Форуми на Моята библиотека

Всяко щастие е назаем. Както и самият живот, между другото...

Стиснаха ме за гърлото...тъжни и гневни, написани със сърцето стихове. До болка познати чувства. Благодаря!

Заминах. Сам. С назаем кинти в джоба.
При другите. Да търся своя шанс.
Намерих го. Макар, след доста време,
и от нещастник - станах преуспял!

К'во търся тук? Запитах се тогава,
нима за мен е този лъскав свят?
А колелото ми? Зелената морава?
Приятелите? Плаче ми се, брат...

Реших! Завърнах се - ужасно късно!
Гората ми? От нея няма и следа!
Небето - пусто, сиво, мръсно...
Не виждам риби в моята река...

Минавам покрай родната ми къща.
Живеят роми - доста са наброй.
И парещата мисъл в мен се връща:
Предател ли съм? Или пък герой?