1. Прочетох много внимателно какво съм писал и никъде не видях да съм предложил Борислав - респективно библиотеката да събира пари!!! Точно обратното! Цитирам се сам:
Мисля, че беше отдавна изяснено дето пари на Борислав и/или библиотеката не може да даваме но какво ни пречи да си наемем преводачи?
От моя гледна точка библиотеката е най-подходяща да се рекламира идеята защото се предполага наличието на голям брой четящи хора в електронен вариант но не и „тя” да поеме организацията или пък някой от без друго много натоварените хора, които я поддържат.
2. Идеята, че скрития мотив зад предложението ми е желанието да съсипя библиотеката... Хм! Не зная какво точно съм написал за да предизвикам подобно обидно обвинение но предполагам параноята е вече нещо нормално и след кратък размисъл реших да не се засягам!
3. Организация? Да! Юридически обект? Не мисля, че е необходимо. Днес нахвърлях някои подробности около идеята, но мисля да спестя и своето и вашето време тъй като виждам, че няма да срещне одобрение.
Повечето постове, които прочетох след моя ме карат да си спомня онзи анекдот, в който Брежнев предлага на Живков да си поделят нещо по братски, а Живков пита „А не може ли по равно?”
Онзи ден във фирмата ми се появи един младеж, който искаше да си купи известно количество от нашите изделия. В момента нямахме на склад точно това от което се нуждаеше и аз му обясних, че ще ни е нужен един ден за да му го произведем, а той:
- Няма проблем. Какво капаро трябва да оставя?
- А...?!
- Капаро... Колко пари да оставя?
- За какво е пък това капаро?
- Ами където и да отида всички ми искат капаро...
- Ама аз не съм искал капаро.
- Да де, ама другите...
- Чакай бе младеж. Ти нали си клиент?
- Ъъъ... Да!
- Ти стоката видя ли?
- Видях я.
- Харесва ли ти?
- Харесва ми.
- Цената устройва ли те?
- Миии. Устройва ме.
- Е тогава за чий ти е това капаро?
- Ами ако не дойда за стоката...?
- Е и?
- Ами нищо...
Двамата със съдружникът ми се смяхме от сърце, като видяхме, колко ошашавен си тръгна. Днес младежът дойде, плати и дори му закарахме нещата защото нямаше транспорт.
Та така. С мъничко доверие спечелихме и клиента и уважението му. Той така и не разбра, че ако не беше дошъл тая продукция нямаше на кого да я продадем заради специфичните му изисквания.
Кофтито на доверието е в това, че докато не го дадеш някому, няма как да разбереш дали го заслужава, a свят в който всички са виновни без дори възможността да докажат противното е доста тъжна работа. Не мислите ли...?
Поздрави на всички
piligrim
1. Прочетох много внимателно какво съм писал и никъде не видях да съм предложил Борислав - респективно библиотеката да събира пари!!! Точно обратното! Цитирам се сам:
[quote]Мисля, че беше отдавна изяснено дето пари на Борислав и/или библиотеката не може да даваме но какво ни пречи да си наемем преводачи?[/quote]
От моя гледна точка библиотеката е най-подходяща да се рекламира идеята защото се предполага наличието на голям брой четящи хора в електронен вариант но не и „тя” да поеме организацията или пък някой от без друго много натоварените хора, които я поддържат.
2. Идеята, че скрития мотив зад предложението ми е желанието да съсипя библиотеката... Хм! Не зная какво точно съм написал за да предизвикам подобно обидно обвинение но предполагам параноята е вече нещо нормално и след кратък размисъл реших да не се засягам!
3. Организация? Да! Юридически обект? Не мисля, че е необходимо. Днес нахвърлях някои подробности около идеята, но мисля да спестя и своето и вашето време тъй като виждам, че няма да срещне одобрение.
Повечето постове, които прочетох след моя ме карат да си спомня онзи анекдот, в който Брежнев предлага на Живков да си поделят нещо по братски, а Живков пита „А не може ли по равно?”
Онзи ден във фирмата ми се появи един младеж, който искаше да си купи известно количество от нашите изделия. В момента нямахме на склад точно това от което се нуждаеше и аз му обясних, че ще ни е нужен един ден за да му го произведем, а той:
- Няма проблем. Какво капаро трябва да оставя?
- А...?!
- Капаро... Колко пари да оставя?
- За какво е пък това капаро?
- Ами където и да отида всички ми искат капаро...
- Ама аз не съм искал капаро.
- Да де, ама другите...
- Чакай бе младеж. Ти нали си клиент?
- Ъъъ... Да!
- Ти стоката видя ли?
- Видях я.
- Харесва ли ти?
- Харесва ми.
- Цената устройва ли те?
- Миии. Устройва ме.
- Е тогава за чий ти е това капаро?
- Ами ако не дойда за стоката...?
- Е и?
- Ами нищо...
Двамата със съдружникът ми се смяхме от сърце, като видяхме, колко ошашавен си тръгна. Днес младежът дойде, плати и дори му закарахме нещата защото нямаше транспорт.
Та така. С мъничко доверие спечелихме и клиента и уважението му. Той така и не разбра, че ако не беше дошъл тая продукция нямаше на кого да я продадем заради специфичните му изисквания.
Кофтито на доверието е в това, че докато не го дадеш някому, няма как да разбереш дали го заслужава, a свят в който всички са виновни без дори възможността да докажат противното е доста тъжна работа. Не мислите ли...?
Поздрави на всички
piligrim