от Mutafchiev » 13 юли 2023, 00:05
41.
Утрото в нюзрума бе хаотично, но държането на Ева, Мая, Лора и Крис рязко контрастираше с това на другите. Бяха озадачени, замислени, сякаш не се бяха оказали в окото на бурята, предизвикана от Максимилиан. Всички останали правеха невъзможното, за да отразят колкото се може повече гледни точки. Да вземат колкото се може повече мнения. Кошерът жужеше, пчеличките летяха без цел и посока и пълнеха полетата в сайта, както се пълни медена пита.
Всички оператори и можещи да снимат журналисти бяха излезли да отразяват нещо. Очакваше се вътрешният министър да даде пресконференция и Лавър се бе запътил натам. Така единственият останал, който можеше да снима бе Крис, а интервюто с ректора на университета бе насрочено за днес.
- Здрасти – Мая почука по касата на отворената врата в кабинета на Ева. – С кого ще ходя на интервюто с ректора?
Ева отлепи поглед от монитора, сините очи се впиха в Мая.
- Огледай се и си избери някой, който може да снима – отговори Главната студено. Не й бе до детско-юношеските драми на Мая и Крис.
Червенокосото момиче се обърна и разбра, че няма алтернативи. Впери ядосания си зелен поглед в Ева. Главната не мигна, само повдигна вежда. Мая стисна зъби и отиде при Крис.
- Трябва да снимаме ректора – заяви студено.
Журналистът рязко се обърна към нея, явно се бе вглъбил дълбоко в нещо.
- Да… ъ-ъ, здрасти – избоботи той, Мая не каза нищо и все така го гледаше с укор. – Имаме заредена камера и микрофони. Когато кажеш, тръгваме.
Мая изгледа Крис мълчаливо за секунда-две и рязко изстреля:
- Добре.
Обърна се вдървено и направи две крачки към мястото си, завъртя се на пети:
- Сега.
Крис кимна, изправи се и започна да си слага якето.
Двамата мълчаливо пътуваха в асансьора, излязоха на паркинга и на входа срещнаха Алекс. Когато ги видя рекламистът се усмихна широко, запъти се към Мая и я прегърна. Тя бе толкова вдървена и шокирана, че не успя да реагира.
- Извинявай, че толкова рядко си общуваме напоследък, но имам много работа – широко усмихнат продължи Алекс. – Искаш ли да вечеряме днес? Май само това ни остана от чеклиста.
Лицето на Мая сякаш изчезна, скрито от огромните й, шокирани ококорени очи. Не знаеше какво да каже, а Крис наблюдаваше всичко с ледено изражение. Алекс се обърна към него и му протегна ръка:
- Здрасти!
Крис демонстрира, че носи статив, но го вдигна толкова високо, че за секунда Мая реши, че ще го стовари върху главата на рекламиста.
- Разбирам, разбирам – все така нахилено каза Алекс. – Отивате на снимки, нали? – Крис кимна. Алекс погледна към Мая. – Ок, пази я!
С ведра походка ги заобиколи и влезе в сградата. Крис заби поглед в земята и тръгна към паркинга, комбито му бе до колата на Мая. Мигачите и на двете коли светнаха, но журналистът безмълвно отиде при своята и започна да товари техниката в нея.
Мая бе вцепенена през целия път и когато се качваше по стълбите на университета, осъзнаваше, че първото й интервю ще е пълен провал. Крис почука на вратата, посрещна ги секретарка. Когато я видя, журналистът се промени коренно.
- Здравейте! – Широка усмивка се разля по лицето му. – Много се радваме, че господин ректорът се съгласи да говори с нас!
- За мен е удоволствие! – чу се от вратата, към която водеше приемната. – Убеден съм, че ще е интересно, особено с толкова добър аналитик като госпожа Симсън!
Крис се отмести от вратата и усмихнато погледна Мая в очите. В погледа му тя прочете топлина и обещание, че всичко ще мине добре.
- Здравейте! – усмихна се Мая, гледайки Крис и влезе лъчезарна в приемната.
Лавър се върна от пресконференцията на вътрешния министър с отделно интервю, дадено в кулоарите на сградата на силовото ведомство. В него чиновникът повтори нещата, които каза и на другите журналисти. Да, Максимилиан е сътрудничил с полицията. Да, прави се проверка, не – резултати още няма. На въпроса за задържаните, обясни, че се провеждат следствени мероприятия и за да не се компрометира ходът на разследването, както и с цел сигурността на всички страни, няма да дава подробности.
