от _chitanka8 » 02 септември 2022, 21:26
NomaD написа:В писмената практика на българския книжовен единствената буква с надреден знак е
Й. Другият надреден знак, който намира приложение, е този за ударение (най-често меко ударение или акут), но твърде ограничено - при специфични казуси и ситуации.
Нормативната употреба на знака за ударение в българския книжовен език е изложена в „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“ - предговорът на „Официален речник на българския език“ (2012), издание на Института за български език към БАН - т.115.:
Знак за ударение се използва в следните случаи:... И се изреждат дадените ситуации.
В т. 115.4. се казва следното:
При транскрибирани собствени имена от чужди езици, ако е необходимо да се посочи мястото на ударението. Ма̀ртин и Мартѝн, А̀гата и Ага̀та, Ива̀нов и Ивано̀в.
Както виждате, предложението да се изписват имена с буква с надреден знак за ударение е само при случаи на акцентен дублетизъм. И то само при необходимост в съответен контекст, когато трябва да се открои коя дублетна форма се използва. А такава необходимост няма при изписването на имена на автори - независимо дали иде реч за
Ма̀ртин Лутер,
Ма̀ртин Лутър Кинг или
Мартѝн Карбовски,
Всеволод Ива̀нов или
Мирон Ивано̀в, или пък
Ага̀та Кристи (или май
А̀гата?
).
Относно испанските имена в българска транскрипция - няма практика имената да се предават на български с кирилица, като се използват букви със знак за ударение. Може да видите в Читанка
списъка с имена на автори от Испания:
Martínez е
Мартинес;
Fernández - Фернандес;
Galdós - Галдос;
José - Хосе и т.н.
В конкретния за настоящата тема случай:
Juan Mascaró трябва да бъде
Хуан Маскаро - без какъвто и да е надреден знак.
И така ще бъде.
Благодаря за поясненията и референцията Nomad. Стремя се да превеждам най-правилно. И по този път съм срещал вече най-различни злоупотреби с преводи към български език. Уви.
Ето и моите две стотинки по темата:
1. за съдържанието на текста, конкретната пукнтуация в името няма семантично значение. Биха били важни за други чужди думи, но те бяха изришно спестени на читателя, и пояснени в оригинала им. В конкретния случай нямаме семантична промяна, а просто ограбване на читателя от правилното произношение (тъй като имедо не присъства в оригинал).
2. разбирам актуалните, официални правила, но все пак, именно заради тяхното опростявне се губи интонацията, която в други думи (случаи) променя значението на думата. Занчи, тук става въпрос за проекция. А както знаем от официалните точни науки "всяка проекция внася известна грешка"
.
След като номенклатурата на платформата следва този стил, ще бъде съответно спазена.
[quote="NomaD"]В писмената практика на българския книжовен единствената буква с надреден знак е [i]Й[/i]. Другият надреден знак, който намира приложение, е този за ударение (най-често меко ударение или акут), но твърде ограничено - при специфични казуси и ситуации.
Нормативната употреба на знака за ударение в българския книжовен език е изложена в „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“ - предговорът на „Официален речник на българския език“ (2012), издание на Института за български език към БАН - т.115.: [i]Знак за ударение се използва в следните случаи:..[/i]. И се изреждат дадените ситуации.
В т. 115.4. се казва следното: [i]При транскрибирани собствени имена от чужди езици, [u]ако е необходимо[/u] да се посочи мястото на ударението. Ма̀ртин и Мартѝн, А̀гата и Ага̀та, Ива̀нов и Ивано̀в.[/i]
Както виждате, предложението да се изписват имена с буква с надреден знак за ударение е само при случаи на акцентен дублетизъм. И то само при необходимост в съответен контекст, когато трябва да се открои коя дублетна форма се използва. А такава необходимост няма при изписването на имена на автори - независимо дали иде реч за [i]Ма̀ртин Лутер[/i], [i]Ма̀ртин Лутър Кинг[/i] или [i]Мартѝн Карбовск[/i]и, [i]Всеволод Ива̀нов[/i] или [i]Мирон Ивано̀в[/i], или пък [i]Ага̀та Кристи[/i] (или май [i]А̀гата[/i]? :lol: ).
Относно испанските имена в българска транскрипция - няма практика имената да се предават на български с кирилица, като се използват букви със знак за ударение. Може да видите в Читанка [u][url=https://chitanka.info/authors/country/es]списъка с имена на автори от Испания[/url][/u]: [i]Martínez[/i] е [i]Мартинес[/i]; [i]Fernández - Фернандес[/i];[i] Galdós - Галдос[/i]; [i]José - Хосе[/i] и т.н.
В конкретния за настоящата тема случай:[i] Juan Mascaró[/i] трябва да бъде [i]Хуан Маскаро[/i] - без какъвто и да е надреден знак.
И така ще бъде.[/quote]
Благодаря за поясненията и референцията Nomad. Стремя се да превеждам най-правилно. И по този път съм срещал вече най-различни злоупотреби с преводи към български език. Уви.
Ето и моите две стотинки по темата:
1. за съдържанието на текста, конкретната пукнтуация в името няма семантично значение. Биха били важни за други чужди думи, но те бяха изришно спестени на читателя, и пояснени в оригинала им. В конкретния случай нямаме семантична промяна, а просто ограбване на читателя от правилното произношение (тъй като имедо не присъства в оригинал).
2. разбирам актуалните, официални правила, но все пак, именно заради тяхното опростявне се губи интонацията, която в други думи (случаи) променя значението на думата. Занчи, тук става въпрос за проекция. А както знаем от официалните точни науки "всяка проекция внася известна грешка" :).
След като номенклатурата на платформата следва този стил, ще бъде съответно спазена.