Д. Х. Лорънс - Колибри

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: Д. Х. Лорънс - Колибри

Д. Х. Лорънс - Колибри

от Кристиан Цветанов » 08 ноември 2015, 13:36

Представям си, из свят по-друг,
далеч назад и архаично тъп,
насред мъртвилото тъй страшно, що само пуфка и бучи,
по булеварда как колибрита фучат.

Душа и ум преди да се родят,
когато всичкият живот прост напън сред пръстта е бил, със половин душа,
с великолепие туй късче дребно се е отскубнало,
да зажужи между заспалите, безкрайни, сочни стъбла.

Не мисля да е имало цветя тогаз,
в света, където колибрито преварило самото сътворение.
Струва ми се, че е пронизал заспалите венести стъбла с дългия си клюн.

Голям ще да е бил,
тъй както мъхове и гущерчета дребни, казват, големи са били.
Ужасен звяр ще да е бил, промушващ и свиреп.
Изследваме го с грешния край на времевия телескоп,
за наш късмет.

Към началото