от спас_лулчев » 08 май 2017, 18:50
ВЛЮБЕН
Спас Лулчев
Мрак нахлува пак в нощта,
на пода студен сгушен седя.
Съдба или орис, какво е не знам,
любов огромна имало там,
разбита любов, два мина разделя
проклятие тежко, душите отделя.
Сълзите се стичат по бузи червени,
сърцата се пръскат в гърдите големи.
Грешка огромна, разделя сърца.
Прошка няма над тази душа.
Сърцето разбито отлита
и опрощение не намира.
Лута се сам във мрака студен
и гледа към прозорецът угасен.
Спомени минават във тъмата.
Таз любов.. Отнела му свободата.
Разделени бяха, но един не разбира,
сърцето му бавно в дните умира,
и друго не иска освен да е с нея,
но друг ложето и вече споделя.
И той е изгубен, лута се пак
було спуска идещият мрак,
изгубва се във мислите мрачни
заспива отново в горските храсти.
Студът го обгръща, мраз го сковава,
грешката своя, сам не си прощава.
Затваря очи, приема таз съдба.
Смъртта го връхлита с идващата тъма..
ВЛЮБЕН
Спас Лулчев
Мрак нахлува пак в нощта,
на пода студен сгушен седя.
Съдба или орис, какво е не знам,
любов огромна имало там,
разбита любов, два мина разделя
проклятие тежко, душите отделя.
Сълзите се стичат по бузи червени,
сърцата се пръскат в гърдите големи.
Грешка огромна, разделя сърца.
Прошка няма над тази душа.
Сърцето разбито отлита
и опрощение не намира.
Лута се сам във мрака студен
и гледа към прозорецът угасен.
Спомени минават във тъмата.
Таз любов.. Отнела му свободата.
Разделени бяха, но един не разбира,
сърцето му бавно в дните умира,
и друго не иска освен да е с нея,
но друг ложето и вече споделя.
И той е изгубен, лута се пак
було спуска идещият мрак,
изгубва се във мислите мрачни
заспива отново в горските храсти.
Студът го обгръща, мраз го сковава,
грешката своя, сам не си прощава.
Затваря очи, приема таз съдба.
Смъртта го връхлита с идващата тъма..