големият издател на аудиокниги на света, огромен доставчик е - пак се свързахме с Audible и ги питахме ще го направят ли. Те отговориха: “Ами добре, ще го направим. Но iTunes няма да я приемат в магазина си.”

Всеки, който твърди, че читателите не могат, не бива и няма да притежават своите книги, е маниак, решил да унищожи книгата, книгоиздаването и самото авторство на книги. Трябва да попречим на тези хора да постигнат своето. Утрешните библиотеки трябва да са по-добри от днешните. Способността да даваме книгите си назаем едновременно на повече от един човек е полезно качество, а не рушителен елемент. Всички знаем това. Време е да спрем да се правим, че пиратите на авторското право са прави. Тези хора са били читатели, преди да станат издатели, писатели, адвокати, търговски агенти или маркетьори. Ние сме хората на книгите - време е да започнем да се държим като такива.

[noemis]

Как да унищожим книгата II
Копирането е живот

Преди три или четири милиарда години на Земята са се появили първите самовъзпроизвеждащи се молекули, случайно съчетание на химия и радиация. След три или четири милиарда години те са довели до нашето съществуване. Копирането е основната наша дейност. То е разликата между мъртвата материя и живота. Вградено е в нашата ДНК.

Имам дъщеря на 21 месеца. Когато тя беше на две седмици, майка ми, която е доктор по детско обучение в ранна възраст, дойде да ни види в Лондон, където живея. Попита ме: “Плезили ли сте й се вече?” “Ами не” - отговорих аз. “Изплези й се тогава, и гледай” - каза тя. Започна да се плези на Поеси, и Поеси също започна да й се плези - копираше я. До този момент Пойси никога не беше виждала огледало. И даже надали знаеше, че има език. Толкова дълбоко в нас е вградено копирането. Вършим го така, както търсим майчината гърда. То е наш безусловен инстинкт.

Копирането е част от нашата разказваческа традиция откакто имаме разказваческа традиция. Ако вземете издание на вавилонската версия на мита за сътворението на света, ще видите, че авторите на Библията са копирали от него. Копирането е част от всичко, което правим, за да съществува нашето общество. Никой не е преуспял, като е направил междурелсово разстояние, различно от стандартното. HTML няма да работи, ако всеки прави свои си тагове. Не ни се налага да изобретяваме свой собствен телефонен апарат, за да се обадим на някого по телефона. Ако наемете счетоводител, и той ви каже: “Ще привърша веднага след като измисля алтернатива на двустранното счетоводство”, бихте го уволнили. Копирането е прогрес.
Копирането е креативност

Започнах да пиша, когато бях на шест години, през 1977 г. Ходих да гледаме с баща ми “Звездни войни” в стария University Theatre, малко по-надолу по улицата. Когато се върнахме в къщи, умът ми бръмчеше от идеи. Хванах купчина хартия, нарязах я и я защипах горе-долу по размер на обикновена евтина книжка, и пишех в нея разкази. Бях убеден, че ще стана писател. Продължих да пиша това си творение с месеци. Просто записвах поредната история, която ми е хрумнала, за да я разбера.

На дванайсет години написах първия си роман. Беше отвратителна версия на Конан. Бях израсъл с Конан. Баща ми беше троцкист, но беше фен на Конан още преди да стане троцкист. Така че през дългите автомобилни пътувания на детството ми през Канада седях на задните седалки, и татко ми разказваше историите за Конан, но без Конан в тях, с Лари, Хари и Мери. Балансирани по пол и раса.

Открих Конан на девет години. Във Bakka, книжарница за научна фантастика, срещнах Таня Хъф, чудесна канадска писателка, която работеше там. Тя ми даде за в къщи един роман за Конан, и направо ми отвори очите. Към дванайсетгодишна възраст бях изчел всички официални книги за Конан, и вече пишех своя. На шестнайсет години вече пращах разкази за публикуване. На 17 вече ми плащаха, за да ги публикуват. На 30 публикувах първия си роман. Беше юнашко изхвърляне. И ето ме днес пред вас, напуснал работа през 2006 г., и оттогава се издържам с писане. А започнах с копиране. Точно както децата в училище започват да пишат - като копират.

