Историята преди Коледа

[Fergie]

Всички имена са измислени, а историята....може би е действителна,а може би не е...

Отново нямах пари и то точно през декември.Точно преди Коледа,празника който най-силно чаках.През цялата година успявах да намеря работа по морето насам натам,но по ирония на съдбата точно когато имах нужда от една заплата за приятно прекарване останах без работа,а и беше късно да търся ,където й да започнех заплата щях да взема чак през януари,а и щях да работя по празниците .Първата седмица спях до късно окайвайки съдбата си и мечтаейки за поне шест цифрени суми с които да задоволя оооогрооомните си желания.Ех,как хубаво щеше да е да съм милионерче.Да забивам яки гаджета и да се фукам с някое скъпо возило,нищо да не бачкам ,ден и нощ все да ми е купон.Мечтите ми не ме оставяха през целия ден и освен да въздишам отчаяно седейки пред монитора и да роня трохи докато ям върху клавиатурата нищо друго не правех по цял ден.Писах в гугъл как се става милионер,но резултатите бяха доста отегчителни.Да правиш каквото харесваш,да развиеш някой скрит талант,да не мислиш за парите ,а за щастието и те сами щели да дойдат.Било много просто.Четох докато ме заболя главата и си дадох сметка ,че за мен е невъзможно.Нямах никакви способности които да ме отличават от мнозинството ,а любимото ми занимание беше......да не правя нищо.Извода от всичко е че съм абсолютен мързел,признавам си го и от това никак не ми става по леко.Но пък колко хубаво оправдание е това че държавата ни е хаос и заплатите са ниски ,някъде дори не ти плащат .След като констатирах че съм леко мързелив и обвиних държавата за всичките си неволи си приготвих стабилен обяд който естествено поставих около клавиатурата и седнах във фейса да слушам музика и да гледам кой къде е бил.Тук всеки снимаше дори яденето което са си поръчвали в петък вечер в някой ресторант.Цъках с език,оплювах сам този и онзи и тооолкова се радвах на чуждите грешки.Мед.
Така мина и втората седмица от декември,Коледа беше близко.Но докато имах интернет/ да са живи и здрави работещите ми родители които плащат сметките/ всичко щеше да е наред.Въпреки че им мрънках как може да работят за толкова малко пари и да се примиряват,бях изключително доволен че не съм на тяхно място.За бъдещето не мислех ,а и защо, всичко ми се струваше обречено на провал и освен ако не намеря куфар с пари които да ме направят богат и които да инвестирам в нещо,знам ли какво ,друг вариант който да ме измъкне от мизерното ми съществуване не виждах.Зъбех се на погледите на баща ми като минавах през хола които казваха ''Няма ли да си намериш работа'' и се отправях към стаята си затваряйки ядосано вратата за да го накарам да се чувства по някакъв начин виновен.Вече трети ден не се бях къпал ,а задните ми части протестираха от седене на стола и ми напомняха ,че ако имах висше и работех чиновническа работа на бюро на прилична заплата пак нямаше да съм доволен тъй като щях да хвана хемороиди или изкривяване на гръбнака.Наложи се да стана и да се раздвижа ако не исках да получа и двете без дори някой да ми е платил.Писах на една гърла /момиче от английски/ и с двама френдове /приятели пак от англ/ да излезем.Изкъпах се и с половин уста поисках от майка си 20 ина лева ,като неудобството ми изчезна щом затворих вратата и се намерих на улицата.
В заведението не се пушеше и естествено трябваше да излизаме по двойки навън ,което допълнително ме изнервяше.Нашите не знаеха че съм пушач или ако се досещаха си траеха,което мене ме устройваше перфектно.Поредното излизане за глътка никотин направих сам,групата на масата водеше спор който не беше стихията ми.Застанах под козирката на кафенето тъй като ръмеше и имаше мъгла,а студа караше въздуха от устата ми да излиза на огромно бели облаци сякаш вече бях запалил цигарата си.Търсех запалка по джобовете си.
-Ето -пламъчето се появи пред лицето ми и аз го закрих с ръка да не изгасне като силно смукнах за да се запали цигарата.
