от cattiva2511 » 24 октомври 2015, 18:05
11 ГЛАВА
Лидия бе в плътна нощница, не я бе срам от себе си, нито я бе срам от голотата, но трябваше първо да предупреди мъж си, че прилича на японски мафиот преди да я опъне на задна. Не се вглъби в тази мисъл, пък и той вече подозираше за обецата ѝ. Добре, че нямаше навика като повечето девойки постоянно да си играе с нея, така всички отдавна щяха да разберат за какво става въпрос. Така, сега щеше да дойде Мачо-мен да пийнат и да си легнат….. ами не беше толкова лошо като за първи път, въпреки че напълно банално. Но какво от това, поне щеше да си прекара добре.
Родерик влезе без да чука, усмихна ѝ се и седна до нея на килима срещу камината. Лидия не бе по романтиката, но така или иначе се намираше в любовен роман, защо да не го направи като хората, пред камината с виното и прочие. Тя също се усмихна, добре де стана ѝ драго, че ще го направят за пръв път по този начин. Импулса липсваше, като част от всичко, но, пък от друга страна защо да не е мило?
-Притесняваш ли се?-попита той.
-В интерес на истината, да!
-Това ти харесвам, никога не увърташ и винаги казваш истината.
-Не винаги-не съм ти казала, че си плод на недоразвито съзнание.
-Както кажеш, за какво си ме лъгала тогава?
-Не си спомням…..но човек винаги казва поне по една лъжа, със или без да иска, това е сигурно.-МОЛЯ? Какво глупости дрънкаше пък сега? Ако беше друг тип човек, щеше да ѝ стане криво, че му говори такива неща и го баламосва от самото начало, но на Лидия такива простотии не ѝ действаха. Трудно бе да се почувства виновна, а пред такива същества, като тези тук, още повече.
Родерик се присламчи по-близо до нея и изпъна крака, наля по една чаша вино и запали една от пурите, като я подаде на Лидия. Тя си опъна и въздъхна доволно. Камината не бе запалена, защото бе доста топло, но това я лиши да гледа огъня докато се чуди какво точно да каже и как да го каже.
-Аз имам да ти кажа нещо, преди да започнем…..имам нещо на гърба-започна да пелтечи, като Род в кабинета.
-Какво по-точно?-изгледа я подозрително, кой знае какво си мисли в момента…
-Ами…..дракон.
-Дракон?
-Татуировка, направена е много добре, струваше ми страшно много пари, красива е.
-Разбирам, и какво от това?
-Ако ти го бях казала като се срещнахме, как точно щеше да реагираш?
-Не точно така, уверявам те. Мисля си, че станах съвсем друг, откакто те срещнах. Дори не мога да си спомня как съм мислил преди теб. Все едно живота ми се дели на две: преди Лидия и след Лидия.
-Не говори така, надявам се да не е истина.-ами ти преди не се живял, как искаш да се чувстваш? Родил си се в момента, когато влезе в къщата на чичо Скрудж и миссис Клаус. Което значи, че всъщност си девствен….ами да мислил си си че си правил секс, но всъщност никога не си го правил наистина. Аз ще съм ти първата, ще си го моделирам както аз си знам….това не е лоша идея.
-За какво мислиш, Лидия?
-Ами за глупости.-как щях да ти обясня, ако имаше химена, защо има кръв след като си мислиш че си спал с половината курви в квартала?
-Аз ти харесвам като мъж, нали?
-Да, а аз харесвам ли ти като жена?-Боже какви глупости говореха. Щом като са решили да правят секс, как да не се харесват? Държаха се като тийнейджъри, направо жалки. Лидия изпъна ръка и го погали по врата. По принцип не харесваше руси мъже, но пък това ги правеше по-малко космати, а както вече знаем тя не харесваше косматковци.
От своя страна той доближи лицето си до нейното и я целуна по устните, но без език, после де отдалечи малко и леко ги близна, тя отвори уста и тогава вече той ѝ се натрапи. Веднага разбра че отново се опитва да ѝ извади сливиците и се отдръпна, но остави устата си до нейната и зачака. Тогава тя го целуна. Погали езика му със своя, той ѝ отвърна и така двамата започнаха да се галят с езици.
В другите книги авторите все описваха целувката като секс с уста. Лидия се сети, как са изразяваха, че мъжа емитирал акта в устата на горката девица. Ако така се целуваха по книгите, Лидия разбра защо Род не можеше да го прави до сега.
-Това ми харесва,- каза той- може ли да ме погалиш, докато си говорим?-попита като се отдръпна от нея. Не бързаше, тя също, защо да го правят в край на сметка? Лидия се облегна на него и започна да го търка през панталона. Сети се какви епитети слагаха авторите в своите литератури, сякаш ги бе страх че ще си омърсят романа ако назоват анатомичните органи с истинските им имена. Например мъжете имаха: меч, достойнство, дърво, ствол, копие….. всякакви глупави имена. Жените пък имаха: пещера ( хаха това бе една от любимите ѝ тъпизми), листенца, бутон и не знам си още какви обекти, които описваха какво имат долу между краката. Моля те Кристина ако пишеш за тази вечер, не наричай вагината ми пещера, а пениса му меч и не ме карай да падам от леглото докато ме лиже, защото изобщо няма да се кача на него.
-Пак се замисли нещо?
-Знаеш ли, преди никога не ми се бе случвало да се отвея така, но от както съм тук става почти постоянно, мисля че е заразно.
-От кого си се заразила?
-От всички, може ли още вино?
-Да…….-докато Лидия си отпи Родерик плъзна ръка от врата ѝ и се спря на едната гърда. Обхвана я и установи чу пасва в ръката му. Гърдите ѝ не бяха толкова малки, колкото изглеждаха. Помачка я малко, без да използва сила или да търка зърната ѝ с пръсти, защото знаеше че това не и харесва. Спусна се надолу към изпъкналото коремче и се спря на слабините ѝ. Ръката му просто остана там, без да прави нищо повече.
-Знаеш ли, харесва ми да си говорим, това ми се случва за пръв път с жена. Знам че исках да имаме дълга любовна игра и всичко останало, но ми се натрупа доста напрежение, докато те чакам, може ли да го направим сега, а после да повторим по друг начин?
-Мисля, че е добра идея.
-Ами, мисля, за сега аз да съм отгоре, да го направим машинално, без да влагаме нищо в това, а после вече ще…..
-Използваме фантазия ?
-Да, точно това исках да кажа.
-Ами добре……-Родерик я натисна да легне на килима, повдигна нощницата ѝ до пъпа и легна от горе. Отвори си панталона и насочи пениса си към входа на влагалището ѝ. Влезе бавно, погледна я в очите и започна да се движи леко и доста неуверено. Лидия също го гледа в очите, но някак си не чувстваше нищо…..-ако завъртиш малко таза….да така е добре. Чакай така-спусна ръката си надолу и започна да се стимулира сама, докато той си правеше своето.-Някак по-бързо не може ли, бавното темпо никога не ми е харесвало?
-Мога, да, но ще свърша доста бързо в момента.-Не можеше да повярва че си говорят така спокойно докато правеха секс. Това никога не му се бе случвало, но истината бе че много му хареса.
-Нищо, ако ме изпревариш ще ми помогнеш да свърша, става ли?-той кимна и започна да се движи точно както обичаше. Яростно и бързо. Хвана краката ѝ за опора и даде напред. Лидия си помисли че мина от първа на пета за секунда, но пък ѝ хареса. След пет минути тя се докара до оргазъм след още една и той изрева. Погледнаха се в очите и започнаха да се смеят.
Това бе неговия най-добър първи път с нова партньорка! Заспа след две минути до нея ухилен. Лидия заспа след още две, също доволна, даже и не се впечатли от факта, че не продължиха за тази вечер….но сигурно друга едва ли щеше да има!
***
Кристина не закъсня, за жалост на Лидия. След вечерта прекарана с Родерик, той замина уж по работа, каква не ѝ каза, но Лидия бе убедена, че Кристина стои зад това. Той трябваше да отсъства седмица, но изчезна яко дим за два месеца. Края на книгата наближаваше и Лидия не знаеше какво е замислила автора този път. Дали не е убила и главния си герой. Направи го с Крис, какво ѝ пречеше да го направи и с Него?
В интерес не истината Лидия започна много да харесва Мачо-мен, дори си призна пред себе си, че е хлътнала. Защо да не са заедно докато е тук, или докато не се превърне във вещицата? Притесняваше се за него, защото се убеди, че той най-вероятно вече е мъртъв. Това не я разстрои много, защото знаеше, че скоро всичко ще приключи, но не можа да отрече, че ѝ липсва. Свикна с него…
Другия ѝ проблем бе скуката. Сега Себастиян се вайкаше като стара баба за брат си и много се подразни от факта, че Лидия остана напълно спокойна. Така сега проблем номер едно в романа бе къде се е дянал главния герой!.... Всички се тюхкаха и молеха, но никой не предприе абсолютно нищо интересно. Властите разпитаха цялата къща и се правеха, че търсят изчезналия Родерик, но Лидия знаеше че просто няма да го намерят. Никога не ставаше така в книгите, полицаите никога не можеха да си свършат работата като хората. Авторите толкова подценяваха силите на реда, че човек можеше да си рече, че всички са идиоти. Ако полицията се състоеше и в реалност от такива глупаци, престъпниците щяха да управляват света….е добре де може и така да бе в действителност.
Форк постоянно си говореше с нея, както и Ванеса, докато брата напълно я игнорира от живота си и започна да я гледа лошо. Прекарваше повечето време сама и се пънеше да измисли какъв ли сценарий ѝ е приготвила Кристина. Липсваше ѝ времето прекарано с Мачо-мен, но не го показа, защото бе напълно убедена, че автора ще ѝ направи някоя мизерия, като разбере. Два месеца в нищото, дори и да искаше сега не можеше да запълни времето си. От една страна си помисли, че Кристина пак се е провалила в опита си да направи драма. Нямаше какво да се прави, говореха се едни и същи тъпотии относно съдбата на Главния, но общо взето не се случваше нищо интересно, а книгата бе към финала. Скоро всичко щеше да свърши, поне с това се утешаваше Лидия.
-Ето къде си била, по цял ден седиш тук!-каза брата-вечен-съпорт, докато сядаше до нея. Отново щеше да ѝ говори за Родерик, това бе от ясно по-ясно, а Лидия вече много се дразнеше от такива разговори. Едни и същи, нищо ново под слънцето…..-Дойде писмо от родителите ти, ще ни посетят тези дни, явно са разбрали че брат ми липсва….-той замълча театрално. От както Родерик изчезна всички се върнаха към първоначалните си образи. Форк стана злобен към всички, освен към нея естествено, Ванеса започна постоянно да се цупи и дразни, Мария вървеше като робот и само се вайкаше за господаря си, Себастиян приличаше на квачка, която не могла да си опази яйцата.
-Крайно време беше!-два месеца? Пощата на Кристина е по-бавна и от самия ѝ замисъл.
-Какво искаш да кажеш с това?-попита намусено Себастиян. Как ѝ беше писнало да се държи с нея така, сякаш тя собственоръчно е нарязала брат му на малки парчета и го е оставила в буркани долу в мазето.
-Нищо….
***
Чичо Скрудж и миссис Клаус дойдоха още на другия ден. Доста бързо според Лидия, но знаеше че романа наближава края си, за това действието сега щеше да се развие малко по-динамично. Ако имаше някакъв замисъл естествено. В любовните романи процедурата бе винаги една и съща. Начало, което уж да те грабне, е повествование с малко история за героите ….средата леко скучно пълна с дълги разговори и никакъв екшън, но като дойде края в две глави се вършеха толкова неща, че човек не разбираше и половината от това което става. И после Гранд Финале. Така като Кристина черпеше опит от най-скучните и банални автори Лидия не се ѝ съмняваше, че и тук нещата ще стоят по същия начин, какво точно ще стане не знаеше, но не се ѝ надяваше да е нещо оригинално….
Седяха в салона и я чакаха, така ѝ каза Мария. Лидия всъщност се зарадва, от толкова време бе сред едни и същи хора, че вече и прилошаваше като ги види. В любовните романи нямаше много герои, защото това трябваше да накара автора да пише излишно за други хора, а не за любимците си-Върджън Мери и Конан42. Ако и се мяркаха други персонажи, не се спираше на тях, и те оставаха като дърветата в гората-просто пълнеж!
Никак не си учуди на факта, че всички я чакаха толкова нацупени, че чак бяха смешни. Тати въртеше очи, мама-меца сви още повече и без това свитите си устни, а Себастиян си придаде ядосан и дори раздразнен вид. Лидия отново се почувства като в третокачествен филм, където героите постоянно гледаха в камерата и правеха физиономии според сценария, които трябваше да минат за талант. Отново в началото, помисли си Лидия. За момент всички започнаха да се държат някак по-естествено, но това бе до времето, в който Главния изчезна.
-Искам да поговорим, дъще!-каза тържествено и злобно чичо Скрудж.
-За какво, папа?-дали така се обръщаше към баща си Лидия в романа? Не знаеше, но и без това не я вълнуваше!
-Репутацията ти е напълно съсипана, този път мина границата напълно. След като се е случила трагедията с Кристияна, Господ да дава мир на праха ѝ, ти е трябвало веднага да се прибереш в къщи и да дочакаш деня на сватбата в дома на родителите си, а не да останеш в дома на ерген, който живее единствено с брат си.-Оооо, я си гледай работата, а ти защо не дойде да ме прибереш до сега, Доналд?! Лидия се усмихна, но никой не разбра защо…как да им каже всъщност. Това, което каза баща ѝ, лирическия ѝ баща, никак не я учуди, Кристина вече го намекна веднъж. Да, изсмукваше проблемите от пръстите си, това е ясно. Как автора щеше да обясни на читателя че родителите бяха заебали отрочето си за толкова време и сега изведнъж са се сетили че имат дъщеря? Може би наистина Лидия трябваше да измисли сюжет за края, а не да оставя подрастващата авторка да прави каквото си иска, отново!
Минута мълчание, Себастиян гледаше все по-зле Лидия, какво ли се въртеше с ограниченото му съзнание?.....
-За да не разрушим тотално репутацията на лейди Омбре, единствения вариант, който в момента ми идва на ум е двамата с нея да се венчаем…..
-А ако брат Ви се завърне?-Себастиян почервеня. Това трябва да представлява гняв. За какво ли се ядосваше пък сега? Лидия гледаше ту единия ту другия и отново се почувства като на първия ред на лоша пиеса.
-Това какво общо има с положението?
-Брат Ви е наследника на всичко това, като първи син. За жалост едва наскоро разбрахме, че сте затънали в дългове и за това той е предложил брак на дъщеря ни, за да се докопа до зестрата ѝ. Ако нещата седяха по друг начин, никога не бихме разрешили този брак, но така като доброто име на Лидия е опетнено не виждам друг вариант освен да се сродим.
-Аз все още не разбирам какъв Ви е проблема?-по мълниите, които хвърляха очите му Лидия разбра, че той много добре знае какъв е проблема. Драмата е пълна.
-Проблема е, че ако брат Ви се върне, дъщеря ми става жената на втория син, абсолютно не приемливо.
-И какво предлагате, милорд?