Ева го изгледа и реши да не го пускат. Първо, че нямаше нова информация, второ, щеше да налее вода в мелниците на всички, които се упражняваха върху тях. Главната се надяваше, че нещата ще започнат да се успокояват към края на деня, но за жалост се случи точно обратното. В интернет се появиха снимки на документи от проверката на АМП. По-точно финансовата част, според тях сайтът е получавал пари за „пропагандна дейност“, каквото и да значеше това. Също така се говореше за подозрения в пране на пари. Имаше и таблици, в които бяха описани дати и получени по сметките суми.
Ева се вбеси, позвъни на своята колега, в телевизията и обясни, че не иска повече да търпи случващото се. Обади се и на счетоводната къща, с която сайтът работеше и заповяда шефът й, заедно със счетоводителя да се материализират в кабинета й на момента. Това се случи след трийсетина минути и мъжете преживяха един от най-тежките следобеди в живота си. Главната ги разхождаше по всички отчети почти четири часа, докато ги караше да записват нещата, които я интересуваха. После им остави петнайсет минути, за да приведат записките в приличен вид.
Половин час по-късно Ева чу началния анонс на същата водеща, при която бе отишла в момента, когато Крис бе отвлечен. Бе кратък и завърши с коментар, подаден като въпрос:
- Напоследък доста често се срещаме... – усмихна се водещата.
- Да, за жалост по неприятни поводи – отговори усмихнато Ева.
- С екипа решихме да ви зададем въпроси по основните обвинения, които се отправят към медията ви и лично вас. – Ева кимна в знак, че е готова да отговаря. – Подкупни ли сте?
- Днес накарах счетоводителите на сайта да проверят подробно документацията не само на датите във фалшивите заключения на АМП, но и за седмица напред и назад. Подобни суми въобще не сме получавали.
- Никой не е казал, че сте ги получавали официално – контрира водещата. – Зрителите виждат на екрана изтеклите доклади, както и материалите, които вие донесохте.
- Проверката се извършва въз основа отчетите, които водим и предаваме ние. Сравняват се с разходите. В някои случаи, доколкото разбирам нашият е такъв, се проверяват и личните доходи и разходи. Като много дълбока данъчна проверка е. Щом ние не знаем, че сме получавали такива суми, нито сме ги харчили, няма как и проверяващите да знаят. Това е фейк.
- А вие разбирате от фейкове – усмихна се водещата.
- Не, не разбирам – хвана се Ева за думите й. – Това, от което разбирам е да информирам аудиторията по най-достъпния и разбираем начин. С ясни факти, доказателства, доводи и аргументи, основани на проверяема логично-следствена последователност. Не се занимавам с кресливи истории, нито гоня сензации. Нямам и човек редакцията, който да се занимава с това. Ще кажете, че Крис е такъв. Не, той откри темата за фейковете, разработи я, попътно разкри ОПГ-то в Първо, бе отвлечен и се върна потрошен. Сега, ако обичате – синият й поглед се обърна към камерата срещу нея. – Сравнете това, което описах сега, с дрънканиците, които слушаме по цял ден вече седмици. Лица, които само са чели за морал, принципи и журналистическа етика, но не са се изправяли пред решението какво и как да бъде казано или показано пред цялата държава, дрънкат врели некипели. Няма да обвинявам никого в лъжа или клевета, само ще кажа – когато слушате някого, винаги помнете какво знаете за него. Помислете и дали носи някаква отговорност за нещата които говори. Репутация и отговорност, това е единственото мерило, което ни остана.
- А вашата репутация?
- Докато фабриката за фейкове разбиваше сайта, на който съм главен редактор, с екипа ми правехме всичко, за да може материалът на Крис да стигне до повече хора. Знаете какво стана после.
- Да, да разбирам, че отричате всички обвинения, че сте продажни, че работите с МВР, че манипулирате аудиторията?
- Това е абсурд несъвместим със здравия смисъл. Не само ги отричам, имам цял сайт с новини, анализи, видеа, разследвания и какво ли още не, който доказва абсолютната несъстоятелност на обвиненията. Що се отнася до МВР, като всяка уважаваща се медия, имаме контакти там. Стараем се да бъдем максимално обективни и в същото време да не злоупотребяваме. Не можем да си позволим да провалим нечий живот или кариера, за да имаме силен материал тази вечер, например.