-Мерси-погледнах ръката която ми услужи с огън,беше на момиче.После се извърнах да погледна нея.Леле ,сега беше момента да блесна.До мен стоеше момиче с главно М.Руси коси ,дълги и прави се показваха от пухкава топла шапка и наситено сини очи с дълги мигли подчертани от спирала.И въпреки че носът й се беше зачервил от студа тя беше супер яко парче.За себе си мога да кажа че не съм от най готините,но съм много харесван,по скоро съм чаровен и имам леко излъчване на гамен.Което привлича момичетата.Висок съм и имам изключително добро телосложение въпреки начина ми на живот.Черна коса която обикновено правя да изглежда така сякаш току що ставам от леглото,отива ми,тъмни очи с гъсти черни мигли и пухкави устни.За скромните ми 24 години имам изключителен успех с тези си данни.Усмихнах се,тя също .Има много равни бели зъби ,почти като моите с тая разлика че при мен единия е леко крив,но това ми придава допълнителен чар,като белега над веждата ми.
-Не си от града-в нашия малък град всички се познават,а нея не съм виждал.
-Не на гости съм-проследих как устните й притиснаха филтъра ,много хубави устни плътни и леко влажни от гланца.-Нашите решиха да дойдем за празниците при баба.-от тона й разбрах че не е доволна да е тук.Е аз също.
-Друг път идвала ли си?-почти бях сигурен че ще каже ''не''
-Като малка, но тогава идваше и братовчедка ми и беше забавно.Обаче те вече живеят в Испания и няма да идват за празниците.Бяха тук за Великден.-въздъхна и за момент замълчахме .Погледнах цигарата й,беше на половината.Само половин цигара време и никаква идея за да я впечатля.
-С кого си в заведението?-някак трябваше да разбера дали не е тук с гадже,в града където живееше не ме интересуваше ,нали сега беше далеч.
-С Меги ,съседи сме ,познавам само нея,добре че предложи да излезем.Познаваш ли я?-вдигна тънките си вежди въпросително и по погледа й усещах ,че съм й симпатичен.
-Знам я,да.-беше пълна скръб,но това не й го казах.-Аз съм Кристиян.
И тук тя избухна в смях,при което освен да се усмихна глупаво нищо повече не успях да направя докато не я изчакам да спре да се хили и да ми обясни,че й на мен да ми е смешно.
-Аз съм Кристина.
По странно съвпадение едва ли ви се е случвало,но факта че носехме еднакви имена сякаш ни свърза по някакъв начин и се отпуснахме.Аз изгасих цигарата,а нейната почти догаряше.
-С какво се занимаваш Крис?-попита тя с мелодичния си глас.
-В момента с нищо.Работех в мобилен оператор,но съкратиха персонала и понеже бях от последните назначени излетях пръв.-вдигнах рамене в знак ''не ми пука''
-Е последните ще станат първи-каза тя и продължи-Аз работя при баща ми ,има ресторант и съм управител.
-Ооо-успях да изпелтеча,определено едно ниво над мен.-И как е?-неприятно ми е ,но прозвучах леко подигравателно.
-Не се оплаквам,макар че ако знаех че ще идваме тук за Коледа щях да предпочета да остана да работя .Сега е доста натоварено.Любимия ми празник е.
Не казах че аз също обичам Коледните празници,нямаше да прозвучи мъжкарско.
-Искаш ли да излезем някой път докато си тук.-идваше ми да си отхапя езика ,обаче нямаше как да се спра.Коледа е случват се чудеса.
Тя само се усмихна и започна да рови в чантата си.Извади химикал и се протегна хващайки ръката ми и обръщайки дланта нагоре.От студа химикалката не успя да изпише нищо по ръката ми и тя я стопли с дъха си образувайки огромен облак бяла пара в шепите си.Опита отново и надраска нещо на дланта ми-погледнах.Беше написала скайпа си ''звездичка''.Усмихнах се.Преди да продължим да си бъбрим от заведението излязоха приятелите ми.Станахме много.Кристина каза ''чао'' и ме остави да стърча с надраскана длан и да гледам тъпо.
-Тръгваме ли Крис?Марио предлага да идем в тях да гледаме филм.Идваш ли.Платил съм ти сметката.-каза Алекс ,единия от приятелите с които бях излязъл.Надя стоеше отстрани и ме гледаше някак подозрително,треперейки от студа.Чак сега забелязах че е толкова студено.
-Ще се прибирам.-чух се да казвам.
-Кое беше момичето с теб?-побутна ме Надя,приближавайки се и промушвайки ръката си между лакътя ми.Бях прибрал ръце в джобовете ,някак си не исках да виждат какво е написано на ръката ми.