-Ако брат Ви не се появи до месец, Вие и дъщеря ми ще се венчаете, но преди това официално ще обявите, че е мъртъв!-Та-та-та-дам! Да сега всички се погледнаха един друг в очите, всеки мътещ нещо во мозъчето си и отправил втренчен поглед в някого. Лидия се ухили като идиот, Себастиян естествено го прие, все едно тя е целяла точно това още от самото начало. Тати отправи изцъкления си поглед към нея.
Не можеше повече! Тази сапунка и дойде в повече. Стана и си тръгна от стаята, без дори да каже дума. Кристина, сега какво, а? Ще взема брата за мъж и той ще ме намрази до края на живота си или точно обратното ще разбере накрая, че всъщност ме обича лудо? Не, книгата стана от банална по-банална. Добреее, както искаш, само по-бързо го привършвай, защото накрая наистина ще нарежа някого на парчета, та поне да има малко динамика….мога да убия иконома примерно…..
12 ГЛАВА
-Господаря се върна- изкрещя Мария на Лидия, докато втората уж се приготвяше за сватбата си, която трябваше да се състои на другия ден. Днес Себастиян официално щеше да обяви брат си за мъртъв и утре щяха да се венчаят. Не си говореха, той винаги я подминаваше като я види. Ванеса и Форк я поздравиха за успеха ѝ, като ѝ казаха, че плана и е отличен. Какъв план бе хора?
Лидия се ухили, блудния син се завърна точно в правилния момент. Нито ден по-късно. Кристина, наистина благодаря че не си го затрила, но това вече е прекалено. Какво ли щеше да стане сега. Дали в край на сметка аз ще съм главната ти героиня и ще се взема с Мачо-мен и ще заживеем дълго и щастливо, Себастиян ще ми се извини и всичко ще е прекрасно? Най-вероятно това бе плана на автора, при липса на друг женски индивид. Да, добре, щом е така нека стартираме, но преди края на книжлето ми дължиш още една любовна сцена, че пак останах на сухо доста дълго време.
****
Лидия влезе, отново в прословутия салон, където до преди месец се проведе ,,сериозния“ разговор относно нейната така наречена репутация. За изминалото време не се случи нищо интересно, но пък тя се забавляваше като наблюдаваше новите участници в пиесата-мама и тати. Те гледаха злобно всички, държаха се отвратително с персонала и Себастиян, но естествено бяха супер мили и загрижени за чедото си, което пък настрои всички позитивни герои срещу нея. Лидия не говори много тези дни, искаше ѝ се да си вземе пуканки и по време на вечерите да седне пред масата и да си гледа сит кома. Започна тайно да се присмива на ситуацията и да се чуди какво е замислила авторката. Трябваше да се признае, факта че Кристина не я посети и не ѝ каза какво ще стане, остави лек момент на изненада в съзнанието на Лидия.
В салона бяха мама-меца, червена като рак, явно силно развълнувана. Чичо Скрудж, с абсолютно същото лице като жена си. Себастиян, напълно спокоен и доволен. И как иначе? Главната роля отново му се отнемаше и той можеше да се върне на второ място, където се чувстваше най-добре. Родерик, който дори изглеждаше леко виновен…за какво ли? Лидия се зарадва като го видя, но разбира се не се издаде, кой знае какво щеше да си помисли Кристина като я види доволна? Тили? Тази пък гъска какво търсеше в стаята? Бе облечена доста добре, за разлика от началото, където си бе в дрехите на типична камериерка. Сега Лидия установи, че девойчето е доста хубаво, просто в началото на книгата тя не бе важна и освен циците, които вървяха пет минути пред нея, Лидия не забеляза нищо друго. Да, Тили беше красива, но както вече се знаеше в началото, с мозък като грахово зърно, но сърце толкова чисто, че човек може да се огледа в него.
-Това е абсолютно неприемливо!-Крякна Доналд Дък. Кое? Още изненади, добре! Лидия се настани на канапето и зачака стоящите прави Себастиян и Родерик да обяснят какво ще стане сега. Течеше момента на развръзката. В момента трябваше да се дерзае от въпросите: Къде бе той? Защо не се е върнал толкова време? Какво му се е случило?....и такива простотии. Макар Лидия да бе любопитна, всъщност бе насочила вниманието си към Мачо-мен и въртеше в ума си каква втора любовна сцена ще имат за финал. Щеше да е дълга и страстна, точно така. Докато кроеше плановете си, какво да причини на мъж си, Родерик проговори:
-Лидия, толкова съжалявам за всичко което стана, просто не мога да ти опиша с думи, колко много….-изглеждаше гузен. Преиграно гузен. Господи и той се е върнал към първоначалната си роля. Дали можеше пак да го поправи? Себастиян изсумтя подигравателно, все едно Лидия не заслужаваше такива думи от страна на брат си. Лидия го погледна косо.
-За какво точно съжаляваш, Род?
-Женен съм!-ахам…..Кристина заместила си ме, ГАД!
-За кого?-Лидия погледна към Тили. Тили?! Гъската с гърди по-големи от акъла? Това ли бе новата главна героиня на Кристина? Ами добре де, хубава е с гъстата си, не третирана, коса, тъмни очи с овчи поглед, леко влажен все едно всеки момент ще ревне, чиста и бяла кожа и зъби( това е задължително нищо че няма хигиенни навици) слаба, как си носеше гърдите без да се прегърби?, но естественото и най-важно нещо-НЕВИННА И ОНЕПРАВДАНА. Каква ли лоша съдба до сега е имала новата Кристияна? Чия дъщеря бе тя, защото няма начин да е обикновена слугиня вече, иначе няма как да вземе богатия принц, така просто не се правеше в такива истории…. Добре Кристина печелиш, точно пък нея не я очаквах да изгрее на сцената.
-Нападнаха ме! Бях тръгнал към родителите ти, за да им кажа кога ще насрочим дата за сватбата и съответно да им кажа, че двамата се разбираме добре и че ти си добре. Паднах от коня си и съм загубил съзнание, явно крадците си помислили, че съм умрял, взеха нещата ми и ме оставиха така на пътя...-Да, тъпите крадци. Не се ли сетиха да му проверят пулса, тъпаците?-…Тили ме намерила и ме лекувала в продължение на седмица, имах треска….-как за Бога от удар на главата ще имаш треска? Сътресение, главоболие-ДА, но треска?-…когато се събудих не знаех кой съм не помнех нищо….-Амнезия? Естествено, как иначе?-…Тили не ме разпознала в началото и мислела че съм обикновен човек…-защо, сега Бог ли си?-….каза ми, че докато не се оправя мога да остана при нея, тя работела в богаташка къща и имала средства за сега, докато си възвърна паметта….-бедна слугиня със собствен дом, как не!-….отначало не исках да изпитвам нищо към нея, защото не помнех кой съм, дали имам жена, деца….-естествено че в началото ще се опънеш!-…..но нещата просто се случиха, и една вечер аз я обезчестих….-ехо,слугините по това време си вдигат полите наляво и надясно, каква чест, за какво бъбриш бе човек?-….не можех да спра чувствата си, а и вече реших че никога няма да разбера кой съм в действителност и за това ѝ предложих брак. Виждах живота си с нея, щях да си намеря работа и двамата да живеем щастливо….-и каква работа точно щеше да работиш?-…..след сватбата, преди около десетина дни, паднах по стълбите….-какво, къщата на бедната прислужница е двуетажна? Сериозно Кристина?-….и си спомних всичко….-Естествено, добре, че не те е ритнал кон, за да си спомниш, щеше да е по-смешно поне.-….и веднага тръгнахме с Тили на сам. Знам, че тя няма зестра и с брака си ще предизвикаме скандал….-вече ми идва в повече млъкни.-….както и факта, че и аз като нея нямам пари…..
-Не се притеснявай, братко, все ще измислим нещо!-ухили се доволно Себастиян. Може ли да не изглежда като котка с купа сметана в момента?- Тили, добре дошла в семейството, сестричке!-разпери широко ръце.
Гъската, съответно се разрева и се хвърли в прегръдките на брата.
Лидия не каза нищо, отново, за пореден път мълча като пън. Историята, която измисли автора, бе толкова банална и съшита с бели конци, че Лидия би трябвало да се разсмее на тъпия финал. Естествено не ѝ бе до смях. Родерик отново приличаше на себе си. Човека с когото говореха за какво ли и когото учеше на формули за съкратено умножение го нямаше. Дали наистина Кристина не може да влия на героите си? Или просто на всеки е заложен точно определен начин на мислене и на поведение и дори да кривне от пътя се връщаше винаги на Кота нула?
След като остави крякащите си лирически родители заедно с новобрачните в салона Лидия тръгна към стаята си. Мария я погледна тържествуващо, все едно най-накрая са полели Зелената вещица43 с кофа вода и тя започва да се топи. ЕХО?! Нали ме харесваше?
Е сега вече Лидия силно искаше или книгата да свърши или да се прибере в къщи!
***
Кристина я чакаше в стаята. Лицето ѝ имаше толкова доволна гримаса, че Лидия си представи как потърква ръце пред картата на света, докато от едната ѝ страна се хили Хитлер, от другата Осама Бен Ладен.
-Е, какво ще кажеш?
-Скука….-придаде си естествено вид Лидия. Не искаше да ѝ каже, колко разочарована е от факта, че първо я поставиха на второ място в пиесата и второ са ѝ взели мъжа. По-добре да беше умрял….
-Не ти вярвам, казах ти да измислиш нещо, но ти отказа, за това го направих аз. Искам и да ти кажа, че беше права. Ти не ставаш за главна героиня. Читателя ще остане разочарован ако жена като теб, на тези години…..
-Аз съм на двадесет и седем, не на шестдесет и седем, за Бога!-Лидия винаги бе леко емоционална, когато говореха за годините ѝ.
-Както и да е, мисля, че този път надминах себе си…..
-С кое? Романите с амнезия и абсолютно същия сюжет са толкова много, че мога да ти изредя книгите от които си преписвала. Относно Тили, тя какво, незаконна дъщеря на краля ли е?
-Ами….не се сетих за това, но съм ѝ отредила друга съдба. Искам да ти кажа, че бе права от самото начало, Род, не е за теб. Той трябва да има истинска и чиста любов….
-О, ще повърна, млъкни!
-Да не си бременна? От това Тили може да му се разсърди за малко….да, тогава той ще направи всичко за да може тя да му прости и след като ти умреш, в родилни мъки, като признаеш че не знаеш дали той или брат му е баща на детето… те ще отгледат сина ти…..-Лидия отвори уста. О, да, тя зяпна толкова широко, че можеше да си одари брадичката в колената.
-Първо не съм бременна! Второ Род знае че съм спала с брат му, дори и на смъртен одър да си призная греха, той вече е наясно! Трето, нали вече си имат вечната любов, защо да им докарваш още драма на хората?-Искам в къщи!
-Да, добре прави си. Както и да е, сега си точно там където трябва да си.
-Къде е това по-точно?
-Ти си от страната на злодеите, но така и не успя да разделиш влюбените. Опита се да прелъстиш и двамата братя, но истината накрая излиза наяве, всички ще разберат колко си подла и коварна. Дори мисля, че ти си убила Кристияна, защото си подозирала, че Род започва да се влюбва в нея и за това си я заклала…..опитала си се да я очерниш като я тикна в ръцете на Форк, но тя накрая ти признала, че е направила грешка и той не е за нея и е влюбена в Родерик. Но, така като вече не е чиста, трябваше да си иде, иначе читателя няма да е доволен, че главната героиня се е подхлъзнала. Така, след разговора Ви ти си я убила, получаваш парите, получаваш и мъжа, но плана ти все пак се осуетява…..
-Ти си абсолютно побъркана…
-Чудя се какъв край да ти отредя…знам, знам. Форк е на твоя страна, за сега, но той разбира, че ти си убила любовта на живота му и за това ти отмъщава….е какво мислиш?
-Че си абсолютно бездарен писател!-Въздъхна Лидия. Обърна гръб на автора и седна на стола срещу прозореца. Сега отново чакаше, чакаше да я пребият с камъни, защото явно отново се върна към коварната си роля и скоро трябваше да си получи заслуженото. Смешно но в момента започна да оплаква Род. Не Родерик, този не го харесваше. Оплакваше нейния Род, който наистина бе умрял, убит не от крадци, а от дете психопат с писалка в ръката.
***
По-лошото положение от скуката за Лидия дойде пренебрежението. Положителните герои от романа я гледаха като прокажена и тя дори и да не направи нищо лошо, постоянното очакване от тяхна страна да направи именно това я дразнеше. Родерик се държеше толкова мило към нея, което съответно караше Тили постоянно да плаче. Защо не се знаеше, но факт. Себастиян толкова ѝ симпатизираше, че гледаше неодобрително към Лидия и постоянно пилеше на главата на брат си да ,,прозре“ каква вещица в действителност е Лидия. От своя страна Лидия се чудеше, защо след като стана ясно че Главния е женен и тя и фамилията ѝ нямат място в този дом, продължават да си стоят на мястото. Би трябвало да си грабнат чукалата и да напуснат, но нееее, Кристина реши да ги задържи.
Форк сподели на Лидия, че всъщност се е влюбил в Тили, е да като новата Кристияна нямаше как да не го направи. Искаше я, което автоматично изтри Крис от главата му. Сподели ѝ таен план, който Лидия знаеше от оригинала на книгата, как иска да отвлече Тили и да я опозори, за да накара Родерик да се откаже от нея и на клетото дете да не му остане нищо друго освен да остане със злодея. В истинската книги, така де в оригинала, точно така постъпваше той, така че идеята му не бе нещо ново. Та, д-р Злобюл отвлича девицата и я затваря…..представете си във висока кула….но не си ляга веднага с нея, защото първо иска да види дали не е бременна от съпруга си. През това време се отделят цели три глави в размисли на Главния, който си скубе косите къде ли е жена му, преди това са се скарали и той си мисли че тя всъщност най-накрая го е напуснала. Започва да се терзае от обидите които ѝ е нанесъл, докато още я е сравнявал с бившата си, дава си сметка, че всъщност е лудо влюбен и не всички жени са коварни лъжкини….ЕХОООО!-на колко романа Ви прилича това?! Когато съответно Главния разбира какво е сполетяло неговата изгора за една глава я намира, естествено в последния момент преди изнасилването, пребива гадняра и си връща любовта на живота….и заживели дълго и щастливо!
Гадост! Лидия съответно изслуша плана на Форк, но нищо не каза. В книгата тя му помагаше да открадне девицата, но сега нямаше защо да го прави.
