Окото на бога -разказ

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Окото на бога -разказ

Окото на бога -разказ

от Дърт Вейдър » 01 март 2013, 13:05

:) Здравейте, ще пусна тук моя първи фантастичен разказ. Писах го за участие в един литературен конкурс. Не попадна сред финалистите, но съм го писал от сърце и душа. В момента обмислям продължение. Надявам се да ви хареса. Приятно четене. :)

ОКОТО НА БОГА



Шаманът бавно и ритмично размахваше димящите пръчици. Червените му очи бяха вторачени в огъня и от гърлото му се разнасяше глухо, клокочещо ръмжене. В пещерата беше задушно и смрадливо, светлината от огъня и димът обгръщаха с трептяща аура силуета на стария съсухрен върколак. Шаманът Траао движеше ръце все по-бавно и накрая замря. Поседя неподвижно в сгъстяващия се пушек и накрая се размърда непохватно. Измъкна се тромаво и неохотно от душната пещера. Огледа разстилащата се пред погледа му поляна. На нея проблясваха множество огньове и слабата им светлина караше сенките на кожените юрти да се полюшват като живи. Неколцина бойци край най-големия огън притягаха апатично лъковете си, а суетящите се наоколо женски поглеждаха боязливо към шамана, преди да изчезнат в катранения мрак. Шаманът слезе по заснежената пътека до първия огън и сграбчи рамото на най-близкия до него върколак.

– Доведи ми Грон, ловецо! – изсъска шаманът в ухото на вцепенилия се ловец. – Доведи го бързо.

Върколакът скочи на крака и се понесе в мрака като подгонен от звяр. Скоро две жилести фигури, покрити с гъста остра козина, дотичаха в осветения от огъня кръг, където ги чакаше шаманът. Едрият и мускулест Грон се изпъна безмълвно в очакване на заповеди. Сухият като вейка стар върколак впи неспокоен поглед в едрото, пращящо от здраве и мощ тяло. Силен, зъл, предан и съобразителен, несъмнено Грон беше най-добрият избор за свещената задача. Старецът удари три пъти ритуално с юмрук по гърдите на младия ловец и властно му махна с ръка да го последва. Заизкачваха се бавно към пещерата. Беше много студено и снегът скърцаше като ситните камъчета от коритото на отдавна пресъхналата река зад поляната на племето. Когато върколаците най-сетне се настаниха край огнището, в него беше останала изстиваща жарава и сега ги осветяваше само мъждивото кандило с овнешка лой. Шаманът заби поглед в каменната статуя на техния бог. Кухината над клюна на божеството тъмнееше зловещо.

– Днес говорих с бога, Грон – каза тихо старецът. – Той ни е много, много сърдит.

Младият върколак се сви зиморничаво.

– Какво иска от нас богът? Как го разгневихме? – попита той плахо.

– Бог ни е гневен, защото не вижда. Не вижда горите и скалите. Не вижда нас и скалните овни. Той е наш бог от много луни, а ние не сме го дарили с око. Вълшебно око – добави шаманът и зарови ръка в изстиващата жарава. – Трябва да намерим око за бога, Грон.............................
....................................................................

Към началото