Форуми на Моята библиотека

[Бам Бам]

Вярно е, че началото е малко мудно, но после се оправят нещата. Колкото и да не ти се вярва, когато хората четат фентъзи книги не го правят в търсене на задълбочени трактати, символизъм и теологични концепции.

[Фракс]

Не съм съвсем съгласен. Играта с различни идеи - от областта на философията, психологията, религията, изкуството, историята, точните науки - не е основна цел на читателите на фентъзи. Но именно наличието и придава неповторимо, оригинално звучене на едно произведение и го отличава от масовия литературен комерс. Също както наличието на незначителна част от процента естери отличава чаша "Hennessy" XO от същото количество "Слънчев бряг" От друга страна - и двете си имат почитатели. Може да се каже, че поне в тази област сме достигнали комунизма - от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите...

[Гост]

Фракс, Робърт Джордан не е за този списък. Веднага да махнеш и Рик Риърдън от там . Айде другите можеш да ги оставиш

[~HT]

Не съм съвсем съгласен. Играта с различни идеи - от областта на философията, психологията, религията, изкуството, историята, точните науки - не е основна цел на читателите на фентъзи. Но именно наличието и придава неповторимо, оригинално звучене на едно произведение и го отличава от масовия литературен комерс. Също както наличието на незначителна част от процента естери отличава чаша "Hennessy" XO от същото количество "Слънчев бряг" От друга страна - и двете си имат почитатели. Може да се каже, че поне в тази област сме достигнали комунизма - от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите...

Фракс,

Благодаря за тези няколко реплики по темата!
Изпитах искрено удоволствие, прочитайки ги.

[Хайнц]

Да извиняват феновете и фенките, естествено, но тази поредица е едно голямо показно, как една история, която може да бъде разказана точно в 3 тома, се разпростира в комерсиалните _много_.
Като фен на фентъзито, я четох 2 пъти (цялата поредица) - първия път, по диагонал и с прескачане на страници. След това, прочетох хвалебствени рецензии, помислих си, че съм пропуснал нещо и реших да я повторя "както си требе". Оказа се "кауза пертута" - прочетох всичко, като голямата част, буквално "на сила" - има цели пасажи с излишни описания и обяснения, които освен да "запълнят" томчето до някаква определена дебелина, за нищо друго не стават.
Не съм голям фен на Сандърсън, но последните части на "епопеята","геройчно" завършени от него, са може би най - интересната част от всичко. Изключая разбира се, "гигантската" битка - не знам, какъв тип нагласа на мисленето трябва да има човек, за да си предствая сблъсък от армии от по над 1000 човека, като геройчни двубои, размахване на мечове и избиване на врагове преиждащи на "талази".

[Кал]

Фракс – и за Ериксън не си прав.

[mIRCata]

Не е ли време Спомени от светлина да се появи вече? Или се бъркам и трябва да е 2017?

[Гост]

ми все едно да наречеш сериала Stargate SG-1 сапунка...

Е не е ли ? То и популярния в момента сериал по Песните на Мартин си е чиста сапунка.

[Гост]

..."Колелото на времето" наистина е много динамична поредица, подходяща както за начинаещи, така и за опитни любители на фентъзи жанра...

С две думи - нямам думи! Колега, ти или демонстрираш тънко чувство за ирония, преминаваща в сарказъм, или още си тинейджър. Да наречеш "динамична" книга, в първата част на която в продължение на 280 страници формат A5 главният герой пътува от едно село към друго? За сравнение - в същия обем текст Тери Пратчет пише изключително задълбочен трактат на тема същност, възникване и развитие на религията като социален феномен. Пародирайки междувременно основните митове в юдео-християнската теология и концепциите на елинската гносеология. И успоредно с това, пак в същия текст, успява да разкаже забавна история с герои, злодеи и чудовища. А ако си направиш труда да проследиш символизма в "Малките богове", можеш да намериш не по-малко алюзии, отколкото в "Одисей" на Джойс. Да не говорим за първия параграф на първата книга на Тери Пратчет - "Килимените хора". Където с три изречения авторът излага точно, ясно и разбираемо същността на семантичния и семиотичния позитивизъм, за който Умберто Еко разтяга локуми по няколко тома, парадирайки с ерудиция и прилагайки по сто страници речници в края на книгите си...

Фракс , вече съм ти фен !

[deliburan]

Последните два коментара са мои . Всъщност Колелото доста ми допадна , а последната част на Сандърсън е жестока ! Няма такова меле!Въпреки това през цялото време ми напомняше Толкин, то и Междузвездни войни ми напомнят Толкин , въпреки че и тях напоследък се опитват да ги превърнат в сапунка- вечната битка добро /зло , тъмната страна /светлата страна ,герои / воини /стражници , магьосници / аиез седай /джедаи ... и те така . А когато след Колелото започнах да чета Меча на истината на Гудкайнд и стигнах до втора - трета книга също имах усещане за " дежа вю".