Е, тя всъщност започна да се озлобява малко или много. Чуваше как я изкарват вулгарна сред слугите, които разбира се клюкареха така че да се чуе от далеч какво си говорят. Когато Себастиян тръгнеше да налива акъл на батко, сякаш дебнеше Лидия да е наблизо, за да може тя уж случайно да чуе как я изкарва коварна проститутка, който на от всичкото отгоре тероризира жена му. Но както е правилно, Главния не може да повярва, че тя може да е толкова подла и не вярва за сега на брат си, като пренебрегва чувствата на жена си. Лидия не можа да си даде сметка с какво тероризира Принцесата с граховия мозък. Не ѝ говореше, дори не я поглеждаше и общо взето я избягваше, не като мама и тати, те вечно я нападаха. Но каквото и да правеше или по-скоро да не правеше тя, в момента в който Тили я виждаше правеше физиономия на пребито куче и се разтреперваше все едно Лидия я е пребила с пръчка предния път когато са се видели. Това също я дразнеше и я направи рязка, рязка към всички-към Мария, която сега бе в отбора на девствениците, рязка към Себастиян, който само и хвърляше злобни погледи и постоянно си шушукаше с Главната, рязка към Родерик който я гледаше като бездомно коте, рязка към родителите си, които постоянно я милваха по главата, буквално, рязка към Форк, който все ѝ разказваше безумните си планове, Ванеса нещо се покри така че към него не бе рязка…. Общо взето към цялата пасмина в драсканиците на Кристина.
Каквото и да направеше Лидия тя бе лошата и това не можеше да се промени.
Така изминаха още няколко дни. Лидия се носеше из къщата като буреносен облак и вече разбра защо лошите са винаги вкиснати. Като целия свят те гледа все едно си Сталин как да се ухили човек? Дойде време за вечеря и този път къщата бе пълна. Фамилия Омбре и всички останали.
Лидия си седеше на мястото и не говореше изобщо. Всеки път като погледнеше Главната и Главния си представяше как правят секс и това никак не ѝ допадна. В главата ѝ се въртяха изрази като: ,,И той разтвори листенцата на нейната женственост“ ; ,, Тя го обгърна като стегнат юмрук“; ,,Сякаш милион звезди избухнаха пред очите ѝ, когато свърши в ръцете му“…..честно жените, които пишеха такива глупости дали някога са получавали оргазъм? В този си ред на мисли Лидия не забеляза как Мария доведе един нисък човечец, със сива коса и кръгли очилца.
-Добър вечер, аз, ъъъ, исках да говоря с господарите на къщата…..-Сега пък какво, а да, сигурно това е човека, който ще открехне на света колко заможна е всъщност Тили. Лидия се подсмихна, остана още съвсем малко преди да се прибера у дома.
Така като поканиха човечеца на масата, всеки….освен Лидия….започна да се чуди кой е и за какво е дошъл. Като го гледаше най-вероятно е някой адвокат, който съответно в последния момент е решил да се появи със завещанието на дядо Рокфелер44 в полза на Кравешкия поглед. Мама и тати изглеждаха пребледнели. Ах, да, сигурно знаеха кой е този господин и най-вероятно имаха някаква страшна тайна, която сега щеше да се разкрие. Лидия веднага разбра, че това няма да е добре за нея. Сто процента бе намесена в тази тайна. Ясно като бял ден е, че сега Родерик ще си даде сметка колко лош, лош човек е тя. Добре, Кристина, да приключваме филма и да пуснем надписите.
След вечерята, минала съответно в пълна тишина, цялата гилдия от книгата се пренеса в кабинета. Ако сега от някъде се появеше и духа на Кристияна Лидия нямаше да се учуди. Щеше да посочи Лидия с пръст и да каже :,, Ти ме уби!“. Тогава сигурно Форк щеше да я удуши, докато Себастиян престорено го дърпаше за ръцете да спре, но разбира се без да си дава зор. Кристина, не ти давам идеи, не искам да ме душат и последното нещо, което да видя са падащите от орбита очи на г-н Гадняра.
Така…настаниха се в кабинета. Времето се протакаше, това сега трябва да напрегне читателя и той да се зачуди какво ли става? Да бе, как не!
-Искам първо да се представя, аз бях адвокат на Лорд Хубърт…..-Ъ? Кой? Явно се е споменало в книгата, но ако е било само веднъж Лидия не помнеше кой ще да е бил тоз човечец.
-Бащата на Кристияна!-ахна театрално мама-меца. Лидия се досети, че го направи не заради нещо друго, а за да подскаже на читателя за кого иде реч.
-Да, милейди, точно така. Дълго време мълчах за това, което става, но съвестта ми вече не ми позволява….повече няма да се оставя да ме заплашват и тероризират, наскоро загубих жена си и това ми отвори очите.-Лидия се намръщи. За нея ли говореше, тя ли го е заплашвала и тероризирала? Най-вероятно, че кой друг?-Когато лорд Хубърт почина ми остави ново завещание, тогава лорд Омбре, неговият по-малък брат, дойде при мен в кантората и така като разбра, че дъщеря ми е много болна реши да ми предложи пари за да мълча относно истинската последна дума на добрия човечец….-Е поне не бе тя, това е добре!
-Какво си въобразявате, като ме клеветите така?!....-чичо Скрудж стана и започна да пръска лиги. Малките му очички толкова бързо започнаха да се движат, че Лидия не може да разбере накъде точно гледа. Ако сега се хванеше за гърдите и припадне като овца пред касапин Лидия щеше да се разсмее.
-Моля, не ме прекъсвайте, милорд!-застана като мъж хобитът45!
-Седнете, за да не Ви накарам!-отряза Мачо-мен.
-От начало парите ми трябваха и скрих завещанието, но не го унищожих, както ми нареди лорд Омбре. Дъщеря ми се оправи и реших да кажа истината, но тогава той ме заплаши че може да се случи нещо със семейството ми, ако не си държа устата затворена. Споделих на жена си и тя се съгласи, че за да се предпазим трябва да си мълчим. Жена ми почина на скоро и на смъртния си одър ме помоли да кажа истината.
-И каква е тя?-попита строго Родерик. Седеше напълно спокойно като крал. Господи, на Лидия ѝ се повдигна от цялата тази простотия.
-Лорд Хубърт имаше две дъщери, милорд. Разбрал за втората едва няколко месеца преди да се спомине. Майка ѝ била икономка в дома му и веднъж той ѝ посегнал….но много обичал жена си и за това помолил жената да си иде. Не искал да наранява съпругата си като държи любовницата си у дома. Тя си отишла, но чак после разбрала, че носи дете. Момичето и майката живеели в къща, наследена от бащата на жената. Когато девойката пораснала заела мястото на майка си, като камериерка в един дом. Не след дълго майката на момичето починала от пневмония и то останало само… Преди да умре жената изпратила писмо на лорда и му казала истината, че има и друга дъщеря, но тя от гордост никога не го потърсила за пари, но сега когато виждала че края е близо той трябвало да се погрижи за нея.
-И какво станало после?-Всички ли са природно тъпи? Как може да зададат такъв въпрос? Девойката е Тили и всички пари са нейни, а ние злодеите си оставаме с пръст в уста.
-Лорд Хубърт завещал всичко на двете си дъщери по-равно. Така като лейди Кристияна я сполетя тази нелепа съдба да си отиде толкова млада, всичко остава в ръцете на сестра ѝ. –Бу-ху, колко изненадващ обрат, не го очаквах, Кристина, наистина. ХА! Как не….
-Коя е сестрата на Кристияна, мистър?-попита, естествено брата-съпорт. Коя може да е дръвник?
-Тили, милорд, сестрата на Кристияна е Тили, жената на….-чичо Скрудж стана и започна да души хобита. Лидия започна да се смее толкова високо, че всички се обърнаха към нея, а не гледаха боя между гремлини46. На от всичкото от горе Лидия започна и да ръкопляска, сега сигурно щяха да я обявят за истеричка, плюс всичко останало. Когато се насмя и спря да се тресе, каза през сълзи:
-Господи, някой на помогне на човечето на Толкин, и да спре баща ми преди да си е счупил ръцете в опит да го умъртви!
-Добре ли си, дъще?-попита мама-меца, докато пребърсваше пресилено несъществуваща сълза от крайчеца на окото си.
-Защо да не съм?
-Загубихме всичко….-аааа да. Някакъв си идва, на края на книгата, разказва си приказката и вече всичко е решено. Няма оспорване в съда и процеси.
-Много важно, накарайте дребосъка да остави мъника, ако позеленее още малко ще заприлича на жаба. Тили спри да ревеш, сега си наследницата на Мидас47! Род, поздравления, официално си проститутката на филма. Себастиян спри да ме гледаш все едно съм те ритнала отзад! Стига вече! Омръзнахте ми всички, всичко е ясно, нали така. Тили е богата, аз съм бедна и зла, лека вечер и приятни сънища на всички.
Лидия излезе от салона и си отиде в стаята. Легна на леглото си и отново започна да се смее. Смя се докато не заспа, с усмивка на уста. Кристина, може ли да си толкова лош писател?
13 ГЛАВА
-Е, какво ще кажеш?
-Добро утро и на теб, Кристина, добре съм благодаря че попита!
-Какво мислиш? Добър обрат нали?
-Не, историята ти куца на толкова места, че ако бях извънредно лош критик щях да си направя брашно от костите на автора. Но така като вече нищо не ме интересува, в книгата ти, ми е все тая.
-Просто не можеш да си признаеш, че съм надарен писател, нали така?
-През цялата книга се опитваш да ме убедиш в това, но истината е, че не ми пука. Ако малолетните идиотки те харесват нека те четат, Пулицър48 да ти дадат дано, все ми е тая, не ми дреме. Романа ти е зле, историите ти са зле, героите ти са зле. Това е положението, приеми го. Тази книга е пародия.
-Няма да ти се ядосвам, защото знам, че си разстроена, загуби годеника си и парите си….
-Те никога не са били мои. Аз не съм от книгата ти. Имам си работа, живот, приятели, които нямат нищо общо с този бълвоч. Кристина, или ме прати да си ходя или ме остави на мира да си заспа след края, когато се събудя като Злата мащеха, може и да не ми е толкова скучно, но сега бих си прехапала вените, само и само тази велика простотия да спре!
Кристина не каза нищо, просто изчезна. Супер! И сега какво? Дали това бе Епилога на романа? В смисъл сега ще ѝ се случи нещо лошо, за да може автора да я накаже за всичко, а после лигавите щастливи сцени между Мистър Мускул и Мис Мокра Фланелка?..... Най-вероятно.
За да не губи повече време Лидия слезе в трапезарията за закуска. В началото на книгата си яде разделно, за да не си развали диетата, но установи че тук няма как да свали или качи нито грам. В любовните романи героите бяха или идеални или не. Главните нямаха проблеми с теглото си, пъпките или зъбите. Така като Лидия не бе положителен герой в целия този фарс, нямаше как да подобри тялото си, така просто не се правеше.
-Добро утро, лейди Лидия, добре ли спахте?-Тили я гледаше така все едно туку-що са ѝ одарили шамар. Лидия дори не си бе отворила устата още…..
-Всъщност много добре, Тили, а ти? Как се чувстваш като златната кокошка?
-Не си изливайте злобата върху нея, Лидия!-Себастиян! Винаги притаен в някой ъгъл, че да може да спаси девицата от дракона.
-Не го казах със злоба….
-Не разбирам какво съм си мислел и какво съм намирал във Вас? За малко не ни разделихте с брат ми, а сега тормозите и жена му. Толкова ли не можете да се зарадвате на тяхното щастие, всичко ли трябва да се върти около Вас?
-Първо на първо на тебе лично нищо не съм ти направила и да ти напомня ли че не съм те съблазнила, ти ме опъна на прозореца, после ми шепнеше като влюбено дете ? От къде ти дойде тая омраза към мен, бе човек? Единия ден си един, после ставаш друг? Не си ли се замислял, че поведението ти се промени от нищото!
-Това, че си отворих очите относно Вас не означава, че съм различен….-да, как да ти обясня, че трябва да си следваш сценария и независимо какво кажа или направя това няма да се промени. Лидия още не разбираше как изобщо беше успяла да накара героите да започнат да мислят сами, но сега осъзна че всичко е било моментно. Дори да се променят за малко, рано или късно трябваше да се върнат към Великия замисъл на автора, трябваше отново да си повтори, че не бяха хора, че това не е истина и че не е нужно да търси логика.
-Може ли да поговорим в кабинета ми, Лидия?-ах да забрави за Мачо-мен.
-Разбира се, милорд!-Лидия се ухили на Себастиян, направи нещо, което си мислеше че е реверанс и тръгна с бившия си годеник към светата му обител.
Дежа-Ву, помисли си Лидия. Последния път, когато седяха един срещу друг в този кабинет Родерик предложи да правят секс. Лидия не се залъгваше, че сега ще ѝ каже че е направил грешка и всъщност иска нея. Това бе невъзможно. Той бе главен герой в любовен роман. Изгората му трябваше да е чистото дете, абсолютно беззащитно, доста нелогично и леко истерично, но само колкото да има малко драма във взаимоотношенията им. Нямаше как такъв тип човек, опа грешка той не бе човек а фантазия, да се чувства щастлив с жена, която знае какво иска и може и сама да напердаши лошите. Почувства се зле. Ако можеше да върне времето на зад нямаше да се сближи с него толкова, та сега да се чувства като стара операционна система, която са я сменили с по-добра версия.
-Помолих баща ти да напусне дома ми тази сутрин, заради миналото ни, двамата с Тили решихме да отпуснем на теб и семейството ти месечна издръжка за текущите Ви разходи, на теб ти отделяме зестра, за да можеш да встъпиш в добър брак, все пак ти нямаш вина за това което сториха родителите ти!-Ама какъв си ми рицар само? Благороден до откат.
-Мисля, че трябва да кажа благодаря….
-Виж, все още мисля че се разбирахме добре, нали така? Не вярвам на това, че си користна и злобна жена, не мога да си представя да съм бил способен да бъда отново с такъв човек. Нека останем приятели, става ли? Да заровим томахавките?
-Кога точно сме били врагове, че сега ми предлагаш да се сдобрим?
-Мислех, че си ми сърдита заради Тили…..
-Не е твоя вината, че да ти се сърдя!
-Не обвинявай и нея…
-И нейна не е. Още отдавна ти казах, че не съм за теб, но въпреки това си позволих да се сближим. Това си е лично моя грешка, жена като мен никога не остава с човек като теб. Това е правило, нали така? Казах ти, че Кристияна е твоята истинска любов, но така като тя си отиде преди да сте се нае…както ида е, ти намери друга подобна в лицето на Тили. Не виня нито нея, нито теб, единствено себе си, че си позволих да се направя на идиот.-Родерик се замисли. Не можеше да намери логика в мислите си, все едно от както загуби паметта си и срещна Тили се прероди. Когато си спомни кой е, злобата към Александра се върна, всичко което беше споделил с Лидия се сля като в сън, все едно никога не е било. Знаеше какво са си казали и какво са правили, но не помнеше как точно се чувстваше, после дойде и осъзнаването на факта, че обича Тили. И въпреки всичко нещо му пречеше, нещо го глождеше, но не знаеше точно какво. Но горчивата истина за Лидия бе, че той искаше и беше лудо влюбен в жена си…..така трябваше да бъде!
-Аз, наистина смятам че ти си един уникален човек, Лидия…..
-Не си прави труда да ми говориш, казваш го защото трябва да си добър, не може да си злобен, трябва и ти като жена си да виждаш хубавото у хората. В един прекрасен момент ще ме намразиш и ще си отвориш очите за това колко съм подла. Това дори и да не е истина така ще стане, при това много скоро. Не можеш да ме разбереш, няма как да ти обясня и аз, без да ме тикнат в лудница. Човека, с когото бях близка, не съществува. Надявам се скоро да си ида и да те оставя да изживееш щастливо остатъка от дните си с любовта на живота ти!-Лидия си тръгна. Какво още можеше да каже, чувстваше се като парцал. Винаги когато започнеше връзка мислеше как ще свърши. Макар че бе пределно ясно, че това няма да трае дълго, тя не мисли за края на отношенията си с него. Позволи си един единствен път да помечтае и какво стана? Обявиха ѝ в прав текст, че е негодна.