-Не знам.Не я познавам.Даде ми огънче.-тръгнахме по тротоара ,живеехме сравнително близко едни до други и бяхме в една посока.На няколко метра от блока ми се разделихме .В задната част на сградата бяха се скупчили група момчета.Бяха по-големи от мен.Познавах ги,но не ми бяха приятели.Обикновено пушеха трева и имаха по няколко обяснения в полицията за кражби,нищо доказано.Не знам защо ,но ми се стори толкова естествено да се спра при тях.Агресията която лъхаше от тях винаги ме караше да ставам любопитен,какво правеха и точно с какво се занимаваха ,като знаех че не работят.Извадих цигара от джоба на якето и я хванах между зъбите си.
-Огън имате ли?-изгледах ги един по един.Бяха петима,носеха ръкавици и кожени якета подобно на моето и здрави кубинки в които бяха намъкнати дънките им ,аз бях с кецове.Единия ,явно лидера щото всяка банда имаше лидер ми подаде запалка.Имаше скорошен белег на бузата си.
-Вече си пораснал ,а?-изграчи с ръмжащия си глас.
-Нещо против да дръпна при вас цигарата,нашите не знаят че пуша.-гледаха ме с явно любопитство.
-Нищо ,малкия.
Всички мълчахме.Дръпнах няколко пъти бързо един след друг и усетих че ми се завива свят.Хвърлих цигарата и едно от момчетата ми подаде дъвка.Взех я,обелих я и задъвках.Казах им мерси за огъня и тръгнах към входа на моя блок.Още не се бях отдалечил достатъчно и чух единия да казва.
''-Тоя нещо ми е съмнителен?''
''-Момчето май си търси приключения''-смях-''или си търси белята''
По късно ,много по късно щях да разбера че съм я намерил.
Още щом отворих вратата ,чух че родителите ми се карат.Баща ми хокаше майка ми че ми е дала пари-отново.Щом ме чуха да влизам млъкнаха и аз ги изгледах недоволно.Колко хубаво че пушех,поне им го връщах,дори те да не знаеха за това.Хич не се чувствах виновен.
-Какво си се разкрещял -към баща ми - Мамо има ли нещо за ядене?-към майка ми.
-Слушай ,лиглъо или си намираш работа или...-беше му трудно да измисли някаква грандиозна заплаха и само остана да върти заплашително пръст насреща ми.
-Ооо ,татко стига .-с досада махнах към него и се запътих към кухнята.
-На тебе работа не ти се угоди.Тука шефа бил лош,там плащали малко ,неудобно му било да пътува.Срам нямаш ли?-преследваше ме из стаите и нареждаше при което скалата на апетита ми рязко падна.Затворих вратата на хладилника и тръгнах към моята стая.
-Повече няма да видиш нито лев.Оправяй се сам.Ясно ли ти е.-заплаши ме и се обърна към майка ми-Само да разбера че си му дала пари.
Затворих вратата и вече гласовете им бяха приглушени от другата страна.Поне ме остави на мира.Погледнах дланта си и въпреки ,че току що ми бяха отрязали най-сигурните финанси в живота ми не се чувствах зле.Метнах якето на леглото ,което не се виждаше добре от дрехите върху него и седнах на компютъра.Отворих скайпа и въведох в търсачката ''звездичка'' .Не беше на линия.Оставих само това на монитора изчаквайки да се появи тя като през това време подредих малко кочината около мен.Преоблякох се с анцунг и се тръшнах в леглото.
Събуди ме известието на скайпа.Някой беше писал.Разтърках очи и погледнах телефона.Бяха спал повече от три часа.Сега цяла нощ нямаше да мога да заспя.
звездичка ''Здравей''
аз ''Здрасти.Сега ли се прибираш?''
звездичка''Не,тръгнахме малко след вас''
аз''Току що ставам.Бях заспал''
звездичка''А аз смятам да си лягам''
аз''Много е рано''
звездичка''Няма какво друго да правя''
аз''Искаш ли да дойда пред вас''
звездичка'' Не,много е студено''
Можех да взема колата на баща ми,но след скандала тази вечер бях сигурен ,че дори да го попитам нямаше да ми я даде.Късмет няма що.
аз''А утре .Да се видим''
звездичка''Ок.Имате ли кино.Можем да отидем''
Имах 10лв. което автоматично значеше че нямах пари.Никакви.Отново изругах.Исках Коледа,хубава.Срещнах готино момиче ,а нямах един лев.Мамка му.
аз''Не ,нека отидем на дискотека ''-охраната ми беше бивш съученик и ме пускаше да влизам без вход.
