от tonysd » 22 ноември 2016, 11:57
Става въпрос за страници, номерация от хартиеното издание 1983 година. В текста, който е в ателието на мястото, където липсват страниците е добавена отметка и пише, че ги няма.
Текст преди липсващите страници:
"— Ние имаме едно голямо евангелие от дядо ми — каза Михелис. — Подвързано е с дърво и свинска кожа; всяка корица е като крепостна врата; има и ключалка и един тежък ключ; отключваш го и сякаш влизаш в някакъв голям град. Всяка неделя да се събираме в къщи да го четем."
Текст след липсващите страници:
"Протегна ръчището си агата, опипа топлото уханно тяло, усмихна се.
— Юсуфченцето ми — произнесе той нежно. — Юсуфченцето ми, спиш ли?
Опря глава до пухкавите му гърди и пак затвори блажено очи.
Чу се гласът на поп Григорис, сега спокоен, изпълнен с благост:
— Отче, разказа ни вашите страдания, сърцето ни се къса. Видя, всички се разплакахме. Бяхме отворили обятията си, за да ви приемем, но тъкмо в този миг бог се смили над нас и ни изпрати страшното знамение. Мор носите, братя, вървете си с благословията божия, да не изгорите селото ни!
След думите му плач се надигна сред бежанците, жените почнаха да си скубят косите и да пищят, мъжете гледаха разтревожени попа. А ликоврисяните, обхванати от страх, гледаха настръхнали вкочанения труп сред селото им.
— Да си вървят! Да си вървят! — чуха се отвред гласове. — Да си вървят!"
Става въпрос за страници, номерация от хартиеното издание 1983 година. В текста, който е в ателието на мястото, където липсват страниците е добавена отметка и пише, че ги няма.
Текст преди липсващите страници:
"— Ние имаме едно голямо евангелие от дядо ми — каза Михелис. — Подвързано е с дърво и свинска кожа; всяка корица е като крепостна врата; има и ключалка и един тежък ключ; отключваш го и сякаш влизаш в някакъв голям град. Всяка неделя да се събираме в къщи да го четем."
Текст след липсващите страници:
"Протегна ръчището си агата, опипа топлото уханно тяло, усмихна се.
— Юсуфченцето ми — произнесе той нежно. — Юсуфченцето ми, спиш ли?
Опря глава до пухкавите му гърди и пак затвори блажено очи.
Чу се гласът на поп Григорис, сега спокоен, изпълнен с благост:
— Отче, разказа ни вашите страдания, сърцето ни се къса. Видя, всички се разплакахме. Бяхме отворили обятията си, за да ви приемем, но тъкмо в този миг бог се смили над нас и ни изпрати страшното знамение. Мор носите, братя, вървете си с благословията божия, да не изгорите селото ни!
След думите му плач се надигна сред бежанците, жените почнаха да си скубят косите и да пищят, мъжете гледаха разтревожени попа. А ликоврисяните, обхванати от страх, гледаха настръхнали вкочанения труп сред селото им.
— Да си вървят! Да си вървят! — чуха се отвред гласове. — Да си вървят!"
