Не, просто не мога да се сдържа - ето откъс от новата книга на Лукяненко "Нескопосаник" (преведено доколкото мога). Магьосникът Щавел ("киселец" на руски) подарява на своя ученик Трикс първата му книжка за заклинания:
- Какво е това? - прошепна възторжено Трикс.
- Това е твоят първи бележник* - тържествено каза Щавел. - Малка книга със заклинания. Записах ти някои неща за първо време… заклинания за свръзка, заклинания за ориентиране в непозната местност, музикални заклинания - за да можеш по-непринудено да развличаш публиката…
[* Игра на думи; в руския език "наладонник" наричат и джобните компютри - Palm, PocketPC и т.н.]
- А има ли бойни заклинания?
- Ами… по-скоро защитни. Огнена стена.
- Леле… - Трикс поглади обложката на книжката. - А защо тук има ябълка?
- По-внимателно! - възкликна Щавел. - Това не е просто ябълка, а впечатник…
Внезапно нещо убоде пръста на Трикс и ябълката се оцвети в червено.
- Ай! - извика Трикс. - Под корицата има игла!
- Не игла, а магия. Бележникът те запомни, за да не може никой друг да го използва. - Щавел поклати глава. - Исках само да ти предложа да му измислиш красиво име… Но сега вече е късно. Бележникът е запомнил това, което каза.
- И?
- Сега, за да отвориш книжката, трябва да повториш тази фраза.
- Ай, под корицата има игла? - ужаси се Трикс. - Но това е глупаво! Всички ще ми се смеят!
- Може би ще са достатъчни и една-две думи - предположи Щавел.
- Ай - печално каза Трикс, поглаждайки корицата. Нищо не се случи. - Ай под…
Книжката се отвори.
- Е, нормално - каза Щавел, докато Трикс любопитно разглеждаше записаните на плътна кремава хартия заклинания. - Ай под… Айпод. Нормално име за бележник. Познавам магове, чиито книги със заклинания се наричаха "Щоза", "Мамкаму" или "Махнететази".
Трябваше да го прочета два пъти, за да открия всички намеци, скрити в текста...
.
