Валентин Найденов- Първа пролет със стопанка

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


This question is a means of preventing automated form submissions by spambots.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:
BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [flash] е изключен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени
Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Валентин Найденов- Първа пролет със стопанка

Валентин Найденов- Първа пролет със стопанка

Мнение от krasimira2011 » 29 декември 2011, 10:45

ПЪРВА ПРОЛЕТ СЪС СТОПАНКА

СОНЕТЕН ВЕНЕЦ

Валентин Найденов

Първи сонет


Поточе плаче си щастливо.
В съня си нежно да те любя.
Денят на халост аз не губя.
Славейче кацна закачливо.

Сънувам те във старо злато.
Признавам си, че те обичам,
за тебе със любов се вричам.
Обкичвам си момичето богато.

Причаквали са ме жени чевръсти.
Закичвал съм им лакомите пръсти.
Живях като пиян сатир с менади.

Съновно ме докосна птичка.
На честта и славата наемник.
Славейче пее си на клонка.















Втори сонет


Славейче пее си на клонка
От лоши очи ще те пазя.
Аз лъжата женска мразя
Чуй каква е пролет вънка!

Нежно ме прегърна в мрака,
времето тогава бе дъждовно.
Гарван в замък грачи злобно.
Бях в любовната си дрямка.

Спомням си за минали любови.
Всяка истина ще се повтори.
Зная вече как да ги забравям.


Тази нощ със твоя сянка.
Ти ме върна към копнежа.
Обърна ми деня във дрямка.
















Трети сонет


Обърна ми деня във дрямка.
Розата е за жена любима.
Кръв пролята в бяла зима.
Помня мила твоята осанка.

Все си чакам тебе да сънувам.
Бяла гълъбица на сърцето.
Пращам ти писмо в небето
Песента на дева аз дочувам

Скитник бях., любима!
Слуга за дявола мъртвешки.
Облечен в скъпи дрешки.

Без листа дървото е останка
Любов съновна за войника.
Първа пролет със стопанка
















Четвърти сонет


Първа пролет със стопанка
Обстрелват ни с куршуми
И дочувам твойте думи:
Ах! Каква е пролет вънка!

Явява се копнеж подир сражение.
Моят занаят е кал и кръв да газя.
Как душата си от грях да пазя.
Кажи ми, ангелско видение?

Вярвам в чудеса неземни.
Войник от силите наемни.
Парите са награда за страха.

Гукна от небето гургулица
В храм господен с дева.
Капна капка от небе звездица.


















Пети сонет


Капна капка от небе звездица.
Моята любов да споделя.
Защо се случи тъй не зная.
Мълча и съм покорна птица.

Врабчето в мене тя откри.
Превърна ме във благ човек
през хитър електронен век.
Орелът не налита на трохи.

Аз бях суров като дърво столетно.
Живях с жени от мръсно потекло.
Воювах в чуждестранен легион.

В ръка със твоята свещица.
Превърна ми душата в стон
Гукна над олтара гургулица.
















Шести сонет


Гукна над олтара гургулица
Мила, нашата любов си пазя.
Кое е по силно от обичта не зная.
Как да те превърна в мъченица?

Волята ми на война е страшна.
Аз забравям случките със кръв.
Как да бъда мъченика пръв?
Замък без любов - килия тясна.

Всяка пролет е за мен пари.
Дяволът това имане скри.
Щях да те прахосам лесно.

Виждам те във златна сянка
Целуни ме пред олтара ти!
Любя те във пролет дрямка.













Седми сонет


Любя те във пролет дрямка.
Страшно ли е да обичам.
Грешно става да се вричам.
Първа пролет е отвънка.

Прегърни ме мила, моя!
Аз войник съм на честта!
И слуга на храбростта!
Мразя аз живота на покоя.

Лесно е да си скъперник!
Все едно дали мъртъв или жив!
Обедней в живота без любов!

Аз открих те мила в замъка.
Любовта съдба за двамата.
Сън будувам по стопанка.















