Моята стара учителка

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Моята стара учителка

Re: Моята стара учителка

от Fabiven.BG » 12 септември 2020, 22:20

До татко
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила. Мисля ви много!
И знам, че ви липсвам – това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше – „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!"
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама – палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:
Твое голямо дете.
....................................................................................................

Писмо от реалността
Аз пак ти пиша, мила мамо,
отчаяно, безпомощно писмо,
защото напоследък срещам само
мизерия, тревожни дни и зло...
От никъде не виждам лъч надежда,
животът ми не става по-добър.
По-ниско от тревата се навеждам
пред острия правителствен сатър.
Днес цялата си мижава заплата
аз дадох за излъчената топлина
от двата радиатора, с която
се гряхме този месец у дома...
Не ми останаха пари за телефона...
И тока аз не мога да платя...
Ако го спрат, оставам без котлона,
на който вечно боб-чорба варя!
Децата нямат пак обувки.
Краката им със дни растат...
Не могат само със милувки,
те през живота да вървят!
Срамувам се да ги погледна
в огромните и питащи очи.
Как да им кажа, че сме бедни,
защото не живеем от лъжи?
И как да им тълкувам факта,
че честният и доблестен човек
не може да се включи в такта
на корумпирания и безбожен век?!
Защо днес като идоли се тачат
бездушни,неграмотни същества?
Защо във бедност и забрава плачат
мъжете и жените на честта?
Кажи ми, мамо, научи ме -
в какво да вярват моите деца?!
Дали в чудовища със име,
или в мизерията и глада?!
Кажи ми, майко, как да ги възпитам?
Във честност или във порок...?
В доспехите на Дон Кихот ли да се скитат,
или във образа на мафиот жесток?
Ти ме направи пряма и открита,
дари ме с много вяра и мечти...
Но днес отчаяно се питам -
дали не сбърка в нещо ти?

Re: Моята стара учителка

от 3Mag » 06 октомври 2018, 21:27

А този текст авторски ли е?
Защото от доста години се върти из Интернет във всякакви формати.

Re: Моята стара учителка

от Stas Kirov » 06 октомври 2018, 14:44

Браво.
Докосва.
Още такива.

Re: Моята стара учителка

от Еми » 06 октомври 2018, 13:44

Много ми харесва!

Моята стара учителка

от Fabiven.BG » 04 октомври 2018, 17:29

Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.
Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила
Веднъж обаче тя ме заговори -
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах- познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.

Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика -
самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.
„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.


Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката моя вече не видях...

Към началото