Преродените

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
t3chnfdt
Мнения: 5
Регистрация: 19 октомври 2011, 21:26
Местонахождение: Враца
Връзка:

Преродените

Мнение от t3chnfdt »

Глава 1

Моника седеше на ръба на леглото си и решеше косите си. Представяше си как заминава в колежа в Бруклин с приятелките си. Щом свърши с приготвянето за училище слезе в кухнята.
-Ана мама и татко излезнаха ли за срещата с представителите на МОН.
-Да госпожице и оставиха това. Казаха да ви го предам щом се събудите, но аз не ви чух, когато сте станали.
-Добре, няма значение! Ева и Стефан идваха ли?
-Не, все още.
-Добре щом дойдат, моля извикай ме. Аз ще съм на терасата отзад. - в този момент се чу клаксун на кола, а по звука може да се съди, че беше нов спортен модел - Тръгвам за училище, ако има нещо се обади.
-Добре госпожице, приятен ден!
Моника излезе и видя лъскавото ново возило на Стефан.
-Е, какво ще кажеш Мони?
-Супер е! Явно бащати ти е простил за инцидента с неговата кола.
-Мони стига де. На всеки може да се случи да одари колата в някой стълб или дърво.
-Стефчо, ти беше пиян и при това не беше нито стълб, нито дърво, беше плашилото в полето на 20 метра от шосето.
-Добре, стига си ми чела конско, че стана като майка ми. Между другото, хайде да се чупим от даскалото днес.
-Да, хайде Мони! И без това днес ще изпитват цял ден, а не искам поредната слаба оценка.
-Не, и не! Аз няма да бягам от даскалото за нищо на света.
-Добре тогава, качвай се да ходим на училище.
Моника се качи в колата и седна до Ева, а Стефан запали колата и потеглиха. След 10 минути Мони усети, че не вървят по пътя за училището, а по някъкав стар песъчлив път.
-Стефан на къде караш?
-Към Рая.
-Към Рая ли? За какво говориш? Веднага обръщай колата и да се връщаме, че вече закъсняхме за училище.
-Мони отпусни се и се наслади на пътуването до.....
-...РАЯ!-казаха едновременно Ема и Стефан.
-Добре де, но няма да се бавим много, защото в 3 трябва да съм си в къщи.
-Добре домошарке.-каза Ема като прегърна приятелката си и се облегна на рамото й.
Продължиха така още 10 минути, когато пътя свърши, а пред тях се разкри една много гъста и тъмна гора. Спряха колата и загасиха двигателят й. Стефан слезе и момичетата го последваха.
-И сега какво ще правим тук?
-Ще се разходим в гората, а може и да си направим пикник.
-И от къде храна и напитки?
-Всичко сме измислили Мони.
-Значи сте планирали отвличането още преди да чуете мнението ми?
-Че ние знаех ме, че няма да се съгласиш. Познаваме си стоката. - намеша се и Стефан в разговора.
В този момент около тях започна да се стели плътен черен дим и тримата съзряха в дима силует на човек.
-Кой е там? Какво става?-завика Мони, но никой не им отвърна, а сянката се приближаваше към тях.-Ъ, мисля, че трябва да бягаме.
Огледаха се, но колата не се виждаше никъде. Димът я бе обгърнал. Хванаха се за ръце и побягнаха към неизвестна за тях посока
t3chnfdt
Мнения: 5
Регистрация: 19 октомври 2011, 21:26
Местонахождение: Враца
Връзка:

Re: Преродените

Мнение от t3chnfdt »