звездичка''Много е шумно''
аз''Ок,нека да е кино''
Писахме си до късно и тя ми каза ,че има приятел,но не вървяло добре.Въпреки че техните много го харесвали по нейните думи бил егоист и никога не се съобразявал с това какво иска тя.Оказа се ,че е по голяма от мен с две години ,въпреки че визуално бе точно обратното.Може би защото беше дребничка и имаше по детски невинни очи.Бях впечатлен,от нея и ядосан на себе си.По късно когато тя си легна писах на Алекс и го помолих за пари на заем.Той просто ме попита колко и се разбрахме утре да ми ги даде.Легнах си и въпреки следобедния сън съм заспал.
Сутринта корема ми виеше от глад.Закусих и изпитах огромно облекчение че нашите ги няма.Усилих музиката.Пих кафе и дори пуших в хола.Заслужават си го,въпреки че после се наложи да проветрявам.По късно отидох до Алекс и взех парите които бях му поискал.Обещах да му ги върна до Коледа ,въпреки че и идея си нямах как ще стане това.На връщане зад блока бяха вчерашната групичка.Направо се запътих при тях.Този път те не ме гледаха подозрително и странно,напротив .Усмихнаха ми се .....
Седмицата преди Коледа бях зарязал Марио ,Алекс и Надя и излизах с Виктор /лидера/ ,Андрей /негов брат/ ,Зомбито,Бесния и Доктора,като на последните трима не им знаех имената и им викахме само на прякори.На няколко пъти пуших трева.Много отпускащо ми действаше.И грам не ми пукаше.От нищо.Страшно се забавлявах,вечер играехме покер в едно заведение и накрая си деляхме парите тъй като обикновено мамехме по двойки.Започнах да водя двойнствен живот.Изглеждаше че съм си същия ,но нещо в мен се беше променило.Не мислех колко съм нещастен и че искам да съм милионерче.Харесваше ми живота на Виктор и неговата групичка,на тях не им пукаше дали държавата е хаос и има ли работа и на мен това безгрижие ми харесваше.Със Кристина излязохме само веднъж,на кино и въпреки че страшно ми харесваше успях да отклоня тактично останалите покани за среща с нея.Нямах време за момиче точно сега.Петимата ми нови авери си нямаха приятелки и като че ли това грам не ги интересуваше и аз бях солидарен.Колкото й да ми се искаше да излизам с нея и не само да излизам съзнавах ,че няма какво да й предложа.Нямах дори шибана кола.
В петък Виктор ми се обади по телефона.Срещнахме се само двамата.
-Еее приятел ,готов ли си вече?-попита ме той и като същински брат хвана с ръка рамото ми.
--За какво?-чувствах се много важен.Виктор беше извикал само мен.
-Ще свършим малко работа.Коледа е ,трябват пари.
Господи, колко бях съгласен с него.Още не бях върнал парите на Алекс.
-Готов съм.
-Ще бъде опасно,но ако всеки си изиграе добре ролята всичко ще свърши добре за нас.Около 10 часа се чакаме на входа зад блока.Има един обект който сме набелязали.Напълно убеден ли си ,че ще участваш?
-Да ,напълно.-сърцето ми биеше до пръсване.
В уговореното време всички се събрахме.Дали знаех какво следва?Абсолютно-не.Дали се интересувах какво ще правим?-Не.Имаше значение ,че адреналина в мен бушуваше,караше ме да се чувствам жив и за първи път от много време Аз.Ето ме мен,опасността и неизвестното и със сигурност забранено от закона нещо което щяхме да правим ме зареждаше,странна възбуда се четеше и в погледа ми.Разбирах момчетата ,защото и в техния поглед го имаше.Онова опасно пламъче ,готовността да рискуваш и да спечелиш.
