Форуми на Моята библиотека

След последните постове реших да се пробвам и аз в лириката. Безрезервна критика би била полезна. Градът и тази есен с невидимите си очи зорко ме следи, как крача по тротоара тесен. По улиците злокобни минавам за сетен път и съзирам капките дъждовни как по асфалта мрат. Всеки един завой ми вещае нещ...

Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах. Причислявам себе си към първит...

* * * Градът зад мен бавно се превръщаше в сива точка, докато колата лакомо поглъщаше асфалта. Слънцето едва се бе събудило и рядко се случваше да се размина с други автомобили. Когато това се случеше, винаги хвърлях любопитен поглед на техните водачи. По лицата им бе изписана тъга и нещастие – пъте...

* * * –Така и така сме тук, защо да не се опознаем? – попита с известна надежда мъжът в килията в другия край на коридора. Никой не удостои смелчагата с отговор. –Добре. Нека аз започна пръв – със същия ентусиазъм продължи той. –Роден съм в града и прекарах живота си в него. О, забравих да се предст...

–А някакви подробности за отпътуването? Дали е било по работа, дали е имал нужда да избяга от градския живот за известно време? –Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това се...