Колекционера

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Колекционера

Колекционера

от Аки Джонсън » 22 януари 2019, 18:17

Здравейте,

Позволявам си да споделя този собствен, кратък разказ, надявам се четенето му да не е загуба на време, извинявам се за правописа и граматиката.



Колекционера 1-ва част
Малкия обмисляше детайлите на плана си. Имаше пречки. Въпреки, че беше вече в трети клас изоставяше на ръст от другите момчета и вървеше слабичък. Двадесет и пет килограмовия акумулатор беше непосилна тежест. Да, скейтбордът щеше да помогне да го пренесе до пункта, но как да го качи на него, чак долу от мазето. Явно се налагаше да дели. Изобщо не му се искаше, това му намаляваше сериозно шанса да попълни колекцията си. Парите от акумулатора щяха да му стигнат едва за три дъвки и трябваше да даде една в замяна на помощта при пренасянето. Забутаха скейтборда към пункта. По това време улиците в тази част на града почети липсваха, акумулатора често падаше, електролита се разля още в началото, дрехите и на двамата изгоряха на места и докато стигнат до пункта от панталоните им не бе останало почети нищо. Бедрата и ръцете ужасно ги сърбяха. Сдърпаха с няколко момчета и за малко да се стигне до бой докато преминаваха през другата махала. Кучетата тук не ги познаваха и се спускаха към тях привлечени от ниското, тътрещо се по земята нещо. Все пак се отърваха без рани. В пункта издаваха стоката и се наложи да чакат докато натоварят камиона. Кантара показа едва осемнадесет килограма. Парите стигнаха само за две дъвки. Малкия стискаше силно очи докато разтваряше опаковката на своята, имаше сто тридесет и осем от сто и четирийсет картинки. Повтаряща се! Още по пътя за вкъщи му се избистри следващия план. Прибра се, отвори тетрадката с колекцията си и залепи повтарящата се картинка. За разлика от Другите, Той не разменяше повтарящите се, събираше ги всичките и под всяка една в тетрадката грижливо описваше подробностите около придобиването им.
Съвсем скоро, още преди края на лятото, всички загубиха интерес към картинките, имаше твърде много пълни колекции. Само една, при това не пълна, не се загуби и остана жива.

Колекционера 2-ра част
Всеки си имаше неговата си колекция, но само той беше горд с своята. Тя беше по-различна - докато Другите правиха чертички, той старателно оформяше кръгли дупчици, всяка с различен диаметър. Това съвсем не беше лесно. Нуждаеше се от инструмент, набавянето на който за малко да му докара голяма беля. Често ставаха и грешки, понякога се налагаше се да изтърква и пренарежда десетки дупки, към края се оказа че всъщност изостава значително от чертичките на Другите. Не успя да довърши, тръгна си по-рано, но с чувството за добре свършена работа. Вече нямаше да бърка в сметките.
Малката се притисна до майка си с намерението този път да слуша внимателно разказа на екскурзовода.
- Конструкцията на този етаж е от тип „аркада“ или многократно повторени дъги, краищата на които лягат върху стените и по този начин се оформя всяко отделно помещение. Така таванът се получава като свод с цилиндрична повърхнина. Сега...тук идва ред и на тази трудност, за която ви споменах в библиотеката. Цилиндричните сводове могат да бъдат със сечение полукръг или полу-елипса. За огромно негово разочарование се оказва обаче, че този тук е полу-елипса, докато, както знаете, небето над нас е полусфера, тоест е със сечение полукръг. – Малката внимателно разглеждаше обувките на госпожата до тях.
- За да получите представа за трудностите, до които води тази разлика полукръг-полуелипса, представете си една плажна топка на точки. Сега...топката е в покой и има формата на сфера, и точките по нея са на определено разстояние една от друга. Сега обаче взимаме топката и я притискаме с ръце - тя се смачква и формата и вече не е сфера. Какво става с точките? Някой се раздалечават , някой се приближават. Разбирате ли пред какво огромно предизвикателство се е изправил?! – малката не се опитваше да разбере.
- Първоначалната му идея – продължи след паузата екскурзовода - просто да препише картата от алманаха директно на тавана се е оказала недействителна като предсрочно освобождение - малката се ухили само защото аудиторията се кискаше.
- Решава обаче да се захване! Добре е с математиката и има опит със сметките, както вече знаете. Между другото, никога не е изнасял алманаха от библиотеката. Той изчислява положението което трябва да заемат върху тавана точките от сферата, така че да се запази разстоянието между тях, такова каквото е в действителност – една двойка отзад до решетките продължаваше да подържа усмивката на малката със сподавеното си кикотене.
- Той е от последните обитатели на затвора и малко след освобождаването му, затворът е превърнат в музея, който виждате в момента и тайната на килията е разкрита за първи път. Запълнихме с фосфоресцираща боя дупчиците и ето какво се получава като затъмним килията.
Осветлението изгасна, малката вдигна глава на горе, очите и се отвориха широко сякаш искаха да погълнат светлината от всичките 3850 звезди и тя попита майка си:
- Мамо, затова ли дядо го е нямало толкова дълго време?
- Затова мило, затова...
- Много е красиво!