- Как ще коментирате видеото, от което тръгна всичко днес…
Ева обясни, че Максимилиан е в правото си да прави публични изказвания. Не пропусна да отбележи, че не е ясно към кого в журналистическата гилдия е отправил благодарности, но това, че всички са скочили точно на нейния сайт е интересен знак. Остатъкът от интервюто мина спокойно и без нови монолози от Главната.
Естествено, троловете започнаха да я наричат „злобна вещица“ и лъжкиня, но се появиха хора, които им противоречаха. Малко след като излезе от сградата на телевизията, получи съобщение от Симсън – „Смело! Браво!“.
Мая се върна ужасно объркана у дома. Целият ден мина странно и непонятно. Интервюто с ректора мина чудесно, а монтажистите Мариана и Сашо й помогнаха да го монтира. Получи се интересен и хубав материал. Докато го работеше, въобще не мислеше за срещата с Алекс. В момента, в който стана от стола до монтажната станция, тъмни, мрачни и задушаващи мисли превзеха съзнанието й.
Вкъщи се повъртя малко, изгледа интервюто с Ева, сготви вечеря, изкъпа се. Нищо не помогна. Ядоса се. Реши, че щом тоя келеш си позволява наглостта дни на ред да е в неизвестност и после, все едно нищо не е станало, да се държи, сякаш спят всеки ден, ще го използва.
„Остава ли офертата за вечеря?“, написа тя. Едва след петнайсет минути получи отговор: „Не е ли късно за вечеря, по-добре на бар“. „На гладно ли искаш да пия?
“; „В това няма нищо лошо, така или иначе до края на вечерта ще си нахранена
“. Последният отговор я ядоса още повече. Отвори приложението, което показваше локацията на колата на рекламиста. Беше спрял в центъра, на място, където нямаше нито заведения, нито магазини. Не беше и домът му. Мая подозрително присви очи и реши да блъфира: „Добре, кажи кога и къде. Много съм гладна!“. Отговор дойде след десетина минути: „Точно да станат нещата и да не мога! Утре организираме една кампания, две промоутърки са се отказали и трябва да търся нови на пожар!“. „Жалко , ще трябва да пробвам сама да се нахраня“, написа Мая, шепнейки под нос „Шибано копеле нещастно!“.
Крис още не бе свикнал с новото ателие и постоянно се объркваше. Все забравяше в кое чекмедже му е вилицата, къде е ножът или отварачката за бира. Не можеше да бъде другояче, защото нямаше време да заживее на това място. Просто го обитаваше в моментите, в които не бе в редакцията. Бе започнал да свиква единствено с дивана, тъй като явно предишният наемател е имал сходно с неговото телосложение и вдлъбнатината в единия край пасваше идеално.
И той като Мая имаше ужасно натоварен ден, затова не успя кой знае колко да помисли за срещата с Алекс. Естествено, положи кански усилия, за да не стовари статива на главата на рекламиста, а после да провери здравината на ребрата му. По пътя към университета просто стискаше зъби. На момента му се стори, че е по-добре така, отколкото да избухва или да започне да се обяснява. Бе прочел в погледа и поведението на Мая, че също е изгубена и шокирана от случилото се. За съжаление, борбата със собствените му емоции не остави място за по-задълбочена оценка на държанието й. Когато влязоха в университета, забрави за това и включи работния режим. Снимките минаха чудесно, а когато се върна в нюзрума, остави батериите на камерата да се зареждат и прегледа написаното от материала за Фрай досега. После отиде да снима единия от провокаторите.
Когато се прибра, изгледа запис на интервюто с Ева, източи разговора с провокатора и бързо го почисти от въпросите си, както и от всякакви излишни неща. Едва сега си спомни за Алекс и как прегърна Мая. Ядоса се, по някакъв начин искаше да докаже, че е по-добър от него, както и че не е кръшкал с Фрай. Реши да се обади на Ана с надеждата да изкопчи нещо полезно, без да знае какво:
- Здравей, извинявай, че ти звъня толкова късно – каза журналистът, когато тя вдигна слушалката.
- Няма проблем – усмихна му се по телефона. – За жалост съм малко заета, може ли да се чуем утре?
- Просто си мислех за последния път, когато се видяхме…
- Нека се чуем друг път, наистина – Крис усети, че около нея има някакво движение, тя започна да диша тежко в слушалката.
- Добре, лека.
