Форуми на Моята библиотека

Ето че и тоя ден се превали, и както си му е редът, белите фасади над тясната крайбрежна уличка почнаха да се обагрят в разкошни златисти краски, подарени от отиващото си слънце. Морето също не закъсня да прати своя хладен полъх, който бързо пропъди нетърпимия следобеден зной. Хората плъпнаха навред...

В смирено гаснеща вечер вратата на къщата зее. Тук само вятъра вече понякога спира да се отбие. Тогава хлопва таз тежка врата и скърцайки пак се отваря - на безумна старица, беззъба уста. Сама със себе си тя разговаря, за годините стари там нещо приказва. Но глухи са веч стените ти, къщо, слепи са т...