Приказка от село

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Хареса ли ви стихотворението?

Може да изберете само един отговор

 
 
Резултати

nemezid
Мнения: 1
Регистрация: 27 ноември 2015, 14:14

Приказка от село

Мнение от nemezid »

Луната грее с лъчи омайни,
вълците вият в дъбрави незнайни,
вятърът тихо шуми с листата,
хората тук си предават мълвата:

„В селото слизал е звяр неизвестен
минал той бързо големия кестен,
разграничаващ селото с гората -
ноктести лапи личат по земята“.

Малката кръчма мъжете събира
стаята тясна едвам ги побира
всички се чудят, всички се маят,
всички обсъждат какво да направят.

Пръв се изказва на селото кмета
има той горда осанка, напета
ала преплита език мераклията,
май прекалил е за днес с ракията.

Тежката дума си казва и попа
свойто шкембе е подпрял той със сопа.
Цял час изрича псалми и цитати
за ангели благи и твари рогати.

После говори на всички хлебаря,
Киро касапина и Пешо дърваря,
Симо гробаря и Данчо поета
и се изяждат салати, мезета

и се изпиват ракии, вина,
даже играха се две-три хора.
Всеки обсъжда, всеки говори,
всеки готов е пред всеки да спори.

Ето накрая нощта преминава
Весо кръчмаря си кръчма затваря.
Тръгват мъжете от стаята тесна
вън светлина в очите им блесна.

„- Брей изпревари ни пустия Слънчо“
взе да се тюхка бакалина Кънчо.
Тогава извика даскала Станчо,
земята оглеждаше с горския Панчо.

Ноктеста диря пред тях преминава
води до малкото ханче „Тинтява“.
А пък ханджията Гого отпред
(сякаш с ума си не е той наред)

клекнал и гали невиждана твар
с козина дълга и зъби на звяр.
Звяра обърна се, звяра подскочи
всяко сърце от уплаха прескочи

Гого засмя се и викна по звяра
после си гордо калпака побара
- Туй ми е – вика - от щерката дар
куче пазач от рода… Сан-Бернар


Николай Щерев Щерев

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости