Форуми на Моята библиотека

Винаги времето е било това, което е било, и мястото, и хората. Разликата е в това, че някой чак сега го вижда, а друг дори не успява да го стори. А може би е въпрос на усещане и усет. Действителността е преекспобиране на нашето собствено съзнание и чувства. Не казвам, че написаното не е вярно. Тъкмо...

Здравей! Аз ще коментирам. Първо да кажа че заглавието е прекалено преекспонирано. Използва се прекалено много. Римите са доста прости и повтарящи се. В това няма нищо лошо, просто след, като го прочетеш не остава запомящо се. Колкото до коментарите - те нямат значение. Нали не пишеш заради тях? Те ...

Беше прекрасен есенен ден изпълнен с живот от отиващото си лято. Слънцето все още имаше жар и можеше да затопли старите кости на щърка застанал до блатото.Той изтрака с клюн. Беше му станало студено. Но дали студа идваше от вън? Застанал на един крак той оглеждаше околността с тъжен, меланхоличен по...

Добре. Ето нещо и от мен: "ИЗМИНАЛ" Ти вечно ще се търсиш – неразбран – по житените стръкове в полята. Наивно-вярващ грубиян в очите вчерашни. В съдбата. А миналото вече е отпред, бъдеще нарекоха го вчера. На времето прехваления зет наричан още мера, според мера. Пръсти на страха безплътен...

Нима сте сериозни в твърденията си, че Българските писатели имат шанс да са четени? Причината не е в кадърност или некадърност, а в потребителя. Българина не чете. Преди години трудно можеше да си намериш книгата, която желаеш. Сега пък книги има достатъчно - четящи липсват. До къде ли ще доведе това?

Усещане и разбирането на живота нямат нищо общо със смъртта. А, нейната смърт е в резултат на чувствителността и. Никой не знае какво е в другия човек - ако не прочете нещо от него!

Доста е сурово, но пък идеята си залужава: ). Хареса ми, бих прочел продължението с радост. Само по-малко оравописни и смислови грешки да има.