И въпреки това ние пишем разни неща за авторството, които обясняват на децата, че не е хубаво да правят копия. Обожествяваме митичната и невъзможна оригиналност, която никога не е съществувала. Откакто Сервантес е измислил романа, ние наливаме всеки път своето вино в неговата бутилка, без да ни се налага да изобретяваме нови литературни форми. Строим върху построеното от другите. Да се каже на децата, че те не могат да създават, че не могат да използват нищо от създаденото преди тях, е отвратителна и унищожителна лъжа за креативността, за авторството, за писането и четенето.
Копирането е без значение

Ние правим всеки ден милиони копия още преди закуска. Всеки път, когато цъкнете с мишката, количеството копия, създавани между вас и някой отдалечен сървър, би поразило въображението. Помислете за минутка. Първо цъкването на мишката се конвертира в USB буфер. След това то отива в мрежов буфер, а оттам в буфера на рутера ви. Оттам то попада последователно в още няколко буфера, докато стигне до сървъра там някъде. Сървърът прави копие на файла от харддиска си в дисковия буфер, след това в мрежовия буфер, а след това вероятно и в кеширащо прокси. Оттам нататък се създават още 10-15 копия в различни рутери по пътя на информацията, след това в буфера на вашия рутер, мрежовия буфер на компютъра ви, графичния му буфер, в уеб-кеша на харддиска, и т.н., и т.н. Стотина копия с едно цъкване на мишката…

Броят копия, които създавате всеки ден, поразява въображението именно защото компютрите правят това - копия. Те са най-съвършената копираща машина, която съществува. За един компютър да е добър означава да е добра копираща машина. Да е лош означава да копира по-малко. Това е техническата дефиниция на добрия компютър - да копира точно и бързо, с колкото се може по-малко затруднения. Така че копирането е без значение, именно защото е навсякъде.

Нашето законодателство в сферата на авторските права е предназначено да върши нещо много полезно: да регулира търговските вериги на творческата индустрия. Да дава възможност да бъдат сключвани сделки между автора и издателя, между издателя и разпространителя, между разпространителя и продавача, между автора и продуцента на филми, между продуцента и кината… Всички тези отношения са описани в набор от утвърдени и добре подбрани правила.

Те обаче имат една особеност. Обвързват авторското право с копирането, с презумпцията, че копирането изисква огромна индустриална машина, която задължително е част от голяма фирма, с адвокати, търговски агенти и други професионалисти, чиято работа е да познават и тълкуват особеностите на авторското право. То е нещо като танкова мина: предвидено е да експлодира само ако прекарате цяла печатница отгоре му.

Но сега авторското право се превръща в мина, която атакува цивилните, защото цивилните сега също копират по цял ден, без нужда от печатници и корпорации. Те не правят нещо по-различно отпреди - просто го правят по начини, които включват създаване на копия. Самоделната книжка, която пишех и споделях с приятелите си на шест години, и на дванайсет, сега би била правена в блог, или по е-майл, или като уебсайт. Това включва не предаване на копия от ръка на ръка, а правене на нови копия. Ето защо авторското право е придобило метастазиращи качества.

Авторското право вече обхваща всеки елемент от живота ви, в който навлизат компютри - а компютрите навлизат във всеки елемент от живота ви. Аз живея извън родината си. Как се свързвам със семейството си? Чрез копиране. Чрез Skype, чрез компютърни мрежи. Как получавам резултата от медицинските си прегледи? Чрез компютърни мрежи. Как пиша книгите си? Чрез компютърни мрежи. Как публикувам? Чрез компютърни мрежи. Как се образовам, как преподавам (аз преподавам в University of Waterloo и в Open University)? Чрез компютърни мрежи. И всичко това внезапно се оказва в сферата на авторското право. Не защото някога се е очаквало авторското право да трябва да регулира всичко, а защото всички тези неща включват копиране. Създаде ли се копие, влизат в сила авторските права. И това е, от което тръгва бедствието.