Колекционера 3-та част
Никога не беше губил битка. В колекцията му имаше много имена, някой от които непобедими, но само докато не го срещнаха. Този тук до него, също беше оцелял до сега, макар и с доста по-малка колекция. Всички в този свят знаеха имената им и днес един от двамата щеше да загуби своето. Изправиха се един срещу друг. Познаваше добре опонента си и във този, и в онзи свят. Носил беше неговите доспехи безброй часове и не веднъж беше убивал с оръжията му. И отново се възхити на изящно изваяната броня, уникалният дизайн на шлема, невъзможно дребните детайли на ръкавиците и на всичките други по-малки атрибути. За момент през главата му минаха сцени от първите му битки в отдавна забравените светове, стари и грозни, но никога скучни. Понякога му се искаше да се върне пак там и да изживее отново спомена. Подсмихна се - опонента никога не ги бе виждал, беше твърде млад.
Часът настана и двамата се впуснаха в своя танц от прецизни движения в перфектна последователност. С лекота реагираше на стъпките на опонента си, предусещаше всяко негово движение и без съмнение, победата му беше сигурна. Ако не беше Тя. Беше дошла да гледа битката на брат си. Тя го харесваше и Той го знаеше. И въпреки, че не му беше безразлична, с години я беше пренебрегвал. Така правеха непобедимите. И той като Другите, не оставяше нищо да застане на пътя му към победата. Но от скоро започна да усеща, че се размеква. Не, не му беше доскучало, не му бяха омръзнали тези светове. Беше Тя… сестрата на опонента. Неволно извърна глава към нея и очаквано срещна погледа и. Той взе своето решение а Тя се досети какво предстои и ъгълчетата на устата и започнаха да се разтягат в трогателна усмивка. И още преди устните и да завършат удивителното си движение Той направи своята грешна стъпка. Милисекунди по-късно мечът на брат и премина през шията му и главата му отскочи зрелищно нагоре и по посока на удара. Опиянен от победата, претендента безразборно удряше обезглавеното тяло докато не го пръсна на десетки парчета. После хвърли конзолата, скочи енергично от креслото омотавайки се в кабелите и се увеси на врата на сестра си. Тя радостно пое тежестта му и се обърна към съседното кресло. Там седеше Той, победеният и малко по-късно щеше да получи нейната целувка.





Колекционера 4-та част
Нещо я караше да излиза все по-навън към размитите граници на Познатото. Но според самата Нея, Тя всъщност стигаше все по-близо до там, където колекцията и щеше да бъде завършена. Информацията беше огромна а към нея се добавяше и тази, която беше нужна за картографирането, картотекирането, етикирането и прошнуроването на цялото това безкрайнство. На практика отдавна беше задминала описанието на Познатото. Това и създаваше проблеми - отнемаше и цялото време, Другите вече не общуваха с Нея и продължаваха работата си сами. Понякога се разколебаваше и чувстваше вина за това, че се беше откъснала от Другите, но Колекцията и беше почети пълна! Беше започнала да разбира, да усеща, искаше още малко, трябваше и съвсем малко. Пренебрегна всичко разумно и продължи навън, към последните отзвуци по ръба на Познатото. Другите я предупреждаваха - шумът беше станал толкова слаб, че на практика границите на Познатото се определяха от неравномерно разпределените отзвуци, все по-тихи и все по-редки и рискът да се озове навън нарастваше все повече и повече. Самата идея да попадне отвъд Познатото не я ужасяваше, не ценеше собствената си енергия, колекцията и обаче пътуваше с нея, а Другите казваха, че ако задминеш шума ще се превърнеш в шум. Твоята съвършено композирана енергия, твоето същество ще се разпадне до всичките съставки на шума и ще се разнесе навред опитвайки се да запълни безкрайната празнина отвъд Познатото – това казваха и това се знаеше още от времето на първите отзвуци. Сепна се, старите приказки не можеха да я спрат, но я накараха да бъде по-внимателна.
Работата на Другите беше скучна. Цялата вечност се ровиха в шума и в останките от материята. Изтезаваха се с всичките безброй частици, разделяха ги, събираха ги, приближаваха ги, раздалечаваха ги, превръщаха ги една в друга, подреждаха ги, пръсваха ги и все не можеха да стигнат до съвършената подредба. Беше скучно, нямаше живот в техния стремеж към съвършенство. А нейната колекция беше почети съвършена.
Първите отзвуци се бяха появили късно след шума, избледняваха по-бързо от шума и затова в нейната колекция имаше много малко от тях. Но и не бяха толкова интересни, повечето бяха по-скоро равни, монотонни , с енергия разпределена почети като тази на шума. Последните също не представляваха интерес, те бяха по-скоро отражение на Другите а понякога срещаше дори и собствения си образ. Тя се интересуваше от тези, които носеха живота в себе си, издирваше и събираше отзвуците от необятният живот разпрострял се до самите граници на шума.
Безкрайността на отзвуците беше подреден хаос, осъзнаването на който неизбежно я доведе до това решение. Трябваше да мине отвъд шума! Колекцията и никога нямаше да бъде пълна, никога нямаше да постигне съвършенство, нито Тя, нито Другите, но и не беше нужно, защото съвършенството нямаше как да остави място за творчеството. Изпревари шума толкова лесно, колкото всеки друг отзвук. Не се изненада, когато откри, че съзнанието и е останало цяло, а също и цялата и колекция, беше пренесла информацията за всяко едно събитие в живота на вселената извън нея, заедно с себе си. Наоколо беше празно, чисто от шумове и събития. Друго не и беше нужно, знаеше какво да прави. Несъвършенството щеше да продължи да дава свобода на своите творения.

Към началото