- Лека!
41.
Утрото в нюзрума бе хаотично, но държането на Ева, Мая, Лора и Крис рязко контрастираше с това на другите. Бяха озадачени, замислени, сякаш не се бяха оказали в окото на бурята, предизвикана от Максимилиан. Всички останали правеха невъзможното, за да отразят колкото се може повече гледни точки. Да вземат колкото се може повече мнения. Кошерът жужеше, пчеличките летяха без цел и посока и пълнеха полетата в сайта, както се пълни медена пита.
Всички оператори и можещи да снимат журналисти бяха излезли да отразяват нещо. Очакваше се вътрешният министър да даде пресконференция и Лавър се бе запътил натам. Така единственият останал, който можеше да снима бе Крис, а интервюто с ректора на университета бе насрочено за днес.
- Здрасти – Мая почука по касата на отворената врата в кабинета на Ева. – С кого ще ходя на интервюто с ректора?
Ева отлепи поглед от монитора, сините очи се впиха в Мая.
- Огледай се и си избери някой, който може да снима – отговори Главната студено. Не й бе до детско-юношеските драми на Мая и Крис.
Червенокосото момиче се обърна и разбра, че няма алтернативи. Впери ядосания си зелен поглед в Ева. Главната не мигна, само повдигна вежда. Мая стисна зъби и отиде при Крис.
- Трябва да снимаме ректора – заяви студено.
Журналистът рязко се обърна към нея, явно се бе вглъбил дълбоко в нещо.
- Да… ъ-ъ, здрасти – избоботи той, Мая не каза нищо и все така го гледаше с укор. – Имаме заредена камера и микрофони. Когато кажеш, тръгваме.
Мая изгледа Крис мълчаливо за секунда-две и рязко изстреля:
- Добре.
Обърна се вдървено и направи две крачки към мястото си, завъртя се на пети:
- Сега.
Крис кимна, изправи се и започна да си слага якето.
Двамата мълчаливо пътуваха в асансьора, излязоха на паркинга и на входа срещнаха Алекс. Когато ги видя рекламистът се усмихна широко, запъти се към Мая и я прегърна. Тя бе толкова вдървена и шокирана, че не успя да реагира.
- Извинявай, че толкова рядко си общуваме напоследък, но имам много работа – широко усмихнат продължи Алекс. – Искаш ли да вечеряме днес? Май само това ни остана от чеклиста.
Лицето на Мая сякаш изчезна, скрито от огромните й, шокирани ококорени очи. Не знаеше какво да каже, а Крис наблюдаваше всичко с ледено изражение. Алекс се обърна към него и му протегна ръка:
- Здрасти!
Крис демонстрира, че носи статив, но го вдигна толкова високо, че за секунда Мая реши, че ще го стовари върху главата на рекламиста.
- Разбирам, разбирам – все така нахилено каза Алекс. – Отивате на снимки, нали? – Крис кимна. Алекс погледна към Мая. – Ок, пази я!
С ведра походка ги заобиколи и влезе в сградата. Крис заби поглед в земята и тръгна към паркинга, комбито му бе до колата на Мая. Мигачите и на двете коли светнаха, но журналистът безмълвно отиде при своята и започна да товари техниката в нея.
Мая бе вцепенена през целия път и когато се качваше по стълбите на университета, осъзнаваше, че първото й интервю ще е пълен провал. Крис почука на вратата, посрещна ги секретарка. Когато я видя, журналистът се промени коренно.
- Здравейте! – Широка усмивка се разля по лицето му. – Много се радваме, че господин ректорът се съгласи да говори с нас!
- За мен е удоволствие! – чу се от вратата, към която водеше приемната. – Убеден съм, че ще е интересно, особено с толкова добър аналитик като госпожа Симсън!
Крис се отмести от вратата и усмихнато погледна Мая в очите. В погледа му тя прочете топлина и обещание, че всичко ще мине добре.
- Здравейте! – усмихна се Мая, гледайки Крис и влезе лъчезарна в приемната.
Лавър се върна от пресконференцията на вътрешния министър с отделно интервю, дадено в кулоарите на сградата на силовото ведомство. В него чиновникът повтори нещата, които каза и на другите журналисти. Да, Максимилиан е сътрудничил с полицията. Да, прави се проверка, не – резултати още няма. На въпроса за задържаните, обясни, че се провеждат следствени мероприятия и за да не се компрометира ходът на разследването, както и с цел сигурността на всички страни, няма да дава подробности.