Законът за авторските права, колкото и добър да е в регулирането на отношенията между автори, издатели и филмови компании, е много лош регулатор на всичко това, което представлява ежедневния ни живот.

Един пример колко лош може да бъде той. В Канада сме имали немалко опити да се създаде нов закон за авторските права. Всички те са били много спорни, не на последно място защото много правителства са отказвали да попитат канадците какво те очакват от авторското право. Сармит Булт и Джим Прентис отказаха с Акт C-60 и Акт C-61 да попитат канадския народ как според него трябва да изглежда неговият закон за авторските права. Вместо това те попитаха единствено лобистите от индустриите за авторски права, и най-вече лобистите от САЩ. Те загърбиха Canadian Creator’s Alliance и други канадски групи, които искаха да участват в обсъждането.

Най-сетне, след години преследване и стотици хиляди подписи на канадци в група във Facebook, която настояваше за консултации как трябва да изглежда канадският закон за авторското право, министър Клемент започна обществени консултации. Това, което разбрахме от тях беше, че огромният процент от канадците искат честни и балансирани авторски права, които действат единствено като регулатор на творческата индустрия, а не на целия живот на всеки човек.

Докато министър Клемент събираше мнения от канадците обаче, той в същото време участваше в серия тайни преговори за договореност, наречена Anti-Counterfeit Trade Agreement. Последният им кръг беше проведен в Сеул, Корея. Мисля си понякога, че и аз имам нещо общо с тези срещи - част съм от причините те да бъдат тайни.

Традиционно авторските права се координират в международен мащаб чрез Световната организация за интелектуална собственост, специализирана агенция на ООН, която е свързана със законите за авторски права точно както Мордор със злото. Много хора от различни групи за защита на гражданските права започнахме да се явяваме там и да описваме какво е било казано, и да го публикуваме, така че обикновените хора да разберат какво вършат техните правителства. Хората по света започнаха да се пробуждат. И договорът, който се създаваше в тази организация, и който щеше да забрани голям брой общоприети в Канада практики, включително начините на разпространение на кабелна телевизия, рухна, защото плановете й бяха извадени на бял свят.

По тази причина сключването на подобни договори беше преместено от агенцията към ООН в затворен клуб на богатите държави. Бедните държави изиграха ключова роля в провалянето на тези договори, когато започнаха да откриват какво всъщност означават те. Не забравяйте, ако сте бедна африканска държава, няма да пращате до Женева експерти по авторско право. Ще пращате експерти по детско здраве, по пречистване на вода, и напоследък може би по промяната на климата. Тези хора обаче ще ви представят във всички организации на ООН, и в сферата на авторските права ще разчитат на консултанти в тази област - консултанти, изпратени там от големите концерни за авторски права… Когато бедните държави забелязаха, че предлаганите правила щяха да са във вреда на всички развиващи се страни, че щяха да ги натоварят още повече, те се обявиха срещу тях. Затова и те не биват канени на срещите на ACTA - канени са само богатите държави. Плановете са след като това съглашение бъде прието, държавите да бъдат приемани в търговски съглашения единствено ако го ратифицират.

Искате ли да знаете какво точно спазаряваше министър Клемент от ваше име, докато вие си мислехте, че слуша предложенията ви за авторското право?

Едно от нещата е така нареченото правило на “трите предупреждения” (three-strikes rule). Това е нещото, заради което британският държавен секретар, Питър Манделсън, беше атакуван в Англия. Той прекара уикенд на Корфу с Дейвид Гефен, и се върна оттам с решението да промени британския закон за авторското право. Това не е моят разказ за нещата - това е неговият разказ.