***
Минаха два дни, но мама-меца не искаше да си тръгне от Каза Ностра и нещата просто се закучиха. Явно се чакаше края, финалната развръзка, но може би автора още не бе я измислил. Докато Лидия броеше дупките в тавана на стаята си се появи и Нейно Величество.
-Мога ли да си ходя вече?
-Да, но първо трябва да довърша историята, а съм в творческа криза.
-Ти кога не си била, какво има не можеш да измислиш финала ли?
-Ами….да.
-Убий ме тогава!
-Какво?
-Не буквално, ти ще ме върнеш у дома. Не е задължително да има тяло за да съм умряла. Удавила съм се в реката и намират наметалото ми. Оставила съм и едно писмо, в което си признавам че аз съм убила Кристияна, защото съм искала всичките пари за себе, не съм знаела за Тили, естествено. Признавам си всички злини и Мачо-мен най-накрая прозира що за стока съм. Така, Ванеса нещо изостана в историята, не го закачай, все едно сме го забравили по пътя, но нещо трябва да стане с гадняра, нищо че не е направил в край на сметка нищо лошо на никого.
-Сериозно ми говориш в момента, нали?
-Напълно, това трябва да спре и то сега. Още днес ще изчезна, и до няколко дни ще ме обявят за мъртва, после малко лигав Епилог и КРАЙ!
-Добре, слушам те, какво ще стане с Форк?
-Трябва да стане нещо с него, нещо неприятно, но не чак толкова лошо, защото както казахме всъщност не е направил нищо наистина зло. Не може да го накажем прекалено, така ще стане жертва….сетих се!
-Така ли, какво?
-Брулени хълмове49, създай свой собствен Хийтклиф.
-Добра идея, харесва ми, с брата какво ще правим?
-В първия ти вариант на книгата той просто си беше добре, защо тук да отделяме внимание на него?
-Права си, излишно е, ами добре решено, веднага щом завършим ще се върнеш у дома, благодаря че ми помогна все пак!-Лидия не каза на Кристина, че го направи не защото искаше или защото всичко това ѝ харесва, напълно обратното. Направи го, защото и писна и ако девойката продължи да драска на посоки тази история можеше да се проточи прекалено дълго, така че пито платено, време беше да се спуснат завесите!.......
ЕПИЛОГ
От както Лидя Омбре изчезна Тили не можеше да си намери място. Чувстваше си виновна, първо бе откраднала мъжа ѝ, а после и парите ѝ. Себастиян постоянно ѝ повтаряше, че тя не е направила нищо лошо, но товара не падаше от раменете ѝ. Виктория, майката на Лидия, плачеше постоянно, но полицията така и не разбра какво е станало с дъщеря ѝ. Родерик се отчуждаваше с всеки изминал ден и тя се почувства нещастна. Ами ако още я обичаше и сега, когато Лидия е в неизвестност, е осъзнал че е допуснал грешка като се е оженил за Тили? Това не ѝ даваше покой. Как щеше да протече живота ѝ сега, какво щеше да прави с отдалечения си съпруг……
-Кристина спри да дълбаеш, моля те и дай по същество, ако изпишеш пет листа със сополивите мисли на естествената Ферари50, ще си пръсна мозъка.
Седмица след като изчезна Лидия дойдоха представителите на реда. Оказа се, че докато Лидия бе яздила, потънала в собствените си мисли, един заек стреснал коня ѝ, тя паднала от него и се удавила в реката…..
-И как тъпите полицаи разбрали, че точно заек ми стреснал крантата? Може да е бил….знам ли елф? Кристина, по правдоподобно, моля те убий поне мен като хората!
Седмица след като изчезна Лидия дойдоха представителите на реда. Бяха намерили наметалото ѝ в реката. Търсили тялото, но не могли да го намерят. Теченията по тези места били доста бързи и най-вероятно никога нямаше да се появи трупа ѝ.
Тили плака дълго, защото въпреки всичко тя не мразеше Лидия, напротив, знаеше, че има добро в нея. Родерик отказа да говори с когото и да било. Себастиян каза, че най-вероятно се чувства виновен и му е нужно време. Тили не се и съмняваше, обаче, че Родерик скърби по любовта на живота си, че съжалява….
-Кристина карай по същество, никой не го интересува какви мисли се въртят в главата на Овчия поглед.
Майката на Лидия си тръгна от имението с наметалото на дъщеря си. Жената се състари буквално за минути пред очите на хората. Каза, че иска да погребе останките ѝ до родителите си, защото там Лидия щяла да е сред свои. Никой не ѝ попречи да си иде.
Лорд Форк и лорд Сейнт Винсънт все още идваха да вечерят заедно. Тили не харесваше тези двамата. Единия я гледаше винаги похотливо, а другия винаги ѝ се подиграваше за грубите движения. Но те бяха приятели на съпруга ѝ, за това тя не каза нищо на Родерик. Сега той имаше нужда от подкрепа, а ако тези хора можеха да му я дадат още по-добре.
В една такава вечер, докато ядяха в тишина, случваше се доста често след смъртта на Лидия, Мария прекъсна напрегнатата обстановка.
-Милорд, най-накрая почистихме стаята на лейди Лидия, както наредихте тази сутрин. –Тили не можеше да отрече че остана доволна. Тази стая бе като Дамоклев меч51 над брака им. Въпреки това Тили никога не си позволи да помоли съпруга си да освободят стаята, знаеше, че той още скърби по Лидия и не можеше да му я отнеме.
-Мария, трябва ли да ни прекъсваш, за да ни кажеш, че си си свършила работата?-попита рязко лорд Форк, той винаги се държеше надменно и лошо с останалите.
-Намерихме писмо, адресирано до лорд Родерик, дойдох да го донеса.-Мария подаде писмото на Родерик. Той бързо счупи печата и се зачете. Лицето му се изкриви от гняв-гняв към Лидия и гняв към себе си, че не бе осъзнал що за жена е тя.
-Така стоп. Нека да помисля, това не трябва да е писмо самопризнание, от къде да знам че ще се удавя та да си излея душата. Не…..защо е написано писмото…..сетих се. В кабинета на Родерик съм открила документите за имотите му, точно така, после съм му оставила писмо с което му казвам, как съм си играла играта и съм ги правила на глупаци и естествено съм заколила и девицата в бяло, и бла-бла-бла. Всичко смъртни грехове. Така, но истината, защо съм оставила писмото е, че го изнудвам, защото съм планирала да замина за континента, така като вече не мога да си покажа носа пред хората, заради всичко което се случи, но ми трябват пари. Ако иска да си вземе документите обратно, трябва да предаде парите, на мъжа, когото ще пратя и аз ще му върна книжата!
Родерик предаде съдържанието на писмото на околните. Разказа и как Лидия нарочно бе натикала Кристияна в ръцете на Форк, като ѝ говорила че той е правилния човек за нея. Но когато Кристияна ѝ споделила, ужасена, за неговите наклонности признала че не може повече да живее така. Била потресена и се страхувала. За това и Лидия я убила. Направила го така, че да прилича на работа на лорд Форк, но така като той имал алиби за същата вечер, не успяла да му го препише, а глупака винаги ѝ вярвал. Но Лидия надхитрила всички, тя била по-умна от тях.
Родерик не каза нищо повече, всички го гладеха втрещени. Тили отправи умолителен поглед към мъжа си. Надяваше се това да не върне спомените за бившата му жена и придобитото щастие което намериха, преди тези трагедии, да се изпари….
-Защо винаги се връщаш към гъската, стига край с тази сцена. Давай към историята за Форк и сие, акцентирай върху него, другите по-между-другото ги спомени.
Минаха два месеца от злочестата вечер. Родерик продължаваше да мълчи, дори вече не я докосваше вечер, все по-често седеше сам в кабинета си и пиеше. Слугите от дома на лорд Форк се преместиха при тях, макар да нямаха нужда Тили не можа да откаже да ги наеме. Те разказаха как лорда се е разболял от мъка. Постоянно го преследвал призрака на Кристияна, говорела му и не му давала мира. Спрял да яде, пиел постоянно и говорел единствено с духа на единствената си любов. Винаги се извинявал за това как я наранил и я молел да му прости и да го вземе при себе си.
Себастиян реши да се върне на бойното поле. Тили не искаше да я оставя, но той ѝ каза че трябва да реши проблемите с мъжа си, а за това трябва да останат сами. Тя знаеше че е прав, но я бе страх да се изправи срещу него. А ако разбиеше сърцето ѝ като ѝ каже, че единствената любов на живота му е мъртва и тя не значи нищо…..
-Престани да се отплесваш в глупави дилеми и давай нататък.
¬
Мина още седмица. Себастиян го нямаше, Тили седеше в градината сама и оплакваше нещастната си съдба. Щеше да остане вечно така, влюбена в човек, който не я обича. Разбра ѝ че носи дете. Какво щеше да му каже, защо баща му не го иска, защо е дистанциран….и тогава Тили взе решение. Тя имаше щастливо детство, докато майка ѝ бе жива. Те се обичаха. Нямаше да позволи на мъжа си да съсипе девството на детето ѝ. Щеше да отиде в някое от именията, наследени от баща си и там да роди и отгледа сина си. След като взе, с много болка в душата, това решение Тили се изправи и гордо тръгна напред.
Спря за момент пред кабинета му. Почуди се само миг преди да почука и без да дочака отговор влезе в стаята.
-Какво искаш?-попита полу-пиян Родерик.
-Дойдох да поговорим….
-Не ми се говори сега!
-Не, но ще ме изслушаш.-Тили се опита да покаже смелост, която всъщност нямаше и преди да я прекъсне проговори:-знам, че ти е тежко, загуби любовта на живота си, но аз не мога повече така, любов моя. Много те обичам, та чак ме боли, но ти ме пренебрегваш заради мъртва, с това не мога да се боря. Искам да отида в едно от именията на баща ми, ще те оставя сам, когато решиш, че можеш да си простиш и ако още искаш да сме семейство, можеш да ме потърсиш, но ако продължаваш да се държиш както в момента няма да се върна.
-Искаш да ме напуснеш….
-Не, това е най-трудното нещо, което някога съм правила, но ако продължаваме така ще се намразим и нараним, аз те обичам, но не мога да се меря с духа на Лидия…..
-Обичам теб, Тили, не ме оставяй имам нужда от теб……
-Така, Кристина спри, допиши си евтината мелодрама сама, как се целуват прегръщат и прочие.
КРАЙ!
-Добре, мога да си ходя вече нали?
-Да, но, няма да си спомниш нищо от това, което стана, не мога да го позволя нали разбираш….
-Няма нищо, не ми и трябва!
14 ГЛАВА
от КРИТИК » 1 октомври 2015, 16:42
,, Туку-що прочетох романа на ВСЕИЗВЕСТНАТА авторка с псевдонима Кристина…… Г-жо, надявам се, толкова ли не Ви стигна фантазията та да си изберете и второ име? С такъв псевдоним, как да очакваме нормални заглавия от Ваша страна?
Относно самата книга………. По-хаотично и абсурдно четиво никога не бях подхващала. Цялата Ви история е като луд да се лута в лабиринт…. На какво точно хапче бяхте когато писахте тези страници?
Кристина, искрено Ви моля не ни обиждайте отново като пишете, на никого не е нужно и най-вече никой не го иска!
Бих написала много неща за това така наречено литературно произведение, но ако започна да говоря никога няма спра, защото цялата тази история е пълна пародия на стил, сюжет и авторски талант….“
Лидия затвори лаптопа си. Авторката с псевдоним Кристина, започна да продава романа си преди три месеца и навсякъде вече се говореше само за него. С лек скептицизъм Лидия реши да го прочете. Цялата история се оказа буквално никаква. Явно Кристина се опитала да е смешна и иронична, но всичко приличаше на сън на луд. В същото време никой не знаеше коя е Кристина и от къде е. Беше се обвила в тайнственост, което разбира се само усили продажбите на книгата.
На Лидия ѝ беше писнало от такива драскачи. Не че ѝ беше работа, като инженер, практиката ѝ нямаше нищо общо с такъв тип книги, но от известно време, тоест две години, от както се раздели с последното си гадже, реши да види по какво са се побъркали всички и започна да чете любовни романи, после пък реши и че има достатъчно акъл за да ги и коментира. И тук острия ѝ език срещна успех. Нейните рецензии се четяха навсякъде и всички се съобразяваха с тях, можеше да потопи или издигне даден автор без никакво усилие. Това даде на Лидия стимул и вече нямаше книга, която да е прочела и да не се е изказала. Повечето я мразеха, други и се мазнеха, трети се правеха че не съществува, но всичко се страхуваха от това, което щеше да се напише.
Да, Лидия беше доволна. След като натисна бутона ,,Публикувай“ разбра, че прословутата Кристина си беше изпяла песента!
***
Кристина прочете рецензията за книгата си. Усмихна се и се облегна назад пред компютъра.
-На какво се смееш?-попита майка ѝ.
-На Лидия, отправила ми е критика за книгата.
-Отново ли, защо?
-Защото тайно се надява да я посетя отново….
-Недей, последния път я измъкна на косъм, знаеш че тя не помни наистина….
-Да, но историята става все по-интересна, не мислиш ли?-Кристина много харесваше Лидия, още от както бе написала първата си книги не я остави на мира. Първата ѝ творба бе за нейния вид. Те живяха с хората от хиляди години, без да се издават кои са и какво са. Те бяха в основата на повечето митове и легенди. Кристина реши да каже истината на света за себе си и другите като нея, като напише книга. Избра да е любовен роман приказка, така всъщност не разкриваше истината напълно, защото кой вярва на такава литература? Пък и пресили малко нещата, за да може читателя да не обърне внимание на скритите послания, а на любовта.
Отначало всичко тръгна добре, но Лидия Родари направи коментара си и секна продажбите на историята. Кристина се ядоса и я вкара в романа. Лидия щеше да се побърка, едвам я изкара първия път, но колкото повече редеше историята Лидия ставаше все по-странен герой. Всеки път играеше различно и постъпваше и мислеше по съвсем нов начин. В една от версиите за малко, наистина да си пререже вените, след като наръга в сърцето Родерик…..
Цялата тази игра се превърна в хоби за Кристина, не можеше да се насити. Лидия сама започна да гради сценарий без да го осъзнава, като правеше всичко различно всеки път, тя променяше правилата на играта.
-Накрая Лидия съвсем ще се побърка, всеки път мозъка ѝ започва да се връща към реалността все по-бавно. Да не говорим, че е натрупала толкова личности в себе си, от различните книги, че ще свърши или мъртва или в лудницата, имай милост към играчката си, Кристина. Остави я малко намира, да си почине, после пак…..
-О, не мамо, нямам търпение да видя какво ще направи този път.-Кристина се усмихна. Два часа сутринта …..време беше да посети своята играчка.
КРАЙ!
(този път наистина)
Благодаря за вниманието!