Ева го изгледа и реши да не го пускат. Първо, че нямаше нова информация, второ, щеше да налее вода в мелниците на всички, които се упражняваха върху тях. Главната се надяваше, че нещата ще започнат да се успокояват към края на деня, но за жалост се случи точно обратното. В интернет се появиха снимки на документи от проверката на АМП. По-точно финансовата част, според тях сайтът е получавал пари за „пропагандна дейност“, каквото и да значеше това. Също така се говореше за подозрения в пране на пари. Имаше и таблици, в които бяха описани дати и получени по сметките суми.
Ева се вбеси, позвъни на своята колега, в телевизията и обясни, че не иска повече да търпи случващото се. Обади се и на счетоводната къща, с която сайтът работеше и заповяда шефът й, заедно със счетоводителя да се материализират в кабинета й на момента. Това се случи след трийсетина минути и мъжете преживяха един от най-тежките следобеди в живота си. Главната ги разхождаше по всички отчети почти четири часа, докато ги караше да записват нещата, които я интересуваха. После им остави петнайсет минути, за да приведат записките в приличен вид.
Половин час по-късно Ева чу началния анонс на същата водеща, при която бе отишла в момента, когато Крис бе отвлечен. Бе кратък и завърши с коментар, подаден като въпрос:
- Напоследък доста често се срещаме... – усмихна се водещата.
- Да, за жалост по неприятни поводи – отговори усмихнато Ева.
- С екипа решихме да ви зададем въпроси по основните обвинения, които се отправят към медията ви и лично вас. – Ева кимна в знак, че е готова да отговаря. – Подкупни ли сте?
- Днес накарах счетоводителите на сайта да проверят подробно документацията не само на датите във фалшивите заключения на АМП, но и за седмица напред и назад. Подобни суми въобще не сме получавали.
- Никой не е казал, че сте ги получавали официално – контрира водещата. – Зрителите виждат на екрана изтеклите доклади, както и материалите, които вие донесохте.
- Проверката се извършва въз основа отчетите, които водим и предаваме ние. Сравняват се с разходите. В някои случаи, доколкото разбирам нашият е такъв, се проверяват и личните доходи и разходи. Като много дълбока данъчна проверка е. Щом ние не знаем, че сме получавали такива суми, нито сме ги харчили, няма как и проверяващите да знаят. Това е фейк.
- А вие разбирате от фейкове – усмихна се водещата.
- Не, не разбирам – хвана се Ева за думите й. – Това, от което разбирам е да информирам аудиторията по най-достъпния и разбираем начин. С ясни факти, доказателства, доводи и аргументи, основани на проверяема логично-следствена последователност. Не се занимавам с кресливи истории, нито гоня сензации. Нямам и човек редакцията, който да се занимава с това. Ще кажете, че Крис е такъв. Не, той откри темата за фейковете, разработи я, попътно разкри ОПГ-то в Първо, бе отвлечен и се върна потрошен. Сега, ако обичате – синият й поглед се обърна към камерата срещу нея. – Сравнете това, което описах сега, с дрънканиците, които слушаме по цял ден вече седмици. Лица, които само са чели за морал, принципи и журналистическа етика, но не са се изправяли пред решението какво и как да бъде казано или показано пред цялата държава, дрънкат врели некипели. Няма да обвинявам никого в лъжа или клевета, само ще кажа – когато слушате някого, винаги помнете какво знаете за него. Помислете и дали носи някаква отговорност за нещата които говори. Репутация и отговорност, това е единственото мерило, което ни остана.
- А вашата репутация?
- Докато фабриката за фейкове разбиваше сайта, на който съм главен редактор, с екипа ми правехме всичко, за да може материалът на Крис да стигне до повече хора. Знаете какво стана после.
- Да, да разбирам, че отричате всички обвинения, че сте продажни, че работите с МВР, че манипулирате аудиторията?
- Това е абсурд несъвместим със здравия смисъл. Не само ги отричам, имам цял сайт с новини, анализи, видеа, разследвания и какво ли още не, който доказва абсолютната несъстоятелност на обвиненията. Що се отнася до МВР, като всяка уважаваща се медия, имаме контакти там. Стараем се да бъдем максимално обективни и в същото време да не злоупотребяваме. Не можем да си позволим да провалим нечий живот или кариера, за да имаме силен материал тази вечер, например.
