Форуми на Моята библиотека

– Как да ти кажа, братче, не мога да я забравя. Не мога и това си е! – той хвърли запалката на масата нервно. – Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други жени! – поусмихна се сивокосият и запали цигара. – Там е работата, че изобщо не е като всички! Не е и една от всичките, тя е ...

Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да“ или „не“. По-възрастните от селото г...

Прочетох обявата ви едва сега - септември 2021 година, ако все още имате нужда от помощници, имам желание да се включа като коректор, или описвач, или сканировчик – последното след като ви изпратя няколко сканирани страници и решите дали ви удовлетворява качеството. Предварително благодаря, дано им...

Съдбовни приумици ( 2 част) - Ало, ало, мамо чуваш ли ме? Алоооооо… - Да, слабо, кажи миличка, как си? - Добре съм, мамо, не се тревожи, ти как си? Криси идва ли при теб или все така стоиш сама вечер? - Идва, тя е заета с детето, нали знаеш, на работа се виждаме често в съда, когато имат там часове....

Tопла септемврийска привечер. Той изпъшка с досада и стана от компютъра. Протегна се бавно, гръбнакът му изпука, разтърка ръцете и лицето си и се прозя. Реши да излезе. Не че обичаше разходките, напротив.Тази тълпа от хора по улиците го дразнеше и му навяваше убийствена скука. Не обичаше младостта. ...

Благодарско! Да, наистина бих искала коментари. Приемам забележките, но мисля,че преминаването от един стил в друг не е минус на разказа? За другото - да, така е, не исках съзнателно да звучи твърде литературно- исках да има звученето като поглед към една жена и всичко, което може да ти дойде на ум ...

И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно. Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма? Стоеше седнала на една скала и гледаше залеза, обвитата в млечна мъгла София, светлините, които започваха една по една да пробиват мрака. Седеше от часове, беше се сляла...