Трите предупреждения значат: ако някой, с когото живеете, бъде обвинен три пъти в нарушаване на авторски права, без каквито и да било доказателства, свидетелства, разследвания, адвокат, съдия и съдебен процес, то вашата връзка с Интернет ще бъде спряна, и вашето име ще бъде добавено в списък на хора, на които е забранено да се предоставя Интернет за определен период. Във Франция, където такъв закон вече беше приет, този период е една година.

Помислете какво означава това за вашето участие в информационното общество. Помислете какво означава това за децата ви. Колко деца могат да си направят домашното без Интернет? Колко хора биха могли да вършат работата си без Интернет? Колко родители биха били информирани за здравето на децата им без Интернет? Колко ще изгубите, ако Интернет достъпът ви бъде отнет?

Не е трудно да се каже. Просто го сравнете с обратната възможност. Още преди това предложение имаше практика за сваляне на проблемни неща от Интернет. Както знаем от нея, съвсем лесно е да обвиниш нечия уеб страница, че нарушава авторските ти права, без да те грози никакво наказание, ако се окаже, че си излъгал. Знаем и че процедурите за сваляне на нарушения от Интернет са доста безогледни. Universal, например, твърдяха в съда, че една майка е нарушила авторските им права. С това, че е качила в Интернет клипче на дечкото си как танцува в кухнята. И за секунда-две на заден фон слабо се чува част от “Let’s Go Crazy” на Принс.

Какво би станало, ако поискаме хората, които сервират подобни безогледни искания за сваляне, подлежат също на закона за трите предупреждения? Ако кажем: “Направите ли три неверни искания за сваляне заради авторски права, отнемаме Интернет достъпа на фирмата ви.” Ако минем през всеки офис на Universal на света - родителската им фирма, GE, ще оставим на мира - през целия конгломерат Universal-NBC, влезем в офисите им и отрежем с клещи Интернет кабелите им, и ги превърнем във фирма, която върши бизнеса си по факса?

Това би било корпоративно смъртно наказание. Защото една корпорация в съвременния свят няма как да не бъде член на информационното общество, точно както един индивид в съвременния свят няма как да не бъде член на информационното общество.

И така, докато министър Клемент ви разпитваше какъв искате да бъде законът за авторското право, в същото време продаваше правата ви по този закон да бъдете пълноправни членове на информационното общество. И това е само началото. Съглашението задължава и всеки, който предоставя Интернет хостинг - YouTube или който записва тази реч в момента, Blogger, Yahoo, всеки, който хоства Интернет съдържание - първо да подсигури, че хостнатото от него не нарушава ничии авторски права. Нека погледнем какво би означавало това, например за YouTube.

Всяка минута в YouTube биват качвани общо 16 часа видеосъдържание. Ако те трябва да бъдат сравнени с абсолютно всичко под авторски права на света, на всички юристи на света не би им стигнало времето до края на съществуването на Вселената. Как тогава YouTube биха могли да спрат вероятни нарушения да се появяват на сайта им? Както го правят кабелните телевизии във Великобритания. Като изрежат абсолютно всичко, което потенциално би могло да бъде нарушение на чиито и да било авторски права. Дори ако съгласно закона то може да бъде използвано в рамките на fair use, легално позволеното цитиране.

Попитайте някой документалист какво ще се случи, ако той примерно снима улични бунтове в Бутан, и се окаже, че някой от заснетите носи фланелка с логото на Пепси. По-точно какво би станало, ако филмът му остане забранен за излъчване, докато той не получи разрешение от Пепси да го покаже. Ето така ще изглеждат нещата - като чудовищен товар върху свободното слово и правото да се създава култура. Би означавало, че възможностите на вашите студенти да получават достъп до материали, и да създават материали, които да споделят с други студенти, ще бъдат на практика парализирани. Това е второто, което ACTA се опитва да наложи.

