АНА

Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Отговор на темата


Този въпрос служи за улавяне на ботове и предотвратяване на спама.
Усмивки
:D :) :( :o :shock: :? 8) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :wink: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen:

BBCode е включен
Кодът [img] е включен
Кодът [url] е включен
Усмивките са включени

Преглед на темата
   

Разгъване Преглед на темата: АНА

АНА

от di_t » 25 януари 2019, 11:44

АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса.
-Слушай ,чедо !-нареждаше майка й -Стопиха се всички надежди, че баща ти ще се върне от гурбета. А и братята ти са окъсани и гладни … Поне ти да отидеш на хубаво място и да не те мисля… А и чорбаджията обеща , че ще вземе единият ти брат в дюкяна, а другия -за конете ще помага като ратай. Гладът, чедо ще ни умори… Виждаш как е…
Ана стоеше и мълчеше. Буца беше стегнала гърлото и. Посърна изведнъж. Една сълзица се отрони от черното и оче и се търкулна по скулата. Сърцето и бие за Момчил…Как ще му каже? Хубавец е Момчил, стажен , с топли очи . Усмивката му го прави чаровен. Ръцете му са здрави и пъргави , всичко му се отдава да прави, но едва свързва двата края в немотията.Работи за чужди хора през целия си живот,но плащат малко и не може да скъта малко парици… И той е от тяхната черга.
Такава безизходица я беше обхванала… Какво да прави? Иска - не иска -ще става булка на Нико…
******* *********** *********************
Мина сватбата през пролетта , после лятото, есента и зима се е задала. Всичко е побеляло навън .Мразът пронизва нощта. Коминът на дюкяна пуши. Селяните са се свряли на топло около масите. В дюкяна на Нико мъждукат газените лампи . Окъдено е, пушат мъжете, надигат павурчетата с ракия и си хортуват сладки приказки.
Момчил е навел глава и дави мъката си с ракия. Мълчи и отпива пак. Никой не го закача, щото е кибретлия и пали за най-малкото. Зад гърба му мъжете си шушукат приглушено. Момчил е снажен, хубав ,работлив - ама с една риза на гърба му-дето се вика… и късмет няма …
Днес се чу в селото, че Ана е родила момче на чорбаджията.
Момчил мълчи , преглъща лютата ракия , клати с глава и си мисли- Ана, Ана -защо не роди на мен това детенце , Ана…
Сълзи го давят. Поглежда настрани ,засрамен че плаче …мъж е, но му е мъчно…
*********************************************************
Днес Нико заведе малчугана и Ана в града . От колко време малкият все го врънкаше и накрая днес му излезе късмета. Детето със светнали очички гледаше дюкяните , а пред шекерджийницата направо се залепи за джама . Баща му се усмихна благо и го поведе навътре. Купиха локум , халва и от онези шекерчета,дето се сладки и карамелени. Детето сложи едно шекерче в устата и примря от сладост.
Ана през това време вървеше из пазара ,търсеше прежди и някои дреболии за дома. Народ много, всички се бутат и бързат да похарчат някоя пара. По едно време някаква силна длан я хвана за ръката, тя се обърна и примря… Момчил я държеше за ръка , гледаше я , изпиваше я с поглед. После я дръпна настрани от хората , тя тръгна с него ,заобиколиха пазара и се смълчаха зад една плевня. С треперещи ръце Момчил я погали, устните му се докоснаха до нейните, тя отвърна на целувката му и се разтвори за него… По едно време някаква силна длан я хвана за ръката, тя се обърна и примря… Момчил я държеше за ръка, гледаше я, изпиваше я с поглед. После я дръпна настрани от хората, тя тръгна с него, заобиколиха пазара и се смълчаха зад една плевня. С треперещи ръце Момчил я погали, устните му се докоснаха до нейните, тя отвърна на целувката му и се разтвори за него…Двамата като нетърпеливи деца се преоткриваха един друг. Любовта ги правеше слепи и глухи, те бяха дръзки и грешни. Не мислеха за нищо, светът изчезна за тях. Те се потопиха в онази сладка взаимност,която толкова много търсеха … Главата и зашумя, но Ана се надигна и в един момент се изплаши. Ако Нико узнае- с тях двамата е свършено...Тя бързо оправи полите си и побягна...
Грешно е... Това е грешно -мислише си тя , а срамът я обземаше все повече и повече... Зачервена като божур , гузна и объркана тя тръгна към сергиите. Дано Нико не узнае срамната и тайна...


Ана трескаво обикаляше пазара докато намери Нико и детето. Видя ги пред фурната,отиде при тях . Нико я гледаше със смръщени очи.
- Къде ходиш Ана? С детето те търсим цял час.
- Ами аз ходих при знахарката, в онази къща , че нещо ми се вие свят от време на време. Тя ми баеше и за уроки. Прости ми Нико ,че окъснях…
Нико ги поведе към файтона и нетърпеливо подкара конете. Беше доста пийнал , очите му святкаха , ставаше нетърпим. Ана мълчеше, обгърна детето и го притисна към себе си.
Мислите и се рееха, в главата и беше Момчил, цялата тръптеше , беше смутена, объркана и много засрамена от станалото.
Нико пришпори още повече конете. Те пръхтяха, от муцуните им излизаше пяна, още повече препускаха. Нико се изправи и продължаваше да ги шиба по гърбовете. Единият ат се отскубна от ремъците , а кобилата се обърка изведнъж , кривна в дерето , повлече файтона, всичко стана много бързо , файтона летеше към бездната…

Ана изписка, прихлупи още повече момчето към себе си и затвори очи от ужас.
Намериха ги на другия ден – три разхвърлени тела , Ана все още притискаше малчугана към себе си ,за да го предпази от грозящата ги опасност.
Нико беше полетял в страни от тях -далечен и чужд…

Към началото