11 ГЛАВА
Лидия бе в плътна нощница, не я бе срам от себе си, нито я бе срам от голотата, но трябваше първо да предупреди мъж си, че прилича на японски мафиот преди да я опъне на задна. Не се вглъби в тази мисъл, пък и той вече подозираше за обецата ѝ. Добре, че нямаше навика като повечето девойки постоянно да си играе с нея, така всички отдавна щяха да разберат за какво става въпрос. Така, сега щеше да дойде Мачо-мен да пийнат и да си легнат….. ами не беше толкова лошо като за първи път, въпреки че напълно банално. Но какво от това, поне щеше да си прекара добре.
Родерик влезе без да чука, усмихна ѝ се и седна до нея на килима срещу камината. Лидия не бе по романтиката, но така или иначе се намираше в любовен роман, защо да не го направи като хората, пред камината с виното и прочие. Тя също се усмихна, добре де стана ѝ драго, че ще го направят за пръв път по този начин. Импулса липсваше, като част от всичко, но, пък от друга страна защо да не е мило?
-Притесняваш ли се?-попита той.
-В интерес на истината, да!
-Това ти харесвам, никога не увърташ и винаги казваш истината.
-Не винаги-не съм ти казала, че си плод на недоразвито съзнание.
-Както кажеш, за какво си ме лъгала тогава?
-Не си спомням…..но човек винаги казва поне по една лъжа, със или без да иска, това е сигурно.-МОЛЯ? Какво глупости дрънкаше пък сега? Ако беше друг тип човек, щеше да ѝ стане криво, че му говори такива неща и го баламосва от самото начало, но на Лидия такива простотии не ѝ действаха. Трудно бе да се почувства виновна, а пред такива същества, като тези тук, още повече.
Родерик се присламчи по-близо до нея и изпъна крака, наля по една чаша вино и запали една от пурите, като я подаде на Лидия. Тя си опъна и въздъхна доволно. Камината не бе запалена, защото бе доста топло, но това я лиши да гледа огъня докато се чуди какво точно да каже и как да го каже.
-Аз имам да ти кажа нещо, преди да започнем…..имам нещо на гърба-започна да пелтечи, като Род в кабинета.
-Какво по-точно?-изгледа я подозрително, кой знае какво си мисли в момента…
-Ами…..дракон.
-Дракон?
-Татуировка, направена е много добре, струваше ми страшно много пари, красива е.
-Разбирам, и какво от това?
-Ако ти го бях казала като се срещнахме, как точно щеше да реагираш?
-Не точно така, уверявам те. Мисля си, че станах съвсем друг, откакто те срещнах. Дори не мога да си спомня как съм мислил преди теб. Все едно живота ми се дели на две: преди Лидия и след Лидия.
-Не говори така, надявам се да не е истина.-ами ти преди не се живял, как искаш да се чувстваш? Родил си се в момента, когато влезе в къщата на чичо Скрудж и миссис Клаус. Което значи, че всъщност си девствен….ами да мислил си си че си правил секс, но всъщност никога не си го правил наистина. Аз ще съм ти първата, ще си го моделирам както аз си знам….това не е лоша идея.
-За какво мислиш, Лидия?
-Ами за глупости.-как щях да ти обясня, ако имаше химена, защо има кръв след като си мислиш че си спал с половината курви в квартала?
-Аз ти харесвам като мъж, нали?
-Да, а аз харесвам ли ти като жена?-Боже какви глупости говореха. Щом като са решили да правят секс, как да не се харесват? Държаха се като тийнейджъри, направо жалки. Лидия изпъна ръка и го погали по врата. По принцип не харесваше руси мъже, но пък това ги правеше по-малко космати, а както вече знаем тя не харесваше косматковци.
От своя страна той доближи лицето си до нейното и я целуна по устните, но без език, после де отдалечи малко и леко ги близна, тя отвори уста и тогава вече той ѝ се натрапи. Веднага разбра че отново се опитва да ѝ извади сливиците и се отдръпна, но остави устата си до нейната и зачака. Тогава тя го целуна. Погали езика му със своя, той ѝ отвърна и така двамата започнаха да се галят с езици.
В другите книги авторите все описваха целувката като секс с уста. Лидия се сети, как са изразяваха, че мъжа емитирал акта в устата на горката девица. Ако така се целуваха по книгите, Лидия разбра защо Род не можеше да го прави до сега.
-Това ми харесва,- каза той- може ли да ме погалиш, докато си говорим?-попита като се отдръпна от нея. Не бързаше, тя също, защо да го правят в край на сметка? Лидия се облегна на него и започна да го търка през панталона. Сети се какви епитети слагаха авторите в своите литератури, сякаш ги бе страх че ще си омърсят романа ако назоват анатомичните органи с истинските им имена. Например мъжете имаха: меч, достойнство, дърво, ствол, копие….. всякакви глупави имена. Жените пък имаха: пещера ( хаха това бе една от любимите ѝ тъпизми), листенца, бутон и не знам си още какви обекти, които описваха какво имат долу между краката. Моля те Кристина ако пишеш за тази вечер, не наричай вагината ми пещера, а пениса му меч и не ме карай да падам от леглото докато ме лиже, защото изобщо няма да се кача на него.
-Пак се замисли нещо?
-Знаеш ли, преди никога не ми се бе случвало да се отвея така, но от както съм тук става почти постоянно, мисля че е заразно.
-От кого си се заразила?
-От всички, може ли още вино?
-Да…….-докато Лидия си отпи Родерик плъзна ръка от врата ѝ и се спря на едната гърда. Обхвана я и установи чу пасва в ръката му. Гърдите ѝ не бяха толкова малки, колкото изглеждаха. Помачка я малко, без да използва сила или да търка зърната ѝ с пръсти, защото знаеше че това не и харесва. Спусна се надолу към изпъкналото коремче и се спря на слабините ѝ. Ръката му просто остана там, без да прави нищо повече.
-Знаеш ли, харесва ми да си говорим, това ми се случва за пръв път с жена. Знам че исках да имаме дълга любовна игра и всичко останало, но ми се натрупа доста напрежение, докато те чакам, може ли да го направим сега, а после да повторим по друг начин?
-Мисля, че е добра идея.
-Ами, мисля, за сега аз да съм отгоре, да го направим машинално, без да влагаме нищо в това, а после вече ще…..
-Използваме фантазия ?
-Да, точно това исках да кажа.
-Ами добре……-Родерик я натисна да легне на килима, повдигна нощницата ѝ до пъпа и легна от горе. Отвори си панталона и насочи пениса си към входа на влагалището ѝ. Влезе бавно, погледна я в очите и започна да се движи леко и доста неуверено. Лидия също го гледа в очите, но някак си не чувстваше нищо…..-ако завъртиш малко таза….да така е добре. Чакай така-спусна ръката си надолу и започна да се стимулира сама, докато той си правеше своето.-Някак по-бързо не може ли, бавното темпо никога не ми е харесвало?
-Мога, да, но ще свърша доста бързо в момента.-Не можеше да повярва че си говорят така спокойно докато правеха секс. Това никога не му се бе случвало, но истината бе че много му хареса.
-Нищо, ако ме изпревариш ще ми помогнеш да свърша, става ли?-той кимна и започна да се движи точно както обичаше. Яростно и бързо. Хвана краката ѝ за опора и даде напред. Лидия си помисли че мина от първа на пета за секунда, но пък ѝ хареса. След пет минути тя се докара до оргазъм след още една и той изрева. Погледнаха се в очите и започнаха да се смеят.
Това бе неговия най-добър първи път с нова партньорка! Заспа след две минути до нея ухилен. Лидия заспа след още две, също доволна, даже и не се впечатли от факта, че не продължиха за тази вечер….но сигурно друга едва ли щеше да има!
***
Кристина не закъсня, за жалост на Лидия. След вечерта прекарана с Родерик, той замина уж по работа, каква не ѝ каза, но Лидия бе убедена, че Кристина стои зад това. Той трябваше да отсъства седмица, но изчезна яко дим за два месеца. Края на книгата наближаваше и Лидия не знаеше какво е замислила автора този път. Дали не е убила и главния си герой. Направи го с Крис, какво ѝ пречеше да го направи и с Него?
В интерес не истината Лидия започна много да харесва Мачо-мен, дори си призна пред себе си, че е хлътнала. Защо да не са заедно докато е тук, или докато не се превърне във вещицата? Притесняваше се за него, защото се убеди, че той най-вероятно вече е мъртъв. Това не я разстрои много, защото знаеше, че скоро всичко ще приключи, но не можа да отрече, че ѝ липсва. Свикна с него…
Другия ѝ проблем бе скуката. Сега Себастиян се вайкаше като стара баба за брат си и много се подразни от факта, че Лидия остана напълно спокойна. Така сега проблем номер едно в романа бе къде се е дянал главния герой!.... Всички се тюхкаха и молеха, но никой не предприе абсолютно нищо интересно. Властите разпитаха цялата къща и се правеха, че търсят изчезналия Родерик, но Лидия знаеше че просто няма да го намерят. Никога не ставаше така в книгите, полицаите никога не можеха да си свършат работата като хората. Авторите толкова подценяваха силите на реда, че човек можеше да си рече, че всички са идиоти. Ако полицията се състоеше и в реалност от такива глупаци, престъпниците щяха да управляват света….е добре де може и така да бе в действителност.
Форк постоянно си говореше с нея, както и Ванеса, докато брата напълно я игнорира от живота си и започна да я гледа лошо. Прекарваше повечето време сама и се пънеше да измисли какъв ли сценарий ѝ е приготвила Кристина. Липсваше ѝ времето прекарано с Мачо-мен, но не го показа, защото бе напълно убедена, че автора ще ѝ направи някоя мизерия, като разбере. Два месеца в нищото, дори и да искаше сега не можеше да запълни времето си. От една страна си помисли, че Кристина пак се е провалила в опита си да направи драма. Нямаше какво да се прави, говореха се едни и същи тъпотии относно съдбата на Главния, но общо взето не се случваше нищо интересно, а книгата бе към финала. Скоро всичко щеше да свърши, поне с това се утешаваше Лидия.
-Ето къде си била, по цял ден седиш тук!-каза брата-вечен-съпорт, докато сядаше до нея. Отново щеше да ѝ говори за Родерик, това бе от ясно по-ясно, а Лидия вече много се дразнеше от такива разговори. Едни и същи, нищо ново под слънцето…..-Дойде писмо от родителите ти, ще ни посетят тези дни, явно са разбрали че брат ми липсва….-той замълча театрално. От както Родерик изчезна всички се върнаха към първоначалните си образи. Форк стана злобен към всички, освен към нея естествено, Ванеса започна постоянно да се цупи и дразни, Мария вървеше като робот и само се вайкаше за господаря си, Себастиян приличаше на квачка, която не могла да си опази яйцата.
-Крайно време беше!-два месеца? Пощата на Кристина е по-бавна и от самия ѝ замисъл.
-Какво искаш да кажеш с това?-попита намусено Себастиян. Как ѝ беше писнало да се държи с нея така, сякаш тя собственоръчно е нарязала брат му на малки парчета и го е оставила в буркани долу в мазето.
-Нищо….
***
Чичо Скрудж и миссис Клаус дойдоха още на другия ден. Доста бързо според Лидия, но знаеше че романа наближава края си, за това действието сега щеше да се развие малко по-динамично. Ако имаше някакъв замисъл естествено. В любовните романи процедурата бе винаги една и съща. Начало, което уж да те грабне, е повествование с малко история за героите ….средата леко скучно пълна с дълги разговори и никакъв екшън, но като дойде края в две глави се вършеха толкова неща, че човек не разбираше и половината от това което става. И после Гранд Финале. Така като Кристина черпеше опит от най-скучните и банални автори Лидия не се ѝ съмняваше, че и тук нещата ще стоят по същия начин, какво точно ще стане не знаеше, но не се ѝ надяваше да е нещо оригинално….
Седяха в салона и я чакаха, така ѝ каза Мария. Лидия всъщност се зарадва, от толкова време бе сред едни и същи хора, че вече и прилошаваше като ги види. В любовните романи нямаше много герои, защото това трябваше да накара автора да пише излишно за други хора, а не за любимците си-Върджън Мери и Конан42. Ако и се мяркаха други персонажи, не се спираше на тях, и те оставаха като дърветата в гората-просто пълнеж!
Никак не си учуди на факта, че всички я чакаха толкова нацупени, че чак бяха смешни. Тати въртеше очи, мама-меца сви още повече и без това свитите си устни, а Себастиян си придаде ядосан и дори раздразнен вид. Лидия отново се почувства като в третокачествен филм, където героите постоянно гледаха в камерата и правеха физиономии според сценария, които трябваше да минат за талант. Отново в началото, помисли си Лидия. За момент всички започнаха да се държат някак по-естествено, но това бе до времето, в който Главния изчезна.
-Искам да поговорим, дъще!-каза тържествено и злобно чичо Скрудж.
-За какво, папа?-дали така се обръщаше към баща си Лидия в романа? Не знаеше, но и без това не я вълнуваше!
-Репутацията ти е напълно съсипана, този път мина границата напълно. След като се е случила трагедията с Кристияна, Господ да дава мир на праха ѝ, ти е трябвало веднага да се прибереш в къщи и да дочакаш деня на сватбата в дома на родителите си, а не да останеш в дома на ерген, който живее единствено с брат си.-Оооо, я си гледай работата, а ти защо не дойде да ме прибереш до сега, Доналд?! Лидия се усмихна, но никой не разбра защо…как да им каже всъщност. Това, което каза баща ѝ, лирическия ѝ баща, никак не я учуди, Кристина вече го намекна веднъж. Да, изсмукваше проблемите от пръстите си, това е ясно. Как автора щеше да обясни на читателя че родителите бяха заебали отрочето си за толкова време и сега изведнъж са се сетили че имат дъщеря? Може би наистина Лидия трябваше да измисли сюжет за края, а не да оставя подрастващата авторка да прави каквото си иска, отново!
Минута мълчание, Себастиян гледаше все по-зле Лидия, какво ли се въртеше с ограниченото му съзнание?.....
-За да не разрушим тотално репутацията на лейди Омбре, единствения вариант, който в момента ми идва на ум е двамата с нея да се венчаем…..
-А ако брат Ви се завърне?-Себастиян почервеня. Това трябва да представлява гняв. За какво ли се ядосваше пък сега? Лидия гледаше ту единия ту другия и отново се почувства като на първия ред на лоша пиеса.
-Това какво общо има с положението?
-Брат Ви е наследника на всичко това, като първи син. За жалост едва наскоро разбрахме, че сте затънали в дългове и за това той е предложил брак на дъщеря ни, за да се докопа до зестрата ѝ. Ако нещата седяха по друг начин, никога не бихме разрешили този брак, но така като доброто име на Лидия е опетнено не виждам друг вариант освен да се сродим.
-Аз все още не разбирам какъв Ви е проблема?-по мълниите, които хвърляха очите му Лидия разбра, че той много добре знае какъв е проблема. Драмата е пълна.
-Проблема е, че ако брат Ви се върне, дъщеря ми става жената на втория син, абсолютно не приемливо.
-И какво предлагате, милорд?