Третото, което ACTA се опитва да наложи, е да застави Интернет провайдерите да шпионират мрежите си, и да предават събраната информация на праводържателите. За да могат праводържателите да подслушват масово и в пълни подробности, без каквото и да било съдебно разрешение, процес или дори конкретно подозрение. Да подслушват всичко във вашите комуникации - общуването ви с вашето семейство, с вашия лекар, с вашия адвокат, та до домашните на децата ви.

В по-малък мащаб вече сме виждали подобно нещо. Нали знаете онези автори на шпионски софтуер, които ви предлагат софтуер за вашата библиотека, училище или дом, който да наблюдава какво вършат децата ви и да им пречи да гледат разни лоши неща? С уверението, че някъде има един страховит наблюдателен пост, който е прегледал всяка възможна страница в Интернет, и е разделил всички подходящи и всички неподходящи страници, точно като за вашето дете - на тази възраст, в тази култура и с тези родители с такива виждания?… Знаете ли от какво идват повечето от доходите на тези фирми? От продажбата на софтуера им на Китай, Сирия и Иран. Това е основният им бизнес. Продажбите им на вас са само допълнителен. А един друг допълнителен е, че те събират всичко, което децата ви правят в Интернет, включително чатовете и е-майлите им, и го продават на маркетинговите компании, за да могат те да измислят по-добри начини да пробутват стоки на децата ви. Ето как изглеждат нещата в миниатюр.

А как ще заизглеждат, когато не само децата бъдат поставени под такъв ботуш? Какво ще стане, когато слухарите за авторски права започнат да наблюдават всичко, което всеки прави в Интернет? (Колко още допълнителни източници на доход ще отвори това… - Григор)

Най-сетне, има и едни договорки какво ще се случва на границата. Те изискват граничарите да са задължени да преглеждат всички преминаващи носители на информация, и да проверяват дали те не съдържат нещо, което би могло да нарушава нечии авторски права. Това означава например, че цялото съдържание на лаптопа ви - снимките как къпете бебето си, любовните писма до половинката ви - ще бъде старателно оглеждано и изчитано от някой митничар.

Когато това се разбра, критичните измежду нас казаха, че това май ще опре дотам да ни претърсват iPod-овете. Големите клечки отговориха: “Ами не, няма да са iPod-овете. Само неща, които имат потенциал да причинят съществено нарушение.” Не зная какви iPod-ове ползват тези хора, но дори в момента се продават такива, които могат да поберат музика за над 100 000 долара. Не зная как тези хора си представят нещата. Капацитетът на електронните устройства не се очаква скоро да започне да намалява. Харддисковете става все по-малки, бързи и побиращи буквално с дни, и надали някога ще съществува толкова дребно нещо, че да не може да причини нарушение на авторски права през Интернет.

Всъщност, най-сериозните аргументи срещу омаловажаването на тези стъпки са именно на индустрията с авторски права. Тя казва: “Не можем да позволим никакви нарушения. И най-малките са прекалени. Не може да навеждаме хората на мисълта, че има приемливо ниво на пиратстване. Длъжни сме да претърсваме абсолютно всичко.”
Знаем вече как изглежда този договор - зле

Максималното, безогледно и безмозъчно разширяване на авторските права е бедствие не само за потребителите. То е бедствие и за създателите на произведения. Популярен е митът, че тези, които пишат, са много различни от тези, които четат, и че има рязка граница между читатели и писатели. Аз обаче не познавам някой, който да използва повече информация от тези, които създават информация. Най-агресивно копиращите, най-агресивно събиращите книги и всякакви други носители, които познавам, са именно писателите. Най-агресивните потребители на Мрежата, за да правят своите проучвания, да се свързват с колегите си и да контактуват с издателите си, са писателите.