- Как ще коментирате видеото, от което тръгна всичко днес…
Ева обясни, че Максимилиан е в правото си да прави публични изказвания. Не пропусна да отбележи, че не е ясно към кого в журналистическата гилдия е отправил благодарности, но това, че всички са скочили точно на нейния сайт е интересен знак. Остатъкът от интервюто мина спокойно и без нови монолози от Главната.
Естествено, троловете започнаха да я наричат „злобна вещица“ и лъжкиня, но се появиха хора, които им противоречаха. Малко след като излезе от сградата на телевизията, получи съобщение от Симсън – „Смело! Браво!“.
Мая се върна ужасно объркана у дома. Целият ден мина странно и непонятно. Интервюто с ректора мина чудесно, а монтажистите Мариана и Сашо й помогнаха да го монтира. Получи се интересен и хубав материал. Докато го работеше, въобще не мислеше за срещата с Алекс. В момента, в който стана от стола до монтажната станция, тъмни, мрачни и задушаващи мисли превзеха съзнанието й.
Вкъщи се повъртя малко, изгледа интервюто с Ева, сготви вечеря, изкъпа се. Нищо не помогна. Ядоса се. Реши, че щом тоя келеш си позволява наглостта дни на ред да е в неизвестност и после, все едно нищо не е станало, да се държи, сякаш спят всеки ден, ще го използва.
„Остава ли офертата за вечеря?“, написа тя. Едва след петнайсет минути получи отговор: „Не е ли късно за вечеря, по-добре на бар“. „На гладно ли искаш да пия? ;)“; „В това няма нищо лошо, така или иначе до края на вечерта ще си нахранена ;)“. Последният отговор я ядоса още повече. Отвори приложението, което показваше локацията на колата на рекламиста. Беше спрял в центъра, на място, където нямаше нито заведения, нито магазини. Не беше и домът му. Мая подозрително присви очи и реши да блъфира: „Добре, кажи кога и къде. Много съм гладна!“. Отговор дойде след десетина минути: „Точно да станат нещата и да не мога! Утре организираме една кампания, две промоутърки са се отказали и трябва да търся нови на пожар!“. „Жалко , ще трябва да пробвам сама да се нахраня“, написа Мая, шепнейки под нос „Шибано копеле нещастно!“.
Крис още не бе свикнал с новото ателие и постоянно се объркваше. Все забравяше в кое чекмедже му е вилицата, къде е ножът или отварачката за бира. Не можеше да бъде другояче, защото нямаше време да заживее на това място. Просто го обитаваше в моментите, в които не бе в редакцията. Бе започнал да свиква единствено с дивана, тъй като явно предишният наемател е имал сходно с неговото телосложение и вдлъбнатината в единия край пасваше идеално.
И той като Мая имаше ужасно натоварен ден, затова не успя кой знае колко да помисли за срещата с Алекс. Естествено, положи кански усилия, за да не стовари статива на главата на рекламиста, а после да провери здравината на ребрата му. По пътя към университета просто стискаше зъби. На момента му се стори, че е по-добре така, отколкото да избухва или да започне да се обяснява. Бе прочел в погледа и поведението на Мая, че също е изгубена и шокирана от случилото се. За съжаление, борбата със собствените му емоции не остави място за по-задълбочена оценка на държанието й. Когато влязоха в университета, забрави за това и включи работния режим. Снимките минаха чудесно, а когато се върна в нюзрума, остави батериите на камерата да се зареждат и прегледа написаното от материала за Фрай досега. После отиде да снима единия от провокаторите.
Когато се прибра, изгледа запис на интервюто с Ева, източи разговора с провокатора и бързо го почисти от въпросите си, както и от всякакви излишни неща. Едва сега си спомни за Алекс и как прегърна Мая. Ядоса се, по някакъв начин искаше да докаже, че е по-добър от него, както и че не е кръшкал с Фрай. Реши да се обади на Ана с надеждата да изкопчи нещо полезно, без да знае какво:
- Здравей, извинявай, че ти звъня толкова късно – каза журналистът, когато тя вдигна слушалката.
- Няма проблем – усмихна му се по телефона. – За жалост съм малко заета, може ли да се чуем утре?
- Просто си мислех за последния път, когато се видяхме…
- Нека се чуем друг път, наистина – Крис усети, че около нея има някакво движение, тя започна да диша тежко в слушалката.
- Добре, лека.
- Лека!