-Ако брат Ви не се появи до месец, Вие и дъщеря ми ще се венчаете, но преди това официално ще обявите, че е мъртъв!-Та-та-та-дам! Да сега всички се погледнаха един друг в очите, всеки мътещ нещо во мозъчето си и отправил втренчен поглед в някого. Лидия се ухили като идиот, Себастиян естествено го прие, все едно тя е целяла точно това още от самото начало. Тати отправи изцъкления си поглед към нея.
Не можеше повече! Тази сапунка и дойде в повече. Стана и си тръгна от стаята, без дори да каже дума. Кристина, сега какво, а? Ще взема брата за мъж и той ще ме намрази до края на живота си или точно обратното ще разбере накрая, че всъщност ме обича лудо? Не, книгата стана от банална по-банална. Добреее, както искаш, само по-бързо го привършвай, защото накрая наистина ще нарежа някого на парчета, та поне да има малко динамика….мога да убия иконома примерно…..
12 ГЛАВА
-Господаря се върна- изкрещя Мария на Лидия, докато втората уж се приготвяше за сватбата си, която трябваше да се състои на другия ден. Днес Себастиян официално щеше да обяви брат си за мъртъв и утре щяха да се венчаят. Не си говореха, той винаги я подминаваше като я види. Ванеса и Форк я поздравиха за успеха ѝ, като ѝ казаха, че плана и е отличен. Какъв план бе хора?
Лидия се ухили, блудния син се завърна точно в правилния момент. Нито ден по-късно. Кристина, наистина благодаря че не си го затрила, но това вече е прекалено. Какво ли щеше да стане сега. Дали в край на сметка аз ще съм главната ти героиня и ще се взема с Мачо-мен и ще заживеем дълго и щастливо, Себастиян ще ми се извини и всичко ще е прекрасно? Най-вероятно това бе плана на автора, при липса на друг женски индивид. Да, добре, щом е така нека стартираме, но преди края на книжлето ми дължиш още една любовна сцена, че пак останах на сухо доста дълго време.
****
Лидия влезе, отново в прословутия салон, където до преди месец се проведе ,,сериозния“ разговор относно нейната така наречена репутация. За изминалото време не се случи нищо интересно, но пък тя се забавляваше като наблюдаваше новите участници в пиесата-мама и тати. Те гледаха злобно всички, държаха се отвратително с персонала и Себастиян, но естествено бяха супер мили и загрижени за чедото си, което пък настрои всички позитивни герои срещу нея. Лидия не говори много тези дни, искаше ѝ се да си вземе пуканки и по време на вечерите да седне пред масата и да си гледа сит кома. Започна тайно да се присмива на ситуацията и да се чуди какво е замислила авторката. Трябваше да се признае, факта че Кристина не я посети и не ѝ каза какво ще стане, остави лек момент на изненада в съзнанието на Лидия.
В салона бяха мама-меца, червена като рак, явно силно развълнувана. Чичо Скрудж, с абсолютно същото лице като жена си. Себастиян, напълно спокоен и доволен. И как иначе? Главната роля отново му се отнемаше и той можеше да се върне на второ място, където се чувстваше най-добре. Родерик, който дори изглеждаше леко виновен…за какво ли? Лидия се зарадва като го видя, но разбира се не се издаде, кой знае какво щеше да си помисли Кристина като я види доволна? Тили? Тази пък гъска какво търсеше в стаята? Бе облечена доста добре, за разлика от началото, където си бе в дрехите на типична камериерка. Сега Лидия установи, че девойчето е доста хубаво, просто в началото на книгата тя не бе важна и освен циците, които вървяха пет минути пред нея, Лидия не забеляза нищо друго. Да, Тили беше красива, но както вече се знаеше в началото, с мозък като грахово зърно, но сърце толкова чисто, че човек може да се огледа в него.
-Това е абсолютно неприемливо!-Крякна Доналд Дък. Кое? Още изненади, добре! Лидия се настани на канапето и зачака стоящите прави Себастиян и Родерик да обяснят какво ще стане сега. Течеше момента на развръзката. В момента трябваше да се дерзае от въпросите: Къде бе той? Защо не се е върнал толкова време? Какво му се е случило?....и такива простотии. Макар Лидия да бе любопитна, всъщност бе насочила вниманието си към Мачо-мен и въртеше в ума си каква втора любовна сцена ще имат за финал. Щеше да е дълга и страстна, точно така. Докато кроеше плановете си, какво да причини на мъж си, Родерик проговори:
-Лидия, толкова съжалявам за всичко което стана, просто не мога да ти опиша с думи, колко много….-изглеждаше гузен. Преиграно гузен. Господи и той се е върнал към първоначалната си роля. Дали можеше пак да го поправи? Себастиян изсумтя подигравателно, все едно Лидия не заслужаваше такива думи от страна на брат си. Лидия го погледна косо.
-За какво точно съжаляваш, Род?
-Женен съм!-ахам…..Кристина заместила си ме, ГАД!
-За кого?-Лидия погледна към Тили. Тили?! Гъската с гърди по-големи от акъла? Това ли бе новата главна героиня на Кристина? Ами добре де, хубава е с гъстата си, не третирана, коса, тъмни очи с овчи поглед, леко влажен все едно всеки момент ще ревне, чиста и бяла кожа и зъби( това е задължително нищо че няма хигиенни навици) слаба, как си носеше гърдите без да се прегърби?, но естественото и най-важно нещо-НЕВИННА И ОНЕПРАВДАНА. Каква ли лоша съдба до сега е имала новата Кристияна? Чия дъщеря бе тя, защото няма начин да е обикновена слугиня вече, иначе няма как да вземе богатия принц, така просто не се правеше в такива истории…. Добре Кристина печелиш, точно пък нея не я очаквах да изгрее на сцената.
-Нападнаха ме! Бях тръгнал към родителите ти, за да им кажа кога ще насрочим дата за сватбата и съответно да им кажа, че двамата се разбираме добре и че ти си добре. Паднах от коня си и съм загубил съзнание, явно крадците си помислили, че съм умрял, взеха нещата ми и ме оставиха така на пътя...-Да, тъпите крадци. Не се ли сетиха да му проверят пулса, тъпаците?-…Тили ме намерила и ме лекувала в продължение на седмица, имах треска….-как за Бога от удар на главата ще имаш треска? Сътресение, главоболие-ДА, но треска?-…когато се събудих не знаех кой съм не помнех нищо….-Амнезия? Естествено, как иначе?-…Тили не ме разпознала в началото и мислела че съм обикновен човек…-защо, сега Бог ли си?-….каза ми, че докато не се оправя мога да остана при нея, тя работела в богаташка къща и имала средства за сега, докато си възвърна паметта….-бедна слугиня със собствен дом, как не!-….отначало не исках да изпитвам нищо към нея, защото не помнех кой съм, дали имам жена, деца….-естествено че в началото ще се опънеш!-…..но нещата просто се случиха, и една вечер аз я обезчестих….-ехо,слугините по това време си вдигат полите наляво и надясно, каква чест, за какво бъбриш бе човек?-….не можех да спра чувствата си, а и вече реших че никога няма да разбера кой съм в действителност и за това ѝ предложих брак. Виждах живота си с нея, щях да си намеря работа и двамата да живеем щастливо….-и каква работа точно щеше да работиш?-…..след сватбата, преди около десетина дни, паднах по стълбите….-какво, къщата на бедната прислужница е двуетажна? Сериозно Кристина?-….и си спомних всичко….-Естествено, добре, че не те е ритнал кон, за да си спомниш, щеше да е по-смешно поне.-….и веднага тръгнахме с Тили на сам. Знам, че тя няма зестра и с брака си ще предизвикаме скандал….-вече ми идва в повече млъкни.-….както и факта, че и аз като нея нямам пари…..
-Не се притеснявай, братко, все ще измислим нещо!-ухили се доволно Себастиян. Може ли да не изглежда като котка с купа сметана в момента?- Тили, добре дошла в семейството, сестричке!-разпери широко ръце.
Гъската, съответно се разрева и се хвърли в прегръдките на брата.
Лидия не каза нищо, отново, за пореден път мълча като пън. Историята, която измисли автора, бе толкова банална и съшита с бели конци, че Лидия би трябвало да се разсмее на тъпия финал. Естествено не ѝ бе до смях. Родерик отново приличаше на себе си. Човека с когото говореха за какво ли и когото учеше на формули за съкратено умножение го нямаше. Дали наистина Кристина не може да влия на героите си? Или просто на всеки е заложен точно определен начин на мислене и на поведение и дори да кривне от пътя се връщаше винаги на Кота нула?
След като остави крякащите си лирически родители заедно с новобрачните в салона Лидия тръгна към стаята си. Мария я погледна тържествуващо, все едно най-накрая са полели Зелената вещица43 с кофа вода и тя започва да се топи. ЕХО?! Нали ме харесваше?
Е сега вече Лидия силно искаше или книгата да свърши или да се прибере в къщи!
***
Кристина я чакаше в стаята. Лицето ѝ имаше толкова доволна гримаса, че Лидия си представи как потърква ръце пред картата на света, докато от едната ѝ страна се хили Хитлер, от другата Осама Бен Ладен.
-Е, какво ще кажеш?
-Скука….-придаде си естествено вид Лидия. Не искаше да ѝ каже, колко разочарована е от факта, че първо я поставиха на второ място в пиесата и второ са ѝ взели мъжа. По-добре да беше умрял….
-Не ти вярвам, казах ти да измислиш нещо, но ти отказа, за това го направих аз. Искам и да ти кажа, че беше права. Ти не ставаш за главна героиня. Читателя ще остане разочарован ако жена като теб, на тези години…..
-Аз съм на двадесет и седем, не на шестдесет и седем, за Бога!-Лидия винаги бе леко емоционална, когато говореха за годините ѝ.
-Както и да е, мисля, че този път надминах себе си…..
-С кое? Романите с амнезия и абсолютно същия сюжет са толкова много, че мога да ти изредя книгите от които си преписвала. Относно Тили, тя какво, незаконна дъщеря на краля ли е?
-Ами….не се сетих за това, но съм ѝ отредила друга съдба. Искам да ти кажа, че бе права от самото начало, Род, не е за теб. Той трябва да има истинска и чиста любов….
-О, ще повърна, млъкни!
-Да не си бременна? От това Тили може да му се разсърди за малко….да, тогава той ще направи всичко за да може тя да му прости и след като ти умреш, в родилни мъки, като признаеш че не знаеш дали той или брат му е баща на детето… те ще отгледат сина ти…..-Лидия отвори уста. О, да, тя зяпна толкова широко, че можеше да си одари брадичката в колената.
-Първо не съм бременна! Второ Род знае че съм спала с брат му, дори и на смъртен одър да си призная греха, той вече е наясно! Трето, нали вече си имат вечната любов, защо да им докарваш още драма на хората?-Искам в къщи!
-Да, добре прави си. Както и да е, сега си точно там където трябва да си.
-Къде е това по-точно?
-Ти си от страната на злодеите, но така и не успя да разделиш влюбените. Опита се да прелъстиш и двамата братя, но истината накрая излиза наяве, всички ще разберат колко си подла и коварна. Дори мисля, че ти си убила Кристияна, защото си подозирала, че Род започва да се влюбва в нея и за това си я заклала…..опитала си се да я очерниш като я тикна в ръцете на Форк, но тя накрая ти признала, че е направила грешка и той не е за нея и е влюбена в Родерик. Но, така като вече не е чиста, трябваше да си иде, иначе читателя няма да е доволен, че главната героиня се е подхлъзнала. Така, след разговора Ви ти си я убила, получаваш парите, получаваш и мъжа, но плана ти все пак се осуетява…..
-Ти си абсолютно побъркана…
-Чудя се какъв край да ти отредя…знам, знам. Форк е на твоя страна, за сега, но той разбира, че ти си убила любовта на живота му и за това ти отмъщава….е какво мислиш?
-Че си абсолютно бездарен писател!-Въздъхна Лидия. Обърна гръб на автора и седна на стола срещу прозореца. Сега отново чакаше, чакаше да я пребият с камъни, защото явно отново се върна към коварната си роля и скоро трябваше да си получи заслуженото. Смешно но в момента започна да оплаква Род. Не Родерик, този не го харесваше. Оплакваше нейния Род, който наистина бе умрял, убит не от крадци, а от дете психопат с писалка в ръката.
***
По-лошото положение от скуката за Лидия дойде пренебрежението. Положителните герои от романа я гледаха като прокажена и тя дори и да не направи нищо лошо, постоянното очакване от тяхна страна да направи именно това я дразнеше. Родерик се държеше толкова мило към нея, което съответно караше Тили постоянно да плаче. Защо не се знаеше, но факт. Себастиян толкова ѝ симпатизираше, че гледаше неодобрително към Лидия и постоянно пилеше на главата на брат си да ,,прозре“ каква вещица в действителност е Лидия. От своя страна Лидия се чудеше, защо след като стана ясно че Главния е женен и тя и фамилията ѝ нямат място в този дом, продължават да си стоят на мястото. Би трябвало да си грабнат чукалата и да напуснат, но нееее, Кристина реши да ги задържи.
Форк сподели на Лидия, че всъщност се е влюбил в Тили, е да като новата Кристияна нямаше как да не го направи. Искаше я, което автоматично изтри Крис от главата му. Сподели ѝ таен план, който Лидия знаеше от оригинала на книгата, как иска да отвлече Тили и да я опозори, за да накара Родерик да се откаже от нея и на клетото дете да не му остане нищо друго освен да остане със злодея. В истинската книги, така де в оригинала, точно така постъпваше той, така че идеята му не бе нещо ново. Та, д-р Злобюл отвлича девицата и я затваря…..представете си във висока кула….но не си ляга веднага с нея, защото първо иска да види дали не е бременна от съпруга си. През това време се отделят цели три глави в размисли на Главния, който си скубе косите къде ли е жена му, преди това са се скарали и той си мисли че тя всъщност най-накрая го е напуснала. Започва да се терзае от обидите които ѝ е нанесъл, докато още я е сравнявал с бившата си, дава си сметка, че всъщност е лудо влюбен и не всички жени са коварни лъжкини….ЕХОООО!-на колко романа Ви прилича това?! Когато съответно Главния разбира какво е сполетяло неговата изгора за една глава я намира, естествено в последния момент преди изнасилването, пребива гадняра и си връща любовта на живота….и заживели дълго и щастливо!
Гадост! Лидия съответно изслуша плана на Форк, но нищо не каза. В книгата тя му помагаше да открадне девицата, но сега нямаше защо да го прави.
Е, тя всъщност започна да се озлобява малко или много. Чуваше как я изкарват вулгарна сред слугите, които разбира се клюкареха така че да се чуе от далеч какво си говорят. Когато Себастиян тръгнеше да налива акъл на батко, сякаш дебнеше Лидия да е наблизо, за да може тя уж случайно да чуе как я изкарва коварна проститутка, който на от всичкото отгоре тероризира жена му. Но както е правилно, Главния не може да повярва, че тя може да е толкова подла и не вярва за сега на брат си, като пренебрегва чувствата на жена си. Лидия не можа да си даде сметка с какво тероризира Принцесата с граховия мозък. Не ѝ говореше, дори не я поглеждаше и общо взето я избягваше, не като мама и тати, те вечно я нападаха. Но каквото и да правеше или по-скоро да не правеше тя, в момента в който Тили я виждаше правеше физиономия на пребито куче и се разтреперваше все едно Лидия я е пребила с пръчка предния път когато са се видели. Това също я дразнеше и я направи рязка, рязка към всички-към Мария, която сега бе в отбора на девствениците, рязка към Себастиян, който само и хвърляше злобни погледи и постоянно си шушукаше с Главната, рязка към Родерик който я гледаше като бездомно коте, рязка към родителите си, които постоянно я милваха по главата, буквално, рязка към Форк, който все ѝ разказваше безумните си планове, Ванеса нещо се покри така че към него не бе рязка…. Общо взето към цялата пасмина в драсканиците на Кристина.