Да, някои писатели може да мислят, че имат нужда от всеобхватни авторски права. Може да се подчиняват на стокхолмски синдром, който ги кара да застанат редом с хората от корпорациите - монополисти в авторските права, за които това може наистина да е финансово изгодно. Това обаче не значи, че максимализмът в авторските права е реално добър за писателите или другите творци.

Копирането създава за писателите и другите творци нови възможности, които не са съществували досега.

Когато дъщеря ми се роди, разбрах, че възпроизводството при бозайниците е нещо, което възприемаме много насериозно. Грижа ни е какво се случва на всяко наше копие, и то доста. Защото бозайниците инвестираме доста енергия в създаването на своите копия.

Има обаче много организми, които не инвестират толкова. Да вземем например глухарчето. Него не го е грижа къде точно ще отлетят семената му. Грижи се единствено да използва всяка възможност за поникване, за това от всяка пукнатина във всеки тротоар да стърчи глухарче.

Има творци, които приемат копирането. Които казват: “21 век е, копирането се случва. Да претендираш, че го няма, е сантиментално и романтично, като да бъдеш ковач в етнографски музей. Само че не е съвременно.” Те са забелязали, че да постъпваш като глухарчето си струва. То дава на произведенията ви жизненост, която им помага да стигнат до места, за които иначе дори не бихте подозирали, че съществуват.

Моите книги са законно копируеми от деня, в който бъдат публикувани. Публикуват се едновременно във Великобритания и Канада, и като аудиокниги от Holtzbrink-Macmillan-Tor, Random House и Harper Collins, три от общо четирите големи издателски къщи. Свободно достъпни са за сваляне от Интернет, и най-изумителните писма, които получавам, идват именно от хора, свалили ги по този начин. Много от тях после си купуват и книгата, и това също е чудесно. От гледна точка обаче на читателските стратегии, за които сме се събрали да си говорим днес, едно от най-трогващите неща, които съм чувал, беше от моряк на борда на кораб в Персийския залив. “Никога не съм си падал истински по четенето, но но тук всеки час е безкрайно скучен. И ние открихме една ваша книга, и си я свалихме от Интернет и я прочетохме всички. И я обсъждаме. Тя стана част от нашия мироглед.”

Тази конкретна книга беше на тема колко безсмислена е войната срещу тероризма, и какъв проблем сме си създали с пращането на войски в Персийския залив. Така че е доста учудващо, че тя е стигнала именно там, и че е станала част от разговорите - разговори, в които аз никога не съм участвал.

Още по-интересни обаче са писмата от читатели, които вярват, че моите книги са способни да вършат всички тези социални неща, които хлапетата правят с книгите за деца.

Нийл Геймън, за когото всички тук със сигурност сте чували, един разкошен и вдъхновяващ автор, обича един хубав експеримент, който смятам да направя сега. Колко от вас имат любим писател? Моля, вдигнете ръка. А сега, ако сте си купили първата книга от този автор, която сте прочели, си свалете ръката - дръжте я вдигната, ако не сте платили пари за нея… Оказва се, че около половината от вас не са платили нищо за първата книга от вашия любим писател, която сте прочели.

Взели сте я назаем от библиотеката, или от ваш приятел. Или пък някой ви я е подарил. Това е един от най-важните начини, по които откриваме четенето - нашите приятели ни казват колко важно е то за тях, и то става част от социалното общуване. Това е особеното на копирането през Интернет. То не прилича на кражба, нито на одеялото на някой дилър на пиратски DVD-та. Копирането през Интернет най-често се случва между двама души, от ръка на ръка, като част от социалното общуване. Аз си купих това - купи си го и ти. Ето ти това, на мен то ми хареса. То е част от прастария разговор за литературата, който предхожда и публикуването, и печатарската преса, и авторските права. То е сърцевината на това, което наричаме “култура”.

