Форуми на Моята библиотека

Много интересно сравнение. Аз съм чел " В един есенен ден по шосето" преди време, но там идеята на разказа е много по-различна. И е доста по-добро от моето "произведение".( А и това е само началото)

Лично творчество. Аз съм го писал, а това го приемам за комплимент.

Част първа – Всичко с времето си – Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати. – Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа...

Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете й страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна- слънчевите топли дни, „прераждането“ на земята...

Благодаря!

–Липсва ми…- измърморих аз вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка. –Кое ти липса любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение. Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на тази ...

Болницата бе притихнала. По това време на денонощието будни бяха само дежурните лекари и изморените медицински сестри, които клюмаха в малката си стаичка и се взираха в миниатюрното телевизорче, хвърлящо бледа светлина по омърлушените им лица . Чух сподавения женски плач идващ от към стаята в края н...

Радвам се че историята ми предизвика толкова голям интерес, ако искате да ме подкрепите, можете да посетите и харесате страничката ми във фейсбук https://www.facebook.com/Eddiesstories/. Там ще намерите и другите ми разкази.Благодаря.

Фракс, твоето "шлифоване" на диалозите е ужасно грешно. Очевидно не успяваш да вникнеш в атмосферата на разказа ми. От къде да започна... "– И защо тогава си тук, щом не си дошъл да ме разубеждаваш? - запитах раздразнено."– НЕ! Протагониста не е изобщо раздразнен в никой от момен...