Каквото и да направеше Лидия тя бе лошата и това не можеше да се промени.
Така изминаха още няколко дни. Лидия се носеше из къщата като буреносен облак и вече разбра защо лошите са винаги вкиснати. Като целия свят те гледа все едно си Сталин как да се ухили човек? Дойде време за вечеря и този път къщата бе пълна. Фамилия Омбре и всички останали.
Лидия си седеше на мястото и не говореше изобщо. Всеки път като погледнеше Главната и Главния си представяше как правят секс и това никак не ѝ допадна. В главата ѝ се въртяха изрази като: ,,И той разтвори листенцата на нейната женственост“ ; ,, Тя го обгърна като стегнат юмрук“; ,,Сякаш милион звезди избухнаха пред очите ѝ, когато свърши в ръцете му“…..честно жените, които пишеха такива глупости дали някога са получавали оргазъм? В този си ред на мисли Лидия не забеляза как Мария доведе един нисък човечец, със сива коса и кръгли очилца.
-Добър вечер, аз, ъъъ, исках да говоря с господарите на къщата…..-Сега пък какво, а да, сигурно това е човека, който ще открехне на света колко заможна е всъщност Тили. Лидия се подсмихна, остана още съвсем малко преди да се прибера у дома.
Така като поканиха човечеца на масата, всеки….освен Лидия….започна да се чуди кой е и за какво е дошъл. Като го гледаше най-вероятно е някой адвокат, който съответно в последния момент е решил да се появи със завещанието на дядо Рокфелер44 в полза на Кравешкия поглед. Мама и тати изглеждаха пребледнели. Ах, да, сигурно знаеха кой е този господин и най-вероятно имаха някаква страшна тайна, която сега щеше да се разкрие. Лидия веднага разбра, че това няма да е добре за нея. Сто процента бе намесена в тази тайна. Ясно като бял ден е, че сега Родерик ще си даде сметка колко лош, лош човек е тя. Добре, Кристина, да приключваме филма и да пуснем надписите.
След вечерята, минала съответно в пълна тишина, цялата гилдия от книгата се пренеса в кабинета. Ако сега от някъде се появеше и духа на Кристияна Лидия нямаше да се учуди. Щеше да посочи Лидия с пръст и да каже :,, Ти ме уби!“. Тогава сигурно Форк щеше да я удуши, докато Себастиян престорено го дърпаше за ръцете да спре, но разбира се без да си дава зор. Кристина, не ти давам идеи, не искам да ме душат и последното нещо, което да видя са падащите от орбита очи на г-н Гадняра.
Така…настаниха се в кабинета. Времето се протакаше, това сега трябва да напрегне читателя и той да се зачуди какво ли става? Да бе, как не!
-Искам първо да се представя, аз бях адвокат на Лорд Хубърт…..-Ъ? Кой? Явно се е споменало в книгата, но ако е било само веднъж Лидия не помнеше кой ще да е бил тоз човечец.
-Бащата на Кристияна!-ахна театрално мама-меца. Лидия се досети, че го направи не заради нещо друго, а за да подскаже на читателя за кого иде реч.
-Да, милейди, точно така. Дълго време мълчах за това, което става, но съвестта ми вече не ми позволява….повече няма да се оставя да ме заплашват и тероризират, наскоро загубих жена си и това ми отвори очите.-Лидия се намръщи. За нея ли говореше, тя ли го е заплашвала и тероризирала? Най-вероятно, че кой друг?-Когато лорд Хубърт почина ми остави ново завещание, тогава лорд Омбре, неговият по-малък брат, дойде при мен в кантората и така като разбра, че дъщеря ми е много болна реши да ми предложи пари за да мълча относно истинската последна дума на добрия човечец….-Е поне не бе тя, това е добре!
-Какво си въобразявате, като ме клеветите така?!....-чичо Скрудж стана и започна да пръска лиги. Малките му очички толкова бързо започнаха да се движат, че Лидия не може да разбере накъде точно гледа. Ако сега се хванеше за гърдите и припадне като овца пред касапин Лидия щеше да се разсмее.
-Моля, не ме прекъсвайте, милорд!-застана като мъж хобитът45!
-Седнете, за да не Ви накарам!-отряза Мачо-мен.
-От начало парите ми трябваха и скрих завещанието, но не го унищожих, както ми нареди лорд Омбре. Дъщеря ми се оправи и реших да кажа истината, но тогава той ме заплаши че може да се случи нещо със семейството ми, ако не си държа устата затворена. Споделих на жена си и тя се съгласи, че за да се предпазим трябва да си мълчим. Жена ми почина на скоро и на смъртния си одър ме помоли да кажа истината.
-И каква е тя?-попита строго Родерик. Седеше напълно спокойно като крал. Господи, на Лидия ѝ се повдигна от цялата тази простотия.
-Лорд Хубърт имаше две дъщери, милорд. Разбрал за втората едва няколко месеца преди да се спомине. Майка ѝ била икономка в дома му и веднъж той ѝ посегнал….но много обичал жена си и за това помолил жената да си иде. Не искал да наранява съпругата си като държи любовницата си у дома. Тя си отишла, но чак после разбрала, че носи дете. Момичето и майката живеели в къща, наследена от бащата на жената. Когато девойката пораснала заела мястото на майка си, като камериерка в един дом. Не след дълго майката на момичето починала от пневмония и то останало само… Преди да умре жената изпратила писмо на лорда и му казала истината, че има и друга дъщеря, но тя от гордост никога не го потърсила за пари, но сега когато виждала че края е близо той трябвало да се погрижи за нея.
-И какво станало после?-Всички ли са природно тъпи? Как може да зададат такъв въпрос? Девойката е Тили и всички пари са нейни, а ние злодеите си оставаме с пръст в уста.
-Лорд Хубърт завещал всичко на двете си дъщери по-равно. Така като лейди Кристияна я сполетя тази нелепа съдба да си отиде толкова млада, всичко остава в ръцете на сестра ѝ. –Бу-ху, колко изненадващ обрат, не го очаквах, Кристина, наистина. ХА! Как не….
-Коя е сестрата на Кристияна, мистър?-попита, естествено брата-съпорт. Коя може да е дръвник?
-Тили, милорд, сестрата на Кристияна е Тили, жената на….-чичо Скрудж стана и започна да души хобита. Лидия започна да се смее толкова високо, че всички се обърнаха към нея, а не гледаха боя между гремлини46. На от всичкото от горе Лидия започна и да ръкопляска, сега сигурно щяха да я обявят за истеричка, плюс всичко останало. Когато се насмя и спря да се тресе, каза през сълзи:
-Господи, някой на помогне на човечето на Толкин, и да спре баща ми преди да си е счупил ръцете в опит да го умъртви!
-Добре ли си, дъще?-попита мама-меца, докато пребърсваше пресилено несъществуваща сълза от крайчеца на окото си.
-Защо да не съм?
-Загубихме всичко….-аааа да. Някакъв си идва, на края на книгата, разказва си приказката и вече всичко е решено. Няма оспорване в съда и процеси.
-Много важно, накарайте дребосъка да остави мъника, ако позеленее още малко ще заприлича на жаба. Тили спри да ревеш, сега си наследницата на Мидас47! Род, поздравления, официално си проститутката на филма. Себастиян спри да ме гледаш все едно съм те ритнала отзад! Стига вече! Омръзнахте ми всички, всичко е ясно, нали така. Тили е богата, аз съм бедна и зла, лека вечер и приятни сънища на всички.
Лидия излезе от салона и си отиде в стаята. Легна на леглото си и отново започна да се смее. Смя се докато не заспа, с усмивка на уста. Кристина, може ли да си толкова лош писател?
13 ГЛАВА
-Е, какво ще кажеш?
-Добро утро и на теб, Кристина, добре съм благодаря че попита!
-Какво мислиш? Добър обрат нали?
-Не, историята ти куца на толкова места, че ако бях извънредно лош критик щях да си направя брашно от костите на автора. Но така като вече нищо не ме интересува, в книгата ти, ми е все тая.
-Просто не можеш да си признаеш, че съм надарен писател, нали така?
-През цялата книга се опитваш да ме убедиш в това, но истината е, че не ми пука. Ако малолетните идиотки те харесват нека те четат, Пулицър48 да ти дадат дано, все ми е тая, не ми дреме. Романа ти е зле, историите ти са зле, героите ти са зле. Това е положението, приеми го. Тази книга е пародия.
-Няма да ти се ядосвам, защото знам, че си разстроена, загуби годеника си и парите си….
-Те никога не са били мои. Аз не съм от книгата ти. Имам си работа, живот, приятели, които нямат нищо общо с този бълвоч. Кристина, или ме прати да си ходя или ме остави на мира да си заспа след края, когато се събудя като Злата мащеха, може и да не ми е толкова скучно, но сега бих си прехапала вените, само и само тази велика простотия да спре!
Кристина не каза нищо, просто изчезна. Супер! И сега какво? Дали това бе Епилога на романа? В смисъл сега ще ѝ се случи нещо лошо, за да може автора да я накаже за всичко, а после лигавите щастливи сцени между Мистър Мускул и Мис Мокра Фланелка?..... Най-вероятно.
За да не губи повече време Лидия слезе в трапезарията за закуска. В началото на книгата си яде разделно, за да не си развали диетата, но установи че тук няма как да свали или качи нито грам. В любовните романи героите бяха или идеални или не. Главните нямаха проблеми с теглото си, пъпките или зъбите. Така като Лидия не бе положителен герой в целия този фарс, нямаше как да подобри тялото си, така просто не се правеше.
-Добро утро, лейди Лидия, добре ли спахте?-Тили я гледаше така все едно туку-що са ѝ одарили шамар. Лидия дори не си бе отворила устата още…..
-Всъщност много добре, Тили, а ти? Как се чувстваш като златната кокошка?
-Не си изливайте злобата върху нея, Лидия!-Себастиян! Винаги притаен в някой ъгъл, че да може да спаси девицата от дракона.
-Не го казах със злоба….
-Не разбирам какво съм си мислел и какво съм намирал във Вас? За малко не ни разделихте с брат ми, а сега тормозите и жена му. Толкова ли не можете да се зарадвате на тяхното щастие, всичко ли трябва да се върти около Вас?
-Първо на първо на тебе лично нищо не съм ти направила и да ти напомня ли че не съм те съблазнила, ти ме опъна на прозореца, после ми шепнеше като влюбено дете ? От къде ти дойде тая омраза към мен, бе човек? Единия ден си един, после ставаш друг? Не си ли се замислял, че поведението ти се промени от нищото!
-Това, че си отворих очите относно Вас не означава, че съм различен….-да, как да ти обясня, че трябва да си следваш сценария и независимо какво кажа или направя това няма да се промени. Лидия още не разбираше как изобщо беше успяла да накара героите да започнат да мислят сами, но сега осъзна че всичко е било моментно. Дори да се променят за малко, рано или късно трябваше да се върнат към Великия замисъл на автора, трябваше отново да си повтори, че не бяха хора, че това не е истина и че не е нужно да търси логика.
-Може ли да поговорим в кабинета ми, Лидия?-ах да забрави за Мачо-мен.
-Разбира се, милорд!-Лидия се ухили на Себастиян, направи нещо, което си мислеше че е реверанс и тръгна с бившия си годеник към светата му обител.
Дежа-Ву, помисли си Лидия. Последния път, когато седяха един срещу друг в този кабинет Родерик предложи да правят секс. Лидия не се залъгваше, че сега ще ѝ каже че е направил грешка и всъщност иска нея. Това бе невъзможно. Той бе главен герой в любовен роман. Изгората му трябваше да е чистото дете, абсолютно беззащитно, доста нелогично и леко истерично, но само колкото да има малко драма във взаимоотношенията им. Нямаше как такъв тип човек, опа грешка той не бе човек а фантазия, да се чувства щастлив с жена, която знае какво иска и може и сама да напердаши лошите. Почувства се зле. Ако можеше да върне времето на зад нямаше да се сближи с него толкова, та сега да се чувства като стара операционна система, която са я сменили с по-добра версия.
-Помолих баща ти да напусне дома ми тази сутрин, заради миналото ни, двамата с Тили решихме да отпуснем на теб и семейството ти месечна издръжка за текущите Ви разходи, на теб ти отделяме зестра, за да можеш да встъпиш в добър брак, все пак ти нямаш вина за това което сториха родителите ти!-Ама какъв си ми рицар само? Благороден до откат.
-Мисля, че трябва да кажа благодаря….
-Виж, все още мисля че се разбирахме добре, нали така? Не вярвам на това, че си користна и злобна жена, не мога да си представя да съм бил способен да бъда отново с такъв човек. Нека останем приятели, става ли? Да заровим томахавките?
-Кога точно сме били врагове, че сега ми предлагаш да се сдобрим?
-Мислех, че си ми сърдита заради Тили…..
-Не е твоя вината, че да ти се сърдя!
-Не обвинявай и нея…
-И нейна не е. Още отдавна ти казах, че не съм за теб, но въпреки това си позволих да се сближим. Това си е лично моя грешка, жена като мен никога не остава с човек като теб. Това е правило, нали така? Казах ти, че Кристияна е твоята истинска любов, но така като тя си отиде преди да сте се нае…както ида е, ти намери друга подобна в лицето на Тили. Не виня нито нея, нито теб, единствено себе си, че си позволих да се направя на идиот.-Родерик се замисли. Не можеше да намери логика в мислите си, все едно от както загуби паметта си и срещна Тили се прероди. Когато си спомни кой е, злобата към Александра се върна, всичко което беше споделил с Лидия се сля като в сън, все едно никога не е било. Знаеше какво са си казали и какво са правили, но не помнеше как точно се чувстваше, после дойде и осъзнаването на факта, че обича Тили. И въпреки всичко нещо му пречеше, нещо го глождеше, но не знаеше точно какво. Но горчивата истина за Лидия бе, че той искаше и беше лудо влюбен в жена си…..така трябваше да бъде!
-Аз, наистина смятам че ти си един уникален човек, Лидия…..
-Не си прави труда да ми говориш, казваш го защото трябва да си добър, не може да си злобен, трябва и ти като жена си да виждаш хубавото у хората. В един прекрасен момент ще ме намразиш и ще си отвориш очите за това колко съм подла. Това дори и да не е истина така ще стане, при това много скоро. Не можеш да ме разбереш, няма как да ти обясня и аз, без да ме тикнат в лудница. Човека, с когото бях близка, не съществува. Надявам се скоро да си ида и да те оставя да изживееш щастливо остатъка от дните си с любовта на живота ти!-Лидия си тръгна. Какво още можеше да каже, чувстваше се като парцал. Винаги когато започнеше връзка мислеше как ще свърши. Макар че бе пределно ясно, че това няма да трае дълго, тя не мисли за края на отношенията си с него. Позволи си един единствен път да помечтае и какво стана? Обявиха ѝ в прав текст, че е негодна.
***
Минаха два дни, но мама-меца не искаше да си тръгне от Каза Ностра и нещата просто се закучиха. Явно се чакаше края, финалната развръзка, но може би автора още не бе я измислил. Докато Лидия броеше дупките в тавана на стаята си се появи и Нейно Величество.
-Мога ли да си ходя вече?
-Да, но първо трябва да довърша историята, а съм в творческа криза.
-Ти кога не си била, какво има не можеш да измислиш финала ли?
-Ами….да.
-Убий ме тогава!
-Какво?
-Не буквално, ти ще ме върнеш у дома. Не е задължително да има тяло за да съм умряла. Удавила съм се в реката и намират наметалото ми. Оставила съм и едно писмо, в което си признавам че аз съм убила Кристияна, защото съм искала всичките пари за себе, не съм знаела за Тили, естествено. Признавам си всички злини и Мачо-мен най-накрая прозира що за стока съм. Така, Ванеса нещо изостана в историята, не го закачай, все едно сме го забравили по пътя, но нещо трябва да стане с гадняра, нищо че не е направил в край на сметка нищо лошо на никого.
-Сериозно ми говориш в момента, нали?
-Напълно, това трябва да спре и то сега. Още днес ще изчезна, и до няколко дни ще ме обявят за мъртва, после малко лигав Епилог и КРАЙ!
-Добре, слушам те, какво ще стане с Форк?
-Трябва да стане нещо с него, нещо неприятно, но не чак толкова лошо, защото както казахме всъщност не е направил нищо наистина зло. Не може да го накажем прекалено, така ще стане жертва….сетих се!
-Така ли, какво?
-Брулени хълмове49, създай свой собствен Хийтклиф.
-Добра идея, харесва ми, с брата какво ще правим?
-В първия ти вариант на книгата той просто си беше добре, защо тук да отделяме внимание на него?
-Права си, излишно е, ами добре решено, веднага щом завършим ще се върнеш у дома, благодаря че ми помогна все пак!-Лидия не каза на Кристина, че го направи не защото искаше или защото всичко това ѝ харесва, напълно обратното. Направи го, защото и писна и ако девойката продължи да драска на посоки тази история можеше да се проточи прекалено дълго, така че пито платено, време беше да се спуснат завесите!.......
[i]ЕПИЛОГ
От както Лидя Омбре изчезна Тили не можеше да си намери място. Чувстваше си виновна, първо бе откраднала мъжа ѝ, а после и парите ѝ. Себастиян постоянно ѝ повтаряше, че тя не е направила нищо лошо, но товара не падаше от раменете ѝ. Виктория, майката на Лидия, плачеше постоянно, но полицията така и не разбра какво е станало с дъщеря ѝ. Родерик се отчуждаваше с всеки изминал ден и тя се почувства нещастна. Ами ако още я обичаше и сега, когато Лидия е в неизвестност, е осъзнал че е допуснал грешка като се е оженил за Тили? Това не ѝ даваше покой. Как щеше да протече живота ѝ сега, какво щеше да прави с отдалечения си съпруг……
-Кристина спри да дълбаеш, моля те и дай по същество, ако изпишеш пет листа със сополивите мисли на естествената Ферари50, ще си пръсна мозъка.
Седмица след като изчезна Лидия дойдоха представителите на реда. Оказа се, че докато Лидия бе яздила, потънала в собствените си мисли, един заек стреснал коня ѝ, тя паднала от него и се удавила в реката…..
-И как тъпите полицаи разбрали, че точно заек ми стреснал крантата? Може да е бил….знам ли елф? Кристина, по правдоподобно, моля те убий поне мен като хората!
Седмица след като изчезна Лидия дойдоха представителите на реда. Бяха намерили наметалото ѝ в реката. Търсили тялото, но не могли да го намерят. Теченията по тези места били доста бързи и най-вероятно никога нямаше да се появи трупа ѝ.
Тили плака дълго, защото въпреки всичко тя не мразеше Лидия, напротив, знаеше, че има добро в нея. Родерик отказа да говори с когото и да било. Себастиян каза, че най-вероятно се чувства виновен и му е нужно време. Тили не се и съмняваше, обаче, че Родерик скърби по любовта на живота си, че съжалява….[/i]
-Кристина карай по същество, никой не го интересува какви мисли се въртят в главата на Овчия поглед.
[i]Майката на Лидия си тръгна от имението с наметалото на дъщеря си. Жената се състари буквално за минути пред очите на хората. Каза, че иска да погребе останките ѝ до родителите си, защото там Лидия щяла да е сред свои. Никой не ѝ попречи да си иде.
Лорд Форк и лорд Сейнт Винсънт все още идваха да вечерят заедно. Тили не харесваше тези двамата. Единия я гледаше винаги похотливо, а другия винаги ѝ се подиграваше за грубите движения. Но те бяха приятели на съпруга ѝ, за това тя не каза нищо на Родерик. Сега той имаше нужда от подкрепа, а ако тези хора можеха да му я дадат още по-добре.
В една такава вечер, докато ядяха в тишина, случваше се доста често след смъртта на Лидия, Мария прекъсна напрегнатата обстановка.
-Милорд, най-накрая почистихме стаята на лейди Лидия, както наредихте тази сутрин. –Тили не можеше да отрече че остана доволна. Тази стая бе като Дамоклев меч51 над брака им. Въпреки това Тили никога не си позволи да помоли съпруга си да освободят стаята, знаеше, че той още скърби по Лидия и не можеше да му я отнеме.
-Мария, трябва ли да ни прекъсваш, за да ни кажеш, че си си свършила работата?-попита рязко лорд Форк, той винаги се държеше надменно и лошо с останалите.
-Намерихме писмо, адресирано до лорд Родерик, дойдох да го донеса.-Мария подаде писмото на Родерик. Той бързо счупи печата и се зачете. Лицето му се изкриви от гняв-гняв към Лидия и гняв към себе си, че не бе осъзнал що за жена е тя.[/i]
-Така стоп. Нека да помисля, това не трябва да е писмо самопризнание, от къде да знам че ще се удавя та да си излея душата. Не…..защо е написано писмото…..сетих се. В кабинета на Родерик съм открила документите за имотите му, точно така, после съм му оставила писмо с което му казвам, как съм си играла играта и съм ги правила на глупаци и естествено съм заколила и девицата в бяло, и бла-бла-бла. Всичко смъртни грехове. Така, но истината, защо съм оставила писмото е, че го изнудвам, защото съм планирала да замина за континента, така като вече не мога да си покажа носа пред хората, заради всичко което се случи, но ми трябват пари. Ако иска да си вземе документите обратно, трябва да предаде парите, на мъжа, когото ще пратя и аз ще му върна книжата!
[i]Родерик предаде съдържанието на писмото на околните. Разказа и как Лидия нарочно бе натикала Кристияна в ръцете на Форк, като ѝ говорила че той е правилния човек за нея. Но когато Кристияна ѝ споделила, ужасена, за неговите наклонности признала че не може повече да живее така. Била потресена и се страхувала. За това и Лидия я убила. Направила го така, че да прилича на работа на лорд Форк, но така като той имал алиби за същата вечер, не успяла да му го препише, а глупака винаги ѝ вярвал. Но Лидия надхитрила всички, тя била по-умна от тях.
Родерик не каза нищо повече, всички го гладеха втрещени. Тили отправи умолителен поглед към мъжа си. Надяваше се това да не върне спомените за бившата му жена и придобитото щастие което намериха, преди тези трагедии, да се изпари….[/i]
-Защо винаги се връщаш към гъската, стига край с тази сцена. Давай към историята за Форк и сие, акцентирай върху него, другите по-между-другото ги спомени.
[i]Минаха два месеца от злочестата вечер. Родерик продължаваше да мълчи, дори вече не я докосваше вечер, все по-често седеше сам в кабинета си и пиеше. Слугите от дома на лорд Форк се преместиха при тях, макар да нямаха нужда Тили не можа да откаже да ги наеме. Те разказаха как лорда се е разболял от мъка. Постоянно го преследвал призрака на Кристияна, говорела му и не му давала мира. Спрял да яде, пиел постоянно и говорел единствено с духа на единствената си любов. Винаги се извинявал за това как я наранил и я молел да му прости и да го вземе при себе си.
Себастиян реши да се върне на бойното поле. Тили не искаше да я оставя, но той ѝ каза че трябва да реши проблемите с мъжа си, а за това трябва да останат сами. Тя знаеше че е прав, но я бе страх да се изправи срещу него. А ако разбиеше сърцето ѝ като ѝ каже, че единствената любов на живота му е мъртва и тя не значи нищо…..[/i]
-Престани да се отплесваш в глупави дилеми и давай нататък.
¬
[i]Мина още седмица. Себастиян го нямаше, Тили седеше в градината сама и оплакваше нещастната си съдба. Щеше да остане вечно така, влюбена в човек, който не я обича. Разбра ѝ че носи дете. Какво щеше да му каже, защо баща му не го иска, защо е дистанциран….и тогава Тили взе решение. Тя имаше щастливо детство, докато майка ѝ бе жива. Те се обичаха. Нямаше да позволи на мъжа си да съсипе девството на детето ѝ. Щеше да отиде в някое от именията, наследени от баща си и там да роди и отгледа сина си. След като взе, с много болка в душата, това решение Тили се изправи и гордо тръгна напред.
Спря за момент пред кабинета му. Почуди се само миг преди да почука и без да дочака отговор влезе в стаята.
-Какво искаш?-попита полу-пиян Родерик.
-Дойдох да поговорим….
-Не ми се говори сега!
-Не, но ще ме изслушаш.-Тили се опита да покаже смелост, която всъщност нямаше и преди да я прекъсне проговори:-знам, че ти е тежко, загуби любовта на живота си, но аз не мога повече така, любов моя. Много те обичам, та чак ме боли, но ти ме пренебрегваш заради мъртва, с това не мога да се боря. Искам да отида в едно от именията на баща ми, ще те оставя сам, когато решиш, че можеш да си простиш и ако още искаш да сме семейство, можеш да ме потърсиш, но ако продължаваш да се държиш както в момента няма да се върна.
-Искаш да ме напуснеш….
-Не, това е най-трудното нещо, което някога съм правила, но ако продължаваме така ще се намразим и нараним, аз те обичам, но не мога да се меря с духа на Лидия…..
-Обичам теб, Тили, не ме оставяй имам нужда от теб……[/i]
-Така, Кристина спри, допиши си евтината мелодрама сама, как се целуват прегръщат и прочие.
КРАЙ!
-Добре, мога да си ходя вече нали?
-Да, но, няма да си спомниш нищо от това, което стана, не мога да го позволя нали разбираш….
-Няма нищо, не ми и трябва!
14 ГЛАВА
от КРИТИК » 1 октомври 2015, 16:42
,, Туку-що прочетох романа на ВСЕИЗВЕСТНАТА авторка с псевдонима Кристина…… Г-жо, надявам се, толкова ли не Ви стигна фантазията та да си изберете и второ име? С такъв псевдоним, как да очакваме нормални заглавия от Ваша страна?
Относно самата книга………. По-хаотично и абсурдно четиво никога не бях подхващала. Цялата Ви история е като луд да се лута в лабиринт…. На какво точно хапче бяхте когато писахте тези страници?
Кристина, искрено Ви моля не ни обиждайте отново като пишете, на никого не е нужно и най-вече никой не го иска!
Бих написала много неща за това така наречено литературно произведение, но ако започна да говоря никога няма спра, защото цялата тази история е пълна пародия на стил, сюжет и авторски талант….“
Лидия затвори лаптопа си. Авторката с псевдоним Кристина, започна да продава романа си преди три месеца и навсякъде вече се говореше само за него. С лек скептицизъм Лидия реши да го прочете. Цялата история се оказа буквално никаква. Явно Кристина се опитала да е смешна и иронична, но всичко приличаше на сън на луд. В същото време никой не знаеше коя е Кристина и от къде е. Беше се обвила в тайнственост, което разбира се само усили продажбите на книгата.
На Лидия ѝ беше писнало от такива драскачи. Не че ѝ беше работа, като инженер, практиката ѝ нямаше нищо общо с такъв тип книги, но от известно време, тоест две години, от както се раздели с последното си гадже, реши да види по какво са се побъркали всички и започна да чете любовни романи, после пък реши и че има достатъчно акъл за да ги и коментира. И тук острия ѝ език срещна успех. Нейните рецензии се четяха навсякъде и всички се съобразяваха с тях, можеше да потопи или издигне даден автор без никакво усилие. Това даде на Лидия стимул и вече нямаше книга, която да е прочела и да не се е изказала. Повечето я мразеха, други и се мазнеха, трети се правеха че не съществува, но всичко се страхуваха от това, което щеше да се напише.
Да, Лидия беше доволна. След като натисна бутона ,,Публикувай“ разбра, че прословутата Кристина си беше изпяла песента!
***
Кристина прочете рецензията за книгата си. Усмихна се и се облегна назад пред компютъра.
-На какво се смееш?-попита майка ѝ.
-На Лидия, отправила ми е критика за книгата.
-Отново ли, защо?
-Защото тайно се надява да я посетя отново….
-Недей, последния път я измъкна на косъм, знаеш че тя не помни наистина….
-Да, но историята става все по-интересна, не мислиш ли?-Кристина много харесваше Лидия, още от както бе написала първата си книги не я остави на мира. Първата ѝ творба бе за нейния вид. Те живяха с хората от хиляди години, без да се издават кои са и какво са. Те бяха в основата на повечето митове и легенди. Кристина реши да каже истината на света за себе си и другите като нея, като напише книга. Избра да е любовен роман приказка, така всъщност не разкриваше истината напълно, защото кой вярва на такава литература? Пък и пресили малко нещата, за да може читателя да не обърне внимание на скритите послания, а на любовта.
Отначало всичко тръгна добре, но Лидия Родари направи коментара си и секна продажбите на историята. Кристина се ядоса и я вкара в романа. Лидия щеше да се побърка, едвам я изкара първия път, но колкото повече редеше историята Лидия ставаше все по-странен герой. Всеки път играеше различно и постъпваше и мислеше по съвсем нов начин. В една от версиите за малко, наистина да си пререже вените, след като наръга в сърцето Родерик…..
Цялата тази игра се превърна в хоби за Кристина, не можеше да се насити. Лидия сама започна да гради сценарий без да го осъзнава, като правеше всичко различно всеки път, тя променяше правилата на играта.
-Накрая Лидия съвсем ще се побърка, всеки път мозъка ѝ започва да се връща към реалността все по-бавно. Да не говорим, че е натрупала толкова личности в себе си, от различните книги, че ще свърши или мъртва или в лудницата, имай милост към играчката си, Кристина. Остави я малко намира, да си почине, после пак…..
-О, не мамо, нямам търпение да видя какво ще направи този път.-Кристина се усмихна. Два часа сутринта …..време беше да посети своята играчка.
КРАЙ!
(този път наистина)
Благодаря за вниманието!