Тази елегия ни напомни, че издателите са се заели да унищожат тази емоционална връзка чрез заразяване с болестта на лицензирането. Чрез думите, че собствеността няма право на съществуване в 21 век, и че читателите не бива да притежават своите книги. Така че ще ви помоля за нещо. Ако работите в бранша на творчеството, ако сте издатели или писатели, ще ви помоля да не поддържате тази теза. Ще ви помоля да поставите едно по-добро лицензно съглашение на вашите книги. Направил съм си един чудесен лиценз за електронна книга, защото всеки ми казва: “Предложи един добър лиценз за електронни книги”.
Не нарушавайте авторските права

Дълъг е четири думи! И е всичко, което е необходимо, за да бъдат опазени авторските права върху вашите книги. Всичко друго е опит права на читателите да бъдат насилствено отнети. Вашите читатели знаят какво означават тези думи. Това, което те не знаят, е какво означават 26-те хиляди думи лиценз, които трябва да приемат, за да купят през своя iPhone аудиокнига от iTunes. Надали някой от вас би приел доброволно тези лицензи да го обвързват. Така че не ги изисквайте от другите.

Ако сте библиотекар или архивист, не купувайте носители, които изискват от читателя съгласие с безогледни и хищнически лицензи. И особено не купувайте носители с DRM. И най-вече не купувайте носители с DRM, който следи какво правят потребителите му. Библиотекарите са се борили със столетия за интелектуалната свобода на своите клиенти.

Сега ще си сваля якето, за да видите фланелката ми. Библиотекари си бяха поръчали такива с приемането на Patriot Act. Надписът гласи: “Ние сме радикалната гилдия на библиотекарите. Знаем какво четете, но няма да го разкажем.”

Лицензи, които биха заставили библиотекар да споделя читателските навици на читателите на библиотеката му? Никой библиотекар не би го направил, защото ние знаем, че поведението ти се променя, когато знаеш, че те следят. Знаем, че интелектуалната свобода изисква лично пространство. Така че вие, които работите в библиотеките, и особено отговорните за снабдяване с абонаменти и колекции, сте хората, в които се целят издателите на е-книги. Те смятат, че могат да ви издоят, тъй като много от вас са сглупили да купят тези недопустими абонаменти, които изчезват, след като бъдат прекратени. Набелязали са ви за глупаци. Не бъдете глупаци. Време е да започнете да служите истински на своите библиотеки и своите читатели.

Хората, които управляват Bodleian Library във Великобритания - сигурен съм, че всички сте чували за нея - наскоро ме приеха на среща, и казаха: “Виждаш ли, нашата работа не е да пазим литературата за учените. Нашата работа е да пазим културата за бъдещето на цивилизацията ни.” Това е истинската роля на архивизма и библиотекарството.

Вие сте пазителите на нашата култура. Вие сте континуитетът на нашата цивилизация. Единственият начин, по който можем да си свършим работата, е да подсигурим технологиите и лицензите да не пречат на тези елементи от архивирането и обръщението на книги, които сега са под удара на някои издатели.

Последното, за което искам да ви помоля сега, е да участвате във всякакви по-нататъшни консултации. Да изисквате от вашите народни представители да се консултират с вас относно ACTA, и прозрачност около ACTA. Нуждаем се да знаем какво казва тази договореност, нуждаем се да запознаем публиката с нея, и министър Клемент трябва да спре да посещава пазарлъците около нея, докато не му кажем какво точно искаме от него да защищава на тези пазарлъци. Вече сме провели тук консултации какво искаме от авторското право. Знаем какво искаме да бъде то. Не тайни в мрачни стаи, а прозрачност, обществена консултация и многостранно участие.

Благодаря ви. Имате ли въпроси?

[gioganotti]

http://e-vestnik.bg/9470#write-comment-last
Не знам да се смея ли, да плача ли? И това го казва човек, който по силата на своята длъжностна характеристика трябва да има поне образователен ценз.