от domino1 » 13 май 2023, 10:18
Здравей, Бориславе!
Сравняването на текстовете не е добър подход, тъй като преводачът вероятно е променил драстично текста - добавени са български имена на кученцата и т. н. Това важи не само за тази книжка, а и по принцип, когато говорим за поезия. Например детските стихчета на Джани Родари са тотално преработени от Валери Петров, звучат с друг ритъм и имат друго съдържание в по-голямата си част - запазена е обаче идеята. Валери Петров обаче не претендира за авторство върху стиховете на Джани Родари. Неслучайно казваме, че преводачът е и до голяма степен съавтор, но юридически няма как това да е така.
Едно стихотворение на Киплинг например съм срещал в три тотално различаващи се превода на български, но преводачите не претендират да заместят името на Киплинг.
Веселите истории в картинки на Вилхелм Буш са превеждани от различни български преводачи (вкл. Елин Пелин), но никой от тях не претендира за авторство върху текста и картинките на Буш.
Да добавя, че Исаев не е художник и фотограф, а славата на книжките от поредицата се дължи основно на оригиналния подход на фотографа анималист Хари Уитър Фрийс.
Мисля, че в българските издания на книжката преди 1944 г. не е указан автор - в сайтовете за антикварни книги авторът се отбелязва като анонимен. През част от този период Исаев е бил в нелегалност или по затвори, но книжката е издавана от съвсем легални издателства.
Младен Исаев е редно да бъде изтъкнат като преводач на книгата или като автор на адаптирания български текст. А дали той е истинският преводач? Това не мога да кажа. Но със сигурност не е автор на оригиналната книга. Не искам да омаловажа огромната роля на преводача, който и да е той. Да се изписва обаче Исаев като автор е все едно на българския превод на събраните съчинения на Шекспир да посочим за автор Валери Петров. Валери Петров на български не звучи като Шекспир на английски, но все пак Шекспир е Шекспир, а Петров си е Петров. Слава и на двамата.
Нека отдадем заслуженото на истинските автори на книгата и да не утвърждаваме едно плагиатство. С това искам да кажа, че книгата не е българска, а първото ѝ издание на английски е от 1935 г.
Не всичко хубаво е българско, а и понякога талантът и плагиатството вървят ръка за ръка, включително и в наши дни. От линковете, които съм пратил, са видни произходът и истинските автори на книгата. Разбира се, формалното присъствие на името на Исаев върху книжката от 1949 г. работи срещу моята теза; една лъжа повторена (или отпечатана) няколко пъти става истина.
Може да се укажат истинските автори (1935 г.), като се посочи автор на адаптирания български текст - Младен Исаев.
Здравей, Бориславе!
Сравняването на текстовете не е добър подход, тъй като преводачът вероятно е променил драстично текста - добавени са български имена на кученцата и т. н. Това важи не само за тази книжка, а и по принцип, когато говорим за поезия. Например детските стихчета на Джани Родари са тотално преработени от Валери Петров, звучат с друг ритъм и имат друго съдържание в по-голямата си част - запазена е обаче идеята. Валери Петров обаче не претендира за авторство върху стиховете на Джани Родари. Неслучайно казваме, че преводачът е и до голяма степен съавтор, но юридически няма как това да е така.
Едно стихотворение на Киплинг например съм срещал в три тотално различаващи се превода на български, но преводачите не претендират да заместят името на Киплинг.
Веселите истории в картинки на Вилхелм Буш са превеждани от различни български преводачи (вкл. Елин Пелин), но никой от тях не претендира за авторство върху текста и картинките на Буш.
Да добавя, че Исаев не е художник и фотограф, а славата на книжките от поредицата се дължи основно на оригиналния подход на фотографа анималист Хари Уитър Фрийс.
Мисля, че в българските издания на книжката преди 1944 г. не е указан автор - в сайтовете за антикварни книги авторът се отбелязва като анонимен. През част от този период Исаев е бил в нелегалност или по затвори, но книжката е издавана от съвсем легални издателства.
Младен Исаев е редно да бъде изтъкнат като преводач на книгата или като автор на адаптирания български текст. А дали той е истинският преводач? Това не мога да кажа. Но със сигурност не е автор на оригиналната книга. Не искам да омаловажа огромната роля на преводача, който и да е той. Да се изписва обаче Исаев като автор е все едно на българския превод на събраните съчинения на Шекспир да посочим за автор Валери Петров. Валери Петров на български не звучи като Шекспир на английски, но все пак Шекспир е Шекспир, а Петров си е Петров. Слава и на двамата.
Нека отдадем заслуженото на истинските автори на книгата и да не утвърждаваме едно плагиатство. С това искам да кажа, че книгата не е българска, а първото ѝ издание на английски е от 1935 г.
Не всичко хубаво е българско, а и понякога талантът и плагиатството вървят ръка за ръка, включително и в наши дни. От линковете, които съм пратил, са видни произходът и истинските автори на книгата. Разбира се, формалното присъствие на името на Исаев върху книжката от 1949 г. работи срещу моята теза; една лъжа повторена (или отпечатана) няколко пъти става истина.
Може да се укажат истинските автори (1935 г.), като се посочи автор на адаптирания български текст - Младен Исаев.