Горещи дни и дълги нощи - любовен роман с намеса на еротика

[SimonaIV]

Глава 1 - Прекрасен живот
2007
-Хайде де, моля те!
Не се изненадах на настоятелността на приятелката си, защото тя се беше родила точно такава – настоятелна и нетърпяща на нищо отлагане. Настояваше, дори след като й казах, че няма как да отида.
-Стига, Линда! Трябва да работя. Не мога да дойда на плажа утре вечер.
Линда Маккуин – известна като бъдеща журналистка все искаше да ходи по купони и партита и да флиртува с най-различни типове. Сигурно и това го беше придобила по рождение.
-По дяволите, Ема! Престани с този инат! Имаш нужда от почивка, не осъзнаваш ли? От толкова много време работиш като побъркана и вече съм сигурна, че си събрала цялата сума. Трябва да се разтовариш. Хайде, моля те!
Това момиче щеше да ме умори някой ден. На нея трудно можеше да се откаже, особено за такива събирания. За да не ми мрънка, се съгласих.
-Добре, добре.
-Супер! Очаквай ме довечера на плажа, да поспортуваме. – Можех да се закълна, че по лицето й се разлива грамадна, доволна усмивка, дължаща се на нейната настоятелност и моето съгласие.
-Чакай, чакай! Ти и спорт? – Изсмях се.
-Не се смей, Никотра! Мен ме бива във всичко, знаеш. – О, да. Чувството й за самочувствие стигаше до небето.
-Добре, ще те видим, госпожице. – Чух звънливия й смях и се усмихнах меко.
-До довечера и да не си претъркаш задника от танци. – Чувството й за хумор беше винаги на линия, точно като моето.
-Ти внимавай да не го изтъркаш от нещо друго на партито. Е, червенокоске, чао. – Удължих гласа си на последната сричка и весело й затворих телефона. Така поне успявах да й затворя устата.
-Госпожице, къде са тоалетните? – Малкото момиченце, което така харесвах с къдравата косица и големите зелени очи едва се държеше на краката си. Толкова много му се ходеше до тоалетна. Усмихнах се мило.
-На там и после вдясно.
Малките му краченца веднага се раздвижиха бързо и намериха така желаното място. То така хубаво танцуваше и правеше, каквото му покажех с лекота и се забавляваше, а това беше най-важното. Линда беше права. Събрах цялата сума, за да мога да подаря на родителите си заслужената от тях почивка само за тях двамата, но още не исках да се разделям с тези мили деца, които искаха да се научат да танцуват. Двата часа, през които преподавах танци почти бяха изтекли, а момиченцата седяха на дървения паркет с кръстосани крака и си почиваха. Бях ги поуморила на днешния урок и затова реших, че ще е най-добре да удължат почивката си като се приберат у дома. Плеснах с ръце, за да ме забележат.
-Поли, Мая, Джени, Сузи, Ана и Мери, можете да тръгвате. – Малките им личица грейнаха от детските им усмивки и всички с доволен вик се втурнаха към мен да ме прегърнат. Обгърнах ги всичките с две ръце и после те си взеха раниците и излязоха от пристройката на къщата, която бях превърнала в моя кът за танци.
-Госпожице, къде са останалите?
Кони се беше върнала и оправяше бухналата си пола. Гласчето й беше звънливо и тънко, но това момиченце ми пълнеше сърцето. Толкова красива от малка и толкова умна и досетлива!
-Тръгнаха си, миличка. Дадох им повече почивка. – Намигнах й закачливо и тя се изкиска. – Ти също можеш да тръгваш.
-Искам да остана. – Заяви тя и сбърчи недоволно светлите си вежди.
-Така ли? – Повторих движението на ръцете си, също като нея ги скръстих да гърдите си и събрах вежди.
-Да. – Сериозно ми отговори това сладко момиче.
-Тогава да потанцуваме още малко. Искаш ли?
-Да! – Лицето й поомекна, въпреки че беше малко сърдита. Щях да се оправя с това настроение с още хип хоп.
Танцувахме още малко и настроението й се оправяше с всяка следваща танцова стъпка. Тя следваше моите движения и ги правеше идеално, по-добре и от мен. Реших, че за днес танците й бяха достатъчни, затова грижливо й заобяснявах че трябва да се прибере и да си почине и този път тя ме послуша и даже ме целуна по бузата. Изчистих пода и заключих помещението. Нашите не се бяха върнали от работа още, а това беше много добре. Имах малко време да се разхладя в кухнята със сок или нещо друго и да отивам на плажа, за да отпусна напрежението от целия ден. Мислех, че е лесно да се оправяш с деца, но се оказа точно обратното. За щастие, ме водеше някакъв вътрешен инстинкт, който ми помагаше, а и бях чела книги по психология. Мама и татко щяха много да се зарадват на почивката, за която събирах пари. Исках да им я подаря, защото скоро имаха годишнина от сватбата и от години не бяха ходили на почивка. Разбира се отивахме семейно, но исках да бъдат насаме, без мен – имаха нужда и точно затова преподавах танци, за да събера пари. Можех да танцувам много добре, отдаваше ми се, а и ми харесваше, но скоро трябваше да приключа, защото ми предстоеше университета в Сан Диего. В хладилника имаше портокалов сок. Отпивах жадно големи глътки от чашата, а студения сок гасеше пожара в гърлото ми. Налях в бутилката ми за тренировки вода и я оставих на плота в кухнята. Имаше още половин час до осем, затова се качих в стаята си да видя дали Джак ми е отговорил на имейла. Не. Нямах никакви имейли, но пък тогава телефонът завибрира на бюрото. Може да не ми беше пратил имейл, но поне ми се обаждаше.
-Синеочке, здрасти. Чакам те на плажа след десет минути. Ще изчакаме и Линда. – От къде си разбрал, Джак?
Не ме изчака да кажа нещо и затвори. От малък постъпваше така, но вече бях свикнала. Каквото кажеше, трябваше да се изпълнява веднага, но май всички момчета бяха такива. Контрольори. Въздъхнах и слязох да взема бутилката с вода, написах съобщение на мама, че излизам да спортувам и излязох от вкъщи. След десет минути бях на плажа, а Джак ме чакаше търпеливо. Видя ме и широка усмивка се появи на лицето му. Разпери ръце, а аз се затичах към него и силните му ръце ме обгърнаха и завъртяха във въздуха, докато се хилех като идиотка, но това беше приятелят ми от детинство и аз толкова много си го обичах! Целуна ме по бузата, пускайки ме на пясъка.
-Ема, да не си наддала няколко килограма? – Сбърчи вежди, оглеждайки ме.
Какво? Дебела ли съм? Знаех си, че съм понапълняла.
-Джак, изглеждам ужасно, нали? Знаех си, че съм напълняла.
Очите му зловещо заблестяха и разбрах, че се е пошегувал с мен.
-Отвратителен си. – Ударих го по рамото и ръката ме заболя от мускулите му.
-Ема, отслабнала си. Трябва да ядеш. – Каза грижовно той. Не бях забелязала, че съм отслабнала, а точно обратното. – Тези танци ще те изтощят.
-Добре съм, Джак. – Отвърнах му усмихнато. – Ти от къде разбра, че с Линда ще спортуваме?
-Обади ми се, а аз тъкмо се бях върнал от тренировка. Исках да видя моите дяволчета.
Зарадвах се на лъчезарната му усмивка, защото той толкова много ми липсваше, откакто беше завършил гимназията ни, а като си спомних че и аз я завърших точно преди няколко часа, се изпълних с малко тъга.
-Какво има, малката? – Повдигна брадичката ми той.
-Нищо. Просто, много ми липсваш, откакто завърши и не се виждаме често.
-А вие завършихте днес. – Усмихна се тъжно той. – Страхотно е, че те приеха в Сан Диего. Мечтата ти се сбъдна, а нашата лудетина ще заминава за Портланд.
-Дали ще се разпръснем и ще се виждаме само по празниците? – Какво ми ставаше? Ревлата в мен се отключи и очите ми малко се напълниха със сълзи.
-Не. Няма да го позволим. Лонг Бийч е нашият дом, Ема, а хората винаги се връщат в дома си. Кейт се прибира утре от Сан Диего и ще се забавляваме на партито. Имаме цяло лято на разположение да полудуваме и ще използваме всяка част от секундата, за да бъдем заедно. – Надеждата беше изписана на красивото му лице и тя заключи в дълбините на сърцето ми Ревлата в мен. – Ето я и червенокоска. – Очите му светнаха, докато наблюдаваше Линда да се приближава със своята непринуденост и тяло, казващо: Гледайте и завиждайте!
Разпери ръцете си и тя, също като мен се затича и го прегърна силно. Завъртя я във въздуха, докато тя доволно пищеше. Пусна я и след това тя ме прегърна, почти изкарвайки въздуха от белите ми дробове, а не се бяхме виждали само от няколко часа.
-Боже, Ема, как си се стегнала! – Изрече удивено тя и ме огледа. – Танците помагат, а?
-Нямаш си представа колко. Е, да побягаме малко за загрявка?
-Добре. Линда, ти разтегна ли се? – Попита Джак с укор в гласа.
-Разбира се. Нямаше да позволя отново да ми се карате с Ема.
*
Висях петнайсет или двайсет минути под душа, наслаждавайки се на топлата вода, обливаща тялото ми. Бях се уморила през целия ден, колкото трябваше, за да мога да спя през цялата нощ. Мама беше сготвила омлет със сирене и спанак и беше много вкусен. Сигурно, защото бях страшно гладна, а и тя готвеше прекрасно, но нямаше време да сготви нещо друго. Притежаваше изобретателност и се справяше бързо с всичко. С увита около тялото хавлия и друга, в която беше увита косата ми влязох в стаята си и започнах да се изсушавам. Косата си оставих да изсъхне от само себе си. Беше почти единайсет и половина и се чувствах достатъчно уморена, за да си легна, но не го направих, а взех една книга и зачетох с интерес.
-Татко?
Татко ме пренасяше на леглото. Явно бях заспала на дивана, докато чета уж интересната книга.
-Лека нощ, мъничката ми. – Усетих стоплящата и закрилническа целувка по челото и това напълно ме накара да заспя.

SimonaIV