Пътувахме със син пътнически бус към столицата.Там щеше да се случи всичко.Виктор обясняваше и всички го слушахме стремейки се да запомним плана.Но очакванията бяха едно ,а действителността съвсем друга.Оказа се че ще се вмъкнем тихо в един апартамент и ще го оберем.Семейството беше в провинцията и ние като най-големите мишоци се вмъкнахме и откраднахме една плазма,няколко златни дрънкулки и два лаптопа.Грандиозните ми очаквания за нещо рисковано и умно измислено се оказа глупав и съвсем безсмислен грабеж.А толкова очакван нещо в стил Робин худ-да вземем от лошите и да дадем на добрите.Чувствах се разочарован,идеше ми се да им изкрещя и на петимата колко са жалки.Семейството явно още изплащаше плазмата и единия лаптоп и ние им ги откраднахме.Повръщаше ми се и ме отвращаваше това колко се радваха останалите.Сякаш бяхме извършили нещо наистина героично и опасно.Всъщност просто разбихме вратата и тихо изнесохме всичко ценно което може да се продаде.Спахме в буса и сутринта крадените стоки продадохме на някакъв мазен тип в един гараж.Той ни наброи 2000 лв. които трябваше да разделим на шест човека ,а на мен ми идваше да им се изсмея.Всъщност вътрешно вече се смеех на себе си.Какъв съм глупак.По голяма глупост здраве му кажи.Струваше ми се сякаш бях обрал собствените си родители .Съжалявах и най-лошото от всичко беше че не можех да върна времето назад,а толкова ми се искаше да го направя.След обяда се върнахме в нашето градче.През цялото време на пътуването не обелих нито дума.В джоба си имах 330 лв. които сякаш ме изгаряха.Вкъщи мих ръцете си няколко пъти и постоянно ги чувствах лепкави и мръсни.За първи път погледнах родителите си с други очи-честни и грижовни,трудещи се хора стремили се цял живот нищо да не ми липсва.След тази нощ погледнах и на живота по друг начин ,въпреки че нямах таланти ,а само мечти.Въпреки че бях само средно статистически гражданин и не блестях с кой знае какви умствени способности аз бях отговорен.Ако не можех да променя държавата или системата ,то можех да помогна ,а не да руша.Осъзнах колко много имам и колко много мога да постигна,но не по този начин ,не като ограбя някой ,не като вредя на друго човешко същество.Не това ме правеше щастлив.Повече не се срещнах с Виктор и останалите .Разменяхме поглед когато излизах ,но аз ги съжалявах и те го разбираха .Два дни преди Коледа излязохме с Кристина.Разхождахме се и говорехме ли говорехме.Не й казах какво бях извършил,защото се срамувах и често се чувствах жалък тъй като ми липсваше смелост да си призная.Бях върнал парите на Алекс и си намерих работа в едно казино близо до града ни.Пътувах с автобус всеки ден и въпреки ,че това не ми харесваше ,за момента беше най-доброто наказание за това което бях извършил.
-Ей Крис.Искаш ли да си купим билети от лотарията ?-развълнувано възкликна тя сочейки павилиончето .Въпреки че Кристина беше добре осигурена финансово знаеше колко неудобно се чувствам аз със скромните си доходи и липсата дори на евтин лек автомобил и много пъти ме караше да вярвам ,просто да вярвам,че ще успея.Да не унивам.Толкова харесвах в нея вярата във всичко,в хората в късмета в доброто.Често си купувах билети от лотарията,но нито вярвах ,нито печелех.
-Хайде ,сигурен съм че днес е нашия ден-почувствах вълнение и купих един билет ,тя ми подаде монета и аз започнах да изтривам квадратчетата.Почти ослепях когато видях двете еднакви суми 20 000 .Кристина постави ръце на бузите ми и усмивката й се отрази в моята.
-Видя ли,просто трябва да вярваш.-прошепна тя пред лицето ми и ме целуна.Изпуснах билета,не ме интересуваше ,защото в ръцете си държах най-прекрасния Коледен подарък който може да ми се падне.Топлите й устни се притискаха в моите и се усещах толкова жив.Защото знаех ,че ще имам най-хубавата Коледа.И защото най-сетне разбрах ,че не парите правят Коледа,а щастливите и усмихнати лица и любимия човек който имах късмета да открия.
И за да не се чудите какво стана с печалбата нека ви разкажа.Получих я след Нова Година ,открих адреса на семейството което бяхме ограбили и анонимно им изпратих 5 000лв.Почувствах щастието им като свое.Платих десет дневна почивка на родителите си ,защото знаех че имат нужда да се откъснат от ежедневието,но нямат средствата да го направят.За себе си купих едно старичко рено,тъй като колегата ми в службата го продаваше спешно ,не питах ,но усещах че парите са му нужни ,дадох му и някой лев отгоре.Знаех че не би приел пари просто ей тъй,но пък колата се оказа добре поддържана точно както беше ме уверил.С остатъка от парите наех заведението пред което се бяхме запознали с Кристина ,по това време се даваше под наем.Направих ремонт и лятото започнах да работя за себе си.Не изкарвах много ,нито станах милионер.Напротив ,имаше седмици в които съм бил и на ръба,но работех неуморно упорито и късмета ме следваше.Бях щастлив.Работех честно и спях спокойно.Признах на Кристина ,че Коледата беше и моя любим празник и всяка година украсявахме всичко заедно.И всичко се получаваше ,защото го правехме с много любов.....
Не й казах за кражбата която бях извършил,защото съм човек и имам своите тайни и своите страхове.И въпреки че бях поправил грешката си и никога не бих я повторил,винаги когато си спомня случая се срамувам.
Весела Коледа.Вярвайте...