Осми сонет

Сън будувам по стопанка.
Тебе си желая вече.
Кой ме тъй обрече?
Пролетта жужи навънка.


Къща ще градя за тебе.
Ти деца да гледаш.
Ти в сърце ми лягаш
Пролет иде от небе.

Оглушал за красотата на жената.
Скитах се безцелно по света.
Пръсках си парите по кокетки.

В замъка на любовта е драмата
Златен дъжд ни къпе двамата.
Кротко ме докосна девата.


















Девети сонет


Кротко ме докосна девата.
Замъка обхождаме по здрач.
Тук било е място на палач.
Що да сторя със любимата?

От съня ми чудна фея
за наемника войник.
Нощем да копнея с вик!
Денем песен да ти пея!

Бях слуга на сатаната.
Важна бе за мен парата.
Аз не вярвах в чудеса

Пеят птици и капчуци.
Песен чувам аз на Фея.
Благославяха ни бели птици.












Десети сонет


Благославяха ни бели птици.
Замък със донжони.
Бели, мраморни колони.
Бяхме младички войници.

Аз докоснах едра птица.
И превърнах се в наемник.
За парите на войника.
Тя излъга мене, че е жрица.

Днес съм кротичък, смирен.
Аз очаквам своя кървав ден.
Любовта, войнишка чест!

Може ли без кратка дрямка?
Всичко си сънувам аз със мярка.
Първа пролет със стопанка.
















Единадесети сонет


Първа пролет със стопанка.
Събудих се и се явява.
А ти ми каза, че е сън това.
Чукна ме куршумът в дрямка.

Обичам те във моя дрямка.
Сънувам те принцеса в замъка.
Танцувам с теб по мрамора.
Така си нежна като сянка.


Не вярвах че ще ми се случи
Луната дяволи окучи.
Подобно нещо съм видял случайно

Сънувам храбрата стопанка.
Камбаната прозвънна с песен.
Първа пролет с християнка.











Дванадесети сонет


Първа пролет с християнка.
Уцели ме куршум небесен.
Чух ангелската твоя песен.
Ще дойдеш ли с войника?

Кротко ме докосна в храма.
Обикаляше салони празни.
Бродим замъкът единствени
Мила, ти си вече моя дама.

Аз бях груб и невъздържан.
В своя гняв - едва удържан.
Биех се без страх и болка.

Жената е красиво изпитание
Ангел на облак ме отнесе.
Живейте с моето знамение.
















Тринадесет сонет


Живейте с моето знамение.
Венчавам се за теб, любима.
Пролет без любов е зима!
Тайнството е нашето спасение.

Твойте слова молитвени.
Това което е завет, ще бъде!
Дано животът наш пребъде!
Ще браня всички влюбени!

Ухажват ни богати дяволи.
Обсипват ни с жълтици.
Предлагат мръсни изкушения.

Ти вече си любимото творение!
Отдай ми ти покой!
Дочу се ангел в песнопение.
















Четиринадесети сонет


Дочу се ангел в песнопение.
Уцели ме любов в сърцето.
Пролетта изгря в небето.
И чух аз твоето ридание.

Първа пролет със стопанка.
Положих си душа на изпитание
Обреченото тяло на страдание.
Пролет първа с християнка.

Лукавият ми обеща богатство.
Предложи ми пиратство.
Жени, злато и слава

Любов към ближния красиво
С любов се дава!
Поточе плаче си щастливо.


















Петнадесети сонет

Поточе плаче си щастливо.
Славейче пее си на клонка
Обърна ми деня във дрямка.
Първа пролет със стопанка.

Любя те във пролет дрямка.
Капна капка от небе звездица.
Гукна над олтара гургулица.
Сън будувам по стопанка.

Кротко ме докосна девата.
Благославяха ни бели птици.
Първа пролет и стопанка.

Първа пролет с християнка.
Живейте с моето знамение.
Дочу се ангел в песнопение.



пролетта на 2007 г.

Към началото