Глава 2


Тримата навлязоха в гората и колкото по-навътре влизаха толкова по-тъмно и страшно ставаше. Моника започна да се оглежда и да трепери.
-М, приятели. Не трябва ли да се връщаме вече. Много се отдалечихме от града.
-Мони, успокой се! И без това не знаем дали онзи е още там. Ами ако е тръгнал по нас.-каза Стефан,, като се приближи до Мони и я гушна-Всичко ще е наред.
В този момент зад тях се чуха стъпки и тримата едновремено погледнаха в посоката на звука. Видяха как мъглата се приближава към тях и сянката се движеше из мъглата като малко по-малко ги приближаваше. Изведнъж без да кажат нещо или да направят побягнаха, който на където види.
Мони тичаше ли тичаше и не се обръщаше докато не стигна до една пещера.
В пещерата беше влажно и много тъмно. Под краката и се чуваше леко пукане, сякаш стъпваше върху кости. Извади телефона си, за да се обади на останалите, но в пещерата нямаше обхват. Прибра го и продължи да навлиза в пещерата, като опипваше стените, за да не падне. Колкото по навътре влизаше ставаше по-студено, а тя беше облечена съвсем леко,с ризка с къс ръкав и къси панталонки.
Когато стигна края на пещерата съзря светлина, която я заслепяваше, но щом очите и свикнаха със силната светлина пред нея се откри красива гледка. Навсякъде беше пълно с растителност, животни и насекоми. Огледа се и видя, че се намира на ръба на скала приличаща на огромна тераса. Тръгна да слиза, но пътя беше толкова стръмен и неравен, че Мони се подхлъзна и падна в пропъста отдолу.

След 3 дена

-Няма ли да се събужда вече. Вярно, че падна от планината, но ние я излекувахме и...
-Замълчи Кала, тя се пробужда.
-Добре майко!
Мони се надигна от постелите, все още не осъзнаваща какво става и къде се намира.
-Добро утро, принцесо!
Моника се стресна и бързо скочи готова за атака.
-Не се бой, ние няма да ти направим нищо лошо.
-Кои сте вие и къде се намирам?
-Ти падна от скалата и ние те спасихме. Сега щяха зверовете да закусват с останките ти, ако не бяхме ние.
-Благодаря ви, но къде се намирам?!
-Ти си в горите на кралство Нерниания, а ние сме народа на Нерниания, наричаме се нернианци.
*Нернианците на външен вид приличаха на обикновенни хора, но имат много скрити способности, които използват в битка. Те са преродени същества.
-Аха, ами добре. Ще е проблем ли ако искам да си тръгна?
-Ами все още не си се възтановила от промяната.
-Промяна?
-Ти вече си една от нас. Ти си преродена Моника Бенсън.
t3chnfdt
Мнения: 5
Регистрация: 19 октомври 2011, 21:26
Местонахождение: Враца
Връзка:

Re: Преродените

Мнение от t3chnfdt »

Глава 3




Моника лежеше на една скала и съзерцаваше звездите. Времето беше меко и приятно, а тишината раздираше ушите й, само от време на време се чуваше песента на щурчетата и някой детски смях от къщите наоколо.
От храстите се чу шум и от нищото се появи едно много красиво момче. Имаше токова красиви зелени очи като прясна трева, а косата му имаше цвят на орех, беше висок и силен.
-Извинявай, май те изплаших аз съм Питър.
-Моника, приятно ми е.
Питър се загледа в Моника и я попита:
-Ако имаше рожден ден сега, какво би си пожелала за подарък?
-Ами може да е малко глупаво, но бих си пожелала звезда, истинска звезда.
Питър хвана ръцете й и прошепна:
-Затвори си очите.-В ръката й се появява малка кристална сверичка.-Отвори си очите.
Моника ахна от изненада.
-Красива е. Благодаря ти!
-За нищо. Подарявам ти я като знак на приятелство. Искаш ли да си моя приятелка?
-Ами добре, нямам нищо против.
Питър притисна ръцете на Мони една в друга и когато ги отвори те бяха празни.
-Когато си помислиш за звездата тя ще се появява, а като притиснеш ръце ще изчезва.
-Моника го погледна въпросително и го попита:
-Но как го правиш?
-Ами просто, аз съм повелителят на звездите. Мога да контролирам всяка звезда, включително и най-голямата Слънцето.
-Аз дали имам някаква дарба?-В очите ма Мони се четеше желанието да притежава някаква дарба.
-Може да разберем само трябва да отидем до храма на шаманите.
-До къде? Кои? Това да не е някаква секта?
-Мони забавна си. Не не е секта, това е група от мъдреци свързани с два паралелни свята, този и отвъдното. Всъщност ние в момента сме между двата свята. Преродените са същества, които са умряли, но са се завърнали от отвъдното. Така че ние можем да пътуваме из световете, разбира се това ще коства много енергия, физическа и психическа.
Моника спря да пита, защото след всеки неен въпрос се появяваха още 5-6 въпроса. Просто го подкани да я заведе при тези шамани.
-Та така води ме при тези шматки.
-Не шматки, а шамани.-Веднага я поправи Питър.
-Е както и да е.Ще ме заведеш ли при тези или ще ме поправяш за всяка грешна дума?
-Добре идвай с мен, но се дръж прилично и запомни шамани не шматки.
t3chnfdt
Мнения: 5
Регистрация: 19 октомври 2011, 21:26
Местонахождение: Враца
Връзка:

Re: Преродените

Мнение от t3chnfdt »

Глава 4


Тръгнаха да слизат от стръмната скала като Питър подаде ръка на Мони, за да може по-лесно да слезе без да се прибие.
-Благодаря ти!-Мони се усмихна на Питър и пое протегнатата му ръка.
Двамата започнаха да слизат и когато стигнаха подножието на планината навлязоха в селото. Всички гледаха новопристигналата. Мони чу какво си шушукаха хората и разбра защо я сочат.
-За какво говорят тези хора? Какви са тези пророчества, какви са тези избранници?
-Ами според древно предсказание, още от времето на първите шамани се говори за мистериозно момиче дошло от нищото със своите приятели, което ще спаси света от надигащото се зло.
-И те мислят, че това момиче съм аз?
-Ами всъщност, да.
-Е, добре, но аз съм сама. С мен няма никой друг.
тогава Моника се сети, че в началото не беше сама. Ева и Стефан бяха с нея преди онзи да ги нападне. Но кой беше той и какво искаше от тях... Никой не знаеше или пък може шаманите да знаят.
-Питър ако попитам шаманите да ли знаят нещо за едни мои приятели, ще могат ли да отговорят?
-Ами не съм на 100% сигурен, но може и да могат.
Докато вървяха към храма на шаманите и двамата мълчаха и доли не се поглеждаха. Когато стигнаха там Моника усети аромата на восък примесен с билки от които най се открояваха тамяна и лайката. Навън беше доста горещо, но вътре направо може да се свариш. Беше горещо и задушно.
-Тук не се ли проветрява?
-Не, а сега мълчи.
Питър и Моника отвориха една врата, а вътре бяха насядали на земята в кръг двама души-мъж и жена. Питър се поклони ниско и Мони го последва като бяха долепили ръцете си една до друга и бяха прибрани до гърдите. Щом шаманите им дадоха знак да пристъпят на пред Питър и Мони колиничиха на земята срещу двамата възрастни.
-Дошли ще за отговори на въпросите ви, нали така?
-Да, мъдра Тао.-Побърза да отговори Питър.
-Искам да попитам дали имам някаква дарба и каква е тя?
-Няма нужда да питаш мила Ааони. Ние вече знаем въпросите ти и следователно отговорите ни са готови. Мила Ааони ти си една изключителна личност с много дарби. Ти си избраната, ти и твоите приятели ще ни поведете към победата над злото, но сама трябва да откриеш пътят и силите си с които да победиш това зло, което се заражда. А като заговорихме за приятелите ти..Те са добре и скоро ще са тук. Някои от хората в Нерниания бяха така добри и да отидат в горният свят и да потърсят твоите приятели.
-Благодаря ви мъдра Тао.-Моника и Питър отново се поклониха целунаха ръка на старата жена и излязоха навън.
-Най-накрая въздух.-Моника разпери ръце.
-Вече става късно. Ела да ти покажа твоята къща.
-Моя собствена къща. Наистина ли Питър?
-Да, но скоро ще я делиш с приятелите ти, разбира се веднага щом пристигнат.
Питър хвана Мони за ръка и я поведе към къщата предназначена за нея.
Къщата не беше нищо особенно. Дървена постройка, но достатъчно здрава при евентуални гръмотевици, вятър и наводнения. Но за дървена къща беше много хубава. Вътре имаше хол, кухня, три спални и баня.
-Надявам се да се чувсдтваш добре и приятна вечер.
Питър тръгна да излиза, когато Мони му извика:
-Чакай Питър.-Питър се обърна, за да види защо го вика.-Благодаря ти. Ти си добър приятел.
-За нищо.-След това излезе, а Мони отиде да се изкъпе а след това легна на леглото в стаята която си избра за своя. Не след дълго се унесе в дълбок и спокоен сън.
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости